L-Lysine/ Л-Лизин 1000 mg х 60 таблетки

Здравейте!

L-Лизинът е природна аминокиселина, която е нормална част от диетата и въпреки че в храната се среща предимно в състава на протеините, рядко дава нежелани реакции и в свободната си, несвързана в протеини форма. Както е при повечето свободни аминокиселини, лизинът може да предизвика понякога стомашно-чревен дискомфорт с гадене или диария; алергичните реакции са обаче много малко вероятни. L-лизинът увеличава абсорбцията на калций, което обикновено е добре за организма, но при сърдечна недостатъчност или атеросклероза този ефект не е желан поради натоварването на сърцето от увеличените калциеви нива – дори и в този случай преминаването на диета с по-ниско калциево съдържание обикновено решава проблема.

 При големи дози – над 4000 мг дневно, или при бъбречна недостатъчност, лизинът може да предизвика интерстициален нефрит, поради което не се препоръчват предозирането му за дълго време и употребата му при напреднали чернодробни/бъбречни заболявания. Много токсикологични проучвания показват, че L-лизинът е напълно безопасен за общата популация в дози до 3 грама дневно и продължителност на приема до 12 месеца (една година).

Поздрави,

Борис Гинчев

Магистър-фармацевт

Здравейте!

При често рецидивиращ лабиален и/или генитален херпес дозата на L-лизина е 3 х 1000 мг (3 грама) дневно, за период от минимум осем седмици (два месеца). Безопасен и ефективен прием на L-лизин е документиран и в шестмесечни клинични проучвания. За оптимална ефективност може да се добави Цинк (25-30 дневно), например Цинков хелат 25 мг на Natural Factors – лизинът и цинкът имат синергично имуномодулиращо и антивирусно действие.

Важно е също така да се спазва диета с ниско съдържание на аминокиселината аргинин, която в по-значителни количества неутрализира ефектите на лизина и благоприятства херпесната инфекция. Богати на аргинин храни са бадемите, орехите, кашу, фъстъците, тиквените семки, пуешкото месо и свинското контрафиле, бобовите варива (особено соя, бакла и нахут) и водораслите като келп, хлорела и спирулина. Приемайте ги в много малки количества или въобще ги избягвайте, поне докато изчезнат рецидивите или силно се разредят във времето.

Поздрави,

Борис Гинчев

Магистър-фармацевт

Здравейте!

Ако не са настъпили усложнения на инфекцията – съдови нарушения (тромбози, кръвоизливи), алергична кашлица или болка в ставите, един месец е разумно отстояние във времето след отшумяване на последните симптоми. L-лизинът е важна имуностимулираща и градивна (за протеиновия синтез) аминокиселина, която подпомага общия и антивирусния имунитет, особено срещу херпес, грип и (поне въз основа на лабораторни данни) повторно заразяване с коронавирус. Използвайте умерена доза от 2 пъти по 1000 мг за 30-60 дни максимум – едва ли е необходимо повече като профилактика, особено по това време на годината.

 Ако обаче ковид инфекцията е протекла с усложнения – особено от съдов характер, консултирайте се с лекаря преди употребата на L-лизин. Не приемайте L-лизин с големи количества минерални добавки – калций (над 300 мг), цинк (над 10 мг) или желязо (над 25 мг), пониже лизинът увеличава абсорбцията им и може да увеличи риска от странични реакции. Ако приемате тези минерали, намалете дозите им до посочените или под тях.

Поздрави,

Борис Гинчев

Магистър-фармацевт

Здравейте!

Няма данни за нежелани взаимодействия на L-лизин, който е нормална аминокиселина в състава на протеините от диетата, и тиреостатици като Пропицил или Метизол. Не се съобщава и за негативно влияние на лизина върху функцията на щитовидната жлеза. Възможно е L-лизинът да облекчи проявите на болестта в някаква степен поради общото си антивирусно и имуностимулиращо действие. Антителата срещу тиреотропинoвия рецептор (TRAb), които се образуват под действието на различни вируси при болестта на Базедов (Graves’ disease в англоезичния свят) и свръхстимулират жлезата, могат да намалеят при редовен прием на L-лизин, но степента, с която това се случва, варира индивидуално и поради това лизинът не е общоприето помощно средство срещу болестта. При всички случаи, не се очакват проблеми с L-лизина и пропицила.

Поздрави,
Борис Гинчев
Магистър-фармацевт

Здравейте, г-жо Нанкова!

Лизинът представлява една от деветте есенциални аминокиселини, необходими на организма за всички жизнени функции и поради това е добре поносим от организма в много широки граници, т.е. дози от 3 грама дневно (3 х 1000) и дори много повече са безопасни за почти всички групи потребители – установена е безопасността му за периоди от 6 месеца и повече. Механизмът му на действие срещу двата типа херпесни вируса е един и същ – намеса в аргининовия синтез и блокиране на вирусната репликация, поради което не се налагат различни дози при HSV1 (лабиален) и HSV2 (генитален).

Обичайната дозировка е 1000 мг дневно за профилактика на рецидивите и три пъти дневно по 1000 мг за намаляване на остротата на симптомите и за ускоряване на възстановяването. За да се развие пълният ефект на лизина, е нужно да се приема минимум един месец; обичайната продължителност на профилактичния курс от 1000 мг дневно може да се ограничи до 6 месеца с 1-2 месеца почивка след това, но ако херпесите рецидивират много често, профилактичната доза може да се приема реално през цялата година.
Дозата от 3 х 1000 мг по време на изострена херпесна инфекция може да се приема за 3-6 месеца, след което може да се направи съответно един или два месеца почивка. След успокояване на симптомите може да се премине на доза от 1000 мг дневно (до 2 х 1000 в тежките случаи).

