Масивният инфаркт е едно от най-животозастрашаващите спешни състояния в медицината. За броени минути нормалният ритъм на деня може да бъде прекъснат от внезапна, смазваща болка в гърдите.
Сърдечно-съдовите заболявания са водещата причина за смърт в света, отнемайки около 17–20 милиона живота годишно. Над 80% от тези случаи се дължат на инфаркти и инсулти. Затова е жизненоважно да разберем какво представлява масивният инфаркт, кои са причините, симптомите и рисковите фактори за неговата поява и най-важното – как да го предотвратим чрез ефективна профилактика.
Какво представлява
Инфарктът на миокарда представлява остра исхемична некроза на част от сърдечния мускул, причинена от внезапно прекъсване на кръвоснабдяването към засегнатата зона на миокарда.
Той възниква, когато притокът на кръв към част от сърдечния мускул внезапно спре, обикновено вследствие на запушване на коронарна артерия. Без кислород и хранителни вещества, клетките на сърдечния мускул започват да загиват.
Това е най-тежкият тип инфаркт, известен в медицината като STEMI (миокарден инфаркт с елевация на ST сегмент), при който коронарната артерия е напълно блокирана и се причинява значително увреждане на сърдечния мускул.
Именно тези масивни инфаркти често водят до усложнения като тежки аритмии (например, камерно мъждене) и внезапен сърдечен арест – затова и смъртността е много висока, особено ако не се окаже помощ в първите минути.
Според медицински проучвания повечето фатални случаи настъпват преди пациентът да стигне до болница. С други думи, времето е от критично значение, защото всяка загубена минута без необходимото лечение означава допълнително необратимо увреждане на сърцето.
Причини
Основната причина за настъпването на инфаркт е коронарната атеросклероза – натрупването на холестеролни плаки по стените на коронарните артерии. Тези плаки постепенно стесняват съда, а при руптура (разкъсване) върху тях бързо се образува тромб, който напълно запушва артерията.
Така кръвотокът към част от сърдечния мускул спира и тази част започва да губи жизнените си способности. Ако кръвотокът бъде възстановен навреме (чрез спешно медицинско лечение – тромболиза или поставяне на стент), засегнатата зона може частично да се спаси; ако ли не, се стига до масивен инфаркт с голям некротичен участък.
Важно е да отбележим, че макар описаният механизъм с плака и тромб да е най-честият, има и по-редки причини за инфаркт. Например, внезапен спазъм на коронарна артерия може да прекрати притока на кръв и да причини инфаркт дори без наличието на значима атеросклероза. Такъв спазъм понякога се провокира от употреба на наркотици като кокаин или амфетамини, или се случва при високи нива на стрес.
Спонтанно разкъсване на стената на коронарната артерия също може да доведе до инфаркт. Тези случаи са изключение – в над 90% от ситуациите коренът на проблема е именно “запушена артерия” вследствие на дългогодишна атеросклероза.
Масивен инфаркт се получава, когато запушването е в основен, голям клон на коронарната артериална мрежа – например, предната низходяща артерия, която снабдява голяма част от лявата камера. Пълното запушване на тази артерия предизвиква прочутия widowmaker-инфаркт (наричан „убиец на съпрузи“), който е особено тежък и често фатален.
Дори пациентът да оцелее, подобен инфаркт може да остави трайни поражения: развитие на сърдечна недостатъчност (отслабена помпена функция на сърцето), или формиране на аневризма на сърдечната стена в увредената област. Ето защо масивният инфаркт изисква своевременно разпознаване и незабавна медицинска намеса – всяка минута закъснение буквално може да коства живот.
Симптоми
Класическият симптом е гръдна болка – много силна, усещана като притискане, стягане или парене зад гръдната кост. Тази болка обикновено е раздираща и продължителна – трае повече от няколко минути (за разлика от стенокардията, при която болката отминава за 5-10 минути).
