Контрол на холестерола и добро сърдечно-съдово здраве с бергамот

Бергамотът (Citrus bergamia (Risso & Poiteau) Wright & Arn.) е вид цитрусов плод, принадлежащ към триб Citreae на подсемейство Aurantioideae от сем. Rutaceae – Седефчеви. Растението е родствено на лимоните, лайма, портокалите и грейпфрута и преди е смятано за подвид на горчивия портокал (Citrus x aurantium) – C. x aurantium L. var. bergamia Loisel). Произхожда от  Средиземноморския екорегион и в частност областта Калабрия на Южна Италия. Наименованието му произлиза от италианската дума bergamotta, асоциирана с град Бергамо. Около 90% от световното производство на бергамот идва от крайбрежните зони на област Калабрия. Неголеми количества бергамот се отглеждат също в Индия, Бразилия, Южна Франция, Иран, Турция и другаде.

Бергамотът е неголям цитрусов плод с жълтозелен, жълт или оранжев плод (в зависимост от сорта) с интензивно кисел и горчив вкус, наподобяващ едновременно лимон и грейпфрут. За козметични цели се извлича етерично масло (Bergamottae oleum, Bergamot oil) от корите на бергамота чрез студено пресуване, а за хранителни и фармацевтични цели се използва воден или водно-етанолов екстракт от плодовете (Bergamottae extractum). Разглежданият тук продукт на компанията Double Wood използва патентования екстракт Bergamonte® BPE Complex™ на италианската компания Herbal & Antioxidant Derivatives (H&AD), базирана в градчето Бианко, област Калабрия.

Характерни черти и химичен състав на екстракта Bergamonte®

За разлика от етеричното масло от бергамот, което се добива чрез пресоване от корите на бергамота и което съдържа 93-96% монотерпени, линалоол и линалиил ацетат, екстрактът от плодовете е изключително богат на флавоноиди (неоериоцитрин, нарингин, неохесперидин) и различни флавоноидни С-гликозиди – апигенин- и диометин-6,8-C-диглюкозиди, луценин-2, виценин-2, стеларин-2, луценин 2-40 метилов етер, скопарин и ориентин-40-метилов етер. Флавоновите О-глюкозиди са представени от брутиеридин, мелитидин, роифолин-40-О-глюкозид, хризориол-7-О-неохесперидозид, нарирутин и неодиосмин (2).  

Екстрактът Bergamonte се различава от екстрактите на горчивия портокал (Citrus aurantium) по отсъствието на алкалоиди от фенетиламиновата група (синефрин, N-метилтирамин и октопамин), които имат адреналиноподобно (α-адреномиметично) действие. Те причиняват свиване на артериалните съдове, покачване на пулса и кръвното налягане, увеличават риска от сърдечни аритмии, инфаркти на миокарда и мозъчни инсулти. При бергамота този риск практически не съществува.

Също така, за разлика от горчивия портокал, бергамотът съдържа флаваноновите гликозиди брутиеридин и мелитидин, които имат статиноподобно (инхибиращо HMG-КоА-редуктазата) действие и намаляват „лошия” LDL-холестерол (LDL-C), триглицеридите и кръвната захар, докато същевременно увеличават нивата на „добрия” HDL-холестерол (HDL-C).

Екстрактът Bergamonte® не съдържа компоненти от животински произход и е сертифициран като веган продукт. Притежава сертификат „органичен продукт” от Министерството на земеделието на САЩ (USDA Organic).  Той също така е сертифициран по стандартите Хелял и Кошер (1), което го прави пригоден за употреба от традиционните мюсюлмански и юдаистки (еврейски) общности.

Традиционна употреба

Плодът и албедото (бялата вътрешна кора) на бергамота имат уникален флавоноиден профил, включващ неохесперидин, неоериоцитрин, неодезмин, рутин, нарингин, понцирин и роифолин.

В италианската традиционна медицина бергамотът е използван в лечението и профилактиката на инфекции на гърлото, кожата, дихателната система и пикочните пътища, и за облекчаване на симптоми като висока температура, афти и фарингити (2).

