Д-р Кристияна Колева Стр. 3

Здравейте,

При толкова малко бебче продължителният кашлица, дори след няколко курса антибиотици и инхалации с  медикаменти, може да има различни причини, включително вирусни инфекции, бактериални инфекции, астматични прояви или алергична реакция.
При продължителна кашлица с бистър секрет, която не се подобрява въпреки лечението, е важно да се има предвид, че антибиотиците не действат при вирусни инфекции, а понякога и при бактериални инфекции е необходим точен подбор на медикаментите според чувствителността на бактериите (изследване на микробиологичен секрет – носен, гърлен или храчка).
Продължителната симптоматика може да се наблюдава и при алергичен ринит или бронхит с алергичен компонент, особено ако детето има анамнеза за атопични прояви като обриви, суха кожа или дерматит. Алергичните прояви при бебета често включват бистра или водниста секреция от носа, кихане, сърбеж, периодичен кашличен рефлекс и по-честа чувствителност към определени дразнители в околната среда.

Важно е да следите дали кашлицата се засилва при контакт с определени вещества, като прах, перилни препарати, козметични продукти или домашни животни.
Употребата на хипоалергенни, дерматологично тествани козметични продукти, като A-Derma, е подходяща при деца с атопична кожа, тъй като минимизира риска от кожни алергични реакции. Поддържането на добре овлажнена кожа и редовното къпане с меки продукти без ароматизанти, подпомага кожната бариера и намалява риска от дразнене, което понякога може да провокира рефлексен кашличен отговор.

За по-точна диагностика и лечение е препоръчително да се консултирате с педиатър или детски алерголог или пулмолог, който може да назначи тестове за алергии, допълнителни кръвни и микробиологични изследвания по преценка.
Ако се подозира алергичен бронхит или атопична предразположеност, може да се обсъди и подходяща превантивна терапия и адаптиране на домашната среда, като редовно почистване на прах, избягване на дразнители, контрол на влажността и проветряване.

Пожелавам Ви бързо оздравяване и успех!
Поздрави,
д-р Кристияна Колева

Здравейте,

При някои бебета на 4 месечна възраст се наблюдава намаляване на количеството мляко на някое хранене, а това е съвсем нормално, тъй като стомахчето им е малко и усещат ситост бързо. Апетитът може да варира през различните дни и от хранене до хранене, като някои бебета предпочитат по-малки, но по-чести хранения. Това обикновено не представлява проблем, стига наддаването на тегло да се запазва в нормални граници според стандартите за растеж на деца. Към момента теглото не бебето Ви е 5,5 кг, при родилни 3 кг, което дава сигурност за нормално наддаване и показва добро развитие в съответствие със световните стандарти за растеж на деца.

За подпомагане на храненето се препоръчва предлагане на по-малки количества мляко, но по-често през деня, така че общият дневен обем да е достатъчен за нормален растеж (по 120–150 мл на хранене, 5–7 хранения дневно, около 600–900 мл общо дневно). Температурата на млякото е важна, като бебетата обикновено предпочитат мляко около телесна температура. Спокойната среда по време на хранене, минималният шум и контактът кожа в кожа могат да подпомогнат апетита и да намалят стреса. Следва да се наблюдават сигналите на бебето: ако се изключва или отблъсква, храненето се прекъсва за кратка пауза и се опитва отново. Позицията при хранене е също от значение — леко изправена или наклонена поза може да намали рефлукса и да улесни приема на млякото. Проверка на биберона (големината на дупчицата) за подходящ поток също може да улесни храненето.

Ако бебето наддава в рамките на нормалното (както е при Вас), дори с по-малки порции, това е допустимо. Към момента няма повод за притеснение.
В случаи на загуба на тегло, постоянен отказ от храна или наличие на други симптоми като повръщане, диария или кръв в изпражненията, е необходимо да се консултирате с детски гастроентеролог.

