Антибиотиците са лекарства, които действат чрез забавяне или блокиране на разпространението на бактерии и помагат за лечението на голям брой заболявания. Но е важно да се знае, че имат и странични ефекти, като най-често засягат стомашно-чревната система. Причината е, че наред с т.нар. „лоши“ бактерии, антибиотиците елиминират и добрите, нарушавайки баланса, осигуряващ здравето на червата и целия организъм. В медицината това състояние се нарича чревна дисбиоза.
Какви нарушения възникват при промяна в чревната микробиота
Запек, редуващ се с диария;
Метеоризъм;
Синдром на раздразнените черва;
Храносмилателни проблеми;
Колит;
Главоболие;
Промени в имунната система;
Вагинит;
Цистит;
Простатит;
Депресия;
Умора;
Липса на концентрация;
Висок холестерол;
Омазнен черен дроб;
Повишени триглицериди;
Наднормено тегло;
Хранителни непоносимости или чувствителност.
Характеристики на диарията, предизвикана от антибиотици
Антибиотиците са категорично ценни инструменти за защита на здравето, предотвратявайки повечето бактериални инфекции, които имунната система би се затруднила сама да унищожи. След въвеждането на пеницилина през 40-те години на миналия век броят и видовете налични антибиотици се умножава, диференцирайки се в активни съставки с „широк спектър“ (т.е. способни да убиват много различни бактерии едновременно), или по-селективни (за противодействие на определени видове патогенни микроорганизми). За съжаление, както всички лекарства, и тези медикаменти имат странични ефекти, особено върху храносмилателната система, дори при кратък и правилен прием.
Диарията, свързана с антибиотиотиците, може да се появи по време на или след терапията (обикновено в рамките на 8 седмици след завършване на лечението). Проявява се като намалена абсорбция и повишена чревна подвижност и транзит, което води до три или повече разхлабени или воднисти изпражнения на ден в продължение на няколко дни (средно от 1-2 до 7 дни както при възрастни, така и при деца). При малка част от пациентите, може да бъде съпроводена с развитие на колит, който е възпаление на чревната лигавица в дебелото черво, и да бъде свързана с коремна болка и треска.
Вероятността от поява на диария след прием на антибиотик, варира в зависимост от вида на използваното лекарство, възраст, пол и общо здравословно състояние на пациента, както и от средата, в която се прилага лечението. Установено е, че рискът нараства, ако:
Използват се широкоспектърни антибиотици (по-специално такива, насочени срещу анаеробни бактерии, които не се нуждаят от кислород, за да оцелеят) и/или такива, които се екскретират предимно в червата заедно с жлъчни киселини или се абсорбират слабо от дебелото черво;
Приложението на антибиотика е продължително или се повтаря циклично;
Възрастта на пациента е по-малка от 6 години (особено под 2 години) или по-голяма от 65 години;
Пациентката е жена;
Човекът е имуносупресиран;
Лекуваното лице има подлежащи остри или хронични чревни заболявания;
Епизоди на диария, предизвикана от антибиотици, вече са били наблюдавани по време на предишни лечения;
Пероралната антибиотична терапия се прилага по време на болничен престой.
В допълнение към острата диария, при предразположени индивиди, лечението с антибиотици може да улесни появата на синдром на раздразнените черва (СРЧ), особено във варианта, характеризиращ се с хронична или повтаряща се диария, дори редуваща се с периоди на запек. В тези случаи чревните разстройства се появяват главно по време на периоди на стрес, поради влиянието, което централната нервна система оказва върху баланса на микробиотата, абсорбцията и чревната подвижност.
Бъдете особено внимателни с дехидратацията
Промяната в чревната бактериална флора, предизвикана от антибиотици, не е трайна, а отшумява сама след няколко месеца. Правилната диета помага за по-бързото възстановяване на чревния баланс, като по този начин намалява риска от негативни последици. Поради тази причина, по време на антибиотична терапия е препоръчително да обърнете специално внимание на това, което консумирате.
От съществено значение е да се предотврати дехидратацията, тъй като се губят значителното количество течности с фекалните маси. Обикновено е достатъчно да пиете поне по 2,5 л вода, бульони, билкови чайове, плодови сокове или плодово-зеленчукови смутита, като ги разделите на малки дози през целия ден. При деца и възрастни, които са склонни да приемат по-малко течности и са по-чувствителни към вредните ефекти на дехидратацията, лекарят може да препоръча рехидратиращи разтвори за перорално приложение, съдържащи минерални соли и захари в калибрирани концентрации. При нужда, може да се приемат и хранителни добавки, съдържащи витамини и минерали, които подпомагат възстановяването на организма при диария и антибиотици.
