Д-р Кристияна Колева

Здравейте,

Разбирам вашата тревога относно състоянието на Вашето дете, което е съвсем основателно.

След прекарана скарлатина е напълно възможно и често срещано антистрептолизиновият титър (AST/ASO) да остане повишен в продължение на месеци, дори до една година, без това да означава наличие на активна инфекция или усложнение. ASO е маркер за имунния отговор на организма към предходна стрептококова инфекция и не отразява текущо заболяване. Покачването му настъпва седмици след инфекцията (3 до 5), а спадът е бавен и индивидуален, особено при деца.
При дете, което е клинично здраво, без оплаквания, с нормални възпалителни показатели като CRP и СУЕ и с изключени сърдечни усложнения от детски кардиолог, персистиращо повишеният ASO сам по себе си не представлява патологично състояние и не изисква лечение.

Съвременните педиатрични и инфекциозни препоръки са категорични, че лабораторна стойност не се лекува изолирано от клиничната картина. Антибиотично лечение, включително продължителни курсове или мускулни депо-инжекции с пеницилин, не се прилагат с цел „сваляне“ на ASO при липса на симптоми и данни за активна стрептококова инфекция или ревматично заболяване. Подобен подход не само няма доказана полза, но може да доведе до ненужно медикаментозно натоварване и риск от нежелани реакции.

Лабораторно активното възпаление се доказва чрез т.нар. възпалителни маркери. При активна бактериална инфекция обикновено се наблюдават повишени стойности на CRP, ускорена СУЕ и промени в кръвната картина, най-често с неутрофилия и повишен брой левкоцити. Когато тези показатели са в норма, както е при Вашето дете, това силно говори против наличието на активна инфекция.

Най-сигурното доказателство за активна стрептококова инфекция е микробиологичното изследване. Това включва бърз стрептококов тест от гърлен секрет или посявка от гърлен секрет. Положителният резултат показва наличие на Streptococcus pyogenes в момента на изследването. Отрицателният резултат практически изключва активна инфекция. Важно е да се знае, че носителството на стрептокок без симптоми не се счита за активна инфекция и не изисква лечение в повечето случаи.

ASO, за разлика от тези методи, е ретроспективен маркер – той показва, че организмът се е срещал със стрептокок в миналото, но не дава информация дали бактерията присъства в момента. Поради това висок ASO при липса на симптоми, нормален CRP и отрицателни микробиологични изследвания не е индикация за антибиотично лечение.

Правилното поведение в подобна ситуация е наблюдение на детето и проследяване на клиничното му състояние, като контролни изследвания на ASO могат да се правят през по-големи интервали и само при медицинска необходимост. Медицинска намеса е показана единствено при поява на симптоми като ставни болки и отоци, сърдечни оплаквания, повишени възпалителни маркери или данни за нова стрептококова инфекция. При липса на такива признаци може да бъдете спокойни, че задържането на повишен ASO след скарлатина е физиологичен имунологичен процес, а не признак на текущ проблем.

Бъдете много здрави!
Светли празници!

Поздрави,
д-р Кристияна Колева

Здравейте,

По повод кожните промени при Вашето бебе и липсата на подобрение след емолиентна терапия, е основателно да се обсъди повторно поставената диагноза. Клиничният вид на лезиите – ясно очертани, кръгли/овални петна с тенденция към постепенно разширяване и по-светъл централен участък – е нетипичен за класически атопичен дерматит в тази възраст и поставя въпроса за възможна дерматофитна (гъбична) инфекция, особено при наличие на скорошен контакт с член на семейството с доказана такава инфекция.
Диагнозата на гъбичната кожна инфекция при кърмачета се поставя въз основа на клинична оценка от дерматолог, като при съмнение се извършва микологично изследване, което представлява кожно остъргване от активния ръб на лезията. Изследването е бързо, безболезнено и подходящо за тази възраст. То позволява потвърждаване или отхвърляне на гъбична инфекция и насочва към правилно лечение.

