Хранителни добавки с желязо – видове, състав, действие, приложение и ограничения

Желязо – физични и химични свойства

Желязото (англ. Iron, нем. Eisen, фр. Fer, исп. Hierro, лат. Ferrum), обозначавано с химичния символ Fe, e 26-тият химичен елемент в периодичната таблица на Менделеев. Принадлежи към първата серия преходни метали на 8. група и е стабилен химичен елемент с изразено метални свойства (блясък,ковкост, изтегливост, електрическа и магнитна проводимост). По своя масов дял е най-разпространеният химичен елемент в състава на Земята (32%) и изгражда значителна част от ядрото и мантията на планетата. В земната кора е четвъртият по разпространение химичен елемент след кислорода, силиция и алуминия.

В нормални условия желязото е твърд метал със сив до черен цвят и изразен метален блясък. Тежи 7.87 пъти повече от водата и се разтапя при 1538 градуса по Целзий. За разлика от агресивните взаимодействия на желязото с други вещества при висока температура и налягане, при което се образуват голям брой сплави и съединения, в клетките на живите организми желязото се съдържа в разтворима или координационно свързана йонна форма и биохимичните реакции с неговото участие се провеждат при телесната температура и с каталитичното участие на ензими.

Желязото съществува под формата на метален елемент (Fe), минерали, сплави, железни оксиди, хидроксиди, соли, халиди (съединения с халогенните елементи), желязоорганични съединения и комплексни съединения. Може да проявява всички степени на окисление от минус четвърта до плюс седма (с изключение на минус трета), но в живите системи се среща като феро йон (Fe2+) или желязо (II), и фери йон (Fe3+) или желязо (III), преминаващи от една в друга и обратно в хода на окислително-редукционните (редокс) реакции. Феройоните отдават електрон и се окисляват до ферийони (III), а ферийоните приемат електрона и се редуцират до феройони (II). Съответно желязо (II) се определя като редуцирана форма, а желязо (III) – като окислена форма.

Биохимични форми и функции на желязото

Желязото е необходим микроелемент (но и потенциален токсикант) за всички клетки на всички живи системи, които познаваме. В човешкия организъм се съдържат средно 4 грама желязо у мъжете и около 3.5 грама у жените (0.005% от телесното тегло). При децата това съдържание варира според възрастта и теглото и се движи между 2 и 3 г. Тези количества са разпределени в хемоглобина, миоглобина, тъканите, мускулите, костния мозък, кръвните протеини, ензимите, феритина, сидерина и под формата на свободни железни йони, циркулиращи из плазмата. Следователно, митологичното твърдение, че можем да „изковем меч от кръвта на 300 врагове“, е силно преувеличено, но най-голяма част от желязото действително се съдържа в хемоглобина на червените кръвни клетки (еритроцитите).

Около 65% от всичкото желязо на организма влиза в състава на хемоглобина, 9-10% е в миоглобина, 1% циркулира в кръвния серум, свързано с трансферина, 0.3% участва като кофактор на различни ензими; 16-32% е свързано с феритина и хемосидерина. Първите 65-70% от желязото е функционално – участва в ензимни реакции на метаболизма, а останалите 30-35% е резервно и изпълнява транспортни и резервни функции, като се съхранява в чернодробния паренхим и ретикулоендотелната система на слезката, лимфните възли и черния дроб (1). „Предпочитаните“ лиганди на желязото в живите системи са кислородните, азотните и серните атоми.

Желязото е необходимо на организма за (2):

• синтеза и функционирането на кислород-транспортиращите неензимни протеини хемоглобин (в еритроцитите) и миоглобин (в мускулните влакна);
• изграждането и фунционирането на хем-съдържащи редокс ензими (хем-пероксидази) – миелопероксидаза (MPO), еозинофил пероксидази (EPO), лактопероксидаза (LPO), тиреоидна пероксидаза (TPO), простагландин Н синтаза (PGHS) и пероксидазин (PXDN);
• синтеза и функциите на хем-несъдържащи „желязно-серни“ ензими като фередоксините, NADH-дехидрогеназата, коензим Q-цитохром С редуктазата, сукцинат-коензим Q редуктазата и нитрогеназата;
• кофактор на флавопротеините – антиоксидантни и регенериращи ДНК митохондриални ензими, съдържащи флавин аденин динуклеотид (FAD), флавин мононуклеотид (FMN), производни на рибофлавина (витамин В2).

