S-ацетил-L-глутатион – антиоксидант за здрав черен дроб

S-Ацетил-L-глутатионът (SAG) e ацетилирано производно на главния нискомолекулен антиоксидант в организма, известен като глутатион (GSH). Свързването на ацетилова (CH3CO) група към серния атом на глутатиона осигурява някои специфични предимства на SAG пред редуцирания глутатион:

• Повишена стабилност. Чрез добавянето на ацетилова група към серния атом в цистеиновия остатък на глутатиона молекулата му се предпазва от предварително окисление и разграждане в стомаха, червата и кръвната плазма. Докато GSH се разгражда бързо в плазмата под действието на ензима глутатион-S-трансфераза, SAG търпи забавена деградация под действието на неспецифични за глутатиона цитоплазмени тиоестерази и след това се разгражда, както GSH;
• Подобрена абсорбция. Ацетилираният глутатион преминава по-бързо и по-лесно през биологичните мембрани, включително през тънкочревната лигавица и кръвномозъчната бариера;
• Вътреклетъчна конверсия (деацетилиране). След постъпването на SAG в клетките, ензими от групата на тиоестеразите отделят ацетиловата група от молекулата му, превръщайки го в редуциран, биоактивен глутатион;
• Липса на вкус и мирис. Не на последно място, ацетилирането на глутатиона премахва неговия специфичен серен вкус и мирис, характерен за органичните вещества със свободна тиолова (-SH) група. Това позволява включването на SAG във всекидневната диета без предизвикване на дискомфорт.

Биохимична и фармакологична активност на глутатиона и на SAG

Глутатионът (гама-L-глутамил-L-цистеинилглицин) е широкоразпространен антиоксидант във всички клетки на живите системи – растения, животни, гъби, и в някои бактерии. Представлява трипептид, изграден от три аминокиселини – цистеин, глицин и глутамат. Благодарение на тиоловата (сулфхидрилна) химична група -SH, която съдържа серен атом, молекулата му встъпва в окислително-редукционни процеси, при което тя е в непрекъснато равновесие между редуцираната форма (GSH) и окислената форма (GSSG), в която две молекули глутатион се свързват със серните си атоми и се образува глутатион дисулфид. Редуцираната форма GSH е тази, която може да встъпва в антиоксидантни реакции – неутрализиране на свободни радикали, включително реактивните кислородни видове (ROS – синглетен кислород, хидроксилов радикал, супероксидни радикали), тежки метали, ксенобиотици (чужди за организма вещества, нетипични за метаболизма му), лекарства и токсини от индустрията и околната среда. Глутатионът отдава електрон или водороден атом към тези вещества, превръщайки ги в нетоксични или слабо токсични вещества. При това той преминава в окислената си, неактивна форма – GSSG, която не се унищожава, а се превръща обратно (рециклира) до GSH под действието на ензима глутатион редуктаза (GR). Глутатионът също така реактивира антиоксидантните витамини С (аскорбинова киселина) и Е (токоферол) до техните биологично активни форми.

Глутатионът проявява два типа механизми на действие (12) – ензимни и неензимни. Ензимните са свързани със способността му да отдава директно електрони на глутатион пероксидазата и с това  да неутрализира различни хидропероксиди. Неензимните механизми включват:

• Неутрализира ксенобиотици чрез свързването им с участие на глутатион-S-трансферазата;
• Свързва провъзпалителни цитокини като левкотриен А4, превръщайки го поетапно до LTC4 и LTD4;
• Директно неутрализира реактивните кислородни видове в ролята си на антиоксидант;
• Редуцира митохондриалния ензим цитохром С, който участва в генериращата енергия електрон-транспортна верига, и възстановява активността му;
• Свързва чрез тиоловата си група оксидативни и нитрозативни субстанции;
• Отдава водородни атоми на рибонуклеотидите, стабилизирайки молекулите на РНК;
• Намалява окислението на протеините чрез свързването им с тиоловата си група.

S-ацетил-L-глутатионът няма собствена антиоксидантна активност, различна от тази на GSH, а действа в организма именно чрез превръщането си в него. Следователно от гледна точка на ефектите върху организма, за SAG важи всичко, което и за редуцирания глутатион. Той е пълноценен, стабилен прекурсор на GSH с важно за клетъчната защита значение.

Глутатионът и SAG имат антиоксидантно, хепатопротективно, имуностимулиращо, понижаващо инсулиновата резистентност, невропротективно, радиопротективно, антипсориатично, депигментиращо кожата, антифибротично и противовъзпалително действие.

