Теакринът e природен алкалоид от пуриновата група, структурно близък до триметилксантините в кафето, чая и какаото – съответно кофеин, теофилин и теобромин. Може да се класифицира като метилурат или като оксопурин и представлява 1,3,7,9-тетраметилпикочна киселина. Среща се в някои хранителни и лечебни растения от тропическите страни като купуасу (Theobroma grandiflorum, дървесно растение от рода на какаото), в листата на някои вариетети на зеления чай (Camelia assalica var. kucha – чай куча), в листата на един вид северноамерикански джел (Ilex vomitoria) и в семената на западноафриканския вид кафе стенофила (Coffea stenophylla). Алкалоидът се биосинтезира в тези растения от кофеина чрез реакции на хидратиране, окисление и метилация и участва в отблъскването на растителноядните животни и в алелопатията (потискане развитието на съседни растения от други видове). Вкусът на теакрина е горчив – подобно на този при кофеина, но по-силно изразен и с по-дълготраен послевкус.
Теакринът в кристална форма е изолиран през 1937 г. от екипа на Johnson в САЩ в хода на декафеинизацията на големи количества чай (3). Съдържанието му в младите клонки с листа и цветни пъпки на куча е в рамките на 1.3-3.4% от сухата маса. В зеления и в черния чай (Camelia sinensis) теакринът се съдържа в много ниски концентрации (4).
ОБЛАСТИ НА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ТЕАКРИНА
- Повишаване енергията на организма и понижаване на острата и хроничната умора;
- Поддържане на фокуса и концентрацията при тактически и атлетични упражнения;
- Подобряване на работоспособността при интензивен физически труд или фитнес (ергогенен ефект)
- Увеличаване на вниманието и бдителността по време на учене или интелектуален труд (често в съчетание с кофеин);
- Подобряване качеството и продължителността на съня;
- Превенция и помощно средство при лечението на депресивни състояния;
- Превенция на мозъчно-съдови инциденти.
- Намаляване омазняването на черния дроб
- Понижаване на общия и „лошия” LDL-холестерол.
ФАРМАКОЛОГИЧНА АКТИВНОСТ НА ТЕАКРИНА
Теакринът проявява противовъзпалително, аналгетично, подобряващо когнитивните способности и невро-локомоторно (координиращо нервите и мускулите) действие (1). Той също подобрява съня, има умерен седативен ефект, намалява умората и подобрява показателите на липидния метаболизъм (4), има антидепресантно действие и предпазва чернодробните клетки от оксидативно увреждане (6). Противовъзпалителният му ефект е доказан при мишки в лабораторни условия срещу оток на ухото, предизвикан с ксилен; индуцирана с оцетна киселина съдова пропускливост и карагенан-индуциран оток на лапите (2). Аналгетичната активност след приема на 8-32 мг/кг теакрин е установена, след като е наблюдавано забавяне реакцията към оцетна киселина и към гореща повърхност.
Невропротективният ефект не теакрина е свързан с предотвратяване апоптозата на допаминергичните неврони чрез директно улесняване на предизвикваната от сиртуин-3 (SIRT3) деацетилация и активация на антиоксидантния ензим супероксид дисмутаза-2 (10).
В проучвания с мишки е установено, че аналгетичното действие на теакрина е почти също толкова силно като това на индометацина (2).
СТРУКТУРНО ПОДОБИЕ И ФАРМАКОЛОГИЧНИ РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ ТЕАКРИН И КОФЕИН
Като представител на пуриновата група алкалоиди, теакринът е близък по своята структура до кофеина, но има една метилова група в повече и една кетогрупа между двата азотни атома на имидазоловия пръстен. Това обуславя някои различия във физикохимичните и биохимичните свойства и в начина на действие между теакрина и кофеина.
И двата алкалоида действат на организма чрез блокиране на аденозиновите рецептори, но теакринът също така повлиява благоприятно допаминергичната („възнаградителната”) система, което подобрява настроението, мотивацията и чувството за удовлетворение. За разлика от кофеина, при който бързо се развива толерантност поради това, че организмът реагира с образуването на нови аденозинови рецептори, при теакрина действието е бавно и постепенно, без развиване на привикване. Кофеинът започва своето действие след 15-45 минути и ефектът м у трае от 3 до 6 часа, докато при теакрина началото на действието е след 30-60 минути, а неговият полуживот (времето за намаляване концентрацията му наполовина) е в диапазона от 16-26 часа. Въпреки че поредните дневни дози се застъпват при това положение, те не водят до опасно натрупване на теакрина в организма, понеже излишните количества, за които няма свободни рецептори, бързо се елиминират от черния дроб.
