Птеростилбен за сърдечно-съдовото здраве и мозъчната функция

Птеростилбенът (PS, транс-3,5-диметокси-4-хидроксистилбен) е природно фенолно съединение от групата на стилбеноидите – фитохимикали, производни на транс-1,2-дифенилетена с C6-C2-C6 въглероден скелет. Представлява диметилиран аналог на широко известния антиоксидант ресвератрол, с който птеростилбенът споделя редица биохимични и фармакологични свойства. Името му произлиза от рода растения, от чиято дървесина първо е изолиран – Pterocarpus santalinum (сандалово дърво), и P. marsupium (индийско кино), и гръцката дума stilbos – “сияещ“, поради лъскавия външен вид на кристалите от този клас вещества. Открит е през 1940 от Spath и Schlager (2) в дървесината на сандаловото дърво, а през 1977 и 1979 е потвърдено присъствието му съответно в боровинките и лозата.

Освен в дървесината на растенията от род Pterocarpus, птеростилбенът се среща в бадемите, фъстъците, ядките пекан, сините и черните боровинки, черниците, гроздовите плодове, плодните ципи и листата на лозата, и в червеното вино, наред с ресвератрола. В тези растения той играе ролята на фитоалексин – антиоксидантно и антимикробно средство за справяне със стресови фактори като бактериални и гъбични патогени, UV радиация и  топлинен шок. PS се среща още в растенията от родовете Драцена (Dracaena, “драконова кръв“) и Далбергия (Dalbergia).

Биотехнологично, птеростилбенът може да се получи от ресвератрол под действето на ензима О-метилтрансфераза, изолиран от растенията от вида двуцветно просо (Sorghum bicolor) (3). Съществуват и изцяло синтетични методи за получаването му през ацетофенонови и бензалдехидни производни, но те имат по-негативен ефект върху околната среда и също така не са икономически изгодни.

Традиционна употреба на птеростилбен-съдържащите растения

Птеростилбенът е един от главните активни принципи на класическата „подмладяваща“ формула в Аюрведа – Дракшасава (Drakshasava), в която основна съставка е ферментиралият екстракт от стафиди, наред с джинджифил, черен пипер и други растителни дроги. Тя е използвана от векове срещу сърдечно-съдови заболявания. Стритата на прах и изсушена дървесина на индийското кино е употребявяна в Аюрведа срещу захарен диабет (2), а тази на сандаловото дърво – при тревожност и стомашно-чревни неразположения. Боровинките се разглеждат като сладко-кисело лечебно средство (Amla-madhura rasa) със студена жизнена сила виря, балансираща питта и кафа. Те, заедно с гроздето, са използвани като неутрализатори на ама (токсична слуз, отпадък от обмяната на веществата) при метаболитни нарушения, когато храносмилателната сила агни е в застой. Горските плодове в европейската и северноамериканската народна медицина са ценен зимен запас, който е с висока хранителна и тонизираща имунитета активност. Лозовите листа и плодните ципи на гроздето са древни лечебни средства за тонизиране на кръвообращението и здравината на съдовете – за което допринасят както птеростилбенът, така и процианидоловите олигомери.

Фармакологична активност на птеростилбена

Птеростилбенът проявява антиоксидантно, противовъзпалително, антидиабетно, антиалергично, антиастматично, нервопротективно, холестеро- и липидолоснижаващо, антидиабетно, хипогликемично, антиатеросклеротично, имуномодулиращо, противотуморно, антиапоптотично и нтиметастатично действие.

Научно обоснована е комбинацията на птеростилбен с екстракт от гроздови семена, която понижава кръвното налягане и намалява възпалението в съдовите стени, без да повишава „лошия“ LDL-холестерол – което е характерно за приема на високи дози PS.

Съвременни индикации и области на приложение на птеростилбена

• Обща антиоксидантна и противостарееща грижа за организма;
• Превенция и допълнение към терапията на дислипидемия – хиперхолестеролемия и хипертриглицеридемия;
• Превенция и допълнение към терапията на атеросклерозата и сърдечната недостатъчност;
• Профилактика на невродегенеративни заболявания сред популацията с висок риск – болест на Алцхаймер, сенилна деменция, паркинсонизъм;
• Превенция на невроналното възпаление и оксидативното увреждане при мозъчна исхемия;
• Подобряване качеството на ооцитите и увеличаване на репродуктивния потенциал на жените в зряла възраст;
• Намаляване на когнитивните нарушения, предизвикани от хроничното невронално възпаление при захарния диабет;
• Облекчаване на депресивните състояния у диабетиците;
• Профилактикум и помощно средство при алергичен дерматит и бронхиална астма;
• Профилактика и облекчаване на имунологичното възпаление при възпалителни чревни заболявания като болестта на крон и улцерозния колит;
• Понижаване на възпалителната реакция при остеоартрит.