Накратко, желязото е необходимо за транспорта на електрони, кислород и енергия между клетъчните органели, между самите клетки и между различните тъкани и органи в организма.

Абсорбцията на желязото в тънкото черво е бавна и поначало не е висока – едва няколко милиграма на ден могат да се усвоят напълно от организма, дори да се приемат огромни количества с диетата.. Черният дроб синтезира апотрансферин и го отделя с жлъчния сок в дванадесетопръстника, след което апотрансферинът свързва свободното желязо и някои негови съединения като хемоглобина и миоглобина от месото в диетата под формата на трансферин. Този трансферин се свързва с рецепторите си в мембраните на тънкочревните епителни клетки, откъдето чрез пиноцитоза се добира до подлежащите капиляри и там вече се определя като плазмен трансферин.  Неабсорбираното желязо се изхвърля с изпражненията, като при високи дози може да причини стомашно-чревни симптоми като запек, спазми и гадене.

Организмът на мъжа губи нормално по 0.6 мг желязо на ден, а този на жената – около 0.7. По време на месечния цикъл чрез регулярна кръвозагуба жената отделя още около 0.6 мг и така общото количество загубено желязо при нея може да достигне 1.3 мг дневно (1).

Кратък речник на термините, имащи отношение към функциите на желязото

Свободно желязо  – желязо в елементна или йонна форма, което не е свързано с протеини и циркулира из биологичните течности и тъканите. То е най-токсичната форма на желязото, понеже се свързва с реактивните кислородни видове и по реакцията на Фентън образува свободни радикали, които разрушават клетъчните структури и молекулите на ДНК.

Хем – прекурсор на хемоглобина с тетрапиролова (порфиринова) структура, в центъра на който координационно е свързан железен (II) йон. Образува се в черния дроб и костния мозък. Хемовете са няколко различни вида и представляват едни от най-важните простетични (непротеинови) компоненти на хемопротеините – важни ензими и протеини, имащи отношение към кислородния транспорт в кръвта. Най-известният хемопротеин е червеният кръвен пигмент хемоглобин, но хем съдържат също миоглобинът, каталазите (антиоксидантни ензими), хем пероксидазата, ендотелната азотен оксид синтаза и др.

Хемно желязо – желязо, свързано с хема – най-често под формата на хемоглобин или миоглобин. В диетата се получава от животинските продукти, за разлика от нехемното желязо, постъпващо предимно от растителни източници. И двата типа желязо са важни диетични източници на желязо, но хемното се усвоява по-лесно от организма.

Хемоглобин (Hb) – желязо- и хем-съдържащият металопротеин на червените кръвни клетки, пренасящ кислорода от белодробните алвеоли до тъканите и отделните клетки. У бозайниците и човека съставлява 96% от сухата клетъчна маса на еритроцитите. Важен диагностичен показател на кръвната картина с оглед откриването на анемия. Зареденият с кислород хемоглобин, придвижващ се от белите дробове към тъканите с кръвния ток, носи името оксихемоглобин. Карбоксихемоглобинът e хемоглобин, пренасящ въглеродния диоксид от тъканите към белите дробове, откъдето той бива издишван.

Миоглобин – мускулен дихателен пигмент, родствен на хемоглобина и също съдържащ желязо. Намира се в миокарда и в напречнонабраздените мускулни влакна на скелетната мускулатура. Наличието му в кръвта е индикатор за мускулно увреждане.

Феритин – вътреклетъчен транспортен протеин, съхраняващ желязото в цитозола на всички клетки и служещ като буфер срещу дефицита на желязото и срещу токсичността му, когато е прието в излишък. Съществува и митохондриален феритин, който изпълнява редокс функции и регулира йонния транспорт на желязото от и към митохондриите. Понякога феритинът пренася желязото в серума към други клетки и тъкани, поради което серумният феритин е диагностичен маркер за желязо-дефицитната анемия.Феритинът участва и в имунните реакции, а също и в адаптацията към стрес.

Апоферитин – феритин, който не е свързан с желязо. Обратимо се превръща във феритин при необходимост.

Фероксидаза (Желязо II:Кислород-оксидоредуктаза) – ензим, катализиращ окислението на Fe (II) до Fe (III). Ензими с фероксидазна активност са церулоплазминът (CP), тежката верига на феритина (FTH1), хефестинът (HEPH) и митохондриалния феритин (FTMT).