Теакринът също така не пречи на заспиването и не предизвиква треперене и нервност в такава степен, както кофеинът. Той не предизвиква почти никакво въздействие върху кръвното налягане и пулса – за разлика от кофеина, който може чувствително да ги покачи.
Важен извод от фармакокинетиката на теакрина е, че за оптимален ефект от него през деня е най-добре да се приема в късния следобед на предишния ден, а не както кофеинът – на същата сутрин.
СИНЕРГИЧЕН ЕФЕКТ НА ТЕАКРИНА С ТОЗИ НА КОФЕИНА
В рандомизирано и двойно-сляпо клинично проучване с 8 участници, приемащи 25 или 125 мг теакрин, 150 мг кофеин или комбинация от 125 мг теакрин и 150 мг кофеин, са анализирани фармакокинетичните параметри и фармакодинамичните взаимодействия между двата алкалоида (9). Кръвните нива на двата алкалоида и на един техен метаболит (параксантин), са измервани за 24-часов период чрез анализ с високоефективна течна хроматография (HPLC) и мас-спектрометрия (MS). Добавянето на кофеин увеличава максималната плазмена концентрация на теакрина и площта под кривата концентрация-време (AUC), без да променя елиминационния му полуживот. Нито един от дозовите режими не е оказал влияние върху сърдечната честота или кръвното налягане. Авторите заключават, че в тези или подобни дневни дози (150 мг кофеин е приблизителното съдържание на едно и половина кафе еспресо) съчетанието на кофеин и теакрин е безопасен и ефективен начин за подобряване действието на теакрина. Предстои да бъдат извършени подробни проучвания за изясняване на точния начин, по който кофеинът подобрява усвояването и бионаличността на теакрина.
НАМАЛЯВАНЕ НА ПРЕДИЗВИКАНАТА ОТ СТРЕС ХРОНИЧНА УМОРА
Хроничната умора е сериозен проблем на съвремието, който намалява както работоспособността, така и удовлетвореността от живота като цяло. Тя може да бъде резултат от интензивен спорт или физически труд, но най-разрушителният фактор за появата ѝ е хроничният стрес. В проучвания върху мишки (14) е доказано, че теакринът, който се абсорбира добре перорално и преминава през кръвномозъчната бариера, облекчава централната умора, предизвикана от стрес поради принудително временно обездвижване. Един от механизмите на този ефект е свързан с регулация на мозъчния глюкозен метаболизъм и подобрено използване на глюкозата като енергиен източник. Другият механизъм включва потискане активността на фосфодиестеразите и увеличаване концентрациите на сигналните посредници cAMP (цикличен аденозин монофосфат) и cGMP (цикличен гуанозин монофосфат). Приемът на теакрин в различни дози – 5, 10 и 15 мг/кг значително възстановява паметта и концентрацията, които биват нарушени при хроничната умора, по предсказуем и дозозависим начин.
ПОДОБРЯВАНЕ НА ЕРГОГЕННОТО И КОГНИТИВНОТО ПРЕДСТАВЯНЕ У АТЛЕТИ И ЗДРАВИ ДОБРОВОЛЦИ
В професионалния спорт е високо ценен ноотропният ефект на теакрина, който се осъществява по няколко механизма – антагонизъм спрямо аденозиновите А1 рецептори в мозъчната кора и хипокампа, активиране на допаминовите D1 и D2 рецептори (10). Той води до подобрена концентрация, точност и прецизност при изпълнение на логически и тактически задачи, но теакринът също така увеличава мускулната сила и издръжливост.
В рандомизирано, двойно-сляпо и плацебо-контролирано проучване с 20 състезатели в областта на кану спринта е установено, че кофеинът и съчетанието на кофеин с теакрин подобрява резултатите на 500 м спринт (–1.872 s vs. P, p < 0.001) и тези от 30-секундния анаеробен тест на Wingate (WAnT) (+2.31 m, p = 0.005). Приемът само на кофеин дава по-високия резултат в сравнение с този на комбинацията кофеин-теакрин, но и двете са статистически значими. Предвид факта, че теакринът дава по-малко странични реакции в сравнение с кофеина, (и намалява някои от тях) и че към него не се развива толерантност, авторите насърчават включването на теакрин към кофеин-съдържащите добавки за елитни състезатели по кану-каяк (12).
