Венозни проблеми и топлинен оток през летните месеци – индикации за употребата на Leg Veins

Лятото е сезон, който свързваме предимно с приятни преживявания – пътуване, почивка, плажуване, игри и разнообразни видове приключения. Изглежда ни, сякаш всичко протича по-лесно и по-забавно през лятото, отколкото през другите сезони. Наред с това обаче, се увеличава честотата на подуване и болезненост в долните крайници, съпроводени с повече или по-малко забележими изменения във функцията и външния вид на венозните съдове. Явлението има проста физична причина – температурното разширение на флуидите и натискът им върху стените на кръвоносните съдове, поради което се то нарича топлинен оток, или разговорно – „подути крака“.

За да разберем начините, по които можем да повлияем върху топлинния оток, е необходимо да разгледаме  неговата патофизиология в основни линии:

• топлинният оток може да се появи навсякъде в тялото, но поради гравитационни причини е най-чест в долните крайници и особено на подбедриците;
• при висока температура на околната среда, тялото включва хомеостатични механизми за запазване на постоянна телесна температура във вътрешността си;
• в резултат, кръвоносните съдове се разширяват -  настъпва периферна вазодилатация;
• вазодилатацията причинява приток на кръв към повърхностните структури на организма и в долните крайници, отделените през стените на съдовете течности се задържат в тъканите в близост до кожата;
• през кожата започва процес на перспирация (потене) и директно излъчване на топлина към околната среда.  Колкото е по-горещ въздухът, толкова по-малко ефективен е този процес  и съответно по-голям е стремежът на организма за излъчване на топлина чрез разширяване на съдовете;
• увеличената пропускливост и повишеното хидростатично налягане довеждат до натрупване на течност в интерстициума – междуклетъчното пространство.
• когато лимфната система не е в състояние да отведе натрупаната течност, нови количества излизат от прекомерно разширените съдове и акумулират в околните тъкани – състояние на оток или едем (oedema).

Топлинният оток може да засегне всички лица, но има някои рискови фактори, които предразполагат повече към образуването му. Те могат да бъдат следните:

• подлежащо сърдечно-съдово заболяване, чернодробна или бъбречна недостатъчност;
• захарен диабет (и двата типа);
• дисфункция на щитовидната жлеза;
• хронична венозна недостатъчност;
• дълбока венозна тромбоза;
• тромбофлебит;
• напреднала възраст;
• продължително стоене или движение в изправено положение;
• високо съдържание на сол в диетата;
• бременност;
• наднормено тегло;
• нарушения на периферното кръвообращение, венозна недостатъчност;
• недостатъчно време за аклиматизация – рязък преход от едни към други климатични условия.

Преди състоянието да се определи просто като „подути крака“ или „топлинен оток“ и да се използват хранителни добавки и фитопрепарати,  е важно да се провери при лекаря дали не са налице един или повече от посочените фактори, и ако има такива, да се лекуват приоритетно.

Задължително е незабавното посещение при лекар, ако наред с отоците се появи задух, учестен или нередовен пулс, или болка в гръдния кош! Това може да говори за сърдечна или дихателна недостатъчност!

Симптомите на топлинния оток могат да бъдат следните (2):

• подуване и „пухкавост“ на тъканите директно под кожата;
• разтеглена или лъщяща на вид кожа;
• кожа, която образува ямка след натискане върху нея за няколко секунди;
• увеличен обем на коремната област;
• тежест в краката, затруднено придвижване.

Топлинният оток е напълно обратим при трайно понижаване на температурите, както и след прилагане на подходяща фитотерапия. Ако обаче са налице и някои от следните симптоми, вероятно е налице и хронична венозна недостатъчност:

• наболяване или постоянна болка в краката;
• зачервяване;
• парене или сърбеж в краката;
• неспокойни крака, които се задържат трудно в неподвижно състояние;
• мускулни спазми или крампи.

Комбинираната билкова формула Leg Veins на Nature’s Way може да се използва както при топлинен оток, така и при хемороидална болест и венозна недостатъчност, но при втория случай е необходимо да се провежда и специфична лекарствена и друга терапия, назначена от лекар.

СЪСТАВ И АКТИВНИ КОМПОНЕНТИ НА LEG VEINS

Природната формула Leg Veins съдържа добре познати и отлично изучени лечебни растения и екстракти от тях – стандартизиран екстракт от семена на див кестен(20% есцин), корен от миши чемшир (бодлив залист), листа от глухарче, плодове от лют червен пипер, трева от азиатска центела (готу кола), сух екстракт от гроздови семена (TRU-OPCs™)и витамин С (аскорбинова киселина).  Всеки от компонентите на Leg Veins има собствена фармакологична активност, синергично допълваща тази на останалите. Ще разгледаме всеки от тях специфично от гледна точка на действието му върху отоците и повишената съдова пропускливост, вместо на  цялата им фармакологична активност.

