Невротензинът- какво трябва да знаем

Днес ще поговорим за невротензина- един невропептид, който е особено важен за нашите тела

Невротензинът е и невромедиатор и участва във взаимодействието между нервна и хуморално-ендокринна система. Той поддържа нормалната хомеостаза и цялостното ни здраве.  Често се сблъскваме с превишеното му производство, което означава увеличено отделяне от нервните клетки. Това завишено отделяне от своя страна е е симптом при гастро-ентеропанкреатичен невроендокринен тумор, при карциноидни тумори, при вродени заболявания на ендокринната система.

Невротензинът е открит през 1973 г. в говежди хипоталамус. Това е ендогенен тридекс пептиден невротрансмитер, открит в мозъка и червата на бозайници, който се отличава с извършването на хормоноподобни дейности. Невротензинът, въпреки че е широко проявен в централната нервна система, е тясно свързан с главните допаминергични ядра. Смята се, че невротензинът участва във функцията на паметта. Установено е, че в мозъците на пациенти с болестта на Алцхаймер има дефицит на този пептид, който може също да бъде включен в патофизиологията на болестта на Паркинсон и в шизофренията.

Биологични ефекти

Невротензинът има повече от 30 различни вътрешни и външни ефекта. Периферните ефекти включват вазодилатация, цианоза, повишено освобождаване на хистамин, стимулиране на ендокринния и екзокринния панкреас, ефекти върху активността и подвижността на гладката мускулатура на стомашно-чревния тракт, стимулиране на чревната секреция и инхибиране на притока на кръв към мастната тъкан. Централно, невротензинът има хипотермични и антиноцицептивни ефекти и модулира мозъчните допаминови системи, лутеинизиращия хормон (LH) и освобождаването на пролактин.

Стомашно-чревни ефекти

Известен и като „инсулин на мазнините“, невротензинът се отделя в значително количество от тънките черва, когато се абсорбират животински мазнини.  Секрецията на невротензин се стимулира от храна, съдържаща мазнини и е свързана с ефектите от поглъщането на мазнини. А те са: инхибиране на секрецията на стомашна киселина и мотилитета, стимулиране на панкреасната и чревната секреция, намаляване на притока на кръв в мастната тъкан и увеличаване на притока на кръв в тънките черва. Невротензинът потенцира действието на секретина, холецистокинина и вагуса върху панкреатичната секреция.

Централни ефекти

Невроендокринните ефекти на невротензин са изключително сложни. Съществуват множество анатомични и функционални връзки между невротензин и допамин в централната нервна система, често с реципрочна модулация на техните дейности. Невротензинът активира допаминергичната и норадренергичната активност на хипоталамуса в основно състояние, но не и на гладно.

Интересно е, че естрогенът повишава и РНК на невротензина в специфични региони на хипоталамуса, което допълнително включва хипоталамичния невротензин в естроген-зависимата секреция на пролактин. Обратно, естрогенът намалява нивата на невротензин в предния дял на хипофизата. В обобщение, невротензинът регулира функцията на предния дял на хипофизата както чрез освобождаването му от нервния край от средната височина, така и чрез автокринни/паракринни ефекти от невротензин, синтезиран в предния дял на хипофизата.

Казано на по-простичък език- действието на този невропептид е многостранно и съществено за здравето ни.

Налични са изследвания, доказващи, че повишената концентрация на невротензин е свързана с появата на сърдечно-съдови заболявания, диабет и дори рак на гърдата. Според нивата на невротензин в организма, се определя и дали хората с нормално тегло ще затлъстеят.

Невротензинът е ключът към усвояването на човешките мазнини. Той играе решаваща роля за връзката между приема на мазнини и риска от развитие на заболявания. Хората с ниско ниво на невротензин на гладно, не са склонни да затлъстяват, въпреки приема на мазнини и имат нисък риск от сърдечно-съдови заболявания.

Добре е да помним, че концентрацията на невротензин в кръвта е променлива и може да бъде променена чрез хранителните ни навици. Поддържането на ниски нива на невротензин увеличава шансовете ви да живеете по-дълго и да останете здрави.

Как да определим дали имаме повишен невротензин?

Определянето на нивото на невротензин е достъпно в рутинната диагностика с помощта на тест и се извършва в лаборатория от кръвна проба, взета на гладно. Този тест си е поставил сериозната цел да намали или избегне появата на сърдечно-съдови, бъбречни заболявания и рак. Ако знаете, че личният ви риск е увеличен, ще бъдете по-внимателни и ще сте спокойни, че сте взели мерки на време.

Любопитно

Мозъкът ни е така устроен, че свързва миризмата с положителни или отрицателни чувства. Той определя т.нар. емоционална „валентност" на информацията, заключвайки преживяванията като добри или лоши спомени. И така разликата между спомените, които предизвикват усмивка и негативните такива, се установява от ...вече добре познатата ни малка пептидна молекула, наречена невротензин. Това откритие отваря възможности за изследване на основите на тревожността, пристрастяването и други невропсихиатрични състояния, които често възникват при натрупване на твърде много негативни емоции.

Способността на мозъка ни да записва сигнали от заобикалящата среда като добри или лоши спомени, е от решаващо значение за оцеляването. Така наречените ​​асоциативни спомени често са емоционално заредени. Те се образуват в малка част от мозъка, наречена амигдала. За мнозина от вас амигдалата е известна като мозъчния „център на страха", но това не е цялата истина, тъй като амигдалата реагира на удоволствие и на други емоции. Една част от амигдалата - базолатералният комплекс, свързва стимулите в околната среда с положителни или отрицателни резултати. Едно проучване надниква в базолатералната амигдала на мишки, които са обучавани да свързват определено дествие със звук, със захарна вода или с лек токов удар. Във всеки един случай връзките с различна група неврони се засилвали.