Бъдете здрави!
Поздрави,
д-р Кристияна Колева

Здравейте,

Никненето на първите зъбки е нормален, макар и често труден период за бебетата, който започва около 6–7 месечна възраст. При този процес венците могат да се подуят и побелеят на местата, където ще избият зъбчетата, а самото бебе може да проявява раздразнителност, повишена нужда от дъвчене и сънни смущения. Това е физиологична реакция, свързана с възпаление и дискомфорт, и обяснява временния спад в апетита, трудностите със захранването и намаленият дневен сън, които описвате. Научни наблюдения показват, че болката от никненето може да наруши съня и храненето, но обикновено е временна и не води до дългосрочни проблеми при здрави бебета.

При облекчаване на дискомфорта могат да се използват няколко научно подкрепени подхода: краткосрочно даване на ибупрофен или парацетамол според теглото на бебето и инструкциите на педиатъра проследяващ Вашето бебче, охлаждащи гризалки и безопасни гелчета за венците, нежно масажиране на венците и осигуряване на по-чести, но по-малки хранения. Охлаждането на венците с меки гризалки помага да се намали локалният дискомфорт без медикаменти. Прекомерното използване на гелове с лидокаин или други анестетици не се препоръчва при малки бебета. Масаж на венците: леко притискане и масаж с чист пръст или мека силиконова четка може да облекчи натиска и да успокои бебето. Често кърмене: кърмата предоставя както хранене, така и успокояване и хидратация. Малки, по-чести хранения могат да са по-поносими за бебето. Временно адаптирайте храненето при захранване: предлагайте по-малки порции или меки, по-охладени пюрета, които са лесни за дъвчене. Ако бебето отказва определени храни, не го принуждавайте — предлагайте същите храни по-късно.

Поддържайте рутината на сън възможно най-постоянна, въпреки кратките дрямки или събуждания. Осигурете спокойна, тъмна и тиха среда за сън, като може да използвате бял шум или леко люшкане за успокояване. При нощни събуждания предлагайте кърма, успокояване с прегръдка или гризалка, без да се създава нова, различна рутина, която би нарушила съня след време.

Периодът на никнене на зъби е нормален и преходен, макар и труден. Болката може да се облекчи чрез безопасни медикаменти, охлаждащи гризалки, масаж на венците и адаптиране на храненето. Не трябва да се чувствате виновна за краткосрочното използване на средства за успокояване на болката. С моето момче преминахме през този период също толкова трудно, както е при Вас. Добрата новина е, че отшумява, но просто изисква повече време. Бъдете търпеливи и не чак толкова строги към себе си.

С пожелание за бързо преминаване на този период!
Бъдете здрави!

Поздрави,
д-р Кристияна Колева

Здравейте,

В тази възраст на Вашето детенце, лечението трябва да бъде щадящо и съобразено с незрялата устна лигавица, като не се препоръчва използването на сода бикарбонат, спиртни разтвори, киселини или етерични масла, тъй като те могат да доведат до допълнително дразнене и забавено заздравяване. Подходящ подход включва поддържане на добра хидратация, предлагане на меки и неутрални храни и избягване на кисели, солени или груби по текстура продукти, които могат да засилят болката.
За локално облекчаване могат да се използват гелове за устна лигавица, специално предназначени за кърмачета и малки деца, които не съдържат локални анестетици като бензокаин или лидокаин, а образуват защитен филм и подпомагат естественото възстановяване на лигавицата чрез съставки като хиалуронова киселина или растителни екстракти с доказан профил на безопасност. Такъв например е Aftamed Junior гел, от него може да нанасяте 2-3 пъти на ден или повече, ако е необходимо, след хранене, за една седмица или до отшумяване на симптомите.
При изразен дискомфорт и нарушен сън може да се обмисли прилагане на подходящо обезболяващо средство за деца, например парацетамол, в доза, съобразена с възрастта и телесното тегло, при условие че детето го понася добре.