Хефестин – трансмембранна мед-зависима фероксидаза, транспортираща абсорбираните железни йони от ентероцитите към кръвообращението. Широко експресиран е в тънкото черво. Наречен е на Хефест, древногръцкия бог на металургията. Трансформира Fe (II) от диетата до Fe (III) и го превръща във форма, подходяща за свързване с феропортина.

Трансферини – произвеждани в черния дроб мед-съдържащи транспортни гликопротеини, свързващи по два железни (III) йона и пренасящи ги из плазмата. Играят важна роля в еритропоезата и на местата, където протича интензивно клетъчно делене. Свързват се с трансферинови рецептори на повърхността на различни клетки, с чиято помощ желязото влиза в клетките с рецептор-медиирана ендоцитоза (където после се поема от апоферитина и образува с него резервен феритин). Трансфериновите рецептори са силно представени върху мембраните на еритробластите в костния мозък, което корелира с активацията на еритропоезата под действието на желязото. Серумните трансферини са лабораторен маркер за железния дефицит и претоварването с желязо.

Апотрансферин – несвързан с желязо трансферин.

Феропортин – мембранен протеин, регулиращ пренасянето на желязото от ентероцитите към капирялярите. Единственият известен експортер на желязото в организма.

Хепцидин – регулатор на железния метаболизъм, свързващ се с феропортина и прекратяващ ефлукса на желязото към кръвообращението, например при достигане на нужните количества от диетата. Ако желязото бъде в токсични концентрации, този механизъм не може да му противодейства напълно.

Хемосидерин – неразтворим токсичен комплекс на аглутинирани феритинови частици, образуващ се в големи количества при предозиране на железните препарати. За разлика от феритина, чиито частици са малки и се наблюдават само с електронен микроскоп, хемосидериновите са едри и се виждат и със светлинен микроскоп (1).

Терапевтични и профилактични индикации на железните препарати

Желязото се използва при прелатентен железен дефицит (преди да се развие скрита анемия), за лечение на скрита (латентна) и изявена желязодефицитна анемия. Три нозологични единици се асоциират с недостига на желязо, като втората и третата са частни случаи на първата.

Желязодефицитна анемия (ЖДА)– около 1.5 млрд. души по света я имат в една или друга степен. Протича с умора, слабост, задух, раздразнителност, изтръпвания в крайниците и палпитации (усещания, че сърцето „прескача“), безапетитие и коилохиния (оформяне на ноктите като лъжички). Пика (желание за консумация на нехранителни субстанции, например вар или пясък) и пагофагия (желание за лед и студени напитки) също могат да бъдат симптоми на ЖДА. Може да се прояви като хипохромна, микроцитна или комбинирана. Третира се с перорални или интравенозни (в тежките форми) железни препарати и диета, богата на витамин С. Допълнително могат да се включат медни и манганови продукти за балансиране и оптимизиране на железния метаболизъм.

Хипохромна анемия – букв. „със слабо оцветяване“ – сборен термин за всички анемии, при които еритроцитите са с по-бледо от нормалното оцветяване. Дължи се на недостатъчно количество хемоглобин в еритроцитите. Причинява се от дефицит на витамин В6, свързан с недостатъчен прием на желязо, нарушена абсорбция на желязото или повишена загуба на желязо. Може да бъде също наследствена, при опаразитяване с тения, отравяне с олово или обилно кървене от стомашна язва. Лекува се с желязо, витамин В6 и витамин С (за усилване абсорбцията на желязото).

Микроцитна анемия. Характеризира се с малки и често хипохромни (бледи) червени кръвни телца със среден обем под 80 fL (фемтолитра). Най-често се дължи на железен дефицит, поради което се третира с железни препарати. Когато е причинена от инфекции или хронични заболявания, съответните терапии коригират и анемията.

Диагностични критерии за желязодефицитната анемия

• Понижение в: серумното желязо, хемоглобина, феритина, средния обем на еритроцитите (MCV), средната маса на хемоглобина в еритроцит (MCH).
• Повишение в тоталния желязо-свързващ капацитет, трансферина и ширината на разпределение на еритроцитите (RDW)

За лечение на латентна или изявена желязодефицитна анемия се използват дози на железните прерапати, отговарящи на 100-200 мг елементно желязо дневно. Голямата част от тези продукти са перорални и се отпускат в аптеките по лекарско предписание, а някои са инжекционни форми.