Особено важно е да се спазва нискоаргининова диета, за да не се противодейства на лизиновия ефект. Трябва да се избягват максимално богатите на аминокиселината аргинин храни - ядките (орехи, бадеми, фъстъци, кашу, шам-фъстък и най-вече тиквените семки, които съдържат около 7% аргинин), някои меса (особено пуешките гърди, свинското контрафиле и донякъде пилешкото); бобови варива (соя, нахут, бакла), водорасли (келп, спирулина). Предимно растителната диета с голямо количество пресни плодове и зеленчуци има добър ефект в много случаи, стига да не е стриктно веганска за дълъг период. Добавянето на цинк и витамин С също засилва ефекта на лизина.

Лизинът не се натрупва в организма в нормалните дози (и дори в доста по-големи), понеже е нормална съставка на диетата и организмът го използва за синтеза на протеини и за редица други метаболитни нужди; освен това е водноразтворим и напуска организма с урината. При чернодробна и бъбречна недостатъчност обаче дозите над един грам дневно не трябва да се приемат продължително време – необходима е и консултация с лекаря. Лизинът не бива да се съчетава с високи дози калций (над 250-300 мг дневно), понеже може рязко да увеличи нивата му в кръвта и да натовари сърдечно-съдовата система. Рядко може да предизвика диария или болки в стомаха, но само във високите дози.

Поздрави,
Борис Гинчев
Магистър-фармацевт

Здравейте,

Л-лизин се приема с профилактична цел. Може да започнете с 1 капс. дневно няколко дни за проверка на индивидуалната поносимост, след което да увеличите до 3 капс. дневно за 1 – 2 месеца и отново да намалите до 1 капс. за месец-два. 1 – 2 пъти в годината. Съвместим с биозин.

Поздрави,
Д-р Аелита Петрова

Здравейте, г-жо Ковачева!

Лизинът (по-точно L-лизинът, който е биоактивният му изомер) има самостоятелно приложение като помощно средство при химиотерапия и лъчетерапия на някои видове рак и обикновено не е противопоказан при тези заболявания, ако е в обичайните си дози (2-3 грама дневно). По-високите дози могат обаче да засилят протеиновия синтез в раковите клетки и да ускорят разрастването им, което важи за повечето аминокиселини и за протеиновите концентрати. В нормални дози L-лизинът се използва в следните случаи:
- За предотвратяване или облекчаване на оралния мукозит (възпаление на лигавицата в устната кухина) по време на лъчетерапия на тумори в областта на главата и шията, съчетана или не с химиотерапия;
- За директно забавяне на растежа на оралния сквамозно-клетъчен карцином, чернодробните, белодробните, мозъчните и езофагеалните (на хранопровода) тумори чрез свързване с ензима лизин-специфична деметилаза 1 (LSD-1), което води до потискане разпространението на туморите;
- За усилване цитотоксичното действие на доксорубицина срещу карцинома на млечната жлеза;
- За понижаване кардио- и невротоксичността на паклитаксела и антрациклините и за понижаване степента на тежката умора след химиотерапия с цисплатин, ифосфамид и т.н. – L-лизинът е един от прекурсорите на L-карнитина, който възвръща в известна степен клетъчната енергия и оказва антиоксидантно действие...

Разбира се, L-лизинът може да се използва и срещу херпес, както и за обща имуностимулация – посочените приложения са за илюстрация, че не е необичайно да се приема L-лизин от раково болни, стига да не е в много високи дози. Не намирам данни за противопоказание при някое конкретно онкологично заболяване.

Поздрави,
Борис Гинчев,
магистър-фармацевт

Здравейте, г-жо Димитрова!

Няма данни, че приемът на L-лизин в нормалните дози от 2-3 грама дневно, може да повлияе на хода на аввтоимунните заболявания, включително и на анкилозиращия спондилит, известен и като болест на Бехтерев. Можете да го използвате спокойно за профилактика на херпес симплекс (а често има ефект и при активна инфекция).
Съшествуват данни, че у болните с ревматоиден артрит и с анкилозиращ спондилит се наблюдават повишени кръвни концентрации на някои аминокиселини като лизин, пролин, серин и аланин, което обаче не показва, че те причиняват или влошават заболяванията, а по-скоро присъствието им е индикатор за увреждане на колагена и други структурни протеини в организма и разпадането им до пептиди и свободни аминокиселини под разрушителната свръхакивност на имунокомпетентните клетки.
L-лизинът е природна аминокиселина, една от 20-те протеиногенни АК, изграждащи структурните белтъци и ензимите на организма. Поради това, взаимодействието ѝ с имунната система не протича с бурната ѝ активация, както се случва след приема на имуностимулатори с общо действие (селен и цинк, ехинацея, изопринозин, черен бъз...), а потиска херпесния вирус, като противодейства на ефектите на друга аминокиселина – L-аргининът, който стимулира вирусната репликация. Поносимостта на организма към лизина е повече от добра – много рядко може да предизвика стомашно неразположение и диария. Противопоказан е обаче при бъбречна недостатъчност!
Ако по някаква причина приемате калциеви добавки, имайте предвид, че L-лизинът може да засили абсорбцията на калция и да увеличи натрупването му в организма, което налага намаляването на калциевите дози и/или приемането на увеличено количество витамин D3 за правилното включване на калция в костното вещество и избягване натоварването на сърдечно-съдовата система с калций (говорете с лекаря в такъв случай относно дозовия му режим).

Поздрави,
Борис Гинчев,
магистър-фармацевт

Здравейте,

Може да ги приемате задно около 3 месеца, след което почивка около 3 седмици.

д-р Аелита Петрова
Лекар в Отделение ”Имунохематология и трансфузиология” в Майчин дом
Рейки мастер – консултиращ лекар в Български Рейки център