Научно обоснована комбинация на птеростилбена е съчетанието му с ниациновия аналог никотинамид рибозид (NR) за понижаване на възпалението при чернодробни заболявания у възрастни (14) и за забавяне прогресията на амиотрофичната латерална склероза (15).

Фармакокинетика и предимства на птеростилбена (PS) пред ресвератрола (RV)

• Поради наличието на две метоксигрупи в молекулата му, които придават по-висока липофилност (разтворимост в мазнини), птеростилбенът е с по-добра перорална абсорбция (66.9%) в сравнение с ресвератрола (29.8%) и с по-висока бионаличност от него;
• PS има добра степен на проникване през кръвномозъчната бариера поради липофилността си, но последната не е толкова висока, че да води до опасно натрупване в организма;
• Пиковата плазмена концентрация на PS (Cmax) e 36 пъти по-висока от тази на ресвератрола след еднократна перорална доза (6);
• 20 минути след перорален прием на доза от 28 мг/кг тъканното разпределение на PS е в следния порядък: стомах>черен дроб>тестис>бъбрек>черва>бял дроб>мозък>слезка>скелетна мускулатура>сърце;
• PS показва по-силна индуцираща активност от тази на RV по отношение на PPARα – ядрен рецептор, активиращ изгарянето на мазнините;
• Антиоксидантният ефект на PS надвишава този на RV по отношение на предпазване липидните мембрани на клетките от пероксидация;
• Друга основна причина за по-силния антиоксидантен ефект и по-дълготрайното дейстие на PS се дължи на това, че през фаза II на детоксикацията 68% от ресвератрола се свързва с глюкуроновата киселина (глюкуронира се), докато над 75% от птеростилбенът остава непроменен в кръвообращението (6);
• Антимикотичните свойства на PS са 5 пъти по-мощни от тези на RV;
• PS проявява по-висока ефективност по отношение на инхибицията на ДНК синтеза у HT-29 клетките на човешкия аденокарцином;
• Противовъзпалителното действие на екстракта от индийско кино (Pterocarpus marsupium) се дължи изцяло на инхибицията на ензима циклооксигеназа-2 (COX-2), характерна за PS;
• Птеростилбенът е по-стабилен метаболитно и се разгражда по-бавно в серума, оказвайки своите ефекти без интензивна деградация;
• PS потиска меланогенезата по-силно в сравнение с RV и оказва по-силен депигментиращ ефект върху кожата;
• Протективното действие на PS върху кожата спрямо ултравиолетовите лъчи е сравнимо с това на RV.

Антиоксидантно и противостареещо действие

Птеростилбенът проявява два типа антиоксидантни механизми – директен и индиректен. Първият е свързан със способността му да отдава електрони от своята хидроксилна (-OH) и двете си метокси (-OCH3) химични групи. По този начин той неутрализира директно реактивните кислородни видове (ROS), пероксилните и синтетични радикали като ABTS (2,2`-азино-бис(3-етилбензотиазолин-5-сулфонова киселина), с което предпазва мембранните липиди и еритроцитните мембрани от окислително разрушение. Индиректните механизми, които са също така и противовъзпалителни, включват ядрената активация (транслокация) на ядрения фактор NMrf2, което води до ъпрегулация на антиоксидантни и детоксикиращи (от фаза II) ензими като супероксид дисмутаза (SOD), каталаза (CAT), хем оксигеназа-1 (HO-1), НАДФ хинон оксидоредуктаза (NQO1), глутатион пероксидаза (GPx), глутатион редуктаза (GR). Активацията на последните два ензима повишава нивата на универсалния ендогенен антиоксидант глутатион (GSH).

Антиоксидантната активност на транс-ресветатрола, кверцетина и птеростилбена, самостоятелно и в комбинация, е изследвана в човешките еритроцити (1). Липидната оксидация под действието на пероксидните йони е измерена чрез образуването на съединения, реактивни спрямо тиобарбитуровата киселина (TBARS). Кверцетинът и птеростилбенът са предпазили еритроцитните мембрани от липидното оксиление (инхибираща концентрация IC50 64 ± 8.7 microM и 44.5 ± 7.8 microM съответно), а ресвератролът се е оказал значително по-ниско ефективен. Комбинацията от кверцетин и PS (1:1) потиска окислението по дозозависим маниер, а в по-ниски концентрации трите фитохимикала имат синергичен ефект, което корелира с цялостния антиоксидантен ефект на храните, съдържащи и трите антиоксиданта (Mikstacka et al., 2010).

