Вишневите и черешови плодни дръжки – завръщането на едно изпитано природно средство. Нови данни и терапевтични насоки

Вишната (Prunus cerasus от сем. Rosaceae - Розови) е добре познато хранително и лечебно растение, чийто най-популярен продукт са сочните, сладко-кисели плодове, притежаващи лечебни и хранителни свойства. Във фитотерапията и фармацията обаче основната дрога от растението са плодните дръжки (Cerasorum stipites), които имат диуретично, противовъзпалително, уролитолитично и противооточно действие и се използват успешно в урологичната и сърдечно-съдовата фитотерапия.

Вишневите дръжки представляват отпаден продукт при брането на плодовете и биват често пренебрегвани като суровина и изхвърляни или изгаряни. Техният фитохимичен състав обаче обуславя високата им биологична активност. Използва се както водният екстракт (чай/запарка/отвара), така също хидроалкохолният извлек и целите дръжки в изсушен вид, включени в капсули и таблетки.

Сравнителни проучвания върху вишневите и черешовите дръжки (от дивата и градинската форма, принадлежащи към вида Prunus avium) показват, че двете дроги имат еквивалентно антиоксидантно, диуретично и противовъзпалително действие и са взаимозаменяеми (4). Въпреки това, различия в съотношенията на активните съставки са възможни поради генетични вариации между отделните сортове и дори в рамките на един сорт, когато дърветата са отглеждани при различни условия. У нас и в повечето източноевропейски страни се използват по-често вишневите дръжки, а във Франция и съседните ѝ страни преобладават черешовите.

Химичен състав

Както хидроетанолният екстракт, така и водните екстракти (запарка и отвара) от вишневите дръжки, съдържат флавоноиди от групата на флаваноните с главни представители – гликозидите на нарингенина (3). Други фенолни съединения са сакуранетин-5-O-глюкозид, катехин и аромадендрин-7-О-хексозидът (Bastos et al., 2015). Органичните киселини са представени с лимонената, ябълчената и оксаловата киселина. Според Peixoto и кол., фенолните съединения на вишневите дръжки включват осем различни класа – хидроксибензоени киселини, хидроксиканелени киселини, фенилпропанови киселини, флаван-3-оли, флавоноли, флаванони, флавони и изофлавони; салициловата киселина също се среща в тях (4). Bursal и сътрудници откриват пирогалол, галова киселина, катехин, епикатехин, p-кумарова, p-хидроксибензоена и аскорбинова киселина (7). Плодните дръжки на черешите и вишните съдържат по-големи количества фенолни съединения в сравнение с плодовете, особено рутин, кверцетин и кемпферол.

 В алкохолния екстракт на дръжките от дива череша, събирани в Босна и Херцеговина (7), преобладават кверцетинът и (+)-катехинът, а във водните екстракти – основно кверцетинът.

Употреба в българската народна медицина и фитотерапия

Приложението на вишневите дръжки у нас има стара история, която е отразена в ранните билкарски книги. Например във „Български билки – Фитоенциклопедия“ на Радев и Димитров (1) четем: „Дръжките от плода – действуват отлично пикочогонно, чистят камъните и пясъка в бъбреците и пикочния мехур. Те са много препоръчвани в медицината… Най-позната дрога: Stipites cerasorum – дръжки от вишни.“ В редкия вече ценен сборник „Материали за български ботаниченъ речникъ“ се споменава следното: „Вишната почти с всичките си части има много голяма употреба в нашата народна медицина. Отварата от дръжките на плодовете действува пикочогонно, заради което се употребява против воднянка, пясък и камъни в бъбреците и и пикочния мехур; същата служи още като стегателно и омекчително средство и се употребява против диария, кашлица, моминска бледност…“ (2)

Употреба в традиционната медицина на други народи

В централните и източноевропейските страни, вишневите (а понякога и черешовите) дръжки са използвани като помощно средство при леки уринарни инфекции, бъбречни камъни, едема и артериална хипертония. В Encyclopedia of Romanian Ethnobotany, екипът на Butura описва употребата им при бъбречни нарушения. Вишневите дръжки са един от най-популярните диуретици в румънската фитотерапия и се използват широко под формата на чайове, таблетки и капсули при бъбречнокаменна болест, затлъстяване и цистит (3).

 В иранската традиционна фитотерапия вишневите/черешовите дръжки се използват при бъбречно-каменна болест (5). Подобна е практиката в Босна и Херцеговина (7), като там те се използват при камъни както в бъбреците, така и в пикочния мехур.