Най-често болката при инфаркт се усеща в областта гърдите, но може да се разпространява и към лявата ръка, шията, долната челюст или към гърба. Нерядко е съпътствана от задух, студена пот, замаяност и обща отпадналост. Възможни са също гадене и повръщане, особено при масивен инфаркт на долната стена на сърцето, който дразни диафрагмата.
Най-честите симптоми на инфаркт на миокарда са:
Болка в гърдите – чувство за натиск, тежест, стягане или пареща болка зад гръдната кост, продължаваща повече от няколко минути
Ирадираща болка – дискомфортът може да обхване лявата ръка, врата, челюстта, рамото или гърба, понякога и горната част на стомаха
Задух – затруднено дишане или усещане за недостиг на въздух, дори при минимално усилие
Студена пот и слабост
Гадене или стомашен дискомфорт
Световъртеж и припадък – чувство за замаяност, виене на свят, а понякога и кратка загуба на съзнание.
Важно е да се знае, че не всеки инфаркт протича като „по учебник“. Понякога симптомите могат да бъдат по-леки или нетипични. Например, при жените болката в гърдите невинаги е водещ симптом – те по-често от мъжете имат оплаквания като задух, силна умора, гадене, болки в гърба или челюстта.
Диабетиците и възрастните пациенти понякога могат да прекарат т.нар. “тих” инфаркт. Той се характеризира с минимални симптоми или болка, която се бърка с лошо храносмилане или настинка.
Ако вие или близък усетите подобни симптоми, действайте незабавно – обадете се на спешна помощ (тел. 112). Времето е решаващо при инфаркт; ранната реакция може да спаси живот и да ограничи уврежданията на сърцето
Рискови фактори
Причините за един инфаркт се коренят в комбинация от рискови фактори, които с годините увреждат съдовете и сърцето. Някои от тях не могат да се променят – например гените и възрастта ни, но много други зависят от начина на живот и подлежат на контрол.
Ето основните фактори, които увеличават риска от коронарна болест и инфаркт:
Рискът от инфаркт нараства с напредването на възрастта. Мъжете над 45 години и жените над 55 години са в значително по-висок риск. С възрастта артериите стават по-твърди и склонни към атеросклероза.
Мъжкият пол е по-уязвим в по-ранна възраст – при мъжете инфарктите настъпват средно 7-10 години по-рано, отколкото при жените. Предполага се, че женските полови хормони до известна степен защитават сърцето преди менопаузата. Въпреки това, сърдечно-съдовите заболявания са убиец №1 и при двата пола, а след менопаузата рискът при жените се изравнява с този при мъжете.
Генетичната предразположеност или фамилната обремененост играе важна роля. Ако ваши родители или братя/сестри са прекарали инфаркт или инсулт в сравнително млада възраст (мъже <55 65="" -="" p="">
Прекаран инфаркт или сърдечно-съдово заболяване
Ако вече сте прекарали един инфаркт, рискът от повторен е значително по-голям. Белезите от стар инфаркт отслабват сърцето и често съпътстват състояния като сърдечна недостатъчност или нестабилна стенокардия, които правят нови сърдечно-съдови инциденти по-вероятни.
Пушенето е един от най-големите рискови фактори за инфаркт. Никотинът и въглеродният оксид увреждат вътрешната стена на артериите и ускоряват атеросклерозата. Дългогодишните пушачи имат многократно по-висок риск от инфаркт в сравнение с непушачите на същата възраст. Положението се утежнява и от пасивното пушене – дори редовното излагане на чужд цигарен дим вреди на сърцето.
Високо кръвно налягане (хипертония)
Хронично високото кръвно налягане уврежда артериите и ускорява образуването на плаки. Хипертонията кара сърцето да работи под постоянен стрес, което с времето води до удебеляване и втвърдяване на сърдечния мускул.
Повишен холестерол и триглицериди
Високите нива на „лошия“ LDL-холестерол в кръвта водят до отлагането му в стените на артериите и формиране на атеросклеротични плаки. Същото важи и за високите триглицериди. Когато холестеролът е извън норма, рискът от исхемична болест на сърцето рязко се покачва.