Птеростилбенът потиска активността на ензима НАДФ-оксидаза (NOX, NADPOX), който е ключов ензим за генерирането на реактивни кислородни видове в митохондриите (3).

Противостареещият ефект на PS е доказан при SAMP8 мишки, чийто живот е удължен при третиране с този фитохимикал. Ефектът се дължи на инхибиция на c-JUN N-терминалната киназа (Porquet D., 2013)

Депигментиращият ефект, водещ до изсветляване и видимо подмладяване на кожата, се дължи на инхибиция на меланогенезата, меланозомния транспорт и меланоцитното дендритно развитие, благодарение на потискането на сигналния  cAMP/PKA/CREB. Протекцията срещу ултравиолетовите лъчи на слънцето се дължи на регулацията на фосфатидилинозитол-3-киназа-зависимият Nrf-2/ARE сигнален път (Zongxiao Cen, 2025) . 

Превенция на сърдечно-съдови заболявания – атеросклероза, артериална хипертония, сърдечна недостатъчност, исхемична болест на сърцето

Оксидативният стрес, индуциран от реактивните кислородни видове (ROS), е главен фактор за нарушаването на нормалната съдова ендотелна функция. В животинските модели на затлъстяване е изяснена ролята на еритроид-2 свързания ядрен фактор (Nrf-2) за неутрализирането му. Активирането на сигналния път Nrf2/HO-1 е перспективен механизъм за облекчаване на артериалната хипертония, атеросклерозата и други сърдечно-съдови заболявания, особено в условията на затлъстяване. У плъхове със стрептозотоцин-индуциран диабет е доказано, че птеростилбенът активира Nrf2 и усилва активността на антиоксидантните ензими, намалява нивата на водородния пероксид и нормализира повишените нива на стресовия биомаркер MDA (малондиалдехид) (3).

Атеросклероза. Облекчаването на възпалителния процес е в основата на антиатеросклеротичния ефект на птеростилбена. Той понижава експресията на провъзпалителните цитокини интерферон-гама (IFN-γ), интерлевкин-6 (IL-6) и туморният некротизиращ фактор (TNF-α) и активира каталазата в гладкомускулните влакна на съдовата мускулатура, влияейки на способността на артериите да се разширяват. След 16-седмично интрагастрално приложение на птеростилбен у мишки с нокаут на гена за аполипопротеин ( ApoE^−/−), спонтанно развиващи атеросклероза, е наблюдавано значително намаляване на образуването на торакални и абдоминални плаки на аортата чрез подобряване на липидния метаболизъм, потискане на оксидативния стрес и понижаване на ендотелното възпаление. У атеросклеротични плъхове, хранени с високохолестеролова диета (2.5% холестерол) за 12 седмици, третирането с птеростилбен за последните 4 от тях е потиснало възпалението на аортата и оксидативния стрес чрез модулация на Nrf2-активирания TLR-4/MyD88/NF-κB сигнален път – ефект, потвърден по-късно в експерименти с ендотелни клетки (3).

Дислипидемия. Една от характерните черти както на диабета, така и на сърдечно-съдовите заболявания е дислипидемията – дебелансираното съотношение между типовете холестерол и липиди в организма. Активирането на Nrf2 и сигналните му пътища под действието на PS е важен антихиперлипидемичен механизъм. Друг такъв е свързан с мощния агонизъм, който PS проявява по отношение на рецепторите, активирани от пероксизомния пролифератор (PPARα) – те участват в регулацията на липидния и липопротеиновия метаболизъм, глюкозната хомеостаза, клетъчната диференциация и пролиферация и апоптозата в много тъкани. Приемът на PS ефективно намалява плазмените концентрации на LDL-холестерола у хамстери, хранени с високохолестеролова диета с 29%, увеличава плазмения HDL със 7% и намалява нивата на глюкозата с 14% поради активация на PPR-α. PS също така противодейства на окислението на нископлътностните липопротеини (LDL), което предизвиква натрупването на ox-LDL, лезии в ендотела, хемотаксис на моноцитите, анормална пролиферация на гладкомускулните клетки, образуването на пенести клетки и атеросклеротични плаки. Птеростилбенът потиска вредната апоптоза в съдовия епител и активира автофагията, с което се премахва натрупването на протеини, образувани при окислението на LDL – например p62 и LCIII-2 (3).