Железните препарати не се използват за лечение на другите видове анемия – витамин-дефицитна (включително мегалобластна), апластична, хемолитична, пернициозна, или анемия, свързана с хронично заболяване – освен в случаите, когато е доказан и железен дефицит.

Желязо – употреба като хранителна добавка

Като хранителна добавка, желязото се използва при:

• Превенция на железен дефицит и желязодефицитна анемия у клинично здрави (без симптоми на анемия) лица;
• Клинично изявена желязодефицитна анемия, до установяването на оптимална лекарствена доза от лекаря; а също и за поддържаща терапия след първоначалното натоварване с парентерално желязо;
• Дисменорея и тежко менструално кръвотечение;
• Кръвозагуба при ендометриоза;
• Кръводаряване или травма със загуба на значителен обем кръв;
• Вегетарианско и веган хранене;
• След кръвозагуба от стомаха, включително при язвена болест и различни видове рак (но след затварянето на язвите);
• При хронична умора и отпадналост след раждане;
• Лица над 65 години - за които е по-вероятно да имат бедна на желязо диета (поради затруднения в дъвченето на богатите на желязо меса и растителни продукти);
• При бъбречна недостатъчност и провеждане на хемодиализа, при която се засилва елиминирането на желязо и се затруднява еритропоезата;
• При малабсорбция на желязото поради болестта на Уипъл, бактериален свръхрастеж в тънкото черво (SIBO) или глутенова ентеропатия;
• При терапия с антикоагуланти, антиагреганти (ацетилсалицилова киселина, аценокумарол, дипиридамол, хепарин, дабигатран, апиксабан и т.н.)
• След хирургични интервенции на стомаха и червата, които водят до малабсорбция на желязото;
• При висок диетичен или лекарствен прием на калций – той е единственото вещество, за което е доказано, че нарушава абсорбцията както на хемното, така и на нехемното желязо. Двата елемента се приемат по различно време на деня, с 2-3 часа разлика.

При налична симптоматика, отговаряща на желязодефицитната анемия, субективното подобрение настъпва различно бързо – от една седмица до месец, но железните депа се възстановяват значително по-бавно. Приемът на желязо като диетична добавка трябва да се ограничи до 5-6 месеца, след което е добре да се проведе контролен преглед. От момента, в който нивата на желязото и хемоглобина се покачат до нормата, обикновено желязото се приема още шест месеца.

Предвид особената чувствителност на детския организъм към токсичността на желязото, трудната регулация на железния метаболизъм при децата и риска те да погълнат наведнъж много таблетки, повечето производители на хранителни добавки не включват желязо в продукти за деца до 6 години (някои и до повече). Отсъствието на желязо често се споменава изрично върху етикетите на продуктите за малки деца за успокоение на родителите и за фокусиране върху рисковете, които крие безконтролният му прием.

Обикновено желязото се приема сутрин, около половин час преди хранене, с чаша вода, в която може да се разтвори витамин С (до 500 мг). Може да се вземе и след хранене при чувстителен стомах, или когато по същото време е нужно да се приеме друго лекарство (например левотироксин).

Храни, богати на желязо

Животински продукти – черен дроб, органни меса, червено месо, риба и морски продукти. В тях се съдържа основно хемно желязо, което е с по-добра усвояемост от нехемното, но засиленият му прием може да доведе до други проблеми – увеличен прием на холестерол, мазнини и пикочна киселина, риск от инфекции, повишени разходи за набавянето му и т.н. Черният дроб е добре да се избягва по време на бременността поради опасността в него да се съдържат токсични вещества, приети от животното с диетата и концентрирани в хепатоцитите.

Растителни продукти – бобови варива (боб, леща, грах, нахут, соя, бакла), листни зеленчуци (спанак, лапад, киселец), тиквени семена, киноа, кафяв ориз, елда, тофу, какао и черен шоколад. В тях се съдържа не-хемно желязо, но и много от тях са богати на витамин С, който донякъде компенсира по-слабата му бионаличност, като подобрява абсорбцията на желязото. Установено е, че само 100 мг витамин С увеличават абсорбцията на желязото до 4 пъти! Една от основните причини за този ефект е, че витамин С ускорява редукцията на Fe (III) до Fe (II), което е по-добре абсорбируемата форма.