Научно обосновани полезни комбинации на глутатиона и S-ацетил-L-глутатиона са тези с витамин С, аминокиселината L-цитрулин и с микроелемента селен (вж. по-долу.)

Области на приложение на глутатиона и S-ацетил-L-глутатиона

• Обща антиоксидантна и клетъчна защита;
• Повишаване на съпротивителните сили на организма;
• Преодоляване на хроничната умора;
• Неутрализиране вредните ефекти на острия и хроничния стрес;
• Детоксикация от индустриални химикали, агресивни лекарства, йонизираща радиация;
• Понижаване на инсулиновата резистентност и подобряване утилизацията на глюкозата от клетките;
• Намаляване оксидативното увреждане на клетките в условията на захарен диабет;
• Намаляване на мускулната умора, подобряване на атлетичното представяне и ускоряване на мускулната регенерация;
• Облекчаване оксидативния стрес и възпалителната симптоматика при псориазис вулгарис и усложненията му;
• Превенция на невродегенеративните заболявания и понижаване на невроналното възпаление;
• Радиопротекция по време на лъчетерапия или работа в среда с йонизираща радиация;
• Противостарееща грижа за кожата, увеличаване на еластичността, намаляване на бръчките, депигментация и фотопротекция.

Фактори на средата и здравословни проблеми, водещи до изчерпване на редуцирания глутатион

 Редуцираният, биоактивен глутатион (GSH) се изчерпва ускорено или се реактивира по-бавно в организма в хода на нормалното стареене, при излагане на хроничен стрес, остри и хронични инфекции, при обездвижване и залежаване, при небалансирана и нездравословна диета, при тежък физически труд или интензивен спорт, при остри и хронични отравяния и натоварване на организма с алкохол, тютюнев дим, токсични химикали от всякакво естество, при слънчеви и други изгаряния, излагане на йонизираща радиация, при лечение с лекарства, чиято терапевтична ширина (разликата между лечебна и токсична концентрация в организма) е малка. Генетичните нарушения в биосинтеза на глутатиона, протичащи с хемолитична анемия, метаболитна ацидоза и други смущения, също се съпровождат от дефицит на глутатиона.

Диетични източници на глутатион

Глутатионът не е витамин и не е есенциален нутриент, понеже организмът може да си го произвежда. Завишеният диетичен прием обаче предоставя на организма допълнителни здравни ползи при определени състояния отвъд поддържането на основните клетъчни функции. След като глутатионът се съдържа във всички живи клетки, може да се предположи, че всички храни, които съдържат живи клетки и техни компоненти, са негови източници. Това е вярно, но също така означава, че повечето храни не съдържат специфично големи количества от него, понеже не е резервно хранително вещество, а е равномерно разпределен в клетките и тъканите антиоксидант. Все пак, по-големи количества глутатион или хранителни вещества, усилващи регенерацията му, се съдържат в аспержите, броколите, авокадото, краставиците, спанака, зелените бобови храни (грах, зелен фасул), зеления чай, куркумата, ягодите, динята, орехите, цитрусите, сьомга и други морски риби и т.н. Органите на бозайниците и птиците (черен дроб, дреболии) също са източници на глутатион.  

S-Ацетил-L-глутатионът е полусинтетичен продукт и диетата не съдържа почти никакви количества от него. Получава се лабораторно от L-глутатион и ацетилхлорид в присъствието на катализатора трифлуорооцетна киселина (TFA)

Фармакокинетични предимства на S-ацетил-L-глутатиона

Проучванията (2) показват значителни предимства на ацетилираната форма на глутатиона в поддържането на клетъчните му нива, дори по време на „предизвикателни“ събития като травми и вирусни инфекции. Приемът на SAG увеличава абсорбцията,  подобрява бионаличността на GSH и е по-ефективно средство за повишаване съпротивителните сили на организма в сравнение със самия глутатион. Максималната плазмена концентрация (Cmax) и степента на абсорбция (AUC0-t) са по-високи след приема на SAG. В култура на човешки фибробласти от пациенти с генетично обусловен дефицит на глутатион синтазата, добавянето на SAG към средата увеличава бързо вътреклетъчните нива на GSH, което показва, че суплементирането с него може да бъде полезно при това вродено състояние (J G Okun et al., 2004).  