Важно е състоянието да се наблюдава и при липса на подобрение в рамките на 5–7 дни, при поява на множество лезии, висока температура, отказ от храна и течности или съмнение за гъбична инфекция да се посетите лекар, тъй като в тези случаи може да е необходимо специфично лечение.

Поздрави,
д-р Колева

Здравейте,

За кърмаче на 3 месечна възраст, което приема адаптирано мляко, обичайните ориентировъчни норми за прием са приблизително 120–150 мл на хранене, като общото количество за 24 часа обикновено е около 700–900 мл, в зависимост от теглото и индивидуалните нужди на детето. Храненията най-често са през интервал от 3 до 4 часа, като е напълно нормално някои бебета да имат по-добър апетит в определени части на деня и по-слаб в други.

След поставяне на ваксина, особено шествалентна, често се наблюдава временен спад в апетита, промяна в режима на хранене и сън. Това се счита за нормална реакция и обикновено отзвучава в рамките на една до две седмици. Количествата, които бебето приема на отделно хранене, могат да варират и не е задължително всяко хранене да достига препоръчителния максимум, стига общият дневен прием да е в норма, детето да има достатъчен брой мокри памперси, да изглежда спокойно и да наддава на тегло.

Освен това при бебетата се наблюдават скокове в растежа и регресия на съня, които могат да доведат до временна промяна в апетита, настроението, по-чести нощни хранения или, обратно, отказ от хранене в определени части на деня.

Насилственото събуждане и настояване за хранене, когато бебето не показва ясни признаци на глад, може да доведе до отказ от мляко, затова е по-подходящо храненето да се съобразява със сигналите на детето, като при нужда може да се предлага по-често, но без натиск.

Към момента според мен нямате повод за притеснение.

При поява на други симптоми като повишена раздразнителност, липса на мокри пелени, повишена температура или драстичен отказ от храна е уместно да посетите лекар.

Бъдете много здрави!
Поздрави,
д-р Кристияна Колева

Здравейте,

При здраво доносено 7-месечно момче нормалното телесно тегло обикновено е около 8–9 кг, като допустимите физиологични граници са по-широки и зависят от теглото при раждане, генетичните фактори и темпа на растеж през първите месеци.

През първите 3 месеца кърмачетата наддават най-интензивно – средно по 700–900 г на месец при хранене с кърма или адаптирано мляко, между 4-ия и 6-ия месец темпът на наддаване физиологично се забавя до около 500–600 г месечно, а след 6-ия месец, когато започва захранването с пюрета и каши, средното наддаване е около 300–500 г на месец, независимо дали детето е хранено с адаптирано мляко или комбинирано с немлечни храни. В тази възраст адаптираното мляко остава основен източник на енергия и хранителни вещества, а пюретата и кашите имат допълваща роля и подпомагат постепенното увеличаване на калорийния и белтъчния прием.

За ориентир се използва и правилото, че около 5–6-ия месец детето обикновено удвоява теглото си при раждане, а към края на първата година го утроява, като индивидуалните отклонения в рамките на нормалните персентили не се считат за патологични, ако детето е клинично здраво, активно и с адекватно психомоторно развитие.

Бъдете много здрави!
Поздрави,
д-р Кристияна Колева

Здравейте,

 Това, което наблюдавате при Вашето дете, вероятно представлява физиологичен тремор, който е често срещан в тази възраст и в повечето случаи не е повод за притеснение. Обикновено се проявява при емоционално възбуждане, физическа активност или умора и се изразява като фино, почти незабележимо потрепване на пръстите или леко „вибриране“ на ръцете, което често изчезва, когато детето е в покой или се концентрира върху спокойна дейност. По своя характер този тремор е физиологичен и се свързва с незрялостта на нервно-мускулната система.

