Хамбургер, пица, пържени картофи. Възможно ли е да са съвместими с диетата?

Така наречената бърза храна (от англ. “fast food”)  действително има лоша слава. Всички знаем, че е доказано нездравословна, защото има много сол, много мазнина, много тесто.

Как да намалим до минимум вредните последици от бързата храна? Колкото и да ви звучи невероятно, има начини за това.

 

1. Ако много ви се прииска такава храна, можете да си позволите, но помнете – яжте я бавно. В никакъв случай недейте да консумирате на крак или още по-лошо – ходейки. Намерете си някое място за сядане, отпуснете се, седнете и яжте бавно като човек, а не като хищник. Така ще се насладите на вкуса на любимото си изкушение много повече, отколкото ако го консумирате на крак.


2. Забравете абсолютно за порциите тип XL,  колкото и изгодни да са цените им в сравнение с останалите. Със сигурност няма да останете гладни, ако си вземете хамбургер с нормална големина и средни картофки. Ако все пак порцията ви се струва малка, добавете към нея една голяма салата.


3. Водата със сигурност е по-здравословна от всякакви видове подсладени и газирани напитки. Избирайки на пред кока колата или фантата например, ще спестите на организма си излишни калории и захар. Ако все пак искате да я замените с нещо сладко, поръчайте си натурален сок.


4. Винаги, когато неудържимо ви се прияде бърза храна, се запитайте сериозно: „Изпитвам ли глад, или просто много ми се иска да ям точно това в момента?”  Установите ли, че наистина сте гладни, не консумирайте изкушението си просто като нещо между две хранения, а именно като обяд.


5. Слагайте върху пържените картофи кетчуп, но избягвайте майонезата. В кетчупа няма почти никакви мазнини, така че е за предпочитане (за съжаление обаче съдържа немалко захари). Забравете майонезените сосове и при салатите – абсолютно достатъчна е заливка на основата на кисело мляко, оцет или лимон.

Често се случва обаче на всеки от нас, улисан в работа и гонещ срокове, просто наистина да няма време за нещо повече от порция калорични пържени картофи или хот-дог. След като така и така се случва, добре е да се съобразяваме с горните съвети, за да намалим до минимум рисковете от неприятни последици за тялото си.

Защо ни е толкова вкусно?

Често залитаме към картофите и различните хамбургери и дюнери не защото няма какво друго да ядем, а просто защото са вкусни. Нужно е да правим разлика между глада и апетита.  Гладът се проявява с понижаване на кръвната захар, къркорене на корема и изпращане на ясни сигнали към мозъка, а апетитът, знаем, той е нещо съвсем различно. Възбуждат го най-вече примамливите аромати – на кой не са му „потичали лигите”, мине ли покрай сергия с дюнери или с наденички на скара? Моментално у нас изниква желанието да си купим от тях час по-скоро, веднага!

 

Известно е, че съществуват много номера и трикове на производителите на храни, с които  те се стараят да направят продуктите си по-примамливи за обонянието и вкуса ни. С тях обаче ще се занимаем в друга тема, тъй като наистина има какво да се каже по този въпрос. Сега е достатъчно просто да обобщим основното. Колкото и странно да ни се струва, причините за нашия апетит към определени храни се крият още в древността. Да приемем, че в цивилизования европейски свят гладът в истинския смисъл на думата почти не съществува. Преди няколко хилядолетия обаче не е било това. Тогава всеки човек е имал нужда от здрава и калорична храна, за да оживее. Минавайки покрай по-горе споменатите изкушения – ароматни топли хамбургер, прясно изпечено месо на грил, в нас просто се събужда инстинкт, който от хилядолетия дреме – инстинктът, че ние имаме нужда от тази храна, защото тя е здрава и калорична. Тялото ни „помни” че е имало времена на глад и инстинктивно пожелава сочната наденичка с хляб или добре ухаещите мазни пържени картофи. Ние знаем, че те не са ни потребни в момента и че няма да е фатално, ако не ги изядем, но мозъкът, инстинктът ни притиска да направим обратното. Производителите на бърза храна знаят това, и го използват – бъдете сигурни.

Може ли да се появи зависимост към бързата храна?