Какво да хапвате при прием на антибиотици
За да се намали броят на изхожданията и да се позволи на тялото да абсорбира достатъчно количество хранителни вещества, се препоръчват храни, богати на нишестета, и варени зърнени продукти (картофи, тестени изделия, ориз, пшеница, овес), с добавяне на разумно количество сол (особено в случай на водниста диария). Дори солени крекери, банани, супи и варени зеленчуци, както и малки количества риба и постно месо могат да се консумират без проблеми, стига да имате апетит. Избягването на мазни храни е от ключово значение – това включва пържени изделия, сосове, сирена и тлъсти меса, а млякото и млечните продукти, съдържащи лактоза, трябва да се избягват, докато чревната функция не се нормализира. Водоразтворимите фибри, съдържащи се например в аспержите, лука, чесъна, цикорията, праза, артишока, ябълките, бананите, кивито, овеса и бобовите растения подпомагат възстановяването на чревната микробиота.
Нишестените храни като ориз, тестени изделия и картофи имат стягащ ефект и помагат за подобряване на диарията, която често е свързана с употребата на антибиотици. Във втората фаза или във всеки случай, когато е налице запек, може да добавите и мляко, млечни продукти и производни, трици и пълнозърнести храни.
Течните храни, като пилешки бульон, ябълково пюре, горещ чай, помагат за противодействието на загубата на течности, свързани с диарията.
Ферментиралите продукти – като кефир, йогурт и кимчи, подхранват и насърчават растежа на чревните микроорганизми.
В допълнение към контролирането на диетата, полезно е да приемате и пробиотици и млечни ферменти, които подпомагат здравето и функционирането на червата.
Избягвайте:
Сладкиши;
Пържени храни и мазни продукти, като сосове и сушени меса;
Мляко и сирене;
Червено месо, което може да ограничи усвояването на лекарства.
Стремете се към балансирано меню, включващо лесно смилаеми храни, които не дразнят червата. Правилният избор на храни, съобразен със здравословно хранене, може значително да облекчи симптомите на чревен дискомфорт.
Ролята на пробиотиците и пребиотичните фибри
Диарията, предизвикана от антибиотици, се дължи главно на промяна в баланса на чревната бактериална флора (дисбиоза), причинена от приеманите лекарства, което позволява на патогенните микроорганизми, обикновено присъстващи в ниски концентрации в здравата микробиота, да се размножават, да се прилепят към слузта, която покрива стените на червата, и да причиняват инфекция и възпаление.
Дори когато не се появи истинска чревна инфекция, индуцираната от антибиотици дисбиоза може да доведе до ускоряване на чревния транзит, с появата на коремна болка, газове и диария. Ето защо, за предотвратяване и лечение на чревни разстройства, свързани с антибиотична терапия, лекарят може да препоръча употребата на хранителни добавки на базата на пробиотични бактерии, като лактобацили и бифидобактерии - „добри“ бактерии, способни да насърчават баланса на чревната микробиота. Антибиотиците често оказват влияние върху стомашно-чревния тракт, като нарушават естествения баланс на полезните бактерии.
Проучвания, проведени през последните две десетилетия, показват, че някои щамове на млечнокиселини (по-специално Lactobacillus rhamnosus GG) и някои дрожди от рода Saccharomyces (по-специално S. cerevisiae boulardii) са особено ефективни за предотвратяване и лечение на диария, предизвикана от антибиотици, и са способни да намалят наполовина риска от развитието ѝ, с по-очевидни ползи при децата.
За максимален ефект, обикновено се препоръчва приемът на пробиотични добавки да започне още от началото на антибиотичната терапия или през първите два дни от лечението, за да се „укрепи“ чревната бактериална флора и да се създаде по-благоприятна среда за нейния баланс, преди антибиотикът да създаде значително нарушение. Пробиотиците трябва да се приемат ежедневно и да продължат през целия период на антибиотично лечение. Все още не е установено точно колко дълго трябва да се продължи приема на пробиотика след спиране на антибактериалните лекарства, но обикновено се препоръчва да продължи още 1-2 седмици, за да се затвърди ефектът му.
Приемът само на пребиотични фибри (като псилиум, фруктоолигозахариди и галактоолигозахариди) не изглежда да помага в борбата с диарията, предизвикана от антибиотици, въпреки че може да представлява допълнителна подкрепа, ако вече приемате продукти на базата на пробиотични микроорганизми, тъй като те подпомагат техния метаболизъм и пролиферация в червата.
Изграждането на устойчиви и съобразени с нуждите на организма хранителни навици ще ви помогне не само да се възстановите, но и да избегнете бъдещи проблеми с храносмилането.
Източници:
https://cdhf.ca/en/antibiotic-associated-diarrhea/
https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/antibiotic-associated-diarrhea/symptoms-causes/syc-20352231
https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC9161929/
https://www.healthline.com/health/antibiotics-diarrhea
https://www.health.harvard.edu/a_to_z/antibiotic-associated-diarrhea-a-to-z
Коментари (0)
Нов коментар