„Не мога да открия думите, с които да опиша как точно се почувствах, когато научих за заболяването си. Аз съм една 42-годишна жена без фамилна анамнеза за рак на гърдата, която винаги е водела здравословен начин на живот.
Би звучало логично в ситуация като тази, сблъсквайки се с така неочакваната и страшна за мен новина, да изпадна в дълбока депресия и отчаяние, и напълно да изгубя хъса към битката– битката на живот и смърт.
Първата ми операция мина тежко. Прибирайки се вкъщи след махането на превръзките, обхващащи белезите ми, едва не припаднах. Когато отворих входната врата, любимото ми куче ме посрещна възторжено, махайки с опашка и ближейки ме. Влязох и плаках часове наред, удряйки и блъскайки стената. В такива дни животът ти се струва, меко казано, странен. Всъщност, на мен ми изглежда такъв, от деня в който ми поставиха диагнозата – 18.07.2013 г.
Аз съм много позитивен човек, който трябваше да се научи да живее с една не толкова положителна диагноза и направих всичко по силите си, за да продължа да бъда такава... Научно казано, имам инвазивен дуктален карцином и напреднал неинвазивен дуктален карцином, наричан още DCIS рак на гърдата. Според Американското онкологично дружество, диагностицираните със DCIS са около 60 000 души всяка година за САЩ, което означава че 1 от всеки пет случая на рак е именно DCIS.
Въпреки че диагнозата рак съвсем не звучи смешно, през цялото време аз се опитвах да приема ситуацията именно откъм тази й страна – забавната. Винаги съм живяла с онова позитивно усещане у себе си и знаех, че ако го изгубя в момент като този, преди живота си ще изгубя първо себе си. Затова продължих с типичния за мен позитивизъм.
Минаха месеци на интервенции и какви ли не процедури. Предстоят ми още такива. След последната операция и възстановяването ми ще се наложи да поема огромен коктейл от последващи лечения, включително химиотерапия и някои тежки медикаменти за срок от цели 5 години. Освен това, също като Анджелина Джоли, смятам да се изследвам за генни мутации BRCA.
Сигурна съм, че с мен всичко ще бъде наред и единственото, с което ще трябва да се разделя (но само за известно време, надявам се), е косата ми. Въпреки гнева, изтощението и всички негативни емоции, този период от живота ми ме научи на много важни неща – че с помощта на хумора, смирението и надеждата можем да превъзмогнем всичко. Сигурна съм в това.
Кели Кинг (Kelley King) е бивш журналист. Живее в Superior, Колорадо със съпруга си. Може да прочетете нейния блог, който разказва за живота й с рака на гърдата yourbolderswedish.tumblr.com
Коментари (0)
Нов коментар