Див кестен, конски кестен или обикновен конски кестен (Aesculus hippocastanum, сем. Sapindaceae - Сапиндови)

Дивият кестен е високо до 35 м широколистно дърво с големи дланевидни сложни листа и гроздовидни бели (има и червени декоративни форми) съцветия, от които се образуват боздуганообразни плодни кутийки с лъскави едри семена – Hippocastani semen или семе от див кестен. Естественият му ареал включва Преславския Балкан в Източна Стара планина и райони на Албания, Гърция и Северна Македония, но се култивира нашироко по света. В състава на семената влизат сапонини, флавоноиди (кемпферол, кверцетин и гликозидите им), полизахариди, тлъсто масло и др. Есцинът е смес от тритерпенови сапонини от олеананов тип – пентациклични производни на протоесцигенина и барингтогенола, състоящи се от незахарна (агликон) и захарна част, състояща се от монозахаридите глюкоза, ксилоза и галактоза. Преобладават две изоформи на есцина – алфа- и бета-есцин, от които бета-есцинът е с най-висока активност. Дивият кестен и изолирания от него есцин (открит 1953 г.) са използвани отдавна като венотонично и противооточно средство при венозна недостатъчност, топлинен оток и други форми на едема, и хемороиди.

Стандартизираният екстракт, концентриран откъм есцин, проявява мощно противовъзпалително, антиоксидантно, противооточно и венотонично действие. Той намалява съдовата пропускливост и тъканния едем, засилва венозния дренаж и потиска възпалението. Противооточният ефект на есцина се свързва с намаляване на дисрегулацията в експресията и разпределението на PECAM-1 (тромбоцитната ендотелна молекула на клетъчната адхезия-1, известен и като биомаркер CD31), което нормализира повишената пропускливост на стените на кръвоносните съдове (4). Друг известен механизъм е потискане активността на хиалуронидазата – ензим, разграждащ хиалуроновата киселина, която е главният компонент на извънклетъчния капилярен матрикс.

Противовъзпалителното действие на есцина е близко по механизъм до това на глюкокортикоидите (3), като механизмът на действие на есцина е свързан с активиране на рецепторите за кортикостерона (GR рецептори), при което се активират вътреядрени участъци от ДНК, водещи до два ефекта – трансрепресия и трансактивация. Трансрепресията води до потискане синтеза на провъзпалителни цитокини и ензими като интерлевкините IL-1, IL-2, IL-6 и IL-8, васкуларния ендотелиален растежен фактор (VEGF), циклооксигеназа-2 (COX-2), простагландините (PGs), туморния некротичен фактор (TNF-α) и гама-интерферона (IFN-γ) – всичките предизвикващи болка, оток и възпаление. Трансактивацията увеличава нивата на инхибитора на ядрения фактор каппа-би (IκB) и на липокортин-1, които са сигнални молекули за потискане на възпалителния отговор (3).

Кверцетинът, кемпферолът, апигенинът и гликозидите им имат доказано вазопротективно, антиоксидантно и противовъзпалително действие, което ще разгледаме към мишия чемшир.

Корен от бодлив залист (миши чемшир - Ruscus aculeatus, сем. Аспержови / Зайчесянкови - Asparagaceae)

Мишият чемшир е вечнозелено бодливо храстче (30-60 см) с островърхи кожести листа и единични сферични плодчета с яркочервен цвят. Разпространено е като подлес в широколистните гори на Южна Европа, Кавказ, Мала Азия и Северна Африка. У нас се среща в по-изобилни количества в Странджа планина и Източна Стара планина, Средни Родопи и другаде. Корените му – Rusci radices, или по-точно коренищата с корените – Rusci rhizomata cum radicibus, са традиционно венотонично и противооточно средство с добре изразен диуретичен ефект. Приложението му срещу отоци и разширени вени датира още от древността, като е описано и от Плиний Стари (23-79 г. от Н.е.). В съвременната фитотерапия се прилага срещу венозната недостатъчност, едем, хемороиди, уринарни възпаления и предменструален синдром. Европейската агенция по лекарствата препоръчва мишия чемшир като поддържащо средство срещу болката и тежестта в краката, сърбежа и подуването при венозна недостатъчност, отоци и хемороиди (6).