Проспективно рандомизирано, двойно сляпо и плацебо-контролирано проучване (4) е проведено с 80 пациенти, разделени в четири групи – висока доза PS (2 x 125 мг), ниска доза PS (2 x 50 мг), птеростилбен + екстракт от гроздови семена (2 пъти дневно по 50 мг PS и 100 мг гроздови семена) и плацебо. Общият холестерол на пациентите е над 200 mg/dl (5.18 mmol/l) и LDL-холестерол над 100 mg/dl (2.6 mmol/l). Самостоятелното приложение на птеростилбен (125 мг два пъти дневно за 6-8 седмици) увеличава леко нивата на „лошия“ LDL-холестерол (17.1 mg/dL; P = 0.001), но понижава както систоличното (−7.8 mmHg; P < 0.01), така и диастоличното (−7.3 mmHg; P < 0.001) кръвно налягане, като практически не променя общия сърдечно-съдов риск у тези пациенти. Съчетанието на птеростилбен и екстракт от гроздови семена обаче не променя LDL, което показва, че то реално снижава риска от сърдечно-съдови инциденти. При лицата с нормален LDL-холестерол, но с високо кръвно налягане, високите дози птеростилбен могат да окажат благоприятен ефект върху хипертонията, докато при тези с нормално кръвно налягане може да се усети известна полза само по отношение на телесното тегло. Пациентите, приемали само птеростилбен, са отбелязали леко понежение на телесното тегло (−0.62 kg/m²; P = 0.012). При високи нива на LDL-C е по-добре да не се приема птеростилбен самостоятелно, а в съчетание с екстракт от гроздови семена.

Невропротекция

Церебрална исхемия. У шлъхове, птеростилбенът намалява увреждането при исхемично-реперфузионно нарушение портади оклузия на средната церебрална артерия (10). PS потиска невроналното възпаление чрез инхибиция на ензимите циклооксигеназа 2 (COX-2) и индуцибилна азотен оксид синтаза (iNOS), на активността на провъзпалителния простагландин Е2, и на образуването на стресовия биомаркер MDA (малондиалдехид). Матричните металопротеинази MMP-2 и MMP-9 съшо са даунрегулирани под действието на PS, което води до потискане на клетъчното разрастване, дезинтеграцията на клетките, инфилтрацията на макрофагите и моноцитите и дегранулацията на полиморфноядрените левкоцити в мозъка. Други доказани антиисхемични ефекти на PS в мозъка са свързани с потискането активността на ядрения фактор NF-κB, чиято лека верига усилва активността на активираните B клетки и ангажира имунната система в нвроналното възпаление (11).

Болест на Алцхаймер. Подобно на ресвератрола, PS оказва антиоксидантно и антидегенеративно действие върху мозъчната тъкан, но е с по-висока ефективност поради по-доброто му проникване в мозъка. PS увеличава активността на супероксид дисмутазата (SOD) – антиоксидантен ензим, доказано забавящ дегенеративните процеси при болестта на Алцхаймер, съдовата деменция и нарушенията в паметта и способността за заучаване поради проникването на бактериални липиполизахариди (11). Агрегацията на бета-амилоид (Aβ) и натрупването му в нервната тъкан, които имат главно значение за патогенезата  при това социално значимо заболяване, се потиска от птеростилбена, както и активността на ацетилхолинестеразата, разграждаща невромедиатора ацетилхолин (AХ). Трансгенните мишки, третирани с PS, преодоляват по-бързо когнитивните нарушения, пространствената ориентация и увеличават синаптичната си пластичност, за което допринася и потискането на хиперфосфорилирането на тау протеините. Сигнализацията през тол-подобните рецептори TLR4 също е потвърден противовъзпалителен механизъм на PS в мозъка.

Амиотрофна латерална склероза (ALS). Не са провеждани клинични проучвания с PS при пациентите с ALS, но предварителните проучвания показват, че птеростилбенът има силен инхибиращ потенциал по отношение на 5-липоксигеназата (5-LOX), която участва активно в окислението на мембранните липиди, и по отношение на възпалителните цитокини в ЦНС – TNF-α, IL-1β, IL-6 и IL-18 (11). Ускорената клетъчна регенерация под действието на PS може да окаже протективен ефект спрямо невроналната екситоксичност, породена от възбудните невромедиатори при заболявания като ALS.

Множествена склероза. Птеростилбенът е посочен като потенциално помощно средство при лечението на МС поради способността му да реактивира сигнализацията на сиртуин 1 (SIRT1), което намалява увреждането на оптичния нерв и ретината. В миши модел на МС е доказано, че PS облекчава силата на експерименталния автоимунен енцефалит, намалява ретиналното възпаление, защитава структурата на оптичния нерв (Jianghyuan Guo et al., 2022) Контролирани клинични проучвания все още не са провеждани.