Въпреки че преходният и лек тремор рядко изисква медицинска намеса, е важно да се наблюдават неговите характеристики. Специално внимание се налага, ако треперенето се появява постоянно, обхваща и други части на тялото, като лице или крака, или е съпроводено с мускулна слабост, нарушена координация или загуба на баланс. В такива случаи е препоръчително да се консултирате с детски невролог. Допълнителни наблюдения, като кратки видеозаписи на проявите, могат да бъдат полезни за оценка на характера и честотата на тремора.

В повечето случаи леките и преходни потрепервания при деца се смятат за физиологични и не изискват лечение, но внимателното наблюдение и при необходимост консултацията със специалист осигуряват сигурна диагностика и спокойствие за Вас като родител.

Бъдете много здрави!
Поздрави,
д-р Кристияна Колева

Здравейте,

При подобни случаи най‑честата причина е концентрирана урина, особено когато детето пие по‑малко вода и уринира рядко. Когато урината е по‑гъста и изсъхне върху бельото, тя може да остави светли или почти бели следи, което е напълно възможно при намален прием на течности.

Друга честа причина е наличието на малко количество соли или кристали в урината, като урати или фосфати. Те могат да се утаят и да изглеждат като бяло петно, дори когато стерилната урина е напълно чиста, както е във Вашия случай. Това не е признак на инфекция и често се наблюдава при деца, които временно променят режима си на хранене и хидратация.

При момченцата е нормално да има и малко количество естествен секрет от препуциума, наречен смегма. Той е бял на цвят и може да попадне върху бельото, без да е свързан с възпаление или дискомфорт. Щом няма зачервяване, болка, подуване или неприятна миризма, това обикновено е нормално явление.

Фактът, че стерилната урина е чиста и детето няма никакви оплаквания, показва, че няма място за притеснение. Добре е да насърчавате детето да пие повече течности и да наблюдавате дали петната ще изчезнат, когато хидратацията се подобри.
За Ваше успокоение, ако състоянието се задържа във времето може да пуснете и общохимично изследване на урина.

Бъдете много здрави и успех!
Поздрави,
д-р Кристияна Колева

Здравейте,

Разбирам вашата тревога относно състоянието на Вашето дете, което е съвсем основателно.

След прекарана скарлатина е напълно възможно и често срещано антистрептолизиновият титър (AST/ASO) да остане повишен в продължение на месеци, дори до една година, без това да означава наличие на активна инфекция или усложнение. ASO е маркер за имунния отговор на организма към предходна стрептококова инфекция и не отразява текущо заболяване. Покачването му настъпва седмици след инфекцията (3 до 5), а спадът е бавен и индивидуален, особено при деца.
При дете, което е клинично здраво, без оплаквания, с нормални възпалителни показатели като CRP и СУЕ и с изключени сърдечни усложнения от детски кардиолог, персистиращо повишеният ASO сам по себе си не представлява патологично състояние и не изисква лечение.

Съвременните педиатрични и инфекциозни препоръки са категорични, че лабораторна стойност не се лекува изолирано от клиничната картина. Антибиотично лечение, включително продължителни курсове или мускулни депо-инжекции с пеницилин, не се прилагат с цел „сваляне“ на ASO при липса на симптоми и данни за активна стрептококова инфекция или ревматично заболяване. Подобен подход не само няма доказана полза, но може да доведе до ненужно медикаментозно натоварване и риск от нежелани реакции.

Лабораторно активното възпаление се доказва чрез т.нар. възпалителни маркери. При активна бактериална инфекция обикновено се наблюдават повишени стойности на CRP, ускорена СУЕ и промени в кръвната картина, най-често с неутрофилия и повишен брой левкоцити. Когато тези показатели са в норма, както е при Вашето дете, това силно говори против наличието на активна инфекция.