Дневни потребности на желязото (3)

• Новородени и кърмачета (средно количество, прието с кърмата при норма) – 0.27 мг за двата пола.
• 7-12 месеца – 11 мг
• 1-3 години – 7 мг
• 4-8 години – 10 мг
• 9-13 години – 8 мг
• 14-18 години – 11 мг за момчета, 15 мг за момичета; 27 мг бременни, 10 мг – кърмещи
• 19-50 години – 8 мг за мъжете, 18 мг за жените; 27 мг за бременни, 9 мг за кърмещи
• 51 години и нагоре – 8 мг за двата пола.

При вегетарианците и веганите тези количества следва да се умножат по около 1.8 поради по-слабата абсорбция на нехемното желязо, съдържащо се в растителните храни. Съдържанието на витамин С увеличава абсорбцията и на нехемното желязо, но съдържанието на фитати (съединения на фитиновата киселина) в много от растителните храни я ограничава. Най-добре е желязото да се приема на гладно, 1 час преди или 2-3 часа след храна, лекарства или витаминно-минерални добавки, с пълна чаша вода.

Храни и лекарства, намаляващи абсорбцията на желязото

Прясно и кисело мляко, антиациди (алмагел, талцид, стопацид, гавискон и подобните им), кофеин и съдържащите го напитки, калциеви добавки, алкохол (в дози, по-големи от едно голямо стандартно питие от 100 мл). В малки дози алкохолът може да увеличи желязната абсорбция, но не е добра стратегия да се насърчава алкохолната консумация, понеже е трудна за контролиране.

Еквиваленти на елементното желязо в различните добавки

Железните препарати, използвани като хранителни добавки, са  железен карбонат, цитрат, амониев цитрат, глюконат, фумарат, натриево-железен дифосфат, железен лактат, сулфат, фосфат, дифосфат, захарат, бисглицинат, L-пидолат и таурат. Еквивалентите на желязото в тях са, както следва:

По Н-47 за хранителните добавки в България, съдържанието на желязото се допуска до 15 мг в дневна доза. Понеже железният хелат означава комплекс на желязото с хидролизиран растителен протеин, който е с естествено вариращи стойности на молекулната маса, при хелатите 25 трябва да означава еквивалента на елементното желязо, т.е. ако пише 25, само желязото е 25 мг.

Различния между хранителните добавки с железни съединения

Желязото се предлага като самостоятелна диетична добавка или като част от състава на мултивитаминните/ мултиминерални продукти. В първия случай съдържанието му обикновено е по-високо. Всяко от посочените в таблицата съединения на желязото се използва както в лекарствата, така и в хранителните добавки, и може да се използва срещу всички прояви на железния дефицит. Все пак, отделните продукти имат някои специфични особености.

КОПРИВА (ЛИСТ) КАПС. 435 МГ Х 100 NATURE’S WAY. Традиционно антианемично и укрепващо витаминно и минерално средство, съдържащо средно около 0.23% желязо – следователно, в една капсула се съдържат около 1 мг елементо желязо. Препоръчваната дневна доза от  4 капсули не доставя 100% от дневната потребност на желязото, но като се има предвид разнообразния ѝ състав, включващ антиоксидантите и нутриентите хлорофил, ксантофили, танини, витамин С, фолиева киселина, провитамин А, витамин В1, силиций и калий, полифеноли, аминокиселини и др., копривата може да се прилага и при ситуации, когато железният дефицит е съчетан с остеоартртит, малабсорбционен синдром, общо изтощение на организма, възстановяване от хронично заболяване с обездвижване или доброкачествена хиперплазия на простатната жлеза. Копривата не е надежден източник, когато е необходимо спешно възстановяване на железния статус (например след обилна кръвозагуба), но в няколкомесечен план има отличен тонизиращ ефект върху кръвотворенето при минимални странични реакции.

IRONSENSE (WOMENSENSE) ЖЕЛЕЗЕН БИСГЛИЦИНАТ 20 МГ Х 60 КАПСУЛИ PREFERRED NUTRITION/NATURAL FACTORS. Включването на тази форма на желязото в „женската“ серия WomenSense показва, че това желязо има най-добри ефекти при железен дефицит у дамите, включително при обилна менструация, адинамия, хронична умора и желязодефицитна анемия. Към желязото са добавени необходимият за оптималната му абсорбция витамин С, а също и други противоанемични нутриенти като витамини В6, В12, фолиева киселина от IV-то поколение (глюкозаминова сол на метилтетрахидрофолиевата киселина, Quatrefolic) и меден глюконат. IronSense има специфично въздействие и при „синдрома на неспокойните крака“. Бисглицинатът е нежна форма на желязото с намален риск от дразнене на стомаха. Глицинът е задръжен медиатор в ЦНС, отпускащ напрегнатите нерви, поради което IronSense е особено подходящ при нередовен цикъл с раздразнителност.