При атопичния дерматит обикновено се наблюдава дифузно зачервяване, сухота и неясни граници на лезиите, като при адекватна емолиентна терапия се очаква поне частично клинично подобрение.
Най-често в педиатричната практика при гъбична кожна инфекция се прилагат препарати от групата на азолите (напр. клотримазол, миконазол) или алиламините (напр. тербинафин), под формата на крем или лосион. Противогъбичният препарат се нанася върху засегнатия участък и 1–2 см здрава кожа около него, обикновено 1–2 пъти дневно, според конкретния медикамент и лекарската препоръка. Продължителността на лечението е най-малко 2 седмици, а в много случаи 3–4 седмици, като терапията не бива да се прекратява преждевременно, дори при видимо клинично подобрение.
Препоръки до уточняване на диагнозата, които мога да Ви дам са относно спазване на хигиената. Къпете бебето с хладка вода, кратко (5–10 минути), без да търкате. Използвайте само щадящи, безароматни измивни средства или само вода. Кожата трябва да се подсушава чрез леко попиване, без триене. Не трябва се нанасят допълнителни кремове или кортикостероидни препарати върху самата лезия без препоръка от дерматолог. Дрехите на бебето трябва да бъдат от 100% памук, свободни, без да стягат и без синтетични материи. Избягвайте прегряване и изпотяване, които могат да влошат кожните промени. Използвайте хипоалергенен препарат за пране на бебешките дрешки, без омекотители.
Общи мерки, които може да вземете са да се избягва контакт на засегнатата кожа с потенциално заразени повърхности, кърпи или дрехи. Всеки член на семейството с кожни оплаквания да бъде адекватно лекуван, за да се предотврати повторно заразяване.

Бързо оздравяване!
Поздрави,
д-р Кристияна Колева

Здравейте,

При малки деца, появата на червени, релефни пъпки, понякога пълни с течност, изисква внимание, дори когато другите части на тялото изглеждат чисти. Причините за такъв обрив могат да бъдат разнообразни.

Контактна алергична реакция към нов продукт като сапун, крем, дрехи или играчка е една от възможностите, особено ако пъпките са локализирани и съпроводени със сърбеж. В този случай може да приложите локален крем с антихистамин, както и перорален такъв.

Вирусни инфекции също могат да предизвикат подобни прояви, като при тях обривът понякога се ограничава само до ръцете или краката, придружен от лека отпадналост или ниска температура.
По-рядко, бактериални инфекции или ухапвания от насекоми могат да предизвикат зачервени, болезнени и пълни с гной пъпки.

Аз се съмнявам за коксаки вирусна инфекция. Особено внимание заслужава синдромът уста–ръка–крак, причинен най-често от коксаки вируси. Това е често срещана вирусна инфекция при малки деца и се характеризира с пъпки по ръцете и краката, понякога с малки мехурчета, както и с орални прояви под формата на малки язвички или петна в устата, включително по венците, езика или вътрешната страна на бузите. Общото състояние на детето е обикновено леко отпаднало, като температурата е ниска или умерена, а апетитът може временно да се понижи.

Важно е да се наблюдават както общото състояние на детето, така и разпространението на обрива, поведението, апетитът и възможните промени в пъпките, като гной, подуване или зачервяване. Специалистът, който можете да посетите е педиатър или общопрактикуващ лекар.
Препоръчително да се поддържа кожата чиста и суха, да не се допуска чесане на пъпките и да се осигурява прием на достатъчно течности. За облекчаване на дискомфорта могат да се прилагат хладни течности и мека храна при устните язви, както и хладни компреси върху пъпките по ръцете и краката. Освен това може да използвате и локални обезболяващи средства в гърлото при поява на афти.
При силен сърбеж може да дадете на детето антихистамин през устата.
Може да давате на детето витамин С или друг вид имуностимулант, ако инфекцията протича тежко. При висока температура над 38,5 може да давате Панадол или Нурофен.
Поради заразния характер на синдрома уста–ръка–крак, е препоръчително детето да бъде временно изолирано от други деца до изчезване на обрива и стабилизиране на температурата.

Пожелавам Ви бързо оздравяване!

Поздрави,
д-р Колева

Здравейте,

Такъв тип петънце при кърмачета най-често има безобидна етиология и обикновено се дължи на кожни реакции, които са често срещани в първите месеци. За най-правилна преценка, дали има нужда от някаква терапия ми е необходимо да знам от кога е петното, има ли на други места, виждали ли сте люспички, каква серия бебешка козметика използвате и има ли смяна.

Една от най-разпространените е себорейният дерматит – това е състояние, при което кожата на скалпа става зачервена, леко раздразнена и може да има ситни пъпчици или люспички. Често се появяват и типичните „крусти“, но не е задължително. Обикновено не причинява болка или сърбеж и преминава постепенно.
Друга възможност е атопичен дерматит (екзема). Той също може да засегне главата – тогава кожата е по-суха, по-чувствителна, понякога сърби, и освен петното на скалпа може да има сухи зони по бузите, тялото или ръчичките.
Понякога пъпчиците се появяват заради претопляне– т.нар. топлинен обрив, който се получава, когато на бебето му е по-топло или когато изпотяването запушва нежните кожни каналчета.

