Следродилна депресия - симптоми и как да излезем от нея

Раждането води до големи промени и натоварване не само върху тялото на майката, но и върху психиката й. То се свързва с множество промени в хормонален, физиологичен и психологичен аспект, като неминуемо дава отражение върху това как се чувства родилката. Внезапната и привидно безпричинна смяна на настроението- от пристъп на еуфория и радост до силна потиснатост и усещане за отчаяние, съвсем не са рядко явление. Статистически средно около една на всеки седем майка изживява някаква степен на следродилна депресия. Това състояние не бива да се разглежда като нещо неестествено. За щастие в съвременния свят все по-често се обръща внимание на значимостта на психическото здраве, редом с физическото благосъстояние. Търсенето на психическа помощ при състояние като следродилната депресия вече не е срамно или стигматизирано.

Какво е следродилна депресия и има ли рискови фактори за развитие?

В повечето случаи следродилната депресия се появява от 2 до 6 седмици след раждането на бебето. Тя нерядко се развива при бременни дами, които са страдали от депресивни състояния и силна тревожност, в който и да е триместър на своята бременност. Универсални причини не могат да бъдат посочени еднозначно, но съществуват определени рискови фактори, които подсказват за повишен риск при някои жени от появата на състоянието. Емоционалният климат, в който протича бременността като силно изискващо и трансформиращо изживяване, може да е силен индикатор на това какво ще бъде психическото състояние на майката след раждането.

Психологичните и социални стресори в живота стоят в основата на появата на следродилна депресия. По-податливи са жените, живеещи в големи градове и тези, които са преживели преждевременно раждане или някакъв вид здравословни компликации по време на бременността и/или раждането.

Смята се, че промените в репродуктивните хормони и невроендокринната дисрегулация, която се случва в тялото на жената преди и след раждането, са в основата на патофизиологията на следродилната депресия. Оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречни жлези участва в развитието й. Появява се неадекватна реакция на тялото към различните вътрешни и външни източници на стрес. Това се изразява в абнормно производство на стресови хормони, последващо отслабване на имунната система и набор от симптоми, които се разгръщат в седмиците след раждането.

Какви са симптомите?

• Потиснато и депресивно настроение;
• Избухливост, чести пристъпи на плач;
• Липса на интерес към новороденото и усещане за отчуждение към детето;
• Липса на удоволствие и загуба на интерес към всичко;
• Усещане за: безпомощност, незначителност, отчаяние, вина;
• Промяна в апетита и теглото;
• Проблеми със съня;
• Понижено либидо;
• Отпадналост и умора
• Трудност при концентриране и взимане на решения;
• Натрапчиви мисли за смърт и/или самоубийство.

Колко време трае следродилната депресия?

Следродилната депресия може да изглежда различно при всяка жена. При някои дами тя се появява още през първите 2 седмици от раждането, но е възможно състоянието да има и по-късна проява. Това е строго индивидуално, поради което в много страни се извършва психологичен скрининг на родилките от 2 до 6 месеца постпартум.

По-леките случаи не следродилната депресия отшумяват за около 2 седмици. Това е време, през което хормоните в тялото на жената започват постепенно да се регулират нормално, докато организмът й се възстановява. При по-тежка форма, с продължителност отвъд 4 седмици и съпроводена от натрапчиви суицидни мисли, е задължително да се потърси професионална помощ от психиатър.

Как да се справим?

Първата линия на лечение при диагностицирана следродилна депресия е психотерапията. Понякога възможността да поговорите със специалист и да споделите чувствата и притесненията си могат да подобрят значително самочувствието ви като майка и жена. В много случаи психотерапия в комбинация с безрезервна подкрепа от семейството могат да ускорят процеса на възстановяване значително. При по-тежки случаи психотерапията може да се приложи с хомеопатия и/или медикаментозна терапия. Разбира се, тези средства на лечение са удачни, ако майката вече не кърми и състоянието й е достатъчно тежко, че да оправдае приема на антидепресанти.