Фармакологична активност

Bergamonte® има клинично доказано действие при следните здравословни проблеми и профилактично-терапевтични направления (1):

• Метаболитен синдром;
• Дислипидемия и нарушена регулация на кръвнозахарните нива;
• Протекция на бъбреците у лица с висок холестерол;
• Наднормено тегло и затлъстяване;
• Подобряване на физическото и атлетичното представяне;
• Антиоксидантна грижа и ускорено възстановяване;
• Подобряване на когнитивните функции и превенция на невроналната дегенерация;
• Намаляване омазняването на черния дроб; 

Висок холестерол и сърдечно-съдови маркери – лабораторни данни

Добре установена е ролята на високия и небалансиран холестерол за развитието на атеросклероза, коронарна болест, артериална хипертония, сърдечната недостатъчност и свързаните с тях съдови инциденти. Високото ниво на триглицеридите и ниското – на HDL-холестерола, водят до инсулинова резистентност и състояние на „преддиабет“, което при неадекватно третиране може да прерастне в неинсулинозависим диабет от тип 2.

Екстрактите от бергамот са известни с високото си съдържание на брутиеридин, мелитидин и други фравоноиди, флавони, О-глюuозиди и С-глюкозиди. За него е известно от клинични проучвания, че е в състояние да понижи нивата на общия и свързания с нископлътностни липопротеини (LDL-C), популярно известен като „лошият“ холестерол, у пациенти с хиперхолестеролемия. Ин витро механистичните проучвания показват, че полифенолите на бергамота повлияват функцията на AMPK (аденозин монофосфат-активирана протеин киназа) и панкреатичната хидролаза на холестероловите естери (pCEH). Активацията на AMPK от малки молекули като полифенолите подобрява глюкозната хомеостаза, липидния профил, кръвното налягане и облекчава инсулиновата резистентност – това е един от главните механизми, посочвани за масовия антидиабетичен медикамент метформин (2). Активирането на AMPK от своя страна води до промяна в експресията на пропротеин конвертазата субтилизин/кексин тип 9 (PCSK9), стеролов регулаторен елемент-свързващите протеини (SREBPs) и LDL-рецептора (LDLR). За нарингина е установено, че е даунрегулатор на SREBPs и на PCSK9, а увеличената експресия на LDLR спомага за намаляване телесното тегло на затлъстелите мишки, за значително понижение на триглицеридите, LDL и общия холестерол на третираните животни (Sui GG, 2018, (2).

Употребата на бергамот в редица клинични проучвания показва, че екстрактът е добре поносим за срокове от 30 дни до 12 седмици.

Окислението на нископлътностните липопротеини (LDL) под действието на свободните радикали, наред с възпалителните реакции, води до атеросклеротични промени в артериалните стени, които ограничават притока на кръв към сърцето и органите. Няколко от компонентите на бергамота потискат LDL-окислението – нарингинът, неоериоцининът и рутинът. Те показват мощна антиоксидантна активност в ин витро модели с бета-каротин-линоленова киселина, 1,1-дифенил-2-пикрилхидразил (DPPH) и супероксид, и с LDL от хамстери.

В проучване от Нова Зеландия с плъхове, хранени с високохолестеролова диета, е доказано, че нарингенинът е по-активен от статините (ловастатин) и от плацебо по отношение потискане образуването на мастни включения в ендотелните клетки и на макрофагеалната инфилтрация. Освен това, нарингенинът е хепатопротектор, докато за ловастатина е добре установена хепатотоксичност. Друг антиатеросклеротичен механизъм на нарингенина е свързан с понижение в активността на молекула-1 на интерцелуларната адхезия (ICAM-1), която се повишава при нарушения в имунната функция на ендотелните клетки, характерни за атерогенезата (2).

Реактивните кислородни видове (ROS), включващи супероксидния, хидроксилния и водороднопероксидния радикал, могат директно да увредят клетките в сърдечно-съдовата система и да индуцират провъзпалителни събития. Освен това, те активират образуването на пероксинитрилни радикали, които задействат образуването на неоинтима – скарификация (образуване на белег) в ендотела на съдовете, която се получава също при ангиопластика и други инвазивни диагностични процедури. Предварителният двуседмичен прием на нелетливия екстракт от бергамот намалява еспресията на лектиноподобния окси-LDL рецептор 1 (LOX-1), потиска пролиферацията на гладкомускулните клетки и образуването на неоинтима в каротидната артерия на плъхове, подложени на ангиопластика (2).  