Най-сигурното доказателство за активна стрептококова инфекция е микробиологичното изследване. Това включва бърз стрептококов тест от гърлен секрет или посявка от гърлен секрет. Положителният резултат показва наличие на Streptococcus pyogenes в момента на изследването. Отрицателният резултат практически изключва активна инфекция. Важно е да се знае, че носителството на стрептокок без симптоми не се счита за активна инфекция и не изисква лечение в повечето случаи.

ASO, за разлика от тези методи, е ретроспективен маркер – той показва, че организмът се е срещал със стрептокок в миналото, но не дава информация дали бактерията присъства в момента. Поради това висок ASO при липса на симптоми, нормален CRP и отрицателни микробиологични изследвания не е индикация за антибиотично лечение.

Правилното поведение в подобна ситуация е наблюдение на детето и проследяване на клиничното му състояние, като контролни изследвания на ASO могат да се правят през по-големи интервали и само при медицинска необходимост. Медицинска намеса е показана единствено при поява на симптоми като ставни болки и отоци, сърдечни оплаквания, повишени възпалителни маркери или данни за нова стрептококова инфекция. При липса на такива признаци може да бъдете спокойни, че задържането на повишен ASO след скарлатина е физиологичен имунологичен процес, а не признак на текущ проблем.

Бъдете много здрави!
Светли празници!

Поздрави,
д-р Кристияна Колева

Здравейте,

По повод кожните промени при Вашето бебе и липсата на подобрение след емолиентна терапия, е основателно да се обсъди повторно поставената диагноза. Клиничният вид на лезиите – ясно очертани, кръгли/овални петна с тенденция към постепенно разширяване и по-светъл централен участък – е нетипичен за класически атопичен дерматит в тази възраст и поставя въпроса за възможна дерматофитна (гъбична) инфекция, особено при наличие на скорошен контакт с член на семейството с доказана такава инфекция.
Диагнозата на гъбичната кожна инфекция при кърмачета се поставя въз основа на клинична оценка от дерматолог, като при съмнение се извършва микологично изследване, което представлява кожно остъргване от активния ръб на лезията. Изследването е бързо, безболезнено и подходящо за тази възраст. То позволява потвърждаване или отхвърляне на гъбична инфекция и насочва към правилно лечение.

При атопичния дерматит обикновено се наблюдава дифузно зачервяване, сухота и неясни граници на лезиите, като при адекватна емолиентна терапия се очаква поне частично клинично подобрение.
Най-често в педиатричната практика при гъбична кожна инфекция се прилагат препарати от групата на азолите (напр. клотримазол, миконазол) или алиламините (напр. тербинафин), под формата на крем или лосион. Противогъбичният препарат се нанася върху засегнатия участък и 1–2 см здрава кожа около него, обикновено 1–2 пъти дневно, според конкретния медикамент и лекарската препоръка. Продължителността на лечението е най-малко 2 седмици, а в много случаи 3–4 седмици, като терапията не бива да се прекратява преждевременно, дори при видимо клинично подобрение.
Препоръки до уточняване на диагнозата, които мога да Ви дам са относно спазване на хигиената. Къпете бебето с хладка вода, кратко (5–10 минути), без да търкате. Използвайте само щадящи, безароматни измивни средства или само вода. Кожата трябва да се подсушава чрез леко попиване, без триене. Не трябва се нанасят допълнителни кремове или кортикостероидни препарати върху самата лезия без препоръка от дерматолог. Дрехите на бебето трябва да бъдат от 100% памук, свободни, без да стягат и без синтетични материи. Избягвайте прегряване и изпотяване, които могат да влошат кожните промени. Използвайте хипоалергенен препарат за пране на бебешките дрешки, без омекотители.
Общи мерки, които може да вземете са да се избягва контакт на засегнатата кожа с потенциално заразени повърхности, кърпи или дрехи. Всеки член на семейството с кожни оплаквания да бъде адекватно лекуван, за да се предотврати повторно заразяване.

Бързо оздравяване!
Поздрави,
д-р Кристияна Колева