Много изследователи твърдят, че е възможно, тъй като голяма част от тези храни съдържат комбинация от съставки, към които лесно се привиква – захари, мазнини, бяло брашно. Човешкият мозък непрекъснато търси вещества, които да го направят щастлив, и ако за наркомана това вещество е хероинът, за „нормалния” човек може да бъде сочен дюнер с чеснов сос, голямо парче мазна пица  или просто един шоколадов десерт с нуга. Наблюдавайте се, и ще видите че наистина има изкушения, на които ви е много трудно да устоите.

Бързата храна има една особеност – тя много бързо дава на организма ни енергия посредством захаридите, които проникват в кръвта много бързо – ефектът е почти като от венозна инжекция. Забележете как ви действа, ако по време на излет в планината, когато вече започнете да се изморявате, изядете бързо две шоколадови вафли. Да, тогава дори е нужно, за да си възвърнете енергията. Когато обаче сте в града, или вкъщи пред телевизора, вие реално нямате нужда от тези две вафли, тъй като не хабите толкова енергия, както в планината. Въпреки това, идеята за нещо сладко ви завладява. Мислите си, че имате нужда от енергията, защото мозъкът ви в този момент иска да се чувства сит и щастлив, нищо, че този ефект ще трае едва няколко минути...

Как да намалим лошите ефекти на бързото хранене?

Хамбургер и вода с лимон

В хамбургера няма почти никакви витамини, не си мислете, че е останало нещо от тях в парченцето домат или кисела краставичка по средата му. Освен това, почти напълно липсват и влакнини (или т.нар. фибри). Това е причината храната да премине прекалено бързо през храносмилателния ни тракт, без за това кратко време тялото ни да успее да извлече от нея необходимите му полезни вещества. Ако обаче в една чаша изстискате дори само половин лимон, долеете с вода, и изпиете получената напитка заедно с хамбургера, витамин С, който се намира в лимона, ще ви помогне да усвоите желязото от парчето месо в хамбургера.

Пица с колбас и салата.

Салам, сирене, брашно, малко доматен сос. В общи линии това е пицата. Нищо повече от сол и мазнини, и отново почти никакви фибри. Освен това, човек винаги се напъва да я изяде цялата, въпреки че една трета от голяма пица в ресторант фактически му е  напълно достатъчна. Ако следващия път вместо голяма пица си поръчате малка пица и салата, ползите ще са няколко: ще поемете по-малко сол и мазнини, повече витамини, а и ще постигнете същата ситост. Освен това, вместо да овкусите пицата с мазен и калоричен майонезен  дресинг, по-добре добавете повече лимонов сос или оцет на салатата.

Китайска храна и кисело мляко.

За съжаление, въпреки че безспорно вкусната храна по китайските ресторанти се счита за по-полезна от сандвичите тип бърза закуска, това не е съвсем така. Тъй като в повечето случаи тя се пържи, и при нея съдържанието на мазнини е прекалено голямо, за сметка на фибрите, белтъчините и калция. Затова, след като хапнете нещо китайско за обяд, можете да допълните липсата на тези елементи с една кофичка обикновено кисело мляко.

Наденичка, пържени картофи и вода.

Мазнината, това е, което най-много възбужда апетита ни. Спомнете си колко пъти ви е минавало през главата: „Хапва ми се нещо мазничко”. И ето, само една средно голяма наденичка на скара, и вече най-вероятно сте превишили здравословната дневна доза мазнини. Ако добавите и майонезен сос, положението съвсем излиза от контрол. Затова тук отново е добре да прибегнете до помощта на чашата с лимонов сок и вода. Добре познатият витамин С ще помогне на тялото ви да усвои веществата поне от парченцата месо, които са в наденичката. Освен това ще повлияе добре и в регулирането на киселинния баланс на организма след поглъщането на мазната храна.

Паниранo пилешко и плодова салата.

Пилешкото месо е сравнително леко. С една уговорка – преди да го изпържим и да го потопим в майонеза. Резултатът от тази обработка е добре известен – недостиг на влакнини и витамини, както и излишък от мазнини и сол. Ако все пак  не желаете да се откажете от вкусното панирано пиле с майонезен сос, добре ще бъде да го комбинирате с плодова салата – тя поне ще добави витамини към менюто ви и частично ще неутрализира ефекта от многото сол. Не забравяйте, че в популярни вериги заведения за бързо хранене се добавят различни изкуствени подобрители на вкуса, които ни карат да изпитваме чувство на щастие, докато обядваме с пилето или пържените картофи. Не е случайно, че на някои хора устата се пълни със слюнка само когато при споменаването на хамбургери и бърза храна, още преди да са усетили аромата и.