S-Ацетил-L-глутатионът в комбинация с пъпешов екстрат, източник на супероксид дисмутаза (SOD), е показал следните предимства в лабораторните и клиничните проучвания (4):

• Увеличава чернодробните нива на глутатиона със 140% един час след приема при натоварването на черния дроб с парацетамол;
• Подобрява абсорбцията и увеличава бионаличността с 69% в сравнение с тази на стандартния глутатион, поддържайки оптимална 24-часова концентрация;
• Понижава стреса с 22%, измерено по скалата за възприемания стрес (PSS-14) след 28-дневно третиране;
• Подобрява настроението и намалява раздразнителността с 63% след 28-дневен прием;
• Подобрява менталния фокус, вниманието и когнитивното представяне с 21% след 4-седмичен прием;
• Намалява физическата умора с 9%, ускорява мускулната регенерация и подобрява качеството на съня след 4-тата седмица.

В сравнение със скъпите еднократни интравенозни инжекции с глутатион, 7-дневният перорален прием на SAG понижава по-ефективно нивата на F2-изопростан (липиден биомаркер на оксидативния стрес), 8-оксо-2`-деоксигуанозина (биомаркер за оксидативното разграждане на ДНК), увеличава нивата на SOD-1 и понижава маркерите на окислението TBARS (тиобарбитурат-реактивни субстанции).

Едноцентрово, еднодозово, рандомизирано проучване относно бионаличността на SAG с 18 здрави доброволци  (5) показва, че след еднократен прием на SAG или на глутатион и двата продукта са с отлична поносимост. В плазмата почти не се открива SAG, което говори за бързата му деацетилация. Нивата на гама-глутамилцистеина и на цистеинилглицина (продукти на разпада на глутатиона) не са се различават съществено между двете терапии, но при редуцирания глутатион в плазмата и еритроцитите се е наблюдавал лек пик, постепенно отшумяващ след 24 часа, а при SAG са силно увеличени плазмените нива (Cmax) и площта под кривата (AUC), което потвърждава ефекта не само при лабораторни животни, но и при хората.

Омазняване на черния дроб и чернодробна фиброза

Чернодробната фиброза е постепенно влошаващо се заболяване, което в зависимост от степента си на развитие може да предизвика органна недостатъчност и чернодробна цироза. За нея няма известно лечение, въпреки че промяната в диетата и начина на живот могат да подобрят състоянието на пациентите. Натрупват се все повече данни, показващи, че оксидативният стрес, митохондриалната дисфункция и чернодробната фиброгенеза (заместването на биологично активна паренхимна тъкан със съединителнотъканни влакна) са в основата на нейната патогенеза. Установено е, че възстановяването на антиоксидантния потенциал на определени ендогенни антиоксиданти има добър протективен ефект срещу фиброзата, и глутатионът, заедно с неговия прекурсор SAG са изследвани като потенциален профилактикум срещу нея. Предварителните in vitro проучвания показват, че SAG защитава в значителна степен хепатоцитите от оксидативното увреждане на тетрахлорометана (CCl4), който предизвиква също така покачване на чернодробните ензими аспартат аминотрансфераза (AST) и аланин аминотрансфераза (ALT), изчерпва антиоксидантните ензими супероксид дисмутаза (SOD) и глутатион пероксидаза (GPx). У мишки, третирани два пъти седмично интраперитонеално с 1 мл разтвор на тетрахлорометан (1:10 в маслиново олио), е приложен перорално SAG в доза от 30 мг/кг за 8 седмици. S-ацетил-L-глутатионът значително е възстановил активността на SOD и на GPx, нивата на редуцирания глутатион (GSH), a e понижил силно нивата на окисления глутатион GSSG, пероксидацията на липидите, нивата на водородния пероксид и на реактивните кислородни видове в черния дроб. Тетрахлорометанът е предизвикал също снижение на антиоксидантите ядрен фактор Nrf2, хем оксигеназа-1 (HO-1) и цитозолния антиоксидантен протеин nqo-1 – всички тези нива са възстановени под действието на SAG. Антиоксидантът също така намалява експресията на провъзпалителните цитокини TNF-α, IL-6, MCP-1 и IL-1β в серума и в черния дроб, облекчава фиброзата, натрупването на колаген, хепатоцелуларното увреждане, митохондриалната и органната дисфункция (1).