Хидроксиметилглутарил коензим А редуктазата (HMG-CoAR) е скоростоопределящият ензим от мевалоновия биохимичен път, отговорен за биосинтеза на холестерола. Лекарствата-инхибитори на този ензим, известни с наименованието статини, се свързват с активния център на този ензим и потискат активността му. Два от компонентите на бергамотовия екстракт – нарингинът и неохесперидинът, имат структурно подобие на статините и се свързват при Arg590, Ser684. Asp690, Lys692 и Lys735 аминокиселинните остатъци, и с неполярните аминокиселини на ензима. Установено е, че за разлика от статините, които понижават концентрациите на енергийния кофактор коензим Q10 (CoQ10), бергамотът понижава холестерола, без да влияе на CoQ10, което го прави значително по-малко кардиотоксичен (2).

Клинични данни – холестерол и триглицериди

В двойно-сляпо, рандомизирано и плацебо-контролирано клинично проучване (3) e проследен ефектът на полифенолна фракция от бергамот за понижаване на хиперлипидемията. Пациентите са рандомизирани в три групи – 1) плацебо (n=20), полифенолна фракция от бергамот (n=20) и фитозомна формула на полифеноли от бергамот (n=20). Пациентите са били със смесен тип хиперлипидемия, определена като LDL-холестерол над 120 mg/dl (3.1 mmol/l), триглицериди над 175 mg/dl (2.0 mmol/l) и серумна глюкоза над 110 mg/dl (6.1 mmol/l). Пациентите от полифенолната група са приемали 2 пъти дневно по 650 мг, а тези от фитозомната група -  2 пъти по 500 мг, и двете групи – за 30 дни. Полифенолната фракция от бергамот е снижила общия холестерол от 262 до 196 mg/dl (от 6.8 до 5.1 mmol/l), LDL-C  - от 175 до 116 mg/dl (от 4.53 до 3.0 mmol/l) и триглицеридите – от 252 до 170 mg/dl. Подобни резултати са отчетени и при фитозомния полифенолов препарат от бергамот – общият холестерол е снижен от 261 до 198, LDL-C – от 174 до 113, а триглицеридите – от 252 до 173 mg/dl (от 2.8 mmol/l до 1.96 mmol/l), И двете бергамотови формули са се оказали успешни в повишаването на „добрия“ HDL-холестерол – „обикновеният“ от 44 до 48 mg/dl (1.14 до 1.24 mmol/l), а фитозомният – от 44 до 50 mg/dl (1.14 до 1.29 mmol/l). Понижението на серумната глюкоза от стандартния бергамотов екстракт е от 120 до 98 mg/dl (6.7 до 5.4 mmol/l), а от фитозомния – от 124 до 96 mg/dl (6.9 до 5.3 mmol/l). Положителни промени не са наблюдавани при плацебо.

Подобни резултати е постигнал екипът на Toth (4). В отворено клинично проучване с 80 участници (42 мъже,  38 жени, средна възраст 55 +/- 13 години) с умерена хиперхолестеролемия (160-190 mg/dl) прилагането на 150 мг флавоноиден екстракт от бергамот (16% неоериоцитрин, 47% неохесперидин и 37% нарингин) за 6 месеца е довело до сваляне на общия холестерол от 255 на 224 mg/dl, LDL-C от 159 до 132 mg/dl и на триглицеридите от 159 до 133 mg/dl. Отбелязано е и повишение на „добрия“ HDL-холестерол средно от 50 до 54 mg/dl.

В проучването на Babish (5), включващо 11 участници (3 мъже и 8 жени, възраст 38-65 години), приемът на комбиниран екстракт, включващ бергамот (500 мг за 2 капсули) и осем други растителни екстракта – екстракти от гроздови семки и ципи, ябълков и боровинков екстракт, куркума корен и коренище, мангостин, листа от маслина (220 мг за 2 капсули), за 12 седмици е понижил общия холестерол със 7.3%, LDL-C с 10% и аполипопротеин В с 2.8%.

Екипът на Giozzi (6) доказва в проспективно клинично проучване с отворен дизайн, включващо 77 участници с повишен LDL-холестерол и триглицериди, че екстрактът от бергамот (500 мг дневно + 50 мг витамин С) понижава ефективно двата показателя не по-зле от синтетичния медикамент розувастатин, а още по-добре се комбинира с него, без да услива страничните му реакции. Главните активни принципи на бергамота са флавоноидите неоериоцитрин, нарингин и неохесперидин. Двете дози (10 и 20 мг) на розувастатина, бергамотът и съчетанието между тях понижават LDL- и общия холестерол, и мевалоновата киселина в урината, която е маркер за потискане биосинтеза на холестерола по т.нар. мевалонов метаболитен път. Съчетанието на розувастатин и бергамот е определено като безопасно в рамките на 30-дневния срок на провеждане на проучването (6).