Антидиабетна активност

Хроничният прием на птеростилбен от плъхове при дневна доза от 40 мг/кг за шест седмици е свързан с подобряване активността на ензимите SOD, CAT, GPx и глутатион-S-трансфераза, която при диабет по правило е силно занижена. Под действието на PS са понижени патологичните промени в черния дроб и бъбреците на животните и са нормализирани показателите на оксидативното уврецдане на клетъчните мембрани (чрез теста за тиобарбитурат-реактивните съединения TBARS) (Sateesh and Pari, 2006 (2)) .

Птеростилбенът в дози от 20 до 60 мг/кг понижава нивата на кръвната захар също толкова ефективно, колкото и антидиабетният медикамент метформин (300 мг/кг), но докато метформинът не въздейства на когнитивните функции, PS предотвратява дегенерацията на невроните и нарушенията в паметта у диабетиците  (Zhang et al., 2023).

Птеростилбенът противодейства на програмираната клетъчна смърт на β-клетките на панкреаса, активира сигналния протеин Nrf-2 и облекчава панкреатичния оксидативен стрес. Под действието му се възстановява глюкозната хомеостаза и се регулират процесите на гликолиза и глюконеогенеза (Nagarajan et al., 2022).

Важен клиничен проблем, свързан със захарния диабет, е диабетното когнитивно нарушение (ДКН) – невродегенеративно състояние, асоциирано предимно с хроничен възпалителен процес. Като се има предвид антиоксидантният и противовъзпалителен ефект на PS, е проверена възможността той да се използва като превантивно средство срещу ДКН. У мишки с ДКН, предизвикан от хранене с високолипидна диета и прилагането на диабетогенния агент стрептозотоцин за 5 дни, е установено, че птеростилбенът, прилаган перорално в доза от 20 до 60 мг/кг за 10 седмици, облекчава невроналното възпаление, увреждането от оксидативния и карбонилния стрес, намалява натрупването на бета-амилоидни плаки, активацията на астроцитите и микроглията и загубата на допаминергични неврони (12).   

Проучвания върху Wistar плъхове с неинсулинозависим захарен диабет показват, че PS понижава телесното тегло и облекчава депресивните състояния, установено по тестовете за предпочитание към захарозата (Sucrose preference test), “натрапник в дома“ (Resident intruder test) и тестът „на открито поле“ (Open field test). Подобрения са отчетени в липидния и чернодробния профил, креатинина и антиоксидантния потенциал. Подобрени са глюкозния толеранс, инсулиновата резистентност, намалени са кортизолът и възпалителните маркери (Patil et al., 2023)

Протекция на черния дроб

В миши модел на инфекция с Clostridium difficile PS намалява увреждането на чревните бариерни клетки и вторичния оксидативен стрес върху черния дроб, предизвикан от повишената чревна пропускливост и проникването на бактериалните ендотоксини (липополизахариди, LPS) към хепатоцитите. Ефектът се дължи предимно на модулация в жизнеността и метаболитната активност на чревния микробиом (9).

Птеростилбенът облекчава чернодробната фиброза чрез потискане активацията на звездовидните клетки, инхибиция на ензимите, синтезиращи триацилглицеролите, и потискане акумулацията на продукти на оксидативното увреждане в черния дроб (Nagarajan et al, 2022).

Облекчаване на артрита

У плъхове Lewis, на които е предизвикан артрит чрез интрадермално приложение на убити с термичен шок бактерии от вида Mycobacterium butyricum в адювант на Freund, е установено, че всекидневният прием на птеростилбен намалява броя и активността на неутрофилите в кръвта на седмична база по време на целия експеримент (13).

Потискането на активността на NLRP3-инфламазомата и модулацията на чревната микробиота под действието на PS водят до облекчаване на остеоартрита в ин виво и ин витро проучвания (Yen-Chien Lee et al., 2024).   

Антиалергичен и антиастматичен ефект

Птеростилбенът потиска алергичното възпаление на дихателните пътища чрез активация на AMPK/Sirt1 и Nrf2/HO-1 сигналните пътища. В астматичен миши модел е доказано, че PS намалява нивата на интерлевкините IL-4, IL-13, IL-5, общия и овалбумин-специфичния имумоглобулин E (IgE) и интерферон-гама (IFN-γ) (17).

В условията на алергичен контактен дерматит, предизвикан от хексавалентни хромени съединения, PS предотвратява клетъчната смърт и потиска IL-1β свързаната активация на NLRP3-инфламазома (Bour Jr-Wang et al., 2018).

