DMSO Диметилсулфоксид – мускулни болки, кожни проблеми 1000 ml

Здравейте,

Разбирам желанието Ви да опитате ДМСО, но при болест на Пейрони това не е добра идея. Съвременните препоръки показват, че мазила и гелове върху кожата не достигат до мястото на плаката и не могат да я намалят, а приемът през устата не е доказан и крие ненужни рискове. Най-добрият подход е първо да уточним стадия и тежестта на заболяването, а след това да изберем доказана терапия: при болка в активна фаза – обезболяване и, при нужда, ударно-вълнова терапия само за облекчаване на болката; при стабилна деформация, която пречи на половия живот – инжекционни терапии в самата плака (колагеназа като първа опция) и/или апарат за тракция, а при по-тежки случаи – хирургично изправяне. Ако има и проблем с ерекцията, могат да помогнат лекарства като силденафил или тадалафил. Не бих Ви препоръчал ДМСО, защото не работи за Пейрони и може да раздразни кожата и да пренесе нежелани вещества в организма

Поздрави,

д-р Петър Стоев

Здравейте, г-н Чернев!

Разбира се – винаги, когато локалното приложение би подействало достатъчно добре, то е за предпочитане пред въвеждането на активната субстанция в общото кръвообращение, съответно из целия организъм. При разтварянето на DMSO във вода се отделя топлинна енергия поради образуването на слаби, но многобройни водородни връзки между кислородните атоми на DMSO и водородните атоми на водата, които предизвикват вибрационни трептения с топлинен ефект. Затоплянето, наред с подобрената разтворимост и проницаемост през кожата, обуславят свойствата на диметилсулфоксида като трансдермален носител. Приложен върху кожата, DMSO проявява аналгетично, противовъзпалително, противооточно и отпускащо мускулатурата (миорелаксантно) действие. Характерни за него са също така „размекващото“ и ускоряващото регенерацията действие по отношение на белезите върху кожата, предпазването ѝ от измръзване и изгаряне, а също така DMSO е радиопротектор срещу йонизиращи лъчения. Интересно е, че точката на замръзване на това вещество е 19 градуса по Целзий, поради което е напълно възможно да го видите в твърдо агрегатно състояние дори в затворени помещения, ако не са добре отоплени.

DMSO е един от солвентите с най-голямо разнообразие на вещества и комплекси от тях, които може да разтвори – най-вече водноразтворими, но и редица липофилни или амфифилни (разтворими както във вода, така и в липиди). Въпреки това, няма точни данни, които могат да се използват „наготово“ като препоръки за третиране на конкретни заболявания с растителни екстракти, извлечени и разтворени в DMSO. Най-вероятно, DMSO може да увеличи проникването през кожата на част от активните компоненти на почти всяко лечебно растение, но в различна степен и на различни класове от тях. Полифенолните съединения например се извличат почти на 100% от DMSO, и растителни екстракти, богати на тях, биха проникнали много по-добре през кожата – например екстрактите от гроздово семе и от миши чемшир (бодлив залист) при венозни проблеми или куркумата, босвелията и джинджифилът – при остеоартрити и ошипявания на прешлените.

 Салицилатите (аналози на аспирина), които се съдържат в растителни дроги като корите от върба и тревата от блатен тъжник (ливадно орехче), също биха могли добре да проникнат през кожата, ако са разтворени в диметилсулфоксид. Те оказват обезболяващо и противовъзпалително действие при повечето възпалителни състояния на опорно-двигателния апарат. Есцинът, който е главен активен комплекс на дивия кестен с венотонично действие, има 10% разтворимост в DMSO и поне теоретично би могъл да се прилага локално при венозни проблеми – още повече, че има данни за добър венотоничен ефект и на чистия DMSO. Известен проблем е намирането на подходящ есцин-съдържащ екстракт за външна употреба. Простото смачкване на семената от дивия кестен ще доведе до отделянето и на други вещества, някои от които може да подразнят кожата. Съдържимото на капсули с див кестен и гроздови семена, например тези https://revita.bg/shop/div-kesten-i-grozdovo-seme-350-mg , изглежда по-подходящо за разтваряне или суспендиране в DMSO.

 В ръководствата по фитотерапия и фармакогнозия най-често се описва приготвянето и употребата на водни, глицеринови или маслени извлеци от растителните дроги в различни локални форми – кремове, линименти, мази, пластири и т.н. Евентуалната употреба на извлеци и разтвори на лечебни растения в DMSO е поне засега в експериментален стадий и няма официално одобрени рецепти, които да се изпълняват от аптеките и дрогериите. В този ред на мисли, не мога да Ви посоча точни количествени съотношения. Накиснатите поне за 24 часа в DMSO лечебни растения от посочените биха могли да се използват външно без съществени рискове от странични реакции (освен временно зачервяване и алергични реакции, които обаче могат да се появят при всеки друг начин на приложение на същите растения), но относно това, колко по-добра ефективност биха имали в сравнение с традиционно приготвяните „мазила“, няма конкретна информация от надеждни източници.