 В турската фитотерапия, проучване е показало, че около 6.2% от хипертониците, които използват лекарства и алтернативни лечебни средства, приемат и препарати от вишневи дръжки с оглед засилване на диурезата и понижаване на кръвното налягане (7).

Съвременна и научно-обоснована употреба

Според Комитета по билкови медицински продукти (HMPC) към Европейската агенция по лекарствата (EMA), вишневите дръжки могат да се използват самостоятелно или като компонент на диуретична билкова смес (Species diuretica) в терапевтичната област „нарушения на уринарния тракт“ (3). Терапевтичните индикации, най-често отнасящи се за вишневите дръжки, са засилването на диурезата, понижаването на кръвното налягане, здравословното отслабване и поддържане здравето на уринарния тракт. 

Антиоксидантно действие. Плодните дръжки на черешите и вишните имат по-мощен антиоксидантен ефект от самите плодове поради по-високите концентрации на фенолни съединения (8). Главните носители на антиоксидантния ефект са фенолните съединения от горепосочените осем класа. Те неутрализират реактивните кислородни видове, потискат липидната пероксидация, редуцират железните Fe (III) йони и обезвреждат стабилните свободно-радикалови молекули на DPPH (2,2-дифенил-1-пикрилхидразил) (4). Тези ефекти са в основата на употребата на вишневите и черешовите дръжки като „детокс“ средство, разкрасяващо кожата и намаляващо увреждането на лигавиците от оксидативен стрес.

Екипът на Адемович (7) също установява антиоксидантен ефект на черешовите дръжки по DPPH и по FRAP (Ferric reducing antioxidant power) методиките. Алкохолният фенолен извлек е с по-високо съдържание на флавоноиди от водния и със значително по-ниска концентрация, необходима за неутрализирането на DPPH, и с по-голяма концентрация на редуцираните феройони в сравнение с водните извлеци (7).  

Диуретичен ефект. Увеличаването на уринния поток е изучено при черешовите дръжки, чиито биоактивни компоненти в голяма степен съвпадат с тези на вишневите. В проучване с 13 здрави доброволци (8 жени, 5 мъже, възраст 20-40 години) е проследено действието на плодните дръжки върху водния и електролитния баланс, уринарната електролитна концентрация, осмолалитетът и евентуалните странични действия (5). Растителният материал е закупен от пазара, изсушен, стрит на прах и включен в 330 мг капсули. Проучването е двойно-сляпо и плацебо-контролирано. Участниците не са страдали от хипертония, конгестивна сърдечна недостатъчност или друго сърдечно заболяване преди изследването. Едната част от тях са приемали еквивалента на 2 г (2000 мг) черешови дръжки (две капсули на всеки 8 часа), а другата – плацебо (царевично нишесте). След седмица, двете групи се разменят. Измерванията показват, че няма разлика между резултатите на мъжете и жените. Средните нива на калия, калция, натрия и хлора в урината са завишени и обемът на урината е увеличен, но тези на калия не са променени, което съответства на високото съдържание на калий в растителната суровина – черешовите и вишневите дръжки имат калий-възстановяващ ефект. Осмолалитетът на урината не е завишен. 

В сравнение с обичайно използваните в практиката диуретици – тиазиди, карбоанхидразни инхибитори, бримкови и калий-съхраняващи, може да се каже следното. Вишневите дръжки увеличават натриевата екскреция средно с 15%, което е сравнимо с ефекта на карбоанхидразните инхибитори (напр. ацетазоламид), осмотичните, тиазидните и бримковите диуретици. За разлика от тях, дръжките не водят до загуба на калий, не променят концентрацията на урината. Вишневите дръжки не са подходящи за комбиниране с калий-съхраняващите диуретици (вж. Безопасност и предупреждения). 

Антимикробен ефект

Изхождайки от традиционната употреба на вишневите дръжки срещу цистити, уретрити и пиелонефрити, изследователите са проверили и антиинфекциозните им свойства. Етаноловият екстракт, богат на синапова киселина, кверцетин, кафеена и ферулова киселина, е показал потискащо действие спрямо Escherichia coli, Enterococcus faecalis, Staphylococcus aureus, Aspergilus flavus и A. niger (6)

Противовъзпалителен ефект

Фенолните съединения на вишневите дръжки потискат активността на липоксигеназите – ензими, отговорни за продукцията на провъзпалителни цитокини (6). Ефектът може да е ценен при подагра, понеже се съчетава с инхибицията на ксантин оксидазата.