Не е изключено зачервяването да е реакция към продукт, например шампоан, крем, масло или препарат от шапчицата. Тогава обривът често има ясни граници и се появява скоро след контакт с новия продукт.

Във всички случаи не мисля, че към момента има нужда от някаква терапия. Освен, ако не се касае за реакция към продукт, който трябва да изключите или атопичен дерматит, който трябва да се проследява от дерматолог.

Здравейте,

Това, което наблюдавате при Вашето детенце, вероятно е памперс дерматит. Памперс дерматитът представлява възпаление на кожата в областта, покрита от пелена, което най-често се причинява от продължителен контакт с влага, урина и изпражнения, триене и нарушена кожна бариера. За овладяването му най-важни са добрата хигиена и честата смяна на пелените ( на всеки двa–три часа) или веднага след замърсяване. Кожата трябва да се почиства нежно с хладка вода и да се подсушава с памучна кърпа чрез потупване, без търкане. Полезно е детето да остава без пелена по няколко минути няколко пъти дневно, за да се проветрява кожата.
При всяка смяна е добре да се нанася защитен крем с цинков оксид (Судокрем), с пантенол (Бепантен), противовъзпалителни билкови есктракти (напр. Павловича мас) който създава бариера между кожата и влагата. Тези кремове могат да се редуват при всяка смяна на памперса.
Необходимо е да се избягват агресивни мокри кърпички, ароматизирани продукти и нови козметични средства, които могат да раздразнят кожата.

Диференциалната диагноза включва няколко състояния, които могат да наподобяват памперс дерматит. Гъбичната инфекция с Candida се разпознава по яркочервения обрив и малките сателитни лезии около него. Алергичният контактен дерматит се появява след контакт с определен дразнител – например ароматизирани кърпички или материали от пелената – и обривът следва точно зоната на контакта

Ако обривът не се подобрява в рамките на  3-4 дни и има яркочервени петна със „сателитни“ малки пъпчици около тях или засягане на гънките – се прилага противогъбичен крем (Клотримазол) след консултация с дерматолог. При тежко възпаление понякога се използва много слаб кортикостероиден крем (Хидрокортизон)за кратко, но само след преценка на състоянието.

Бъдете здрави!
Поздрави,
д-р Кристияна Колева

Здравейте,

Благодаря Ви за подробното описание. От това, което сте ми написала заключвам, че растежът и развитието на бебето е в рамките на нормалното.
Въпреки, че детето отказва да приема храна, то е в настроение, игриво и движи активно тялото си, което е добър индикатор, че няма остър енергиен дефицит.

Причини, поради които може да наблюдавате отказ от хранене:
Колебания в храненето
Между 6 и 12 месеца е често децата да имат колебания в апетита. Активното им движение, изследването на нови умения и повишената независимост могат да доведат до временен отказ от хранене или „игра с храната“.
Последствия от инфекции
Вируси като Коксаки могат да причинят афти и болка в устата. Дори след оздравяване детето може да избегне определени текстури или хранителни продукти заради запазен дискомфорт.
Поведенчески фактори
Насилственото хранене или натискът могат да подсилят отказа. Децата, които имат контрол над времето и количеството на храненето си, често възстановяват интереса към храната по-бързо.
Физиологичен контекст
Основният показател за добро хранене при бебета е адекватното наддаване на тегло и растежът на ръста, а не конкретното количество прието мляко или пюре. Вашето дете расте добре и приема достатъчно течности, което всъщност основен показател.

Съветите, които мога да Ви дам са следните:

• Избягвайте насилствено хранене – напрежението често усилва отказа.
• Малки и честички порции – няколко лъжички на няколко пъти са по-добре от едно голямо хранене.
• Самостоятелно хранене и сензорни стимули – позволете на детето да изследва храната с ръце или лъжица; това увеличава интереса и усещането за контрол. Може да опитате захранване водено от бебето, може да го запишете на детска кухня, която да започнете да предлагате.
• Разнообразие на текстури и вкусове – комбинирайте меки пюрета, каши и малки парченца храна.
• Кратки „хранителни сесии“ – 5–10 минути, спокойно и без напрежение, с повторение по-късно.

Намаленият апетит при активно, растящо и жизнено бебе не е непременно тревожен, ако растежът и хидратацията са запазени. Поведенческите подходи, базирани на контрол и самостоятелност, както и постепенното предлагане на различни текстури, са научно подкрепен начин за възстановяване на нормалния интерес към храната.