Мета-анализ на данните от седем рандомизирани и контролирани експерименти с лабораторни животни, при които е предизвикана пулмонарна фиброза в условията на белодробна астма показва, че птеростилбенът е надежден антифибротичен агент, увеличаващ нивата на супероксид дисмутазата и редуцирания глутатион и понижаващ нивата на стресовия маркер малондиалдехид (MDA). PS е определен като потенциален антиастматикум, антидиабетикум и профилактикум на миокардния инфаркт у изследваните животни (18).

Прогресията на атопичния дерматит се забавя под действието на PS чрез модулация на оксидативния стрес и възпалителните цитокини (https://link.springer.com/article/10.1007/s10787-023-01214-z).

Репродуктивно здраве

Птеростилбенът подобрява качеството на яйцеклетките у възрастни мишки, измерено чрез увеличения брой на живо и здраво потомство (5). Оплодените яйцеклетки от тези мишки се развиват в зрели индивиди, които на свой ред имат здраво потомство. Ефектите се обясняват главно с подобряване на митохондриалната функция. Дори краткотрайното, едноседмично приложение на PS е довело до увеличен процент на успешна имплантация на оплодената яйцеклетка в ендометриума на мишките. Дългосрочното, 22-седмично приложение на PS, подобрява имплантацията и шансовете за раждане на живо потомство, увеличава броя на овулиралите ооцити и намалява честотата на абортите в права корелация със серумните нива на PS. На клетъчно ниво, PS подобрява митохондриалния мембранен потенциал и нивата на енергийния кофактор АТФ (аденозин трифосфат) в ооцитите, въпреки че не увеличава броя на митохондриалните ДНК копия. За разлика от ресвератрола, PS не пречи на децидуализацията на ендометриума – периодичната подготовка на маточната лигавица за приемането на евентуално оплодената яйцеклетка. Екстраполирайки данните от мишите проучвания върху човешкия организъм, авторите стигат до извода, че е възможно при жените над 40 години с един интензивен курс на прием на PS да възстановят качеството на яйцеклетките си, но още по-добър ефект върху репродуктивните функции може да се очаква, ако приемът започне още в началото на спада на яйчниковата функция, във възрастта след 36-тата година (5).          

Възпалителни чревни заболявания (ВЧЗ)

Противовъзпалителният ефект на птеростилбена при ВЧЗ е свързан с имуномодулиращото му действие, за което са доказани някои механизми. PS спира диференциацията на Т-лимфоцитите в провъзпалителните Th1 и Th17 клетки и я насочва в посоката на противовъзпалителните регулаторни Treg клетки (7). При костимулация с анти-CD3 и анти-CD28 антитела, PS потиска  CD4⁺ T -клетъчната пролиферация и диференциадия в Th1 клетки. Също така, в дендритните клетки, регулиращи възпалението, птеростилбенът потиска липополизахарид-индуцираната трансактивация на гени, кодиращи антиген-представящи молекули и провъзпалителни цитокини, като отслабва ДНК-свързващия афинитет на транскрипционния фактор PU.1. Деактивирането на PU.1 води до увеличена активност на Treg-активността, която потиска възпалението. Пероралният прием на PS облекчава симптомите на декстран-индуцирания колит и понижава експресията на TNF-α у мишки. Птеростилбенът облекчава възпалението в дебелото черво.

В опити с мишки, на които е предизвикан колит с 2.5% разтвор на декстран сулфат, пероралният прием на микрокапсули с PS доставя основното количество птеростилбен в областта на дебелото черво, практически заобикаляйки въздействията от страна на стомашните сокове. Нагънатата повърхност на микрокапсулите позволява задържането на активното вещество по-дълго в чревната лигавица, възстановявайки чревната хомеостаза чрез неутрализиране на реактивните кислородни видове, модулация на чревния микробиом, понижаване експресията на провъзпалителните цитокини и защитаване на лигавицата от увреждащото действие на декстран сулфата. Птеростилбенът също така активира арил въглеводородния рецептор / интерлевкин 22 (AHR/IL-22) сигналния път, който участва в стабилизирането на  тесните връзки на чревната бариера и намаляването на чревната пропускливост. Тези свойства определят PS като надеждно средство срещу възпалителните чревни заболявания, като с най-висока ефективност са микрокапсулираните формули (8).