Антидиабетичен ефект

Фенолните съединения на вишневите дръжки потискат активността на ензимите алфа-амилаза и алфа-глюкозидаза (6), които разграждат нишестето и други полизахариди до глюкоза, подобно на антидиабетичните лекарства акарбоза, воглибоза и миглитол. Поради това те могат да бъдат отлично допълнение при диета, богата на въглехидрати от зърнени и тестени храни.

Антиподагрозен ефект

Фенолната фракция е инхибитор на ензима ксантин оксидаза (6), който катализира превръщането на пуриновите нуклеотиди в отпадния продукт пикочна киселина. Ефектът е подобен на този на алопуринола.

Противотуморен ефект

Установено е потискащо действие върху пролиферацията на клетъчните линии MCF-7 (от карцином на млечната жлеза) и MG-63 (остеосаркома) (6). Възможно е редовният прием на дрогата да понижи риска от тези заболявания у генетично предразположени индивиди, но засега клинични изследвания в тази посока липсват.

ТЕРАПЕВТИЧНИ ИНДИКАЦИИ НА ВИШНЕВИТЕ/ЧЕРЕШОВИТЕ ДРЪЖКИ

Уроинфекции (цистити, уретрити, пиелонефрити), бъбречнокаменна болест, подагра, едема (отоци), артериална хипертония, затлъстяване, захарен диабет, за обща детоксикация и добро състояние на кожата.

БЕЗОПАСНОСТ И ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ

Вишневите дръжки имат безобиден от токсикологична гледна точка химичен състав. Редно е обаче да се отбележи, че са богати на калий, поради което не бива да се комбинират с калиеви добавки и с лекарства, увеличаващи нивата на калия в кръвта – калий-съхраняващи диуретици и алдостеронови антагонисти (еплеренон, спиронолактон, триамтерен), АКЕ-инхибитори (еналаприл, рамиприл, лизиноприл, фозиноприл), ангиотензинови рецепторни антагонисти (валсартан, телмисартан, лозартан, кандесартан), сладък корен и екстрактите му, съдържащи глициризин, добавки с магданоз, киселец, кориандър, резене. Разбира се, хиперкалиемията от какъвто и да било произход е противопоказание на вишневите дръжки. 

ЛИТЕРАТУРА

1. Ненко Радевъ, Железко Димитровъ. Фитоенциклопедия български билки. София, 1941. Фототипно издание, Българска История, 2023.
2. Б. Давидовъ, А. Явашевъ и кол. Материали за български ботаниченъ речникъ. София – Придворна печатница, 1939.
3. Babotă M, Voştinaru O, Păltinean R, Mihali C, Dias MI, Barros L, Ferreira ICFR, Mocan A, Crişan O, Nicula C, Crişan G. Chemical Composition, Diuretic, and Antityrosinase Activity of Traditionally Used Romanian Cerasorum stipites. Front Pharmacol. 2021 May 11;12:647947
4. Peixoto J, Álvarez-Rivera G, Alves RC, Costa ASG, Andrade N, Moreira A, Cifuentes A, Martel F, Oliveira MBPP, Ibáñez E. Cherry stem infusions: antioxidant potential and phenolic profile by UHPLC-ESI-QTOF-MS. Food Funct. 2020 Apr 30;11(4):3471-3482.
5. Nakysa Hooman et al. Diuretic effect of powdered Cerasus avium (cherry) tails on healthy volunteers. Pak J Pharm Sci 2009 Oct; 22(4):381-3.
6. Tuğba Demir et al. Cherry stems phenolic compounds: Optimization of extraction conditions and in vitro evaluations of antioxidant, antimicrobial, antidiabetic, anti-inflammatory, and cytotoxic activities. J Food Process Preserv Vol. 44, Issue 10, Oct 2022: e14804.
7. Zahida Ademović et al. Phenolic compounds, antioxidant and antimicrobial properties of the wild cherry (Prunus avium) stem. APTEFF, 48: 1-323, 2017.
8. Bastos C, Barros L, Dueñas M, Calhelha RC, Queiroz MJ, Santos-Buelga C, Ferreira IC. Chemical characterisation and bioactive properties of Prunus avium L.: the widely studied fruits and the unexplored stems. Food Chem. 2015 Apr 15;173:1045-53.