В рандомизираното, двойно-сляпо и плацебо-контролираното клинично проучване с 237 участници на Mollace и кол. (7) е установено, че тримесечният прием на 500 или 1000 мг дневно екстракт от бергамот дневно понижава общия холестерол с 20% (500 мг) и 30.9% (1000 мг), LDL съответно с 23%  и 38.6% , а HDL е повишен с 25.9% (500 мг бергамот) и с 39% (1000 мг).  У шестима участници с 500 мг дневна доза и у 11 – с 1000 мг, е отбелязано умерено парене от страна на стомаха, което не се е обострило до степен, налагаща спиране на лечението. У 32 участници е била докладвана токсичност от страна на назначеното и спряно 2 месеца преди клиничното проучване лечение със статини. Тези пациенти са приемали по 1500 мг екстракт от бергамот дневно и у тях също е установено снижение на общия холестерол с 25% и на LDL-C с 27.6% , без да се появи токсичността, характерна за статините.

Клинични данни – сърдечно-съдово и метаболитно здраве

В рандомизирано, двойно-сляпо и  плацебо-контролирано клинично проучване, 90 здрави доброволци с черти на метаболитен синдром са третирани с две различни дози високо стандартизиран бергамотов фитокомплекс или плацебо за 90 дни (8) . Проследени са показателите липидни плазмени нива, гликемията, плазменият високочувствителен C-реактивен протеин (hs-CRP), HOMA-IR, телесните мазнини, ендотелната реактивност и индексът на омазнения черен дроб в началото, след шестата и след 12-тата седмица. В края на проучването и двата тествани екстракти от бергамот са показали значително подобрение в атерогенната дислипидемия и инсулиновата чувствителност (p<0.05) в сравнение с плацебо. Във високодозовата група общият, LDL- и не-HDL холестеролът и триглицеридите са показали подобрение в сравнение с плацебо след 6-тата седмица от началото на приема. След 12-тата седмица общият холестерол е понижен с 13.2 ±2.1%, LDL-C - със 17.7 ±3.2%, не-HDL-C със 17.5 ±3.1%, триглицеридите с 16.6 ±3.3%, съотношението TG/HDL-C с 22.5 ±4.4%, хомеостатичният индекс на инсулиновата резистентност (HOMA-IR) с 12.2 ±2.1%, g-глутамилтрансферазата  (GGT) с 22.2 ±4.6%, and високочувствителният C-реактивен протеин (hs-CRP) - със 17.9 ±3.4% спрямо базовата линия (p < 0.05) и спрямо плацебо (p < 0.05). Процентното съдържание на телесни мазнини и ендотелната реактивност са се подобрили спрямо базовата линия само при високодозовата група  (p < 0.05). Изследователите стигат до извода, че бергамотовите фитокомплекси са добър многоцелеви подход към метаболитния синдром, засягащ близо 24% от популацията в развитите държави (8).

Клинични данни – редукция на теглото

Бергамотовият полифенолен комплекс, обогатен с флавоноиди и пектини, е приложен с успех на пациенти със затлъстяване и атерогенен индекс на плазмата (AIP) над 0.34 и умерена хипергликемия. В рандомизирано,  двойно-сляпо и плацебо-контролирано клинично проучване е сравнен ефектът на ниска (650 мг) и висока (1300 мг) дневна доза от екстракта с този на плацебо при 52 пациенти, разделени в три групи. След  90-дневен прием, екстрактът е понижил значително глюкозата на гладно с 18.1%, триглицеридите с 32% и холестероловите параметри с до 41.4%, което е довело до мощно снижение на AIP под 0.2 във високодозираната група. Показателите на инсулина и HOMA-IR (инсулиновата реистентност) също са снижени. Във високодозираната група екстрактът е довел до 14.8% редукция на теглото и до 15.9% - на индекса на телесна маса (ИТМ, BMI). Това корелира със значително снижение на хормоните, активиращи калорийния прием – лептин и грелин, и с ъпрегулация на адипонектина.Добавките с екстракт от бергамот, особено в съчетание с пектин, имат ценното свойство да намаляват телесното тегло и инсулиновата резистентност едновременно (11).

