Ортомолекулярна медицина- алтернатива, която можем да изпробваме

Днес сме решили да ви запознаем с един клон на медицината, за който може би не сте чували, но за който има да се прочетат доста интересни и полезни факти. Нарича се ортомолекулярна медицина, а наименованието произлиза от гръцката дума "орто", което означава "вярно" или "правилно" и "молекула" - най-простата структура, показваща характеристиките на съединението

Още през 1948 година д-р Ф. Кленър е един от първите лекари, който започва да предписва високи дози витамин С на пациенти с полиомиелит. Резултатът- при голяма част от тях се наблюдавало подобрение в походката.

Лайнъс Карл Полинг е американски химик от немски произход, който получава Нобелова награда за химия през 1954 г. „за изследване природата на химичната връзка и нейното приложение за определяне структурата на химичните съединения. Този химик пише следното: „През 1967 г. прочетох няколко статии, публикувани от двама психиатри в Канада- Д-р Абрам Хофер и д-р Хъмфри Осмънд. Имаше нещо необикновено в работата им. Те даваха много големи количества ниацин на пациентите с шизофрения, до 17 000 милиграма на ден, което е 1000 пъти над нормата. Бях учуден, че ниацинът и аскорбатът, с поразителното физиологично свойство, когато се дават в много малки количества да предпазват от смърт от пелагра (дефицит на витамин В3-ниацин) и скорбут, трябва да са толкова слабо токсични, че 1000 пъти ефективният дневен прием може да се приема от човек без вреда. Мислех, че тези вещества, които обикновено присъстват в човешкото тяло и са необходими за добро здраве и живот, заслужават име, което да ги отличава от обикновените фармацевтични продукти и реших да ги нарека „ортомолекулярни“ вещества.“

Забележителната медицинска кариера на горе споменатия д-р Хъмфри Осмънд включва десетилетия отлична психиатрична практика и невероятен резултат от писане и изследвания. Той е широко признат като пионер в изследването на химията на съзнанието. Заедно с д-р Джон Смитис, Осмънд развива теорията, че шизофрениците страдат поради ендогенно производство на халюциноген, базиран на адреналин. Това довежда до адренохромната хипотеза на Хофер- Осмънд в началото на 50-те години на миналия век и безброй хиляди благодарни пациенти, които го благославят като съоткривател на терапията с ниацин за шизофрения.

Д-р Уилям Кауфман пък е сред първите лекари, които са използвали терапевтично огромни дози витамин B3 (ниацин)- до 5000 мг дневно, в много разделени дози, за драстично подобряване и възстановяване на обхвата на движение на ставите при пациенти с артрит. Преди повече от 50 години, Кауфман показва забележителна далновидност за половин век в бъдещето на ортомолекулярната медицина, описвайки как липсата на само едно хранително вещество може да причини различни заболявания, включително това, което днес е известно като разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност.

Друго известно име, което се свързва с този период и изследвания, е това на Карл Пфайфър, който е един от първоначалните членове на Комитета по терапия на Американската асоциация по шизофрения. Пфайфър заявява „Ако има лекарство, което може да промени биохимията на мозъка, обикновено има комбинация от хранителни вещества, които могат да постигнат същото без странични ефекти“. Той установява, че биохимичните дисбаланси в тялото са виновни за много психологически проблеми. Сред най-известните книги на д-р Пфайфърс са „Ментални и елементарни хранителни вещества“, „Лечебните хранителни вещества“, „Пълното хранене на д-р Пфайфър“, „Наука за храненето и готварство“ и „Невробиология на следите от метали цинк и мед“. Неговият принос към ортомолекулярната медицина продължава да живее чрез неговите писания, клиниките, които е вдъхновил и годишната лекция на Обществото по ортомолекулярна медицина, която носи неговото име. Пфайфър „притежава“ и т.нар. свой закон, който гласи: „За всяко лекарство, което е от полза за пациента, има естествено вещество, което може да постигне същия ефект.“

И след като ви запознахме с историята на този клон на медицината, ще ви дадем и определението за ортомолекулярна медицина, а именно: Използването на естествени вещества, като витамини, минерали, аминокиселини и други основни хранителни вещества за предотвратяване и лечение на заболявания.

