Натурални продукти в лечението на алергичните заболявания – фокус върху сезонните алергии

Алергията (от гр. allo – друг, и ergon – работа, действие) е сборен термин за широк спектър от медицински състояния, включващи в патогенезата си свръхчувстителност на имунната система към безвредни антигени (алергени) на околната среда, към които неалергичните индивиди са толерантни (1). Терминът алергия е въведен пред 1906 г. от австрийския педиатър Клеменс Петер фон Пирке. Алергичните реакции и овладяването им се изучават от алергологията и имунологията.   

НЯКОИ ОСНОВНИ ТЕРМИНИ В АЛЕРГОЛОГИЯТА

Антиген (Ag) – молекула или надмолекулна структура, която може да се свързва с антиген-специфично антитяло или В-клетъчен антигенен рецептор. Според химичната си природа може да бъде протеин, пептид, гликолипид (липополизахарид), гликопротеин или нуклеопротеид. Антигени се съдържат в храни, микроорганизми, растения, гъби, животни, водорасли – практически навсякъде.

Антитяло (Ab) или имуноглобулин (Ig) – голяма протеинова молекула с формата на буквата Y, циркулираща в кръвта или прикачена към повърхността на В-клетките от белия кръвен ред – от които Ab биват синтезирани. Антителата служат на организма за идентифициране и неутрализиране на антигени от патогенните микроорганизми – бактерии, гъби, вируси, протозои и паразити.

У човека съществуват пет основни типа антитела – IgA (по лигавиците, сълзите, слюнката и кърмата – предотвратяват проникване на патогените), IgD (по повърхността на В клетките – стимулират производството на антимикробни вещества от други клетки); IgE (секретирани от плазмените В клетки – активират базофилите и мастоцитите да отделят хистамин; играят главна роля в развитието на алергичните реакции); IgG (циркулират из плазмата, отделят се от плазмените В клетки и съставляват ¾ от всички серумни антитела); и IgM (две различни форми - по повърхността на В клетките и в циркулация; играе роля в началото на хуморалния имунен отговор – преди IgG да достигне достатъчни концентрации).

Алерген – безвреден антиген, който у предразположени към алергия или сенсибилизирани лица отключва алергична реакция. Обикновено прониква в организма през дихателната или храносмилателната система, но може да бъде въведен и по други пътища, например парентерално, вагинално или през кожата.

Сенсибилизация – процес на развиване на свръхчувствителност към даден алерген поради чест контакт с него.

Десенсибилизация – процес на намаляване на алергичната чувствителност чрез постепенно излагане на малки дози от сенсибилизатора. Нарича се още алергенна имунотерапия.

Хистамин – основен биогенен амин, невромедиатор и посредник на алергичните реакции от бърз тип, протичащи с обрив, сърбеж, кихане, бронхоспазъм, отоци и зачервяване (обикновено не всичките наведнъж). Отделянето му от мастоцитите и базофилите в хода на алергичните реакции се нарича хистаминолиберация, а веществата, които я провокират – хистаминолибератори.

Антихистамин – природно или синтетично средство, блокиращо хистаминовите H1-рецептори и предотвратяващо проявите на алергичния ринит (сенна хрема) и дерматит (екзема). Природни антихистамини са например кверцетинът и тимохинонът, а синтетични – хлоропираминът и лоратадинът, наред с много други. Технически, противоязвените Н2-блокери като ранитидин и фамотидин също са антихистамини, но терминът се използва основно за антиалергичните Н1-блокери.

Атопия – индивидуална, генетично обусловена склонност на организма да реагира със засилен Ig-E-медииран имунен отговор към иначе безвредни антигени. Атопични състояния са атопичният дерматит, алергичният ринит, екземата, алергичната астма и атопичният кератоконюнктивит.

Анафилаксис – бързо настъпваща тежка алергична реакция, протичаща с участието на IgE. Развива се за минути до часове и включва задух, оток на гърлото и/или езика и циркулаторен колапс. Застрашава живота директно и се овладява с подкожното или интравенозно прилагане на адреналин. Анафилаксисът не може да се овладее с перорални средства, били те натурални или синтетични – поне засега.