Поздрави,

Борис Гинчев

Магистър-фармацевт

 Здравейте, г-н Тодоров!

Да, има редица данни за пероралната употреба на диметилсулфоксида (DMSO), а също и за интравенозна терапия на някои състояния (мозъчна хипертония, интерстициален цистит и др.) – разбира се, под лекарски контрол. Пероралната употреба на DMSO не е официално препоръчвана поради липса на достатъчно данни, водещи към фиксирането на оптимални дози, и затова се етикетира само като средство за външна употреба, и като такова е одобрено за продажба. В този ред на мисли, не можем да Ви го препоръчваме за пиене, но пък можем да Ви запознаем с наличната информация от проведени проучвания с него, от което да се ориентирате в ситуацията.

DMSO е широко употребяван индустриален реагент и полярен разтворител, който има предимството пред други подобни химикали, че е значително по-нискотоксичен. Той е старо и добре изучено в токсикологичен план вещество – за първи път е синтезиран още през 1866 г от руския химик Александър Зайцев. Навлиза в медицината през 1960-те, когато става ясно, че може да преминава през кожата и да пренася разтворените в него вещества, без да уврежда кожните или подкожните клетки. Нашумява по това време като „алтернативно“ лекарство срещу рак, за което има само частични доказателства – от една страна, активира диференциацията на клетките, които са ракови или са на път да станат ракови, което спира процеса на туморигенеза (например тази публикация - https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC9801450/ , описва тези му свойства). От друга страна, голямата част от тези проучвания е само в лаборатория и не засяга реално болни хора, и към нея трябва да се подхожда внимателно. Също така, DMSO може да намали ефективността на някои противотуморни препарати, например на цисплатината, и поради това трябва да се ползва в онкотерапията единствено след преценка от онколога за всеки индивидуален случай.

Извън областта на онкологията, DMSO е използван перорално и за други цели, някои от които специфични. Една от тях например е амилоидозата (амилоид А-свързана), съпътстваща автоимунни заболявания като ревматоидния артрит и болестта на Крон – там използваните дози са варирали между 3 и 20 г дневно: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/16799886/ .

Неофициално, често се препоръчва пероралният прием на 5-10 мл DMSO дневно като общо антиоксидантно и противовъзпалително средство, а също и като невропротектор, забавящ дегенерацията на невроните (приписват му се ползи срещу болестта на Алцхаймер, но подобна употреба следва да се съгласува с невролога!). От токсикологична гледна точка, това не е опасно – DMSO има по-висока LD50 (средна смъртоносна доза) от тази на алкохола (етиловия спирт) – при плъхове доза от 14.5 г/кг тегло убива половината животни, докато алкохолът прави същото при 7.06 г/кг, т.е. DMSO е два пъти по-слабо токсичен от алкохола, като съотношението е подобно за хората. Все пак, дългосрочната безопасност на перорално приемания DMSO не е надлежно установена – по-високите дози (над 20 мл дневно) и продължителният прием (над 3 месеца) може да се окажат дори прооксидантни, съответно провъзпалителни. Добре е да се знае също, че някои от разпадните продукти (диметилсулфидът примерно) на DMSO могат да придават на издишвания въздух известен дъх на чесън.

Пероралният DMSO изглежда активен срещу остеоартрит, макар и с известна противоречивост – две проучвания показват значително подобрение и две – липса на такова: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/18417375/ . Използваните дози варират между 4 и 6 грама дневно.

Дози между 5 и 15 мл са използвани и за облекчаване симптомите на стомашната язва. DMSO може да се приема и директно, но по-разумно е разтварянето му в 50-100 мл вода.

DMSO е доказан радиопротектор върху мишки – предварителният перорален прием на веществото е довел до 100% оцеляване на животните, третирани с иначе смъртоносна доза йонизираща реакция https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/32222468/ . Аналогични проучвания с хора не са правени  по разбираеми причини, но през 1970-те DMSO е прилаган успешно върху кожата за облекчаване на пораженията от лъчетерапията на реални пациенти.

В различните източници се използва както мярката за обем (милилитри), така и тази за маса (грамове). За практически цели може да приемем, че 1 мл се равнява на един грам при дозиране, но съвсем точно 1 мл = 1.1004 г., или 10 мл тежат 11 г , т.е. DMSO e малко по-плътен от водата.

Поздрави,

Борис Гинчев

Магистър-фармацевт