Хормонът пролактин се произвежда в т. нар. лактотрофни клетки, които са част от предния дял на хипофизната жлеза. Секрецията му се влияе от различни фактори, включително кърмене, физически и емоционален стрес, физически натоварвания, занижени нива на кръвната захар и др.

Високите нива на пролактина са често срещано състояние у жените, което може да се дължи както на заболявания, така и да е резултат от физиологични причини.

 

Причините за повишен пролактин при момичета и жени могат да бъдат следните:

  • хроничен стрес, преумора и недоспиване;
  • хипофункция на щитовидната жлеза;
  • пролактином – доброкачестен тумор на хипофизната жлеза, секретиращ твърде много пролактин;
  • заболявания, засягащи хипоталамуса, свързани с ограничено производство или секретиране на допамин. Такива са туморите, артерио-венозните малформации, травми на главата, облъчване с йонизиращи лъчения или възпалителен процес, дължащ се на саркоидоза или инфекции на централната нервна система;
  • анорексия нервоза (патологично отслабване с безапетитие и емоционални смущения);
  • прием на някои лекарства: антипсихотици от първо (хлорпромазин, халоперидол…) и второ (кветиапин, оланзапин, арипипразол…) поколение; трициклични антидепресанти (амитриптилин, кломипрамин); антиеметици (метоклопрамид); лекарства за повишено кръвно налягане (метилдопа); морфиноподобни опиоиди;
  • травми или раздразнения в областта на гръдния кош: белези, изгаряния, шарка, херпес зостер, дори (сериозно!) прекалено стегнат сутиен/корсет;
  • бъбречни и чернодробни заболявания и синдромът на поликистозните яйчници (СПКЯ), които нарушават способността на организма да елиминира пролактина.

Често срещаният хормонален дисбаланс между естрогена и прогестерона, водещ до ановулация, дисменорея (включително ПМС) и симптоми на менопаузата (около и след 50-годишна възраст) не е причина за високия пролактин, а обикновено е негово следствие или паралелен проблем с друга причина.

Следователно, повишеният пролактин се третира чрез лечение на подлежащата причина.

При жените, високите нива на пролактин могат да доведат до нарушения в менструалния цикъл, галакторея (секреция от гърдите), репродуктивни проблеми, понижено либидо, намалена костна маса.


Медикаментозно лечение

Има лекарства, понижаващи пролактина, но практически всички са по лекарско предписание и са приложими в определени случаи. Такива са:

  • директните агонисти на допаминовите рецептори (допамин, апоморфин и ерго-алкалоидните аналози като каберголин/достинекс и бромокриптин/парлодел);
  • индиректните допаминови агонисти (метилфенидат и амфетамините – забранени или с много тесни индикации, само на жълти рецепти); метисергид (у нас почти не се използва, освен при много тежка мигрена);
  • ГАМК-миметици (валпроат/депакин); антихистамини (повечето,  от алергозан до ксизал и зиртек); в някои случаи – антидепресантите от SSRI-групата.

 

Природни средства за понижаване нивата на пролактин

Екстрактът от билката витекс може да понижи нивата на пролактина при предменструален синдром (ПМС), латентна хиперпролактинемия (безсимптомна), менопауза, масталгия (болка в гърдите), СПКЯ и като помощно средство в лечението на пролактинома (но не във всички случаи – в този случай е необходима консултация с ендокринолога!).

Мощен витамин, понижаващ пролактина, е пиридоксин (витамин В6). Обикновено се прилага като инжекция от 300 мг мускулно (ако лекарят разреши/назначи), или се приемат таблетки от 50 мг 2-3 пъти дневно за месец или до слизане на пролактина в норма.

Извлекът от ашваганда също понижава пролактина – дозировката е 2 капсули х 500-600 мг (Sensoril или друг стандартизиран екстракт) дневно за 12 седмици. Тази терапия може да се съчетава и с витекс.

Витамин Е – 300 мг дневно (3 х 100 или 300 наведнъж) – намалява отделянето на пролактин от хипофизата, приложим е в практически всички случаи. Може да се приема дълго време.

Цинк (хелат, цитрат) – 25 мг дневно за 3-4 месеца – също понижава пролактина, наред с обичайните му ефекти върху имунитета и състоянието на кожата.

Витекс, ашваганда, витамин Е, витамин В6 и цинк са безопасни при глюкозо-6-фосфат дехидрогеназна недостатъчност.

За цинка – доказано е върху мишки, че по не съвсем изяснен механизъм имитира ефекта на недостигащия ензим Г6ФД (вероятно като кофактор на друг синергичен с инсулина ензим).

Бромокриптинът и достинексът – само ако лекарят ги назначи.

Не са безопасни аспиринът, аналгинът (при някои вариации на Г6ФДН), ципрофлоксацинът и подобните му антибиотици и витамин С във високи дози (над 500 мг) за продължително време. 

Коментари (0)

Няма коментари към този момент

Нов коментар

магистър-фармацевт Борис Гинчев
Борис Гинчев е магистър-фармацевт с интереси в областта на фармакологията, фармакогнозията, хранителната химия, токсикологията и взаимодействията между храни, лекарства, природни продукти и ксенобиотици.
Продуктът беше успешно добавен в любими.

Този сайт използва бисквитки/cookies за да ви гарантира по-плавно и бързо сърфиране. С натискане на бутона "Съгласен съм" вие се съгласявате с използването на бисквитки.