Активните съставки на мишия чемшир са близки по фитохимичен профил до тези на дивия кестен, но има и известни различия между тях.

Главните биоактивни съставки на растението са стероидните сапонини от спиростанолов тип, известни като рускогенини – рускогенин и неорускогенин. Техни производни са русцинът, неорусцинът, деглюкорусцинът и рускозидът, а също така сулфатираните и ацетилирани рускозепини А и В и акулеозиди А и В (6). Освен това, корените съдържат флавоноиди, фитостероли (бета-ситостерол), хризофанова и гликолова киселини, кумарини (ескулин и ескулетин), спарцеин и бензофурани. Фенолните съединения са представени с осем гликозида на апигенина, кемпферола и кверцетина и едно производно на кафеената киселина (5)

За фенолните съединения на мишия чемшир е установено антиоксидантно действие и предпазващ клетките на съдовия ендотел от оксидативно увреждане. Флавоноидите, производни на кверцетина, апигенина и кемпферола, са доказани антиоксиданти по методите на инхибиране образуването на TBARS (субстанции, реагиращи с тиобарбитуровата киселина) и чрез инхибиция на оксидативната хемолиза (OxHLIA) (5). Противовъзпалителният ефект, измерен спрямо степента на понижение в продукцията на азотен оксид (NO) от мишите макрофаги с 50%, което е съпоставимо с ефекта на кортикостероидите (дексаметазонът е използван за контрола).

Съдосвиващият и намаляващият съдовата пропускливост ефект на рускогенините се свързва със засилване отделянето на норадреналин от нервните окончания в гладкомускулната тъкан на венозните стени и контракция на тези мускули чрез алфа-2 адренергична активация (6).

Кверцетинът, апигенинът и кемпферолът и гликозидите им намаляват продукцията на провъзпалителни цитокини като IL-1, IL-6, TNF-α, увеличават активността на супероксид дисмутазата и потискат активността на васкуларния растежен фактор VEGF. Ефектът им е вазопротективен. 

Листа от глухарче (Taraxacum officinale, сем. Сложноцветни – Asteraceae)

Глухарчето е толкова добре познато и разпространено тревисто растение, че едва ли има нужда от ботаническо представяне. Както повечето листа на хранителни и лечебни растения, подходящи за салата, тези на глухарчето също са богати на витамини B1 (тиамин), B9 (фолиева киселина), C (аскорбинова киселина) Е (токофероли) и К (филохинон), минерали (калий, калций, желязо, магнезий). В листата се съдържат също органични киселини, протеини, фибри, флавоноли, антоцианини, катехини и изофлавони (7).

 От широката гама на ефекти и различни приложения на листата от глухарче, за ефекта на Leg Veins са най-важни антиоксидантният и диуретичният ефект, които намаляват механичното и окислителното увреждане върху съдовите стени и околните тъкани. Засилването на диурезата, което се дължи на калия, хлорогеновата киселина и флавоноидите, спомага за ускореното спадане на отоците и елиминиране на натрупаните в долните крайници течности. За разлика от повечето диуретици, използвани като лекарствени продукти, листата от глухарче не налагат приемането на калиеви добавки – те доставят на организма три пъти повече калий, отколкото се губи при засиленото уриниране (8).

Диуретичният ефект на листата от глухарче е най-добър при редовен прием, но има данни (8), че той се проявява в клинично значима степен дори при еднодневно дозиране – обемът на образуваната урина е увеличен в рамките на 5 часа след прием на 8 мл екстракт от листата три пъти в рамките на деня.

Плодове от лют червен пипер (Capsicum annuum, сем. Картофови - Solanaceae)

Лютивият червен пипер е сборно понятие за видовете и сортовете на род Capsicum, притежаващи лютив вкус. Произлизащ от Централна Америка и Карибския басейн, сега той се култивира в големи части от света, включително и в нашата страна. В състава на плодовете му (Capsici fructi) влизат капсаициноидите – капсаицин, дихидрокапсаицин, хомокапсаицин и нордихидрокапсаицин (носители на лютивия вкус и на основната част от фармакологичния ефект), а също захари, целулоза, витамин С, каротеноиди (провитамин А), органични киселини и др.

Основно за ефекта на Leg Veins e свойството на капсаицина и аналозите му да се свързват с ванилоидния рецептор от тип 1 (TRPV1), който е ноцицептивен рецептор – предава болков сигнал за парещо, изгарящо усещане, и се активира от киселинни условия, температура над 43 градуса по Целзий, както и от ендогенните активатори N-олеилдопамин и N-арахидонилдопамин (9). Капсаицинът предизвиква десенситизация на TRPV1 и неутрализира болковите усещания. Поради тази причина, капсаициноидите се изучават активно като обезболяващи и локално анестезиращи агенти. Капсаицинът намалява парещото усещане в отеклите тъкани и по хода на разширените вени. Наред с това, той подобрява периферното кръвообращение, засилва венозния дренаж и проявява локално антикоагулантно действие, с което намалява риска от образуване на тромби в засегнатите тъкани.