Противотуморни ефекти

Както повечето диетични антиоксиданти, така и птеростилбенът проявява антинеопластични (противотуморни) свойства срещу различни видове онкологични заболявания, и би могъл да бъде част от диетичния режим на съответните пациенти – разбира се, след консултация с онколога за конкретния пациент. Установени са следните ефекти на PS:

• Потиска мощно екстрахепаталните (извън черния дроб) ензими CYP1A1 и CYP1B1, които превръщат полицикличните ароматни въглеводороди (образуващи се в тютюневия дим и при изгарянето на въглеводородни горива), хетероциклични амини (от пържени меса и протеини) и естрадиол в съответните канцерогенни метаболити – превантивен ефект;
• Активира апоптозата (програмираната клетъчна смърт) на раковите клетки при рак на стомаха (Pan et al., 2008), на млечната жлеза (Alosi et al., 2010, Chakraborty, 2010), карцином на простатата (Chakraborty et al., 2010, Wang et al., 2010), на пикочния мехур (Chen et al., 2010), на белия дроб (Scneider et al., 2010), черния дроб (Hasiah et al., 2010, Pan et al., 2009) и при меланома (Schneider, 2009);
• Потиска ензимите матрична металопротеиназа 9 (MMP9) и алфа-метилацил-коензим А-рецемаза (AMACR) – два основни ензима, активиращи метастатичните процеси (2);
• В миши модел на силно малигнени клетки от меланома (B16 F10) показва антиметастатична активност чрез директна азотен оксид-индуцирана цитотоксичност, серамид-индуцирана промяна в митохондриалната пропускливост и чрез директна активация на апоптозата (Ferrer et al., 2005);
• В клетки от рак на панкреаса PS потиска пролиферацията, деполяризира мембраните на митохондриите и активира каспазите, задържайки клетъчния цикъл (Mannal et al., 2010);
• При колоректалния карцином PS потиска предизвиканото от водородния пероксид нарушение в междуклетъчната комуникация между клетките на тесните връзки, поддържащи бариерната чревна функция – процес, който може да забави разпространението на тумора (Kim, 2009);
• У мишки с рак на белия дроб PS потиска клетъчния цикъл на раковите клетки в прехода между фазите G1 и S, понижава експресията на протеините циклин D1 и циклин Е3 и увеличава тази на p53, p21 и p27, предизвикващи задържането на цикъла (Omchit Surien et al., 2021);
• В трансплантирани клетки на колоректален карцином PS потиска силно туморигенезата, като потиска активността на ензими, коригиращи уврежданията на ДНК в раковите клетки – топоизомераза I и тирозил ДНК фосфодиестераза. Птеростилбенът не е проявил токсичност спрямо черния дроб, бъбреците и други органи (Yutian Zhang, 2021).

БЕЗОПАСНОСТ

Птеростилбенът има много ниска остра токсичност – средната смъртна доза LD50 се оценява на над 5000 мг/кг, което съответства на десетки и стотици грамове еднократен прием, които са непрактично висока доза. Хроничната токсичност също е много ниска в рамките на 8 седмици при дневните дози от 250 мг (16). Не са установени сериозни странични реакции, чернодробни, бъбречни или метаболитни нарушения.

Не се препоръчва употребата на PS от бременни, кърмачки и деца поради недостатъчно изучената му безопасност по отношение на тези групи потребители.

Птеростилбенът не се класифицира като фотосенсибилизатор – както при приложение върху кожата, например в крем, така и след перорален прием. Опитите с гвинейски свинчета показват, че 5% разтвор на PS, приложен върху кожата, не променя първичния индекс на кожната раздразнителност (PSII). Чак при 10% се наблюдава леко дразнене (PSII = 0.86 при позитивна контрола с тежка дразнимост PSII = 7,71 ) (Ghazali A. et al., 2021). Пероралният прием на PS не може да доведе до подобни контентрации в кръвта и не се очаква да прояви фотосенсибилизиращ ефект. Напротив, птеростилбенът е добре известен UV протектор.

Птеростилбенът може да усили главния и страничните ефекти на лекарства, които се метаболизират през ензима UTG1A9 – такива са специфични медикаменти като микофеноловата киселина (имуносупресор), сорафениб и регорафенмиб (противотуморни), долутегравир и каботегравир (анти-HIV), емпаглифлозин и канаглифлозин (антидиабетни), но също така масови аналгетици и противовъзпалителни като парацетамол, ибупрофен и диклофенак. Съчетанието на PS с тях трябва по възможност да се избягва.

Подобно на ресвератрола, птеростилбенът също намалява способността на кръвта да се съсирва, т.е. има функция на природен антикоагулант. Той забавя слепването (агрегацията) на тромбицитите чрез блокиране на интегриновата αIIbβ3 – сигнализация. Комбинирането на PS с антикоагуланти и антиагреганти може да увеличи риска от кървене. По същата причина, приемът на птеростилбен трябва да се преустанови две седмици преди или след планирани хирургични операции.