Ренопротективен ефект

Окисленият LDL води до усилено свиване на кръвоносните съдове в бъбреците (вазоконстрикция) под действието на провъзпалителния медиатор тромбоксан А2. У плъхове, третирани с високомастна диета е установено, че бергамотът понижава значително нивата на маркера за оксидативно увреждане MDA (малондиалдехид) и намалява патохистологичните промени в бъбречната тъкан под действието на хиперхолестеролемията в сравнение с контролата (Trovato, 2010)

Антихипертензивен ефект

В 4-месечно рандомизирано и плацебо-контролирано клинично проучване с 60 участници, страдащи от хиперлипидемия и високо кръвно налягане, дневният прием на 375 мг екстракт от бергамот (стандартизиран до 150 мг флавоноиди) е довел до снижаване на LDL-C с 11.5%, на окисления LDL-C – с 2%, на общия холестерол – с 8.8% и на систоличното кръвно налягане – със 7%, което е статистически по-добър резултат от този на плацебо-групата (10).

Подобряване на когнитивните способности при психиатрични нарушения

В осемседмично отворено клинично проучване на 20 пациенти, страдащи от шизофрения, третирани с антипсихотици от второ поколение, е приложена дневна доза на екстракт от бергамот 1000 мг за 8 седмици. Резултатите са оценени по Кратката скала за психиатрична оценка (Brief psychiatric rating scale), Уискънсинския тест за сортиране на карти (Wisconsin card sorting test, WCST), Теста за вербална асоциация (Verbal fluency task-controlled oral word association test) и по Теста на Струп ца цветове и думи. В края на проучването (седмица 8) приемът на бергамот е понижил значително повтарящите се грешки по WCST, подобрил е резултата на теста за семантична гладкост и яснота при изговаряне на фонемите. Отбелязано е също подобрение по теста на Струп (12).

Хепатопротективен ефект

Неалкохолната мастна чернодробна болест (НАМЧБ) е най-честата причина за заболеваемостта и смъртността от чернодробни заболявания в глобален мащаб. Докато промяната в начина на хранене и живот могат да дадат добри резултати срещу това състояние, все още не е създаден медикамент, който да го предотвратява или лекува. Флавоноидите на бергамота имат доказан стимулиращ ефект върху липофагията и холеретично действие - засилват жлъчната секреция. Хесперидинът потиска натрупването на липиди в черния дроб и противодейства на канцерогенезата, предизвиквана от редица установени канцерогени за чернодробната тъкан (9).

В двойно-сляпо и плацебо-контролирано клинично проучване на 102 пациенти с чернодробна стеатоза  е назначен комбиниран фитопрепарат, съдържащ екстракти от бергамот и от кардун („артишоков бодил“, Cynara cardunculus) в доза от 300 мг дневно за 12 седмици. Контролната група е приемала само плацебо. В началото и в края на експеримента са измерени чернодробното мастно съдържание чрез преходна еластография, серумните трансаминази, липидите и глюкозните нива. Сред участниците, приемали екстракта от бергамот и кардун, е отбелязано значително по-голямо снижение на чернодробното липидно съдържание (−48.2 ± 39 vs. −26.9 ± 43 dB/m, p = 0.02) в сравнение с това при плацебо. Контролираният параметър (CAP-score) е снижен в най-голяма степен при индивидите с андроидно затлъстяване, наднормено тегло и при жените. След отчитане промяната в телесното тегло, тези резултати се оказват статистически значими само при лицата над 50-годишна възраст, следователно бергамотът в съчетание с кардун (и други хепатопротектори) е добър профилактикум на чернодробната стеатоза у възрастните над 50 години. (9).

БЕЗОПАСНОСТ И ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ

Бергамотът и неговите екстракти се понасят добре от повечето потребители над 18-годишна възраст при употреба в рамките на 12 седмици (три месеца), с изключение на бременните жени и кърмачките, при които безопасността на обичайно използваните количества не е доказана.  Възможни са реакции на парене, гадене и стомашно-чревен дискомфорт, които рядко са силни, и обикновено се избягват, когато екстрактът се приема след хранене. Дълготрайната употреба може да доведе до алергизиране на кожата към слънчевата светлина (фотосенсибилизация), освен в случаите, когато продуктите от бергамот са обозначени като свободни от псоралени.

Съчетанието на екстракт от бергамот с антидиабетни лекарства (включително с инсулин) може да доведе до по-силно понижение на кръвната захар от желаното, въпреки че тежка хипогликемия е много слабо вероятна. Важно е да се осъществява редовен контрол на захарта, когато бергамотът се приема от диабетици.