Алергичните заболявания, в една или друга степен на проявление, имат високо разпространение сред всички народи, раси, етнически общности и възрастови групи. Около 1 от всеки 4 души проявява алергична реакция веднъж или повече в живота си. В развитите страни около 20% от хората са засегнати от алергичен ринит, 5-6% проявяват една или повече хранителни алергии и средно 10% от децата и възрастните страдат от бронхиална астма (1). Тези данни посочват, че профилактиката и лечението на алергиите е винаги актуална здравна тема. Съвременната лекарствена терапия на тези заболявания има редица успехи, но понякога е твърде скъпа, не напълно ефективна или проявява неприемливи странични реакции, поради което хората търсят натурални алтернативни или комплементарни средства срещу алергиите.

ТИПОВЕ РЕАКЦИИ НА СВРЪХЧУВСТВИТЕЛНОСТ И СВЪРЗАНИТЕ С ТЯХ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Четири класически типа свръхчувствителност са описани от Gell и Coombs (I-IV); други автори предлагат и още два типа.

I тип – анафилактични и други IgE-медиирани – атопична астма, атопичен ринит, атопичен дерматит, едем на Квинке, уртикария, ангиоедем, еозинофилия, хранителна алергия, пеницилинова и цефалоспоринова алергия;

II тип – цитотоксичен (свързан с директно унищожение на клетки от T-лимфоцитите) – гранулоцитопения, автоимунна хемолитична анемия, имунна тромбоцитопения; болест на Базедов/Graves, миастения гравис;

III тип – имунокомплексен (комплексите Ag-Ab не се разрушават своевременно и активират комплемента) – системен лупус еритематозус, ревматоиден артрит, серумна болест, имунокомплексна анафилаксия, полиартеритис нодоза;

IV тип (клетъчно-медиирана с участието на Т клетки, макрофаги и моноцити; от забавен тип – развива се до няколко дни) – алергичен контактен дерматит, захарен диабет от тип I, възпалителни чревни заболявания, множествена склероза, тиреоидит на Хашимото;

V тип (с образуването на стимулиращи антирецепторни антитела) – при Базедовата болест и другите форми на тиреотоксикоза.

VI тип (цитотоксична, но зависима от образуването на антитела) – наблюдава се при тиреоидита на Хашимото и при алергизиране на организма от паразити.

Както е видно, трудно може да се сложи граница между алергичните, имунологичните, ендокринологичните, ревматологичните и респираторните заболявания – едни и също състояния са предмет на повече от една медицинска дисциплина.

С природни средства, приемани като лекарства или хранителни добавки, могат да се повлияят голям брой алергични състояния, но за повечето е необходимо постоянство и търпение и трябва заболяването да не изисква спешно лечение. Най-често това са реакции на свръхчувствителност от I тип с участието на IgE. Такива са алергичният ринит (сенната хрема), бронхиалната астма от алергичен тип, уртикарията, хранителните алергии, атопичният и контактният дерматит. 

Редица природни средства – растения, витамини, нутриенти и ензими, оказват антиалергично и противовъзпалително действие срещу алергичните заболявания. По отношение на хранителните непоносимости, всички  средства, подобряващи храносмилането – ензими, пробиотици, горчиви билки или гастропротектори, имат индиректен антиалергичен ефект, понеже намаляват молекулната маса на високомолекулните протеини и въглехидрати и понижават алергенния им потенциал.

АНТИКАТАРАЛНИ РАСТЕНИЯ СРЕЩУ АЛЕРГИИТЕ

Това са билките, потискащи развитието на катар – интензивно отделяне или натрупване на слуз в носните кухини, синусите или по лигавиците на гърлото в съчетание с възпаление на мукозната мембрана. Катарални симптоми се наблюдават при ринит, синуит, отитис медиа (възпаление на средното ухо) и при алергичните ринит и астма. Антикатарални лечебни растения са например очанката (Euphrasia officinalis), черният бъз (Sambucus nigra), лютивата мента (Mentha piperita), кочата трева (Nepeta cataria), американският и байкалският шлемник (Scutellaria laterifolia et S. baicalensis), форсколият (Coleus forskohlii), индийският тамян/босвелия (Boswellia serrata), копривата (Urtica dioica), бръшлянът (Hedera helix), лопенът (Verbascum thapsus) и други (2). Ще ги разгледаме накратко, акцентирайки върху алергичните състояния, които най-добре повлияват.

