Как се излиза от тежка депресия

Широко разпространеното мнение за депресията, че то е просто едно лошо настроение, момент на тъга, разочарование и нежелание да се изправиш сам срещу проблемите си. В действителност, всички тези симптоми са част от депресивните фази. Депресията обаче е официално призната за вид заболяване с конкретни симптоми. Тя не е просто моментно състояние, каприз или отражение на характера. Тежката форма на болестта може да бъде изключително опасна. Тя не само че влошава качеството на живот, но когато не е лекувана, може да се изрази и във физически симптоми, каквито са хроничната умора, мигрената, спад в жизнените показатели, нарушения на нервната система и дори намалена мозъчна дейност.

Добрата новина е, че това психическо заболяване се лекува, а неговите симптоми могат да се тушират и контролират. Правилното и адекватно лечение започва с осъзнаването на проблема. Днес, ще поговорим за онова проявление на болестта, което вече е на път да излезе извън контрол, тоест нейната тежка форма. Ще ви предложим и ефективни методи за справяне с проблема. Но първо нека разясним…

Какви са основните симптоми на тежка депресия?

Важно е да различим тежката от леката форма на депресията, за да се прецени кои лекарства, билки и изобщо методи са адекватни за нейното лечение. Имайте на предвид, че депресия не е равно на тревожност. Двете понятия обаче са тясно свързани в причинно-следствена връзка. Съществуват различни видове депресия. Между другото, напоследък специалистите все по-често говорят и за сериозността на така наречената следродилна депресия. Тя не само че не бива да се подценява, но и е време хората да спрат я да разграничават от хормоналната нестабилност в съчетание с недоспиването, характерни за една майка. Обикновено, тежката форма на заболяването се отличава със следните симптоми:

• умората е осезаема в много по-голяма степен;
• разстройство на възприятията;
• промени и забавяне в мисловния процес;
• проява на налудничави състояния;
• поява на налудничави мисли за вина, песимистични прогнози за бъдещето и дори самоубийство;
• хипохондрична тревожност;
• изпадане в параноични състояния;
• нарушения в когнитивните способности;
• намален апетит;
• проблеми със съня;
• пълна липса на инициативност и меланхолична реакция към всичко случващо се;

Хомеопатия и билкови продукти за облекчаване на основните симптоми

Възможно е повечето симптоми при тежка депресия да бъдат облекчени с билки. Въпреки че за лечение не може да става дума, редица билкови препарати действат облекчаващо върху част от клиничното проявление на болестта:

• жълт кантарион;
• шафран;
• маточина;
• гинко билоба;
• лайка;
• лавандула;
• пасифлора.

Алтернативни методи за справяне

Адекватното лечение започва с осъзнаването за наличие на проблем. След това е важно да се вземат такива мерки, които да отговарят на съответната фаза на заболяването. Едновременно с това, психолозите говорят и за фази на излизане от депресия. Във всяка от тях пациентът предприема определен кръг от действия, като е особено важно той да бъде подпомаган от своите близки, професионално медицинско лице (психолог, психиатър, а дори и личният лекар).

1. Първа фаза: признаване, че сте в депресия.
2. Втора фаза: изграждане на списък с хората, с които пациентът ще разговаря и ще споделя с цел вербализиране на тревожните и опасни мисли, както и тяхното реализиране.
3. Трета фаза: премахване на всички негативни фактори като токсични хора, вредни навици и порочни действия.
4. Четвърта фаза: фокусиране на мислите и действията в приятно за пациента хоби – например, арт терапия, изработване на предмети с ръце, а дори и обикновен ремонт – защото те ще активират волята за промяна и ще разсеят неприятните мисли.
5. Пета фаза: грижи, включително и медицински и специализирани за тялото и физическата форма, както и прием на добавки за стрес.
6. Шеста фаза: самоусъвършенстване за преминаване на личността към едно ново, по-високо ниво и възможност отново да се възстанови доброто самочувствие и самооценка.

Тежка, средна или лека форма на депресия може да се контролира. Важното е желанието на пациента, както и адекватният прием от всички възможни мерки за справяне с отделните симптоми и с общото емоционално и психическо състояние.