В двуфазно проучване е проследен ефектът на теакрина върху всекидневните когнитивни и психометрични параметри, показателите на газовата обмяна и жизнените признаци (18). Първата част се състои от рандомизирано отворено проучване, при което 9 здрави учаастници, от които трима са приемали 400 мг теакрин дневно и шестима – 200 мг дневно. Участниците са получили субективно подобрение в когнитивните, психометричните и физическите показатели, отбелязано върху 150-милиметрова визуално-аналогова скала (VAS) преди, 1, 4 и 6 часа след приема на теакрин за 7 последователни дни. Във втората част, която е рандомизирано, двойно-сляпо и плацебо-контролирано кръстосано проучване 15 здрави субекти приемат еднократна доза от 200 мг теакрин или плацебо. Енергията, фокусът и концентрацията са увеличени спрямо базовата линия 1, 3 или 6 часа след еднократния прием на теакрина. При дозата от 200 мг е отбелязано подобрение по отношение на желанието за физически упражнения, тревожността, мотивацията за тренировка и либидото, докато при по-високата доза от 400 мг такива промени не са отбелязани. Не са отчетени разлики при пулса в покой, газовата обмяна и системната хемодинамика, нито странични ефекти от приема на теакрин.
Не всички резултати от проучванията в спорта са с положителен резултат. Приемът на различни дози теакрин (от 3 до 6 мг/кг) у професионални колоездачи не е дал благоприятен ефект върху времето за изминаване на 4 км трасе и е довел до повишение в систоличното и диастоличното кръвно налягане на спортистите, а при някои се е появил стомашно-чревен дискомфорт (11). Проучването е с малка група участници – 19 души (11 мъже и 8 жени), поради което са необходими допълнителни изследвания, но по всяка вероятност теакринът не е подходяща хранителна добавка за колоездачите.
СЕДАТИВЕН И ХИПНОТИЧЕН (СЪНОТВОРЕН) ЕФЕКТ
В експерименти с мишки, подложени на предизвикан с пентобарбитал сън (5), е доказано, че теакринът при дози от 10 мг/кг и при 30 мг/кг удължава времето на съня, докато други два пуринови алкалоида – кофеинът и теоброминът, ускоряват събуждането. Теакринът и теоброминът не увеличават амбулаторната активност и не скъсяват времето за достигане на обездвижване в теста с принудително плуване на мишките, докато кофеинът прави животните по-активни двигателно, но води и до по-бързото им изтощаване.
В други опити с мишки, които са въведени в сън с пентобарбитал (6) е установено чрез електроенцефалография (ЕЕГ) и електромиография (ЕМГ), че теакринът в доза от 3 мг/кг (i.g.) удължава дълбокия бавновълнов (NREM) сън, без да влияе на съня с бързо движение на очите (REM). Той също така отслабва предизвиканото от кофеина безсъние. Теакринът увеличава аденозиновото съдържание в хипокампа на плъхове и намалява продължителността на предизвикания от пентобарбитал сън, ако животните са предварително третирани с аденозин А1-рецепторния антагонист DPCPX (дипропилциклопентилксантин) и с А2А -рецепторния антагонист SCH-58261, което показва, че теакринът подобрява съня чрез повлияване на аденозиновата сигнална система. Резултатите също така предполагат, че теакринът може да се съчетава добре с кофеин, като намалява безсънието, предизвикано от последния.
Едно проучване от Австралия (16) с 22 здрави мъже (възраст: 25.0 ± 4.6 години; ръст: 182.4 ± 8.0 см; и тегло: 88.0 ± 15.2 кг) с умерена дневна консумация на кофеин (136.7 ± 82.5 мг∙ден-1) има за цел да изследва ефектите на теакрина като хранителна добавка, подобряваща когнитивните способности, без да влошава качеството на съня. Участниците са приемали ниска (100 мг) или висока (400 мг) доза сутрин (12 часа преди лягане), следобед (8 часа преди лягане) и вечер (5 часа преди лягане). Не са открити ефекти на малката или голямата доза върху последващия сън, обаче голямата доза от 400 мг, приета следобед, подобрява когнитивните способности на следващата сутрин – намалява броя на грешките в Психомоторния тест за бдителност (Psychomotor Vigilance Test). Изглежда, че следобедният (8 ч преди сън) прием на теакрин в доза от 400 мг е добър тоник за висшата нервна дейност на следващата сутрин, например преди изпити или работа, изискваща силна концентрация.
ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ТОЧНОСТТА И БДИТЕЛНОСТТА
В рандомизирано, двойно-сляпо и плацебо-контролирано клинично проучване (7) с 48 участници, професионално занимаващи се с тактика и стрелба, са обособени три групи – плацебо (PLA), 300 мг кофеин (CAF) и комбинация от 150 мг кофеин, 100 мг метиллиберин (друг алкалоид от пуриновата група) и 50 мг теакрин (CMT). У трите типа участници са проследени времето за реакция, точността при стрелба, хемодинамичните показатели и мерките на физиологична възбуда след продължителна тактическа задача. След консумацията на съответната добавка е проведен 150-минутен протокол в две части. След 30-минутна задача за бдителност е проведен изпит с двигателна част и стрелба и ефективността е оценена във всеки етап под формата на разлики във времето за реакция, точността и обобщена Z-скала за представяне. Груповият тест за бдителност по време показва подобрение при CAF и CMT от рунд 1 към рунд 2 (P<0.01), но без промяна при PLA (P<0.27). Не са установени подобрения в привдвижването или точността (P>0.20). Леко повишение на кръвното налягане е установено при CAF и CMT групите, но в групата с теакрина е повлияно само систоличното налягане, докато при кофеина са повишени както систоличната (горна), така и диастоличната (долна) стойност. Резултатите показват, че както кофеинът, така и комбинацията му с теакрин и метиллиберин, подобряват скоростта за реакция, но съчетанието от пуриновите алкалоиди има по-благоприятен хемодинамичен ефект в сравнение с този на чистия кофеин.
НЕВРОПРОТЕКТИВЕН И АНТИДЕГЕНЕРАТИВЕН ЕФЕКТ
Специалният вариетет на чая, Camelia assamica var. kucha , известен като куча, е известен като традиционен природен антидепресант, който за разлика от масово консумирания чай Camelia sinensis проявява по-малко странични ефекти като раздразнителност, безсъние, учестен пулс, и по-слаби прояви на привикване и тахифилаксис (бързо намаляване на ефекта с времето). В миши модели на депресивни състояния, породени от хроничен непредсказуем лек стрес с периодично потапяне във вода и временно обездвижване са изследвани антидепресантните механизми на теакрина (8). Клетките PC12 (от феохромоцитом на надбъбречната жлеза) и първични хипокампални нервни клетки са третирани със стресовия хормон кортикостерон (CORT), за да се изясни въздействието на теакрина върху неврогенезата в хипокампалмата област на мозъка у възрастните животни. Резултатите от поведенческия и невротрансмитерния анализ показват, че интрагастралното приложение на теакрин значително противодейства на стрес-индуцираните депресивни състояния и облекчава анормалния метаболизъм на 5-хидрокситриптамина (серотонина) и намалява централната раздразнителност. Екпериментите in vitro и in vivo показват, че антидепресантният ефект на теакрина се дължи на засиления хипокампален неврогенезис чрез модулация на сигналния път PDE4-cAMP-CREB-BDNF-TrkB (фосфодиестераза-4 (PDE4) / цикличен аденозин монофосфат (cAMP) / cAMP-отговарящ елемент-свързващ протеин (CREB) / мозъчен невротропен фактор (BDNF) / тропомиозин-свързана киназа-B (TrkB)).
В експеримент с оклузия и реперфузия на средната церебрална артерия (MCAO/R) – стандартен метод за изучаване на мозъчните инсулти, е установено, че теакринът значително облекчава уврежданията на съдовия ендотел в мозъка, причинени от исхемично-реперфузионно и оксидативно въздействие (17). Той облекчава съдовата дисфункция чрез потискане на Rac1 – сигнален протеин, участващ в регулацията на активните и неактивните състояния на клетките в съдовия ендотел, и чрез активация на Nrf2-сигналния път, който задейства антиоксидантните системи. Теакринът намалява оксидативното увреждане и митохондриалната дисфункция.