ОЧАНКА – Известна главно като подобряващо остротата на зрението и противовъзпалително за очите растение, очанката се използва както в хомеопатията, така и във фитотерапията срещу сенна хрема, постоянно сълзене и парене от очите и дневна алергична кашлица. В цветовете и листата на очанката се съдържат флавоноли като лутеолина и гликозидите на кверцетина, които имат мощно антихистаминно действие. Иридоидите с главен представител аукубинът са силни антиоксиданти и предпазват очната и назалната лигавица от оксидативния стрес, образуван при непрекъснатия сблъсък на алергени и антитела и свръхактивацията на лимфоцитите, образуващи имуноглобулините IgE и IgE4. Ранозаздравяващият и адстрингентен ефект на танините и на иридоидния компонент еуфрозид обуславят приложението на очанката и срещу алергичния риносинуит (3). Пероралният прием на очанка и екстрактите от нея има изразено действие срещу сенната хрема и донякъде срещу алергичния конюнктивит, въпреки че локалното приложение като очни капки е по-ефективно при втория. Важно е да не се предозира, особено от диабетици, понеже във високи дози понижава кръвната захар.

ЧЕРЕН БЪЗ -  Имуномодулиращите и антиоксидантни ефекти на кверцетина, кемпферола и цианогенните гликозиди като самбунигрин (пруназин) са в основата на доброто повлияване на простудните и грипните състояния под действието на прерапатите от цветовете и плодовете на черния бъз. Респираторните инфекции, дори и най-баналните, често протичат с катарални прояви и смесени алергично-инфекциозни симптоми, предизвикани от вирусните антигени и/или бактериалните липополизахариди, които отключват бурна имунна реакция.

ЛЮТИВА МЕНТА – Неслучайно етеричното ѝ масло или в „най-постния“ случай само ментолът се прибавят към всевъзможни продукти срещу ринит, бронхит, хрема, простуда, а в недалечното минало – и срещу алергична бронхиална астма под формата на напоени с ментово масло цигари (Asthma cigaretten). Монотерпените в състава на ментовото масло, в това число ментолът, ментофуранът, 1,8-цинеолът и лимоненът, оказват анестетично и бронходилатиращо действие при астма и облекчават дишането (но не могат чак да купират бронхоспазъм - за това се използват бета2-агонисти и кортикостероиди). Употребата на ментовите цигари при астма е прекратена не поради тяхната неефективност, а защото, отваряйки бронхите за продължително време, те излагат алвеолите на по-дълбок контакт с опасните компоненти на цигарения дим. Ментовото масло обаче може с успех да се прилага в общата терапия на алергичния ринит и астма (извън фазата на остър пристъп, но може да намали появата и силата на пристъпите). Сравнително наскоро бе установено, че бронходилатиращият, отпускащ гладката мускулатура на бронхите ефект на ментола не се дължи на активирането на рецептора TRPM8, понеже присъствието му у човека не се доказа, и точният антиастматичен механизъм на ментола предстои да бъде изяснен (4). Ментоловият спирт е добре известно противосърбежно средство при екзема, варицела, ухапвания от насекоми и опарвания от растения и морски животни – вътрешният прием на ментово масло също притежава противосърбежен ефект, макар и по-слабо изразен.

ШЛЕМНИК - И двата най-популярни вида шлемник (българското име на род Scutellaria е Превара) – американският и байкалският, се използват от векове при овладяването на алергични и алергично-възпалителни ринити, като оказват също имуномодулиращо действие и десенсибилизиращо действие по отношение на хранителни алергени. При мишки този ефект е доказан при овалбумин-индуцирана (овалбуминът е главен протеин на яйцата, който има антигенни и алергенни свойства) анафилактична реакция с потенциален летален изход (4). Интраперитонеалното приложение на екстракт от шлемник облекчава значително диарията, ректалната температура, овалбумин-специфичният IgE, цитокините на Th17 (IL-17) и на Th2-свързаните цитокини (IL-4, IL-5, IL-10 и IL-13), нивата на които нарастват при хранителните алергии. При хората е непрактично и съставляващо риск от инфекции и други усложнения да се прилага екстракт от шлемник i.p., но не е и необходимо – хранителните алергии могат да се повлияват и от перорален прием, в съчетание с диета, изключваща известния или предполагаем алерген.  

