Защо стареем и защо това не се налага Дейвид А. Синклер, Матю Д. Лаплант

„Няма нищо по-опасно за нас от възрастта, но тя все още има власт над нас. Ние обърнахме борбата си за по-добро здраве в коренно различна посока.“

Д-р Дейвид Синклер

4 ключови точки от книгата на Дейвид Синклер

Стареенето като болест

Първата провокираща размисъл идея, която д-р Синклер описва в книгата си, е прекласифицирането на стареенето като болест. Обосновката зад тази концепция идва от факта, че изследователите все така търсят лечение за отделни, свързани с възрастта заболявания, като например рак и болестта на Алцхаймер. Синклер нарича този медицински подход „Whack-a-mole“ – термин с метафорично значение, описващ ситуации, в които докато преодоляваме даден проблем, изникват нови такива. Медицинският „Whack-a-mole подход“ е повърхностен според Синклер, защото единственото, което осигурява е повърхностно или временно разрешение и подобрение на състоянието. Това означава, че атакувайки болестите индивидуално, ние не стигаме до първопричината за тях – а именно, общите процеси на стареене.

Синклер смята, че спирането на прогресията на определено, свързано с възрастта заболяване, не намалява вероятността от поява на друго. И въпреки че продължителността на живота се е увеличила с подхода „Whack-a-mole“, целящ справяне с всяка болест сама по себе си, все още не сме достигнали нивото, в което да живеем дълго и в добро здраве. Ключът към достигане на такова ниво, може да е изучаването на стареенето и механизмите, чрез които то да бъде забавено, а въздействието му – минимизирано.

Информационната теория на стареенето

Втората ключова идея, представена в книгата на д-р Синклер, е информационната теория на стареенето, според която то е резултат от прогресивна загуба или увреждане на епигенетичната информация, съхранявана като молекулярни модификации на ДНК – т. нар. епигенетични промени.

Активиране на мрежата за оцеляване

Някои ежедневни практики, като ограничаване на калориите, излагане на студ и периодично гладуване, може да активират гените за дълголетие (наричани също мрежа за оцеляване) и евентуално да удължат живота.

Фактори за дълголетие

Третата критична идея, представена от д-р Синклер, е концепцията за факторите за дълголетие. Тези молекули, а именно сиртуини, NAD+, TOR и AMP-активирана протеин киназа (AMPK), също може да се окажат ключ към обръщане процеса на стареене.

• Сиртуини. Представляват протеини в клетките, които биват седем различни разновидности: SIRT1-7. Те са свързани с възпалението, метаболизма и възстановяването на ДНК, всеки от които играе роля в процесите на стареене. За да изпълняват правилно своите функции, сиртуините също така зависят от NAD+.
• NAD+. Тази молекула се намира във всяка клетка на тялото и има критично важно значение за клетъчните функции и генерирането на енергия. Доказано е, че концентрациите на клетъчния NAD+ намаляват с възрастта. Протеини като сиртуини, полимерази (PARP) и др. се нуждаят от NAD+ за да може да възстановяват ДНК и да поддържат клетъчното здраве.
• TOR. Това е протеинов комплекс, който регулира метаболизма и растежа. TOR изпраща „сигнал за бедствие“, когато клетките се нуждаят от възстановяване на ДНК и играе решаваща роля в процеса на автофагия.
• Аденозин монофосфат активирана протеин киназа / AMP-активирана протеин киназа (AMPK). Този ензим отговаря за осъществяване на енергийния метаболизъм, изгаряне на телесните мазнини и забавяне процесите на стареене. Изследвания показват, че активирането му може да осигури защита срещу целия спектър от метаболитни заболявания и да удължи живота.

За автора на „Защо стареем и защо това не се налага“

Д-р Дейвид Синклер, е професор в Катедрата по генетика към Центъра за изследване на биологията на стареенето на Медицинското училище на Харвард (Harvard Medical School). Най-известен е с научната си работа върху процеса на стареене и забавяне на ефектите му.

Дейвид Синклер получава докторска степен по Молекулярна генетика в Университета на Нов Южен Уелс, Сидни през 1995 г. и впоследствие се отдава на изследователска дейност в Масачузетския технологичен институт, където съвместно с д-р Леонард Гуаренте откриват причината за стареенето на дрождите, както и ролята на Sir2 в епигенетичните промени, предизвикани от нестабилността на генома.

През 1999 г. д-р Синклер се премества в Харвардското медицинско училище, където и до днес преподава биология на стареенето и транслационна медицина. Неговите ранни изследвания са фокусирани върху сиртуините – протеин-модифициращите ензими, реагиращи на променящите се нива на NAD+ и на калорийното ограничение. Интересите на д-р Синклер са свързани изключително с епигенетиката – научна област, която се занимава с промените в генната експресия, провокирани от външни фактори, включително начина на живот, храненето и дори възприятията за себе си и света!