АНТИДЕПРЕСАНТНА АКТИВНОСТ
Теакринът като главен активен принцип на чая куча от китайската област Jianghua показва изразен антидепресантен ефект у мишки, подложени на хроничен непредсказуем умерен стрес (CUMS), по-силен от този на черния чай, в който главният активен принцип са теафлавините. Теакринът увеличава приема на храна и телесното тегло, предпочитанието на 1% захароза пред чистата вода, съкращава времето на обездвижване след прилагане на стресовия стимул и увеличава двигателната активност (13). Под неговото действие се променя съставът на чревната микробиота, като се увеличават популациите на родовете Turicibacter, Faecalibaculim, Akkermansia и Desulfovibrio , а се потискат тези на бактериите от сем Muribaculaceae и на някои видове от лактобацилите. Този специфичен ефект води до увеличаване на фекалното съдържимо на жлъчни киселини (допринасящо за холестеролоснижаващото действие на теакрина), увеличаване нивата на моноаминните невротрансмитери – серотонин и допамин, и на мозъчния невротрофен фактор (BDNF). В мозъчната тъкан теакринът води до понижена активност на провъзпалителните цитокини интерлевкин-6 (IL-6) и на туморния некротизиращ фактор алфа (TNF-α) и понижаване на невроналното възпаление.
По нови данни на Yang (15), теакринът облекчава депресивните състояния, понеже потиска насочването на метаболизма на аминокиселината триптофан към кинурениновия метаболитен път и увеличава степента на нейното превръщане в „щастливия” невромедиатор серотонин. Също така е установено, че теакринът се свързва с каталитичния център на ензима триптофан хидроксилаза (TPH-1), и го активира. TPH-1 е скоростоопределящият ензим от серията реакции, превръщащи триптофана в серотонин в периферията – което включва и произведения от червата серотонин. Той, наред с образуващия се в главния мозък серотонин, също е от значение за облекчаване на депресията, понеже участва в серотониновата сигнализация по оста „черва-мозък”.
ПОНИЖАВАНЕ НА ОБЩИЯ И LDL-ХОЛЕСТЕРОЛА
В осемседмичното проучване за безопасността на теакрина, проведено от екипа на Taylor (1) е установено, че теакринът има холестеролопонижаващо действие по отношение на общия и „лошия“ LDL-холестерол. За разлика от лекарствата от групата на статините, които потискат метаболитния път на биосинтеза на холестерола, основният механизъм на теакрина е свързан с активация на сигналния протеин SIRT3 (сиртуин-3) и фарнезоидния X рецептор (FXR), който е главен регулатор на хомеостазата на жлъчните киселини и холестерола чрез промяна в тяхната чревна реабсорбция. Доказано е също инхибиращо действие на теакрина върху два ензима, засягащи биосинтеза на жлъчните киселини – холестерол-7-алфа-хидролаза и стерол-12-алфа-хидролаза (19).
НАМАЛЯВАНЕ ОМАЗНЯВАНЕТО НА ЧЕРНИЯ ДРОБ
В изследвания върху плъхове с чернодробна стеатоза, предизвикана от диета с високо съдържание на мазнини, алкохол или тетрахлорометан (19), е проучено хепатопротективното действие на теакрина – природен пуринов алкалоид без съществена токсичност. Хранителните добавки и фитопрепарати срещу стеатозата помагат за предотвратяване еволюирането ѝ към чернодробна фиброза и цироза – както при остри и хронични интоксикации, така и в хода на инфекциозни заболявания като вирусния хепатит. Резултатите показват, че дневните дози от 10 и 20 мг/кг теакрин облекчават чернодробната фиброза, стеатоза и възпалението при фибротичните плъхове. Специфично той намалява експресията на гладкомускулния протеин актин в звездовидните чернодробни клетки, блокира натрупването на холестерол в тях, потиска експресията на трансформиращия растежен фактор бета 1 (TGF-β1) и на туморния некротизиращ фактор TNF-α. Теакринът също така увеличава активността на SIRT3 и фарнезоидния Х рецептор, което води до намалено натрупване и засилено изхвърляне на излишния холестерол с жлъчката.