ФОРСКОЛИЙ (СТАНДАРТИЗИРАН ЕКСТРАКТ) ИЛИ 10% ФОРСКОЛИН. Форсколинът, известено още като колеонол, е природен дитерпен от лабдановата група, съдържащ се в корените на аюрведическото растение Makandi или Форсколий (Coleus forskohlii). В традиционната китайска медицина форсколият (Mao Hou Qiao Rui Hua) също е ценено антиалергично и антиастматично средство. Още през 1980-те години е установено (5), че форсколинът разширява бронхите чрез мускулна релаксация, предизвикана от засилването на синтеза на ензима аденилат циклаза. Този ензим дефосфорилира високо енергийното съединение аденозин трифосфат (АТФ) до цикличен аденозин монофосфат (cAMP) – мощен бронходилататор, релаксиращ гладката мускулатура на дихателните пътища чрез регулация на калциевия инфлукс през мембраните на мускулните влакна. Ефектът е практически същият като този на бета-2 адренергичните агонисти (салбутамол, салметерол, индакатерол и т.н.), но с една важна подробност – докато продължителният прием на бета-2 агонисти под формата на таблетки, сироп или спрей/течност за инхалация, постепенно води до десенситизация на β-2 адренергичния рецептор и понижаването на ефекта им, с форсколия такъв ефект не е описан. Растението има предимно превантивна роля срещу астматичните атаки и на него не трябва да се разчита за овладяването на остри пристъпи – поне докато се въведе в практиката под формата на бързодействащ инхалатор. Форсколинът е противопоказан при лица с хипотония, понеже отпуска и неволевите мускули в стените на кръвоносните съдове, с което понижава кръвното налягане.

ДРУГИ ПРИРОДНИ СРЕДСТВА С АНТИАЛЕРГИЧЕН ПОТЕНЦИАЛ

БОСВЕЛИЯ. Наричана e още индийски тамян, и подобно на използвания в християнските ритуали тамян (Boswellia sacra), е високо ценена в медицината и религията на Южна и Югоизточна Азия. Смолата на това растение оказва мощно противовъзпалително действие както на ставите, така и на дихателните пътища, и е древно антиастматично средство. Патофизиологията на алергичната астма включва възпаление на дихателните пътища, увреждане структурата на епителната стена, засилена продукция на мукус, увеличени нива на IgE и свръхреактивност на бронхиалните разклонения. Процесите са медиирани от Th2 хелперните клетки, които отделят цитокините IL-4, IL-5, IL-9 и IL-13 (7). Върху миши модел на астма е установено, че босвелиевите киселини потискат отделянето на Th2-цитокините, като потискат генната експресия на транскрипционния фактор pSTAT6 и предизвиканата от нея ядрена активация на друг транскрипционен фактор – GATA3, отговорен за диференцирането на Th2-клетките и тяхната секреторна активност.

Босвелията се използва още срещу кашлица, бронхит, афти (локално) и ревматоиден артрит (6), понеже за босвелиевите киселини е установено имуномодулиращо действие – потискат свръхчувствителността от тип III.

КОПРИВА. Приложени върху кожата, пресните листа от коприва предизвикват познатото ни парещо усещане, предизвикано от намиращите се в листата хистамин, мравчена киселина, серотонин и ацетилхолин. Екстрактите от изсушени листа на копривата обаче имат антихистаминно действие и повлияват добре алергичния ринит. Рандомизирано, двойно сляпо и плацебо-контролирано клинично проучване върху 74 пациенти с положителен прик тест и симптоми на алергичен ринит, сравняващо екстракт от коприва, показва, че у приемащите копривения екстракт количеството на еозинофилите в назалната секреция е понижено значително, което корелира с облекчаване на симптоматиката, оценено по системата SNOT-22. Един от активните компоненти на екстракта от коприва се е оказал синефринът – адреналиноподобен алкалоид с фенетиламинова структура, използван както в традиционната китайска медицина (под името Zhi Shi), така и в западната фармакология, като назален деконгестант. Съдосвиващият и спиращ хремата ефект на синефрина е същият като този на адреналина и псевдоефедрина (алфа-адренергичен агонизъм), но има по-продължителен ефект. Копривата притежава H1-антихистаминен ефект и също така блокира дегранулацията на мастоцитите – блокира техния ензим триптаза, който води до отделянето на хистамин и други проалергични цитокини в дихателната лигавица. Екстрактът също така има неспецифично COX-1 и COX-2 инхибиращо противовъзпалително действие, подобно на аспириновото. Друг проалергичен ензим, потиснат от копривата, е хематопоетичната простагландин D2 синтаза (HPGDS) (7).         