Множество изследвания са доказали, че когато човек е в стрес или в лошо настроение, човек има най-голяма нужда от храна, и то в повечето случаи – от тежка и висококалорична храна. За никого не е тайна, че бързата храна съдържа прекалено много захари. Всеки човек познава  вкуса на захарта почти веднага след раждането си, тъй като тя се съдържа в майчиното мляко. В заведенията за бързо хранене обаче често се злоупотребява с този продукт. Според една теория, малките деца свързват сладкото с чувство на спокойствие, и това е остатък именно от времето, когато са се хранели с майчина кърма. Колкото повече сладко погълнат, толкова по-спокойни се чувстват в дадения момент. Този навик продължава цял живот.

Защо не се засищам ?

Както предполага от самото име, бързата храна поглъщаме винаги на крак, на две на три. Според едно от изследванията, свързани с този феномен, човек поглъща храната си в ресторант за бързо хранене средно за малко повече от четири минути! Мозъкът обаче получава сигнал, че сме сити, едва двадесет минути, след като храната е попаднала в стомаха ни. Затова тялото няма шанс да ви спре, преди, тъпчейки се набързо, да поемете повече храна, отколкото ви е необходимо. Причините, поради които се храним толкова необичайно бързо в този тип заведения, са две.

Преди всичко, храната там умишлено се прави така, че да може да се яде максимално лесно, най-често с ръце, без помощта на ножове, вилици и други прибори, които усложняват процеса и удължават времето за хранене. Замислете се, почти всичко в едно заведение за бързо хранен, като изключим салатите, е направено така, че да може лесно да  се консумира без помощта на прибори – сандвичите, картофите, пърженото пиле...

Втората причина се крие във факта, че в тази храна няма почти никакви влакнини. Това я прави лесна за бързо сдъвкване и преглъщане. Полезно е да знаем, че именно чрез доброто и дълго дъвчене към мозъка постъпват сигнали, че се храним. Поглъщаме ли храната недобре сдъвкана,  ще натъпчем стомаха си, още преди чувството на вълчи глад да е изчезнало. Има и още една интересна особеност – колкото повече влакнини съдържа една храна, толкова по-скоро мозъкът ни получава сигнал за ситост. А както вече споменахме, в менютата на заведенията за бързо хранене, тези вещества са силно ограничени.

Едно любопитно изследване показва, че заведенията за бързо хранене използват и допълнителни хитрости. Ако сте забелязали, в интериора на повечето от тях неизменно са основно застъпени нюанси на червения цвят, а според проучването, бързината на поемането на храната зависи и от това, какви са цветовете наоколо. Топлите цветове и най-вече червеният, карат хората да се хранят по-бързо от обикновено. Така заведенията за бързо хранене се освобождават максимално бързо от вашето присъствие, за да има място за следващите гладни клиенти, които да хапнат на крак.

Защо винаги ядем едно и също?

Във времето на глобализацията, менютата на заведенията за бързо хранене започват все повече да си приличат. Вече почти в целия свят хамбургерите, картофките, салатите, пилетата, изглеждат и ухаят по един и същ специфичен начин. Защо на хората не им омръзва? Защо се връщат в тези вериги отново и отново? Именно защото е много добре знаят какво ги очаква там. Знаят много добре вкусът на сандвича, на пилето, на зелевата салата. И знаят, че той ще е абсолютно същият, както е бил последния път. Нека да не забравяме, че подсъзнателно човек се страхува от неизвестното. Тук изследователите отново търсят ехо от древността, където за първобитните хора непознатата, нова храна и била на първо място опасност. Ядяло се е най-вече добре познатото и провереното.

Защо дебелеем от бързата храна?

Най-вече защото обичаме да сме спестовни и да пазаруваме изгодно. Когато пресметнете, че една двойна порция излиза малко над цената на една обикновена, вие си я поръчвате, дори  ида не изпитвате чак толкова голям глад. В крайна сметка обаче, не сте надхитрили никого. Платили сте повече пари за храна, която е два пъти повече, от тази, която би ви била достатъчна. Виждайки изгодната оферта, вие просто забравяте, че в тази огромна порция често се крие почти цялата препоръчителна дневна дажба сол, мазнини и калории.