Монолаурин в превенцията и лечението на вагинални кандидози и бактериози

Монолауринът е природно органично съединение с мощни антимикробни свойства, което представлява моноглицериден естер на средноверижната лауринова (додеканова, C12:0) киселина – глицерилмонолаурат (GML). Съдържа се в най-големи концентрации в кокосовото и палмовото масло и присъства в човешката кърма. Антимикробните свойства на свободната лауринова киселина са известни отдавна, но монолауринът навлиза във фокуса на изследователите след 1972 г., когато се установява, че глицеридите на средноверижните мастни киселини имат още по-силен ефект от самите тях. Човешкият организъм може да трансформира лауриновата киселина до GML чрез ензимни реакции, но степента и скоростта на този процес не са високи и поради това монолауринът се предлага като диетична добавка.

Показания за употребата на монолаурина са простудата, грипните вируси, херпес симплекс и зостер, оралната и вагиналната кандидиаза и синдромът на хроничната умора.

Монолауринът има изразено противовирусно, антибактериално, противогъбично и имуностимулиращо действие. Антимикробният му ефект се дължи на разрушаване структурата на двойния липиден слой на биологичните мембрани, обусловено от повърхностната му активност (1). В ин витро условия е установено, че той е 200 пъти по-силен от този на лауриновата киселина (2).

Антимикробен спектър на монолаурина: Бактерициден срещу широк спектър от грам-положителни бактерии и някои грам-негативни – предимно анаеробните. Потиска Gr (+) коките и Bacillus anthracis, Gardnerella vaginalis u Helicobacter pylori.. Инхибира продукцията на екзотоксини от грам-позитивните бактерии,подобно на клиндамицина. Не действа на Pseudomonas aeruginosa и на сем. Enterobacteriaceae. Предотвратява образуването на биофилм от Haemophilus influenzae и Staphylococcus aureus. Последният не развива резистентност към GML, дори при продължително третиране със субинхибиторни концентрации (2). Унищожава вируси с обвивка, като не позволява проникването им в клетките.

Екипът на Strandberg (3) установява, че монолауринът потиска развитието на различни видове от род Candida и на Gardnerella vaginalis – причинители на остри и хронични вагинални инфекции ин витро и ин виво, но не и на нормалните пробиотични бактерии от род  Lactobacillus. В рандомизирано и двойно-сляпо клинично проучване с локални форми на GML – 0.5% и 5% e установено, че монолауринът не променя вагиналната киселинност (pH) и не повлиява лактобацилите, но в ниската концентрация действа бактерицидно на гарднерелите, а във високата – унищожава и кандидите.

В ин витро експеримент с РНК екстракти от фибробласти на оралната лигавица, инфектирани с Candida за 24  и третирани с монолаурин, флуконазол (противогъбичен препарат, контрола) или носител (плацебо), е установено, че монолауринът понижава значително броя на колония-образуващите единици кандида и променя генната експресия на гостоприемника така, че да се понижат концентрациите на провъзпалителните цитокини IL-1α и IL-1β и да се понижи причиненото от патогена възпаление в лигавицата (4).

Вагиналната кандидиаза присъства безсимптомно у 20% от жените. Кандидата може да инфектира също устната кухина, гърлото и червата. Когато проявява симптоми, кандидиазата предизвиква вагинален сърбеж, болка или дискомфорт (парене) при уриниране. Рискови групи са бременните жени и диабетиците. Като превантивни мерки се посочва носенето на памучно бельо, редовната хигиена и въздържането от ненужни антибиотици (5). Противовъзпалителният ефект на GML е особено важен за ограничаване на неприятната симптоматика по време на терапията, а неповлияването на нормалната микрофлора и pH на вагиналната секреция щадят максимално лигавицата.

Потискане растежа на Candida albicans се получава при концентрации на монолаурина от 62.5-125 μM, а фунгициден ефект се развива при 125-250 μM. По отношение на оралната лигавица е установено, че на 4-тия ден след инфекцията, локалното третиране с монолаурин потиска развитието на гъбичките със сила, аналогична на тази на нистатина (4).

Противовъзпалителният ефект на монолаурина включва и потискане на ензима циклооксигеназа-2 (COX-2) чрез образуване на водородни връзки с аминокиселини в активния център на ензима. Потискането на COX-2 ограничава продукцията на провъзпалителни простагландиди и е в основата на действието на нестероидни противовъзпалителни лекарства от групата на коксибите (селекоксиб, еторикоксиб и др.) (6) – които обаче не са подходящи за лечение на вагинални инфекции поради твърде честите нежелани реакции.

Разбира се, не всички резултати от проучванията са положителни. Локалното приложението на вагинален 5% гел с монолаурин (два пъти дневно за 3 дни) се е оказало не по-активно от плацебо по отношение на бактериална вагиноза, предизвикана от видове бактерии от родовете Gardnerella и Mobiluncus, в проучване със 109 жени (7). Вероятно кратката продължителност на проучването не е позволила пълното разгръщане на ефекта на монолаурина.

 При остри и подостри бактериални и гъбични вагинози, монолауринът има най-висока стойност като допълнение към антимикотичната и антибиотична терапия, особено в случаите, когато инфекцията проявява резистентност и не се повлиява напълно, а понякога дори изобщо, въпреки резултатите от антибиограмите. При рецидивиращи инфекции, монолауринът може да се използва и самостоятелно като профилактичен агент.

Като най-често препоръчвана доза на монолаурина при остри инфекции е 600-750 мг 2-3 пъти дневно за една седмица, и след това 2-3 пъти дневно по 1200-1500 мг за още седмица, или докато отшумят симптомите (8). С профилактична цел може да се приемат веднъж дневно по 600 до 1000 мг, според честотата и силата на проявите при конкретния пациент.

ЛИТЕРАТУРА

1. Lisa A. Barker et al. The clinical use of monolaurin as dietary supplement: A review of the literature. J Chiropr Med. 2019 Dec; 18(4): 305-310.
2. Patrik M. Schlievert, Marnie L. Peterson. Glycerol monolaurate antibacterial activity in broth and biofilm cultures. PLoS One. 2012; 7(7): e40350.
3. Kristi L. Strandberg et al. Glycerol monolaurate inhibits Candida and Gardnerella vaginalis in vitro and in vivo but not Lactobacillus. Antimicrob Agents Chemother. 2010 Feb; 54(2): 597-601.
4. Seleem D, Chen E, Benso B, Pardi V, Murata RM. 2016. In vitro evaluation of antifungal activity of monolaurin against Candida albicans biofilms. PeerJ 4:e2148
5. https://www.monolaurinandmore.com/articles/candida-albicans-monolaurin
6. Kho Swen Jack et al. Pkarmacophore study, molecular dockingand molecular dynamic simulation of virgin coconut oil derivatives as anti-inflammatory agent against COX-2. Chemical and Biological Technologies in Agriculture 9, Article 73, 2022. 
7. Abigail C. Mancuso et al. Five percent monolaurin vaginal gel for the treatment of bacterial vaginosis: A randomized placebo-controlled trial. J Low Genit Tract Dis. 2020 Jul; 24(3):277-283.
8. https://www.iherb.com/blog/monolaurin-why-supplement-with-this-natural-antimicrobial/896