ТИНОСПОРА (ИМУНОМОДУЛАТОР С TINOFEND). Сърцевиднолистната тиноспора (Tinospora cordifolia) е аюрведически „специалитет“, позната под санскритското име Guduchi или Giloya на хинди. Представлява увивно тревисто растение, характерно за влажните гори на Индийския субконтинент. Употребяемата част на растението са корените, стъблата и листата. В Аюрведа растението е използвано срещу жълтеница, ревматизъм, алергичен ринит, диабет, астма, анемия и като радиопротектор. Активните му съставки са богата палитра от клероданови фуронодитерпенови гликозиди (амритозиди А-D, тиноспорафуранол, тиноспораклероданол), апорфинови и изохинолинови алкалоиди (берберин, протоберберин, коридин и магнофлорин), сесквитерпени, феноли, лигнани, полизахариди и горчиви вещества (гилоин, гилоинин, тиноспорон и др. (9). Растението проявява антиоксидантна, антиалергична, имуномодулираща, антинеопластична, антимикробна, хипогликемична, антидепресивна, хепатопротективна и антиревманична активност. В Аюрведа екстрактите от тиноспора се класифицират като Расаяна – тоници с подмладяващо и регенериращо действие върху мозъка и физиката на целия организъм.

Тинофенд (Tinofend) e патентован екстракт от стъблото на тиноспората, стандартизиран до съдържание на 20% полизахариди с имуномодулиращо и антиалергично действие. Tinofend активира функцията на макрофагите и неутрофилите, ангажирани с фагоцитозата и противодействието на патогените, и понижава количеството на еозинофилите, изобилстващи по лигавиците в хода на алергичните реакции. Под действието на Тинофенд се облекчава симптоматиката на сенната хрема – често кихане, сърбеж, натрупване на слуз и предразполагане на дихателната система към бактериални и вирусни инфекции.

ПЧЕЛЕН ПРАШЕЦ. Необходимо е да се направи важно уточнение, преди да се използва пчелният прашец като антиалергично средство. Самият той е богат на антигени от разнообразни растения, по цветовете на които пчелите са събирали нектар, и поради това  не е подходящ срещу поленова алергия, а основно при свръхчувствителност към други антигени – домашен прах, животни и птици (кучета, котки, папагали, кокошкови птици), химикали, а също и при хранителните алергии. Основните антиалергични, антиоксидантни и имуномодулиращи компоненти на пчелния прашец са флавоноидите, в това число кверцетинът, мирицетинът, лутеолинът и апигенинът. Мирицетинът например е доказано превантивен по отношение на анафилактичния шок, предизвикан от овалбумина в експериментален миши модел (9). Флавоноидната фракция на пчелния прашец потиска също кожните прояви на алергията, намалява сенситизацията на бронхиалното дърво, продукцията на IgE и овалбумин-специфичните IgG антитела, пулмонарната клетъчна миграция и левкоцитната миграция към бронхоалвеоларния лаваж, т.е. по същество, пчелният прашец има и профилактично антиастматично действие. Върху червата пчелният прашец оказва противовъзпалително, спазмолитично и локално имуномодулиращо действие. Важно противопоказание на пчелния прашец е поленовата алергия и свръхчувствителността към пчелни продукти.

КВЕРЦЕТИН. Много растения съдържат този флавонол с антиоксидантно, антиалергично и антиастматично действие, който оказва и редица други фармакологични ефекти, включително и намаляващо риска от развитието на цитокинна буря при вирусни дихателни инфекции. Кверцетинът е природен антихистамин и имуномодулатор. Той потиска IL-1 индуцираната секреция на IL-6, и два сигнални пътя, водещи до нея; стабилизира мембраните на мастоцитите и прекъсва отделянето на хистамин от тях; намалява калциевия инфлукс, предизвикан от хистамина и брадикинина, с което се постига релаксация на бронхиалната мускулатура и понижение на контрактилитета на трахеята. В имуномодулирация ефект на кверцетина основна роля се пада на възстановяването на Th1-Th2 на лимфоцитите, който е силно наклонен в полза на Th2 при алергичните ринит и астма. Голям брой антиалергични растения дължат ефекта си на кверцетина и неговите гликозиди кверцитрин, изокверцитрин и рутин.