Трева от азиатска центела (Centella asiatica, сем. Сенникоцветни - Apiaceae)

Азиатската центела, известна и като готу кола, е инвазивно тревисто растение с бъбрековидни листа, образуващо столони – хоризонтални стебла, свързващи отделните растения в един, често гигантски, пълзящ организъм. Употребяемата част на готу кола са надземните части – тревата Centellae asiaticae herba или Gotu kola herb. Биоактивните ѝ компоненти са главно пентацикличните тритерпеноиди от олеананов и урсанов тип - азиатикозид, мадекасозид, центелозид, азиатикова и мадекасова киселина. Тритерпеновите киселини са представени от брахминова, мадазиатикова, терминолова и центелова киселина, както и гликозидите им – брахминозид, мадазиатикозид и центелозид. Растението съдържа още етерично масло, флавоноиди, фитостероли, аминокиселини, танини и захари (10). 

 Готу кола проявява венотонично, ранозаздравяващо и противовъзпалително и диуретично действие. В традиционната азиатска медицина и Аюрведа, готу кола се използва при разширени вени, белези, келоиди, отоци, срещу ухапване от насекоми и висока температура, както и срещу тревожност и безсъние (10).

Ранозаздравяващият ефект на терпеноидите от готу кола е свързан с увеличената продукция на колаген от тип I и фибронектин, противовъзпалителни механизми и с продукцията на хиалуронова киселина в дермата и съединителната тъкан. Азиатикозидът ускорява метаболизма на аминокиселините лизин и пролин, есенциални за колагеновия синтез. Това е растението в състава на Leg Veins, предотвратяващо в най-голяма степен  увреждането на съединителната тъкан при рязкото раздуване на подкожните слоеве и междуклетъчното пространство. Азиатикозидът активира процеса на ангиогенеза – изграждане и „ремонт” на кръвоносните съдове, което се манифестира с повишена еластичност на венозните съдове (10).

Тритерпеноидите на готу кола намаляват капилярната инфилтрация и образуването на отоци в крайниците и намаляват венозната хипертония (M. T. de Sanctis, 2001). Проучванията с растението показват, че то намалява болковата симптоматика и тежестта в краката, и доказано с ултразвукова диагностика понижава екстравазацията на флуиди – преминаването на течност извън венозните съдове и капилярите.

Екстракт от гроздово семе (Vitis vinifera, сем. Лозови -Vitaceae)

Семената на винената лоза са източник на олигомерни проантоцианидини (OPCs) – патентованата формула TRU-OPCs™ съдържа високи концентрации на капиляростабилизиращите и венотонични фенолни съединения с катехинова или епикатехинова мономерна структура. Тези вещества неутрализират реактивните кислородни видове, атакуващи стените на капилярите и вените, намаляват тромботичния риск и поддържат тонуса на вените, помагайки за съхраняване функцията на клапния им апарат. Формулата Tru-OPCs се базира върху работата на френския биохимик Жак Маскюлие, който успява още през 1948 г. да изолира почти химически чисти тези фенолни съединения, без в продукта да попадат съществени количества танини и полизахариди, и да опише тяхната химична структура.

Проантоцианидините потискат липидната пероксидация в съдовите стени, намаляват тромбоцитната агрегация (антикоагулантен ефект), капилярната чупливост и пермеабилитет и потискат ензими, участващи в механизмите на въпалението – липоксигеназа, фосфолипаза А2 и циклооксигеназа. Потискането на ксантин оксидазата води до понижено генериране на свободни радикали в тъканите на кръвоносната система. Описано е и частично потискане активността на еластазата, колагеназата, хиалуронидазата и бета-глюкуронидазата (А.М.Fine, 2000) Важен ефект на OPCs е засилването на синтеза на хиалуронан от фибробластите. Като цяло, OPCs ускоряват синтеза на колагена и забавят разграждането му едновременно – рядко срещана комбинация от полезни ефекти.

Антиоксидантната активност на OPCs e около 50 пъти по-висока от тази на витамин С и витамин Е (11).