Поздрави и успех!
д-р Кристияна Колева

Здравейте,

Честито бебче- да расте здраво и щастливо!

При новородени на възраст 8-9 дни честотата и обемът на храненията могат да варират значително в зависимост от индивидуалните енергийни потребности и темпа на гастроинтестинална адаптация.
Средният капацитет на бебешкото стомахче през първите една-две седмици е приблизително между 30 и 90 мл и постепенно нараства, поради което е напълно нормално някои кърмачета да проявяват признаци на глад преди установения тричасов интервал. В подобни случаи е напълно допустимо да увеличите количеството на адаптираното мляко, като наблюдавате дали бебето показва стабилни сигнали за глад, приема спокойно храната и няма признаци на прехранване. За тази възраст приемането на около 60–90 мл на хранене е в рамките на препоръките, така че увеличаване до 70–80 мл е напълно логично и физиологично обосновано, ако детето го понася добре.
Като ориентир може да се използва правилото, че през първия месец обичайният прием е около 100–110 мл на хранене, а за всеки следващ месец количеството се повишава приблизително с по 10 мл, например около 120 мл за втори месец и около 130 мл за трети, като е нормално тези стойности да варират с 10–15 мл според индивидуалните потребности на детето.
Адекватното хранене се разпознава по достатъчен брой мокри пелени, редовна дефекация, липса на обилни повръщания и стабилно тегловно наддаване, проследено от педиатър.
Най-сигурният подход е да се водите от сигналите на бебето и стриктно да спазвате инструкциите за приготвяне на адаптираното мляко, тъй като правилното съотношение между вода и формула е от ключово значение.

Поздрави и бъдете здрави!
д-р Кристияна Колева

Здравейте,

Появата на пъпки по бузите, гърдите и ръчичките на бебето най-често се дължи на безобидни състояния като бебешко акне, суха/атопична кожа или алергичен обрив, както и Вие предполагате, при тези състояния, обаче има съществени разлики. Бебешкото акне представлява дребни червени или бели пъпчици и обикновено преминава само и се дължи на хормонални промени. Пъпките, които виждам по снимката на мен ми приличат именно на такъв тип обрив.
Атопичната кожа е по-суха, зачервена и сърбяща, като често се влияе от смяна на климата, изпотяване, начин на хранене или козметични продукти.
Алергичните обриви по-скоро са на петна или ситни червени пъпки и се свързват с промяна в храненето, прах за пране или козметика. Важно е да знаете, че по дишането на бебето не може да се определи дали обривът е алергичен или атопичен - това е разпространен, но неверен мит.
Неспокойствието на бебето по време на кърмене – гърчене, дърпане или прекъсване на храненето – може да има няколко причини. Най-честите са промени в потока на млякото (твърде силен или твърде слаб), колики, газове, рефлукс или неудобна поза при кърмене.
Недостигът на мляко е по-рядка причина и обикновено личи по по-малък брой мокри пелени (под 6–8 на ден) или незадоволително наддаване.

Грижа за кожата
Препоръчва се къпане 2–3 пъти седмично с хладка вода и използване единствено на меки, хипоалергенни измивни продукти без парфюми и алкохол. След баня кожата трябва да се подсушава чрез леко попиване, без триене. Ежедневното нанасяне на емолиент (крем или балсам за атопична или чувствителна кожа) подпомага поддържането на кожната бариера и намалява риска от раздразнения. За памперс зоната склонна към възпаление или обриви, могат да се използват кремове със защитни съставки като цинков оксид и декспантенол. Препоръчително е бебето да носи памучни дрехи, да се избягва претопляне и да се използва хипоалергенен, добре изплакващ се прах за пране. Всички нови козметични продукти трябва да се въвеждат постепенно, за да се наблюдава евентуална реакция.

Съвети при кърмене
Правилното позициониране при кърмене улеснява ефективното засукване, намалява риска от въздух погълнат по време на хранене и предотвратява дискомфорт както за Вас така и за бебето. Сред най-устойчиво препоръчваните позиции са: класическата люлка, при която главата на бебето лежи в сгъвката на майчината ръка и тялото е обърнато към нея; кръстосаната люлка, която осигурява по-добър контрол върху главата при по-малки или по-слабо засукващи бебета; футболната позиция, при която бебето е отстрани под ръката на майката — подходяща при по-силен поток на млякото или след секцио; както и легналата странична позиция, удобна за нощно кърмене и за майки в период на възстановяване. Независимо от избраната позиция, тялото на бебето трябва да бъде обърнато изцяло към майката (ухо–рамо–таз в една линия), устните да обхващат голяма част от ареолата, а брадичката да докосва гърдата.

