D-Маноза

D-манозата представлява проста захар, която се среща в естествен вид в ябълките, прасковите, червените боровинки, ягодите, малините, къпините и някои билки.

D-манозата се абсорбира в тялото 8 пъти по-бавно от глюкозата, тя не се превръща в гликоген и не се съхранява в черния дроб при храносмилането й. Вместо това, D- манозата се отделя извън тялото, като преминава през бъбреците, пикочния мехур и пикочните пътища. Тя не е свързана с регулирането на кръвната захар.

D-манозата първоначално била определена като алдохексоза от немския химик Емил Фишер през 1894 година. Фишер спечелил Нобеловата награда за химия през 1902г. за своя труд върху захарите и синтеза на пурин. Най-големият му успех, обаче, бил през 1890 година, когато успял да синтезира глюкоза, фруктоза и маноза от глицерол.

Ползи за здравето от D-манозата

D-манозата е най-добре позната със защитните си свойства за пикочния мехур и отделителния тракт. Счита се, че тя е по-ефективна от червената боровинка за подсигуряване доброто здраве на пикочния мехур и на отделителния тракт.

Захарите в D-манозата покриват лигавицата на пикочния мехур и отделителния тракт, когато преминат през тялото, като обграждат бактериалните клетки, което прави невъзможно залепването им към стените на пикочния мехур и отделителния тракт. По този начин бактериите се изхвърлят извън тялото при уриниране.