ДОЗИРОВКА
Теакринът действа седативно и релаксиращо в ниски дози (до 50 мг дневно) и стимулиращо – в по-високи (100-300 мг дневно). Максималната безопасна дневна доза е 400 мг дневно, за 8 седмици максимум. По-малките дози позволяват по-дълга непрекъсната употреба, стига да се понасят добре от храносмилателната система. Чаят куча е по-скоро успокоителен при нормална употреба, понеже една чаена чаша от него рядко надхвърля количеството то 50 мг теакрин. При съчетание с кофеин обикновено се ползват 150-200 мг теакрин дневно и 100-150 мг кофеин (стандартно до двойно еспресо кафе). Дози на теакрина над 400 мг не са доказано безопасни и не предлагат допълнителни ползи.
БЕЗОПАСНОСТ И ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ
Токсичността на теакрина като цяло е ниска – средната смъртоносна доза LD50 е изчислена на 810.6 мг/кг (769.5–858.0 мг/кг, или около 56 г за 70 кг човек) (2), което, предвид обичайно използваните дневни дози от 100-300 мг, означава, че рисковете от нормалния му прием са ниски.
Пациентите с високо кръвно налягане (артериална хипертония) не трябва да приемат дневни дози над 300 мг, понеже е възможно състоянието им постепенно да се влоши. Същото важи за лица с трайно учестен пулс (тахикардия), прекарани инфаркти и други сърдечно-съдови проблеми.
Поради недостатъчно данни за безопасност при деца, бременни и кърмачки, не се препоръчва употребата на теакрин от тези категории потребители.
Перорално приетият теакрин е доказано безопасен в плацебо-контролирано клинично проучване със здрави доброволци за срок от осем седмици и в дневни дози до 300 мг (1). В проучването участват 60 здрави мъже (средна възраст 22.9 ± 4.7 години, ръст 183.5 ± 9.2 см, тегло 86.5 ± 13.7 кг) и жени (средна възраст 22.3 ± 4.5 години, 165.2 ± 12.3 см, 69.0 ± 17.4 кг), които са разпределени в три групи: плацебо (PLA, n = 20), 200 мг теакрин (ниска доза, n = 19) или 300 мг теакрин (висока доза , n = 21) и които са приемали съответното средство веднъж дневно за 8 седмцици.Първичните критерии за оценяване са клиничните критерии за безопасност (пулс, кръвно налягане, липидни профили, хематологични показатели, биомаркери на имунитета, чернодробната и бъбречната функция). Общата енергия, фокусът, концентрацията, тревожността, мотивацията за упражнения и профилът на състянието на настроенията (POMS) са оценявани преди всекидневната доза, за да се потвърдят или отхвърлят прояви на тахифилаксия (привикване към дозата и бързо намаляване на ефекта). Данните са анализирани чрез двуфакторен анализ на вариациите (group x time two-way ANOVA ), като за статистически значим е определен p < 0.05. Всички критерии за безопасност са останали в норма. Не са отбелязани реакции като привикване,промени в концентрацията, мотивацията, нередности в POMS, нито характерната за кофеина и други невроактивни агенти тахифилаксия (1).
Теакринът, приет в дози над 375 мг дневно за продължителни периоди от време, може да намали покачването на чиста мускулна маса у атлетите, да намали костната плътност и да повлияе негативно сперматогенезата, да намали теглото на тестисите и надсеменниците и да влоши някои други физиологични показатели (10)
КНИГОПИС
1. Taylor L, Mumford P, Roberts M, Hayward S, Mullins J, Urbina S, Wilborn C. Safety of TeaCrine®, a non-habituating, naturally-occurring purine alkaloid over eight weeks of continuous use. J Int Soc Sports Nutr. 2016 Jan 13;13:2. doi: 10.1186/s12970-016-0113-3.
2. Yuanyuan Wang et al. Theacrine, a purine alkaloid with anti-inflammatory and analgesic activities. Fitoterapia September 2010: Vol. 81, Issue 6, pp.627-631.
3. Johnson, T. B. Purines in the Plant Kingdom: the discovery of a New Purine in tea. J. Am. Chem. Soc.59, 1261–1264 (1937)
4. Sheng YY, Xiang J, Wang ZS, Jin J, Wang YQ, Li QS, Li D, Fang ZT, Lu JL, Ye JH, Liang YR, Zheng XQ. Theacrine From Camellia kucha and Its Health Beneficial Effects. Front Nutr. 2020 Dec 17;7:596823.