Бъдете здрави!
Поздрави,
д-р Кристияна Колева

Здравейте,

При кърмачетата и малките деца нервната система все още не е напълно зряла. Контролът върху двигателната активност и координацията (особено между възбудните и задръжните процеси в мозъчната кора) се развива постепенно през първата година. В резултат могат да се наблюдават краткотрайни неволеви движения – като потрепвания, треперене или „вибрации“ на крайниците или тялото.
Такива епизоди могат да се проявяват:

• при емоционална възбуда (радост, изненада, очакване на храна);
• при рязка промяна в температурата;
• при силен звук или светлина (като елемент от вродени рефлекси);
• или просто без видим повод, поради временна нестабилност в нервните импулси.

Тези движения обикновено са симетрични, краткотрайни (под 5–10 секунди) и не са придружени от загуба на съзнание, промяна в дишането или в цвета на кожата. Детето остава контактно, усмихва се, реагира нормално – това насочва към физиологичен феномен, а не към патологичен процес.
В случай че, треперенето е съпроводено с промяна в съзнанието, отпуснатост, посиняване или спиране на реакциите, може да бъде проява на епилептични спазми или друг тип припадъчна активност. Понякога подобни движения се наблюдават и при нарушения в обмяната на веществата, като ниски нива на кръвна захар, калций или други електролити, което води до нестабилност на нервно-мускулната проводимост. При някои инфекции или висока температура треперенето може да е част от фебрилен гърч, а при по-редки случаи – проява на заболявания, свързани с развитието на нервната система. За да се отдиференцират тези състояния, обаче е необходимо да посетите лекар- педиатър или детски невролог, който да прегледа детето, назначи необходимите изследвания, след което да постави диагноза и съответно лечение.
Предполагам, че при Вас се касае за физиологично потреперване на бебето, което не налага спешна намеса на лекар. Такава намеса е необходима, ако забележите тревожните симптоми, които Ви изброих.

Бъдете здрави!
Поздрави,
д-р Кристияна Колева

Здравейте,

Напълно разбирам притеснението Ви. Давам Ви пълно обяснение на моята гледна точка.

Препуциумът (кожичката на пениса) представлява естествена анатомична структура с важни защитни и сензорни функции. Той предпазва главичката на пениса (гланс) от механично дразнене, изсушаване и микротравми, като същевременно спомага за запазване на нейната чувствителност благодарение на богатата си инервация. При някои деца обаче препуциумът може да бъде по-дълъг от обичайното, което създава условия за задържане на секрети и замърсявания във вътрешната му част. Това може да доведе до повтарящи се възпалителни процеси, неприятна миризма и дразнене на гланса, дори при липса на стеснение.
Когато тези възпаления се повтарят и не се повлияват от консервативно лечение, се обсъжда хирургично отстраняване на част или на целия препуциум. Различават се два основни подхода – пълна и частична циркумцизия (хирургично отстраняване на препуциума).
При пълната циркумцизия кожичката се премахва изцяло, като главичката остава постоянно открита. Това практически елиминира риска от повторни възпаления и улеснява поддържането на добра хигиена. В следоперативния период е възможна временно повишена чувствителност или сухота на главичката на пениса, но кожата обикновено се адаптира в рамките на няколко седмици и не се наблюдават трайни функционални нарушения.
При частичната циркумцизия се запазва част от препуциума, така че в спокойно състояние главичката остава частично покрита. Този подход съхранява донякъде естествения анатомичен вид, но ако остане прекомерно количество кожа, рискът от нови възпаления се запазва.
Затова при случаи, при които основният проблем е именно удълженият препуциум и склонността към хронични възпаления, пълната циркумцизия се счита за по-ефективно и дългосрочно решение. Процедурата се извършва рутинно, под подходяща упойка, и е свързана с минимален риск от усложнения. Възстановителният период обикновено продължава между седем и десет дни, след което главичката на пениса придобива нормален вид без функционални или естетични проблеми.

Според мен и от гледна точка на профилактиката на възпаленията и поддържането на добра генитална хигиена, пълното отстраняване на препуциума представлява най-оптималното и дългосрочно решение при подобни случаи.

Всичко ще бъде наред! Пожелавам Ви успех с процедурата!

Поздрави,
д-р Кристияна Колева