Бергамотът съдържа флавоноиди, които, подобно на тези в грейпфрута инхибират чернодробния ензим CYP3A4, който преработва някои лекарства в организма. Съчетанието на бергамот с тези лекарства може да забави разграждането им и да увеличи концентрациите и страничните им реакции. Такива лекарства са циклоспорин, кетоконазол, бензодиазепините, опиоидните аналгетици, калциеви антагонисти като нифедипин и амлодипин, холестеролоснижаващи лекарства (статини) – аторвастатин, симвастатин. Розувастатинът обаче не е субстрат на CYP3A4 и поради това се комбинира отлично с бергамот за подобряване на липидните и холестероловите показатели, както става ясно от посочените клинични данни.

Бергамотът е противопоказан при лица с напреднала бъбречна и чернодробна недостатъчност, при алергична непоносимост към цитрусови плодове и при деца и юноши под 19 години.

Флавоноидите на бергамота не проявяват фитоестрогенно или андрогенно действие и могат да се използват безопасно при хормонални нарушения у двата пола.

ЛИТЕРАТУРА

1. https://bergamonte.net/science/ - Официална интернет страница на продукта Bergamonte®
2. Nauman MC. Et al. Clinical application of bergamot (Citrus bergamia) for reducing high cholesterol and cardiovascular disease markers. Integr Food Nutr Metab. 2019 Mar: 6(2):10.
3. Mollace V. et al. Hypoglycemic and hypolipemic effects of a new lecithin formulation of bergamot polyphenolic fraction& a double-blind, randomized, placebo-controlled study. Endocrine, metabolic & immune disorders drug targets, 2018.
4. Toth, PP. et al. Bergamot reduces plasma lipids, atherogenic small dense LDL, and subclinical atherosclerosis in subjects with moderate hypercholesterolemia: A 6 months prospective study. Frontiers in pharmacology. 2015; 6: 299.
5. Babish JG et al. Synergistic in vitro antioxidant activity and observational clinical trial of F105, a phytochemical formulation including Citrus bergamia, in subjects with moderate cardiometabolic risk factors. Canadian Journal of Physiology and Pharmacology. 2016; 94(12):1257-66.
6. Gliozzi M, Walker R, Muscoli S, Vitale C, Gratteri S, Carresi C, Musolino V, Russo V, Janda E, Ragusa S, Aloe A, Palma E, Muscoli C, Romeo F, Mollace V. Bergamot polyphenolic fraction enhances rosuvastatin-induced effect on LDL-cholesterol, LOX-1 expression and protein kinase B phosphorylation in patients with hyperlipidemia. Int J Cardiol. 2013 Dec 10;170(2):140-5.
7. Mollace V, Sacco I, Janda E, Malara C, Ventrice D, Colica C, Visalli V, Muscoli S, Ragusa S, Muscoli C, Rotiroti D, Romeo F. Hypolipemic and hypoglycaemic activity of bergamot polyphenols: from animal models to human studies. Fitoterapia. 2011 Apr;82(3):309-16. 
8. Federica Fogacci et al. Metabolic and vascular effect of a new standardized bergamot phytocomplex : a three-arm, placebo controlled, double-blind clinical trial. Archives of Medical Science 5/2023, Vol. 19.
9. Yvelise Ferro et al. Randomized Clinical Trial: Bergamot Citrus and Wild Cardoon Reduce Liver Steatosis and Body Weight in Non-diabetic Individuals Aged Over 50 Years. Front Endocrinol, 11 August 2020; Section Obesity Vol. 11.
10. Spina A, Amone F, Zaccaria V, Insolia V, Perri A, Lofaro D, Puoci F, Nobile VCitrus bergamia Extract, a Natural Approach for Cholesterol and Lipid Metabolism Management: A Randomized, Double-Blind Placebo-Controlled Clinical Trial.Foods.(2024 Nov 30)
11. Capomolla AS, Janda E, Paone S, Parafati M, Sawicki T, Mollace R, Ragusa S, Mollace V. Atherogenic Index Reduction and Weight Loss in Metabolic Syndrome Patients Treated with A Novel Pectin-Enriched Formulation of Bergamot Polyphenols. Nutrients. 2019 Jun 4;11(6):1271.
12. Bruno, A., Pandolfo, G., Crucitti, M., Cedro, C., Zoccali, R. A., & Muscatello, M. R. A. (2017). Bergamot Polyphenolic Fraction Supplementation Improves Cognitive Functioning in Schizophrenia: Data From an 8-Week, Open-Label Pilot Study. Journal of Clinical Psychopharmacology, 37(4), 468–471.