ЖЕЛЕЗЕН ХЕЛАТ ТАБЛ. 25 МГ Х 90 NATURAL FACTORS. Хелираното желязо представлява координационен комплекс на железните (II) йони с олигопептидни вериги от частично разграден чрез хидролиза растителен протеин (соев, царевичен, пшеничен или друг). За разлика от нативните протеини в храната, хидролизираният растителен протеин (HVP) има значително по-нисък алергенен потенциал, а свързаното с него желязо се усвоява по-добре и бързо, отколкото от различните железни соли. Има и проучвания, според които няма съществена разлика в бионаличността на желязото от хелат и от сулфат, нито пък такава в честотата и силата на страничните реакции, но феритиновите резерви на желязото се попълват по-добре след приема на хелираната форма – обикновените железни соли се оползотворяват по-слабо. Железният хелат може да се използва при всички описани индикации, като е особено подходящ при спазващите вегетарианска или веган диета.

FER PUROLIGO ЖЕЛЯЗО ЙОНИЗИРАН РАЗТВОР 500 ML CATALYONS. Течна йонизирана форма на желязото с много бърза абсорбция и отлично разпределение в прицелните тъкани, без да се налага организмът да го метаболизира. Удобно е за прием при лица с малабсорбция, възрастни хора над 65 години, ппациенти, претърпели операции на стомаха или червата, и в случаите на прием на много лекарства – когато е трудно да се намери период от 4-5 часа през деня, в средата на който да се вземе само желязо. Вероятно скоростта на активиране на еритропоезата при този продукт е най-висока.

HEMO FACTORS EASY ON STOMACH ЖЕЛЯЗО 20 МГ ДЪВЧАЩИ ТАБЛЕТКИ С ВКУС НА ТРОПИЧЕСКИ ПЛОДОВЕ NATURAL FACTORS. Това е железен продукт, особено харесван от бременните и кърмачките (поради изострените сетива и склонността към гадене при долавянето на металически вкус), а също и от лицата с чувствителен стомах и гастрит (ако е в необострена фаза). Съдържа железен пирофосфат, микронизиран и диспергиран в микросфери, наречени сукрозоми (изградени от естери на захарозата с мастни киселини), патентовано под търговското наименование SunActive. Това желязо е без мирис, без вкус (и затова може да се включва в приятни на вкус дъвчащи таблетки), особено нежно е за стомаха и има добра абсорция. Теоретично ограничение на употребата му е захарният диабет, поради хидролизата на сукрестерите до захароза и мастни киселини, но малките им дози и бавната скорост на хидролизата носят много ниска вероятност за проблеми с кръвната захар.

ЖЕЛЕЗЕН БИСГЛИЦИНАТ (EISEN BISGLYCINAT) ПРЕСОВАНИ ТАБЛЕТКИ 10 МГ Х 96 BÄRBEL DREXEL. Подобен на IronSense продукт, при който железният бисглицинат е от гарантирано растителни източници, поради което е популярен сред вегетарианците и веганите, а също и сред диабетиците поради минималния му гликемичен индекс. Подсилен е с витамин С и плодово-билково-зеленчукова антиоксидантна смес, което придава допълнителна стойност на продукта, отвъд коригирането на железния дефицит. Подходящ е и за пролетна умора и при възстановяване от тежко боледуване.

IRON SPRAY ОРАЛЕН СПРЕЙ С ЖЕЛЯЗО 14 МГ (ПОРТОКАЛОВ ВКУС, ВЕГАН) VANATARI INTERNATIONAL GmbH. Оралният спрей дава възможност да се приема желязо от лица с гастрит, стомашна и дуоденална язва и чревни възпалителни заболявания (Крон, улцерозен колит…), и дори при стеснения на хранопровода и дивертикулит, когато таблетните форми могат да бъдат опасни. Абсорбцията му е бърза и в значителна част настъпваща в устната кухина (при продължително задържане в устата  - почти пълно абсорбиране). Не предизвиква запек или стомашен дискомфорт. Много удобна форма по време на пътуване.