5. Xu, J. K., Kurihara, H., Zhao, L., & Yao, X. S. (2007). Theacrine, a special purine alkaloid with sedative and hypnotic properties from Cammelia assamica var. kucha in mice. Journal of Asian Natural Products Research, 9(7), 665–672.
6. Qiao H, Ye X, Bai X, He J, Li T, Zhang J, Zhang W, Xu J. Theacrine: A purine alkaloid from Camellia assamica var. kucha with a hypnotic property via the adenosine system. Neurosci Lett. 2017 Oct 17;659:48-53
7. Cintineo HP, Bello ML, Chandler AJ, Cardaci TD, McFadden BA, Arent SM. Effects of caffeine, methylliberine, and theacrine on vigilance, marksmanship, and hemodynamic responses in tactical personnel: a double-blind, randomized, placebo-controlled trial. J Int Soc Sports Nutr. 2022 Aug 18;19(1):543-564.
8. Shu-Hua Ouyang et al. Theacrine, a potent antidepressant purine alkaloid from a special Chinese tea, promotes adult hippocampal neurogenesis in stressed mice. J Agric Food Chem Vol. 69, Issue 25, June 30, 2021, pp 7016-7027..
9. He H, Ma D, Crone LB, Butawan M, Meibohm B, Bloomer RJ, Yates CR. Assessment of the Drug-Drug Interaction Potential Between Theacrine and Caffeine in Humans. J Caffeine Res. 2017 Sep 1;7(3):95-102.
10. Harris, Dillon, Machek, Steven. Theacrine as a potential coffee alternative for enhanced ergogenic and cognitive performance in athletes: A call to action and brief review. Journal of Exercise and Nutrition 2021, Vol. 4 (Issue 3):10.
11. Victor Vieira-Cavalcante et al. 2025. Different doses of theacrine do not improve 4 km cycling time trial performance. Applied Physiology, Nutrition, and Metabolism. 50: 1-11.
12. Jovanov, P., Vraneš, M., Barak, O., Rapaić, M., Maravić, N., Marić, A., & Obradović, B. (2025). Theacrine as a novel ergogenic aid: impact on canoe sprint performance. Journal of the International Society of Sports Nutrition, 22(1).
13. Wenbao Jia et al. Jianghua Kucha black tea containing theacrine attenuates depression-like behavior in CUMS mice by regulating gut microbiota-brain neurochemicals and cytokines. Food Research Interational Vol. 198, , article 115306, December 2024
14. Yi-Fang Li et al. Theacrine, a purine alkaloid derived from Camellia assamica var. kucha, ameliorates impairments in learning and memory caused by restraint-induced central fatigue. Journal of Functional Foods Vol. 16, June 2015, pp. 472-483.
15. Yang, Xiaolu wt al. Theacrine-rich Jianghua Kucha black tea alleviates depression via remodeling systemic tryptophan metabolism and targeting TPH1: insights from metabolomics and molecular simulation. RSC Adv. (2026) 16 (34): 33170–33183
16. Gardiner, C.L., Weakley, J., Leota, J. et al. Dose response effects of theacrine on cognitive performance and subsequent sleep. Sci Rep 14, 28614 (2024).
17. Yuqin Zhang et al. Theacrine protects vascular endothelial cells against oxidative damage after ischemic stroke by inhibiting Rac1 and activating Nrf2 pathway. International Immunopharmacology, Vol. 168, Part 2 1 January 2026, 115951,
18. Ziegenfuss TN, Habowski SM, Sandrock JE, Kedia AW, Kerksick CM, Lopez HL. A Two-Part Approach to Examine the Effects of Theacrine (TeaCrine®) Supplementation on Oxygen Consumption, Hemodynamic Responses, and Subjective Measures of Cognitive and Psychometric Parameters. J Diet Suppl. 2017 Jan 2;14(1):9-24.
19. Lv XT, Wang RH, Liu XT, Ye YJ, Liu XY, Qiao JD, Wang GE. Theacrine ameliorates experimental liver fibrosis in rats by lowering cholesterol storage via activation of the Sirtuin 3-farnesoid X receptor signaling pathway. Chem Biol Interact. 2022 Sep 1;364:110051
Коментари (0)
Нов коментар