ЧЕРЕН КИМИОН. Черният кимион (Nigella sativa) е синоним на растящата и у нас Посевна челебитка, но средиземноморските и близкоизточните форми на растението имат по-висока фармакологична активност. Семената му и намиращите се в тях монотерпени, в частност тимохинонът, имат обезболяващо, антиоксидантно и противовъзпалително действие по отношение на назалната и бронхиална лигавица. Черният кимион облекчава кашлицата и хриповете при алергична астма и може да разреди и отслаби астматичните пристъпи. Тимохинонът облекчава проявите на алергичния ринит, включително кихането, запушения и течащ нос, кихането и обилното натрупване на слуз по лигавицата. В клинични проучвания е установено, че приемът на черен кимион под формата на назален спрей за осемседмичен период превъзхожда значително плацебо по отношение на симптомите на алергичния ринит, отчетено по SNOT-22 теста (10).

БРОМЕЛАИН. Редица антиалергични механизми са установени за този протеолитичен ензим, изолиран от стъблото на ананаса (Ananas comosus). Бромелаинът потиска алергичната сенсибилизация чрез модулация активността на дендритните клетки (DC) и потискане експресията на CD44 – сигнален рецептор, активиращ DC като посредник в алергичния комплекс от реакции (11). В бронхоалвеоларния лаваж бромелаинът понижава броя на CD4+ и CD8+ лимфоцитите, намалява пулмонарната еозинофилия и облекчава астматичната симптоматика. Подобно на N-ацетилцистеина (NAC), бромелаинът разкъсва дисулфидните връзки на гъстите жилави секрети в назалната лигавица, синусите и бронхите, с което понижава възпалението, застояването на изпълнена с микроби слуз и в резултат се подобрява очистителната функция на дихателната система. В страни като Германия бромелаинът е одобрен официално като средство срещу алергичния риносинуит при деца и възрастни. Бидейки протеолитичен ензим, бромелаинът е ценен и срещу хранителните алергии, понеже разгражда протеиновите алергени от диетата и намалява алергенния им потенциал и въвличането на имунокомпетентните клетки.

HAS-9® - оригинална билкова смес от девет вида лечебни растения – бяла ружа, мормонски чай, репей, лютив червен пипер, лепка, голдънсийл, розмарин, магданоз и бял оман, които имат десенсибилизиращо, деконгестантно, антихистаминно и противовъзпалително действие при широка гама от алергични реакции – от алергичен ринит (сенна хрема), синуит и конюнктивит до алергична астма, кашлица и бронхит. HAS-9 облекчава кихането, сълзенето, запушения нос, ограничения дихателен капацитет и може да облекчи инхалаторните алергии като домашен прах, акари, плесени, мухъл, свръхчувствителност към брашна, фуражи,  химикали, фини частици и насекомни алергени.

ПРОБИОТИЦИ. Основната сфера на действие на пробиотиците са хранителните непоносимости – глутенова, соева, фъстъчена, яйчна, лактозна, казеинова и т.н., а също и често свързаните с тях усложнения като синдрома на раздразненото дебело черво (СРДЧ), гастритът, колитът, ентеропатията и възпалителните чревни заболявания, които имат автоимунна, алергична или смесена алергично-инфекциозна природа. Пробиотиците действат по няколко основни механизма – подобряват храносмилането, отделят бактериоцини, млечна киселина и водороден пероксид, и взаимодействат с лигавичните имунни структури за модулиране на специфичния отговор срещу алергените и патогените. По отношение на възпалителните чревни заболявания (морбус Крон, улцеративен колит) и глутеновата ентеропатия, добър ефект може да се очаква от високодозираните (над 30 млрд. пробиотици в доза) продукти като серията Fortify Optima (главно лактобацили и бифидобактерии), а при функционалните смущения като СРДЧ – от IBS Relief Biotic (7 млрд. пробиотици), в който са включени и специфични щамове на Bacillus subtilis и Enterococcus faecium.

АСТРАГАЛ. Екстрактите от астрагал (Astragalus membranaceus или Huang Qi), богати на полизахариди (особено стандартизираните до 40% съдържание), доказано облекчават проявите на алергичен ринит и синуит като кихане, катарални симптоми, сълзене и кашлица. Установено е, че пероралният прием на астрагал подобрява симптоматиката при алергична астма у децата по имуномодулаторен механизъм, свързан с регулацията на относителното съдържание на CD4+, CD25high и CD127low T-регулаторни клетки (12). Астрагалозид А е определен като главен антиалергичен компонент на растението и под действието му се засилва IL-10-медиираният антиген-представящ процес и бурният Т-клетъчен отговор, който е ключов патогенетичен момент в развитието на астматичните пристъпи. Същите антиастматични механизми астрагалът проявява и у възрастните.