КНИГОПИС

1.         Madjeed M., Prakash L. Nagabhushanam K., Biswas R. Natural pterostilbene – bioactive phytonutrient. Sabinsa Cosmetics, 01. Jan 2011. https://scispace.com/pdf/natural-pterostilbene-bioactive-phytonutrient-3802z36xbj.pdf

2.         Uber die Inhaltsstoffe des roten Sandelholzes. 2 Mitt.: Die Konstitution des Pterostilbens. Ber. d. deutsch. chem. Gesellsch. 1940, Vol. 73, 881-4.

3.         Tian, R.; Miao, L.; Cheang, W.-S. Effects of Pterostilbene on Cardiovascular Health and Disease. Curr. Issues Mol. Biol. 2024, 46, 9576-9587.

4.         Riche DM, Riche KD, Blackshear CT, McEwen CL, Sherman JJ, Wofford MR, Griswold ME. Pterostilbene on metabolic parameters: a randomized, double-blind, and placebo-controlled trial. Evid Based Complement Alternat Med. 2014;2014:459165.

5.         Okamoto, N., Sato, Y., Kawagoe, Y., & Kawamura, K. (2025). Pterostilbene enhances reproductive outcomes and oocyte quality in aged mice without adverse effects. Aging, 17(7), 1762–1783.

6.         Liu, Y.; You, Y.; Lu, J.; Chen, X.; Yang, Z. Recent Advances in Synthesis, Bioactivity, and Pharmacokinetics of Pterostilbene, an Important Analog of Resveratrol. Molecules 2020, 25, 5166

7.         Yashiro T. et al. Pterostilbene reduces colonic inflammation by suppressing dendritic cell activation and promoting regulatory T cell development. FASEB J. 2020 Nov; 34(11): 14810-14819.

8.         Huonyu Li et al. Prebiotic microcapsule-encapsulated pterostilbene alleviates ulcerative colitis by regulating the intestinal microenvironment and activating AHR/IL-22 pathway. Science Direct Engineering Jan 2026, Vol. 56, pp. 219-233.

9.         Yang, H. et al. Pterostilbene attenuates intestinal barrier damage and secondary liver oxidative stress in a murine model of Clostridium difficile infection by regulating the gut microbiota. Food Funct. 2025 May 6; 16(9):3325-3343.

10.       Yan W. et al. Neuroprotective and anti-inflammatory effects of pterostilbene against cerebral ischemia/reperfusion injury via suppression of COX-2. Front Pharmacol. 2021 Nov 2; 12:770329.

11.       Surekha Kadannagari et al. Pterostilbene: An influential neuronutraceutical to effectively counteract different neuropathologies. Health Sciences Review. March 2026 Vo. 18; Article 100260.

12.       Zhi-Tong Zhang et al. Pterostilbene could alleviate diabetic cognitive impairment by suppressing TLF4/NF-κB pathway through microbiota-gut-brain axis.

13.       Perecko T, Drabikova K, Lojek A, Ciz M, Ponist S, Bauerova K, Nosal R, Harmatha J, Jancinova V. The effects of pterostilbene on neutrophil activity in experimental model of arthritis. Biomed Res Int. 2013;2013:106041.

14.       Dellinger RW, Holmes HE, Hu-Seliger T, Butt RW, Harrison SA, Mozaffarian D, Chen O, Guarente L. NRPT reduces markers of hepatic inflammation in non-alcoholic fatty liver disease: a double-blind, placebo-controlled clinical trial. Hepatology. 2022 Sep 9.

15.       de la Rubia JE, Drehmer E et al. Efficacy and tolerability of EH301 for amyotrophic lateral sclerosis: a randomized, double-blind, placebo-controlled human pilot study. Amyotroph Lateral Scler Frontotemporal Degener. 2019 Feb;20(1-2):115-122

16.       Riche DM, McEwen CL, Riche KD, Sherman JJ, Wofford MR, Deschamp D, Griswold M. Analysis of safety from a human clinical trial with pterostilbene. J Toxicol. 2013;2013:463595. doi: 10.1155/2013/463595. Epub 2013 Feb 4.

17.       Xu C, Song Y, Wang Z, Jiang J, Piao Y, Li L, Jin S, Li L, Zhu L, Yan G. Pterostilbene suppresses oxidative stress and allergic airway inflammation through AMPK/Sirt1 and Nrf2/HO-1 pathways. Immun Inflamm Dis. 2021 Dec;9(4):1406-1417.

18.       Peng Y, Xu X, Ye T, Zhang Y. The effect of pterostilbene and its active ingredients on experimental pulmonary fibrosis in asthma: a meta-analysis. Postepy Dermatol Alergol. 2022 Oct;39(5):838-844.