Веществата, които се считат за „орто-молекули“, включват:

• витамини

• минерали

• аминокиселини

• мастни киселини и холестерол

• ензими

• хормони

• невротрансмитери

• други естествено срещащи се вещества, които се използват в метаболитната активност

• диетичните протеини, въглехидрати и мазнини (макронутриенти) също са от значение за практиката на ортомолекулярната медицина.

Ортомолекулярните изследвания, знания и приложение включват:

• хранене
• нутригеномика
• нутригенетика
• биохимия
• клетъчна биология
• фармакология
• физиология
• токсикология

12 принципа на ортомолекулярната практика

• Ортомолекулите се разглеждат на първо място в медицинската диагностика и лечение. Познаването на безопасната и ефективна употреба на ортомолекули е от съществено значение за осигуряване на разумен стандарт на грижа в медицинската практика.
• Ортомолекулите имат нисък риск от токсичност.
• Всеки човек е биохимично уникален и трябва да бъде оценяван и лекуван според неговите специфични биохимични и метаболитни фактори.
• Разстройствата, свързани с хранителните вещества, са лечими.
• Количествата хранителни вещества, необходими за терапевтична полза, може да са много по-високи от диетичните референтни дози и референтните дневни дози, чиито стойности са предназначени само за здрави хора.
• Кръвните и други лабораторни изследвания, не отразяват непременно нивата на хранителни вещества в определени органи или тъкани.
• От съществено значение е да се идентифицират и адресират основните причини за здравословните проблеми, а не само симптомите.
• Ортомолекулярните лечения, за които е известно, че са безопасни и евентуално ефективни за състоянието на пациента, изискват терапевтично изпитване.
• Биохимичните нужди на пациента се променят с времето и с лечението – съответно трябва да се променят и препоръките за хранителни вещества.
• Поради вероятността и последиците от експозицията на храна и токсини от околната среда, оценката на потенциалната токсичност при пациентите е от съществено значение.
• Когато са необходими лекарства, трябва да се използва най-ниската доза, която осигурява терапевтична полза, и постепенно да се намалява, докато възстановяването на пациента позволява.
• Трябва да се зачита правото на пациента на свободен избор на медицинско лечение.

Все по-голям брой научни изследвания потвърждават идеята, че високите дози хранителни вещества са терапевтични и имат положителен ефект при множество състояния. Витамините С и Е, витамини от групата В са вещества, за които е доказано, че в определени ситуации и за кратък период от време могат да се ползват в завишени дози, без това да навреди на организма, а напротив. Когато пък се изписват минерали като магнезий, цинк и хром, техните дози далеч не са толкова завишени от препоръчителните дневни и все пак дори леко увеличена доза може да бъде от съществено значение за профилактика и лечение на заболявания и за забавяне на процеса на стареене.

Какво да очаквате от прегледа при специалист, практикуващ ортомолекулярна медицина?

Ще ви направят обстоен преглед, ще ви зададат въпроси относно хранителния ви режим и ще ви назначат кръвни изследвания за установяване нивата на различни витамини и минерали.

С помощта на тези данни и резултати, ще се стъпи на базова линия, от която да се започне, въпреки че някои критици твърдят, че резултатите от кръвните тестове не са точни (както ви споменахме и по-горе), защото не отразяват нивата на хранителните вещества в органите.

Ортомолекулярният план за лечение обикновено се свързва и с промяна в диетата, като най-често се набляга на месото, рибата и ядките и се изключват млечните продукти, мазнините и захарта.

И след като ви представихме този клон на медицината, а и ние лично смятаме, че хранителните добавки са начинът да си набавим необходимите полезни вещества, които да ни поддържат в добро здраве, оставяме на вас да прецените и решите. Помнете, че наследствените, автоимунните и хроничните нарушения често реагират много добре на ортомолекулярното лечение. Нищо не пречи да опитате да противодействате на дадено заболяване с помощта на този метод. Разбира се, след консултация с лекар. Защото вашето здраве е най-голямата ви отговорност.