Хранителни нужди- какво да помним?

Знаете колко са съществени за организма витамините и минералите. Те са основни микроелементи за правилното метаболитно функциониране на тялото. Дефицитът на един единствен микроелемент, може да наруши цялото това метаболитно функциониране. Дневните нужди от витамини и минерали са оценени така, че да може тялото да изпълнява всичките си функции безпроблемно, с лекота. Те варират, разбира се, в зависимост от пола, възрастта и начина на живот (заседнал, в умерено спортен режим, спорт на високо ниво и др).

Какво нарушава изпълнението на дневните ни хранителни нужди?

Предполага се, че една балансирана и разнообразна диета може да отговори на тези нужди. За съжаление обаче, е много трудно да имате захранване на върха на оптимизацията. Причините?

• Интензивното селско стопанство е довело до изчерпване на почвата, което се отразява на хранителния профил на храните, особено на плодовете и зеленчуците.
• Хранителната непоносимост нарушава усвояването на хранителните вещества на чревно ниво.
• Свръхконсумацията на рафинирани храни, лишени от витамини и минерали, няма хранително предимство и заема мястото на храни с по-полезни профили.
• Стресът, отговорен за секрецията на кортизол, също нарушава метаболитните функции на тялото.

Микрохранителният подход е от съществено значение към днешна дата. Но трябва да бъде добре обмислен и адаптиран индивидуално към всеки. От тук следва и компенсацията на липсите чрез хранителни добавки.

Хранителните нужди се определят на 3 нива:

1. Минимален прием- за да се избегнат дефицити, недохранване и проблеми с растежа.
2. Максимален прием, над който може да се появи известна токсичност.
3. Прием, считан за оптимален.

От 2005 г. EFSA проучва диетичните нужди на всеки индивид (деца, юноши, бременни, кърмачки, спортисти и др.). Тези проучвания водят до дефинирането на NRVs (хранителни референтни стойности), които ще направят възможно изразяването на ежедневните хранителни нужди. Във Франция тези стойности се използват от ANSES (Национална агенция за безопасност на храните, околната среда и здравето при работа) за определяне на стандартите за етикетиране на храните.

Етикетиране на хранителни добавки

Със сигурност сте имали възможност да видите в много хранителни добавки следната информация: 100% NRV; 150% NRV. Това показва процентното съдържание на хранително вещество, присъстващо в продукта, в сравнение с неговата хранителна референтна стойност. Човек може да си помисли, че 100% от NRVs са необходими и достатъчни за покриване на дневния прием. Реалността е по-сложна. Едно хранително вещество може да бъде допълнено в различни форми (цитрат…, сулфат…, монохидрат, оксид…). Тези форми няма да осигурят същата скорост на усвояване на въпросното хранително вещество.

Възможно е също външни елементи да нарушат асимилацията- такъв е случаят с антинутриентите, присъстващи в някои сурови плодове и зеленчуци например, или приемането на определени лекарства или диуретици, предизвикващи загуба на хранителни вещества.

Запомнете- Не е достатъчно просто да търсите най-високата норма на NRV, за да осигурите оптимално здраве!

Рисковете от токсичност

Хранителната добавка ще бъде обект на много разпоредби, преди да бъде пусната на пазара, за да се изключи всякакъв риск от токсичност. Въпреки това, ако решите да приемате добавки без истинска причина, тогава доставката на хранителни вещества, налични в хранителната добавка, която ще допълни вашата диета, може да представлява риск от предозиране за вашето тяло.

Запомнете- Хранителната добавка е, за да се добави към диетата. Тя не замества пълноценното хранене!

Съществува класификация в три групи на риска от токсичност на витамини и минерали:

Група А (нисък риск): Витамини К, В1, В2, В5, В8 и В12.

Група B (среден риск): Витамини D, E, B3, B6, B9, C, магнезий, калий, селен, хром, молибден, флуор, фосфор, бор, силиций.

Група С (висок риск): витамин А, бета-каротин, В3 (никотинова киселина), калций, желязо, мед, йод, цинк, манган.

Хранителните добавки са формулирани въз основа на тези рискове от токсичност.

Закон на Либих- що е то?

Законът на Либих е законът за минимума, дефиниран във физиологията на растенията. Той определя условията, при които едно растение трябва да расте. Ако едно от условията не е изпълнено, тогава растението няма да може да се развива. Този закон, наричан още закон на ограничаващите фактори, гласи, че няма смисъл да се храни растението обилно, ако едно от хранителните вещества липсва. Този принцип важи и при хората- не е необходимо да се насочвате към увеличени количества, достатъчно е да имате правилното количество от всеки елемент, за да се възползвате от оптимално метаболитно функциониране.