Обратно, по-високият „добър“ HDL-холестерол има защитен ефект. Препоръчително е хората над 20-25 години периодично да изследват липидния си профил – един елементарен кръвен тест може да покаже има ли повишен холестерол, който да изисква диета или медикаментозна терапия.
Диабетът увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания. Повишената кръвна захар уврежда малките кръвоносни съдове и насърчава възпалението и атеросклерозата. Диабетиците са от 2 до 4 пъти по-склонни да развият исхемична болест на сърцето и инфаркт. Особено коварно е, че при тях инфарктите често протичат атипично (по-слаба болка) и могат да останат скрити.
Наднормено тегло и затлъстяване
Излишните килограми, особено когато са концентрирани около талията (абдоминално затлъстяване), повишават кръвното налягане, влошават липидния профил и водят до инсулинова резистентност. Затлъстяването често върви с цял „букет“ от проблеми като хипертония, дислипидемия, диабет и други - т.нар. метаболитен синдром. Отслабването дори с 5-10% от теглото може да има осезаем ефект върху понижаване на риска.
Храненето, бедно на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни и богато на наситени мазнини, трансмазнини, сол и захар, допринася за повишаване на холестерола и кръвното налягане и води до наднормено тегло и диабет. Нездравословното хранене буквално „подава материал“ за развитие на атеросклероза.
Липса на физическа активност
Заседналият начин на живот отслабва сърдечно-съдовата система. Физическата активност действа като лекарство за сърцето – проучвания показват, че около 150 минути умерени упражнения седмично намаляват риска от сърдечно заболяване с 30%.
Стрес и психо-емоционално напрежение
Хроничният стрес влияе неблагоприятно на сърцето. Постоянното напрежение и тревожност могат да повишат кръвното налягане, да влошат контрола на кръвната захар и да доведат до нездравословни навици (преяждане, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол). Епизодите на силен гняв или страх пък могат да провокират остър сърдечен инцидент.
Прекомерната употреба на алкохол повишава кръвното налягане и нивата на триглицеридите, уврежда сърдечния мускул и допринася за появата на аритмии. Умерената консумация (например, чаша вино дневно) може да има известен предпазващ ефект, но границата е тънка – много лесно умереността прераства в прекомерност.
Някои хронични състояния също повишават риска от инфаркт. Например сънната апнея (спиране на дишането по време на сън) натоварва сърцето. Автоимунни заболявания като ревматоиден артрит или лупус са свързани с по-висока честота на коронарна болест, вероятно поради хроничното възпаление. История на прееклампсия при бременност удвоява риска от бъдещи сърдечни проблеми. Такива пациенти трябва да следят по-внимателно сърдечното си здраве.
Как да се предпазим
Добрата новина е, че в огромната си част инфарктите са предотвратими. Според Американската сърдечна асоциация до 80% от инфарктите и инсултите могат да бъдат предотвратени чрез навременна профилактика и контрол на рисковите фактори.
Профилактиката на инфаркта се гради върху няколко основни стълба: здравословен начин на живот, редовни медицински прегледи и при необходимост – медикаментозна терапия за рисковите състояния. Профилактичните прегледи при личния лекар или кардиолог са ключова част от превенцията. Дори да се чувствате здрави е добре поне веднъж годишно да се проверяват основните показатели: кръвно налягане, холестерол, кръвна захар, ЕКГ. Лекарят може да прецени вашия общ сърдечносъдов и при необходимост да препоръча медикаменти за профилактика.
Пациенти, преживели инфаркт, често споделят, че това събитие е било „сигнал за събуждане“, който ги е мотивирал коренно да променят живота си – да спортуват, да се хранят правилно и да ценят всеки ден. По-добре обаче е да не чакаме инфаркта да ни промени, а сами да вземем мерки предварително.
Както гласи една мъдрост в кардиологията: “Най-добрият инфаркт е предотвратеният инфаркт.“
Коментари (0)
Нов коментар