МЕД ОТ МАНУКА. Подобно на другите видове мед и на пчелния прашец, медът от манука има благоприятно въздействие върху алергичния ринит и бронхит и срещу чревната дисбактериоза. Още по-подходящ е при всички респираторни алергии, особено при съчетание с инфекциозен причинител, бактериален или вирусен, поради силното антимикробно действие на метилглиоксала (MGO). Добър ефект имат медовете с високо MGO-съдържание – над 240 мг/кг. Противопоказание е алергията към полени и пчелни продукти.

ПИКНОГЕНОЛ. Пикногенолът има блокиращо действие върху мастоцитната дегранулация и хистаминолиберация при алергичната астма, като улеснява дишането и намалява белодробния оток. Този мощен антиоксидант, извлечен от кората на морския бор, намалява еозинофилията, понижава нивата на IL-4 и на интерферон-гама при сенната хрема и потиска симптомите ѝ. Рандомизирано и плацебо-контролирано клинично проучване (13) показва, че предварителният прием на пикногенол три седмици преди началото на алергичния сезон (поленова енергия към брезите) намалява остротата на симптомите откъм назалната лигавица с 20.5%, а симптомите от очите и слъзния апарат – с 35%, в сравнение с плацебо. Специфичният „брезов“ антиген е предизвикал увеличение на IgE с 31.9% при плацебо и само 19.4% в пикногеноловата група. Ако приемът на пикногенол започне едва в началото на алергичния сезон, резултатите не се различават между двете групи, затова пикногенолът е изцяло профилактичен антиалергичен агент. 

ЛИТЕРАТУРА

1. В. Димитров (ред.). Алергични болести – принципи, диагноза и лечение. Медицинско издателство „Арсо“, 2000.
2. Kerry Bone, Simon Mills. Principles and practice of phytotherapy – Modern herbal medicine, 2^nd ed. Elsevier Ltd., 2013
3. Linda Skidmore-Roth. Mosby’s handbook of herbs & natural supplements, 4^th ed. Elsevier, 2009.
4. Hee Soon Shin et al. Preventive effects of Skullcap (Scutellaria baicalensis) extract in a mouse model of food allergy. Ethnopharmacol. 2014 May 14; 153(3):667-73
5. O. Holian, L. M. Nyhus. Forskolin action on histamine stimulated adenylyl cyclase in parietal cells of rat and guinea pig
6. C.P. Khare. Indian Medicinal Plants – An Illustrated Dictionary. Springer Science & Business Media LLC, 2007.
7. Medhi Bakhshaee et al. Efficacy of supportive therapy of allergic rhinitis by stinging nettle (Urtica dioica) root extract. Iran J Pharm Res. 2017 Winter; 16 (suppl.): 112-118.
8. Deepika Singh, Prabik K. Chaudhuri. Chemistry and pharmacology of Tinospora cordifolia. Natural Product Communications Vol. 12, №2, 2017, pp. 299-308.
9. K. C. P. Medeiros et al. Anti-allergic effect of bee pollen phenolic extract and myricetin in ovalbuminsensitized mice. J Ethnopharmacol. 2008 Sep. 2; 119(1): 41-46.
10. Ahmad Rezaeian, Sanaz Amoushaki Khouzani. Effect of Nigella sativa nasal spray on the treatment of chronic rhinosinusitis without a nasal polyp. Allergy & Rhinology. 2018 Oct 4; 9:215656718800059.
11. Erik R. Secor, Jr. et al. Bromelain inhibits allergic sensitization and murine asthma via modulation of dendritic cells. Evid Based Complement Alternat Med. 2013; 2013:702196.
12. Wei Wang et al. Astragalus oral solution ameliorates allergic asthma in children by regulating relative contents of CD4+CD25highCD127low Treg Cells. Front Pediatr. 2018; 6:255.
13. Dale Wilson et al. A Randomized, double-blind, placebo-controlled exploratory study to evaluate the potential of pycnogenol for improving allergic rhinitis symptoms. Phytother Res. 2010 Aug; 24(8):1115-9.