Олигомерните проантоцианидини също така увеличават вътреклетъчната концентрация на витамин С и потискат образуването на провъзпалителните цитокини като интерлевкин 1-бета, туморния некротизиращ фактор-алфа и отделянето на хистамин от мастоцитите, което се свързва с алергичния тип реакция (11).

Витамин С (аскорбинова киселина, Acidum ascorbicum)

Аскорбиновата киселина е добре познатият ни универсален антиоксидант, имуностимулатор и не на последно място – стабилизатор на съединителната тъкан в организма (буквата му C произлиза от Collagen). Витаминът е синергичен с гроздовите OPC, които пък засилват вътреклетъчната му концентрация. Аскорбатът укрепва тройната спирална структура на колагеновите влакна, неутрализира редица свободни радикали и регенерира ендогенния антиоксидант глутатион.

В съдовия ендотел, витамин С увеличава синтеза на колаген тип IV в базалната мембрана и стимулира ендотелната пролиферация, защитавайки съдовете от увреждане и засилена пропускливост. Той също така забавя програмираната клетъчна смърт (апоптозата) на ендотелните клетки и щади ендогенния съдоразширяваш агент азотен оксид (NO), така че да регулира оптимално кръвния ток (12).

БЕЗОПАСНОСТ И ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ

Формулата Leg Veins не съдържа опасни и силнодействащи растителни екстракти, носещи риск от остра или хронична интоксикация, и се понасят много добре до отлично от повечето потребители. Все пак, е възможно да предизвикат дразнене и дискомфорт на стомашния тракт, ако се приемат на празен стомах.

Компонентите на Leg Veins притежават собствена антикоагулантна активност, поради което продуктът не трябва да се използва по време на терапия с антиагреганти/антикоагуланти, при нарушения в кръвосъсирването или в двуседмичен интервал (преди или след) планирани хирургични интервенции.

Лицата с алергия към растения от сем Сложноцветни – Asteraceae, също не бива да използват Leg Veins. Типични представители на семейството са глухарчето, слънчогледът, хризантемата, лайката и невенът.

Leg Veins e противопоказан по време на терапия с калий-съхраняващи диуретици (спиронолактон, триамтерен) поради високото си съдържание на калий, което може да доведе до хиперкалиемия у тези пациенти.

Поради съдържанието на готу кола, Leg Veins не трябва да се използва при тежка чернодробна недостатъчност и при наличието на определени видове кожни неоплазии – базоклетъчен или сквамозен рак на кожата или меланом.

Безопасността на продукта по време на бременност и кърмене не е установена. Не се препоръчва прием от тези категории потребители.

ЛИТЕРАТУРА

1. https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/edema/symptoms-causes/syc-20366493

2. https://www.usaveinclinics.com/blog/how-to-manage-leg-swelling-in-the-heat/

3. Gallelli L, Cione E, Wang T, Zhang L. Glucocorticoid-Like Activity of Escin: A New Mechanism for an Old Drug. Drug Des DevelTher. 2021 Feb 24;15:699-704. 

4. Luca Gallelli. Escin: A review of its anti-edematous, anti-inflammatory, and venotonic properties. Drug Des Devel Ther. 2019; 13: 3425-3427

5. Joana P.B. Rodrigues et al. Phenolic compounds and bioactive properties of Ruscus aculeatus L. (Asparagaceae): The pharmacological potential of an underexploited subshrub. Molecules. 2021 Apr; 26(7):1882.

6. European Medicines Agency. Committee on Herbal Medicines Products (HPMC). Assessment report on Ruscus aculeatus L. rhizoma. 30 January 2018; EMA/188805/2017.

7. W. Biel et al. The chemical composition and antioxidant properties of common danadelion leaves compared with sea buckthorn. Canadian Journal of Plant Science 30 May 2017.

8. Bevin A. Clare et al. The diuretic effect in human subjects of an extract of Taraxacum officinale folium over a single dose. J Altern Complement Med 2009 Aug; 15(8): 929-934.

9. Katarzyna Starowicz et al. Biochemistry and pharmacology of endovanilloids. Pharmacology & Therapeutics Vol. 114, Issue 1, April 2007, pp. 13-33.

10. Wyeslava Bylka et al. Centella asiatica in cosmetology. Postepy Dermatol Alergol 2013 Feb; 30(1):46-49.

11. Michael T. Murray, MD. Chapter 117. Procyanidolic oligomers. From Textbook of Natural Medicine, 2 Vol. Set. 5^th Ed. Elsevier, 2020.

12. James M. May & Fiona E. Harrison. Role of Vitamin C in the Function of Vascular Endothelium. Antioxid Redox Signal. 2013 Dec 10; 19(17):2068-2083.