COMPLEXE FER PUROLIGO ЖЕЛЕЗЕН КОМПЛЕКС ЙОНИЗИРАН РАЗТВОР 500 МЛ CATALYONS (FERYON). Съдържа йонизиран разтвор на желязото, медта, мангана и молибдена. Подходящ както при железен дефицит, така и при хронична умора, а също и при повишена склонност към бактериални инфекции. Увеличава енергийната продукция в митохондриите.

BILIPLUS OLIGOELEMENTOS АМПУЛИ ЗА ПИЕНЕ X 20 ARTESANIA AGRICOLA. Също съдържа желязо, но фокусът му не е върху прецизното коригиране на железен дефицит, а върху имуностимулиращия и антимикробен ефект, поради което няма да го засягаме в дълбочина. Отличен източник на олигоелементи като калий, магнезий, манган, мед, цинк и желязо. 

ОГРАНИЧЕНИЯ И ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ ЗА УПОТРЕБА

Железните препарати са противопоказани при няколко състояния и групи потребители:

• Генетични нарушения в метаболизма на желязото, водещи до прекаленото му натрупване (хередитарна  – неонатална, ювенилна, и вторична хемохроматоза – поради таласемия, хепатит С или чернодробна цироза); хемосидероза.
• Хемолитична анемия.
• Стомашна язва или гастрит, нетретирани с гастропротектори.
• Улцеративен (улцерозен колит) – парентерално може при тежък дефицит; пероралният спрей също е опция.
• Дивертикулит – както при улцерозния колит.
• При чести кръвопреливания, когато организмът бързо натрупва желязо.
• При пациенти с неутропения и повишен риск от инфекции, например след трансплантация на органи.

При някои специфични състояния приемът на желязо е възможен, но само след консултация със съответния специалист:

• тежко протичаща астма или алергични състояния, включително алергичен дерматит, риносинуит и бронхит;
• автоимунни заболявания като ревматоиден артрит и системен лупус еритематозус;
• чернодробни инфекции с хепатитни вируси, паразити и гъби;
• чернодробна и бъбречна недостатъчност в начална и лека степен.

БЕЗОПАСНОСТ И ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ

При дози, в които желязото се класифицира като хранителна добавка – до 15 мг еквивалент на елементарното желязо (в САЩ и някои други страни – до 45 мг), то се понася добре от повечето потребители, с изключение на посочените категории потребители, за които е противопоказано. Все пак, възможно е да се появят следните странични реакции: оцветяване на изпражненията в черно (не е опасно, но може да маскира наличието на кръвоизлив от червата, понеже кръвта също прави изпражненията тъмни!), стомашен дискомфорт, парене зад гръдната кост, запек (може да се наложи употребата на омекотители на изпражненията като лактулоза или макрогол).

Неспецифични симтоми на предозиране и отравяне могат да бъдат спадането на кръвното налягане, повишеният пулс (тахикардия), мускулните спазми, и в много тежките случаи – комата. Тези симптоми обикновено не се появяват при хранителните добавки, ако са приемани в указаните дози.

Деца под 14 години не трябва да приемат дневна доза желязо, по-голяма от 40 мг (еквивалент на елементното желязо). При децата под 6 години железните препарати крият дори фатален риск, ако се доберат до опаковката и нагълтат таблетки!

Железните препарати могат да намалят абсорбцията и съответно действието на някои лекарства, сред които алендронат (срещу остеопороза), пенициламин (за болестта на Уилсън), хормоните на щитовидната жлеза, леводопа (срещу Паркинсон), хинолонови антибиотици (ципрофлоксацин, левофлоксацин), тетрациклини (тетра-, докси-, миноциклин).

Някои лабораторни резултати могат да се повлияят от приема на железните препарати, поради което персоналът на лабораторията трябва да бъде уведомен, че пациентът приема желязо.

КНИГОПИС

1. John E. Hall (Ed.) Guyton and Hall Textbook of meducal physiology, 13^th ed. Elsevier, Inc., 2016
2. John L. Bird. Iron biology in immune function, muscle metabolism and neuronal functioning. The Journal of Nutrition, Vol. 131, Issue 2, Feb 2001, pp. 568S-580S.
3. Iron – Fact Sheet for Health Professionals. National Institution of Health – Office of Dietary Supplements.