Антидиабетна активност

Глутатионът (GSH) и неговите прекурсори като S-ацетил-L-глутатион (SAG) и N-ацетилцистеин (NAC) имат обещаваща роля в облекчаване оксидативния стрес върху клетките, тъканите и органите при пациентите със захарен диабет. В условия на неконтролиран диабет (персистираща хипергликемия) се наблюдава сериозно понижен биосинтез на GSH в организма, което може да се коригира с диетичен прием на глутатион или негови прекурсори. Глутатионът се разглежда като самостоятелен антиоксидант, неутрализиращ свободните радикали, и като кофактор на антиоксидантния ензим глутатион пероксидаза (GPx), от който у човека са познати осем изоформи. Най-широко разпространена и най-активна в цитозола и митохондррите на бозайниците и човека е GPx-1 (6). Глутатион пероксидазата неутрализира хидроксилните радикали, като им прикачва водороден атом H от тиоловата -SH група на глутатиона, при което те се неутрализират до водни молекули, а глутатионът образува окислен димер GSSG. Кофакторен микроелемент на GPx1-4 и на GPx-6 e селенът, без който антиоксидантната активност на тези ензими е силно намалена – което показва целесъобразността на съчетаването на глутатиона със селен при диабет и всички състояния, протичащи със засилен оксидативен стрес. GPx също така неутрализират водородния пероксид до вода и хидропероксидите (ROOH) до съответните органични алкохоли, които са с много по-ниска токсичност.

Липидните хидропероксиди (LOOH) са продукти на пероксидацията на мазнините и са щироко разпространени в метаболизма на диабетиците. Ако не бъдат неутрализирани от глутатиона или GPx, те се натрупват и разграждат до липидни алкоксилни радикали (LO*) и липидни пероксилни радикали ((LOO*), които допълнително стимулират липидната пероксидация. Два странични продукта на този процес – малондиалдехидът (MDA) и 4-хидрокси-2-ноненалът (4-HNE), са широко използвани лабораторни маркери на оксидативния стрес. Високите им нива в организма са индикатор за прогресиращ диабет и лош гликемичен контрол (6).

Антидиабетният ефект на глутатиона се потвърждава и от клиничните проучвания (7). В рандомизирано клинично проучване с 354 участници (104 недиабетици и 250 диабетици на лекарствена терапия на възраст между 30 и 78 години), на 125 от диабетиците е добавян 500 мг дневно глутатион  перорално за 6 месеца. Глюкозата на гладно и след нахранване, инсулинът, гликираният хемоглобин (Hb1Ac), окисленият глутатион (GSSG) и 8-хидрокси-2-деоксигуанозинът (8-OHdG, маркер за окислителното увреждане на ДНК) са измерени в началото, след 3 и след 6 месеца терапия. У пациентите, приемащи глутатион, след 3 месеца e oтбелязанo (p<0.001) статистически значимо повишение в нивата на GSH (Коен d = 1.1) и понижение в нивата на 8-OHdG (Koen d = -1.07). Последващ групов анализ показва, че са отчетени значителни снижения на HbA1c (Коен d = −0.41; p < 0.05) и инсулинът на гладно  (Коен d = 0.56; p < 0.05) у диабетиците на възраст над 55 години. Нивата на инсулина на гладно са отбелязали повишение, което показва, че глутатионът и прекурсорите му стимулират инсулиновата секреция.

Глутатионът и SAG в дерматологията

Псориазис. Значително повишение на оксидативния стрес и понижаване нивата на редуцирания глутатион в засегнатите тъкани се установява при всички пациенти с псориазис – както тези с дерматит, така и онези с псориатичен артрит и други усложнения. В едноцентрово проспективно и неблиндирано клинично проучване върху пациенти с псориазис вулгарис е установено, че всекидневният прием за 12 седмици на 20 г протеин, доказан като прекурсор на глутатиона, показва клинично подобрение, независимо дали пациентите са били на локална терапия, на процедури с ултравиолетово В лъчение или лекувани по друг начин (11). Тестваният протеин е богат на сярасъдържащата аминокиселина цистеин, която е градивен материал за молекулите на глутатиона. След писмено съгласие, на пациентите е проследяван резултатът за площ и тежест на засегнатите от псориазиса области (PASI), който се е оказал благоприятен след тримесечния прием – засегнатите от псориазиса площи на кожата са видимо намалели и симптомите като сърбеж и болка са отслабнали. Глутатионът и неговите прекурсори се очертават като перспективни антипсориатични средства, но провеждането на големи контролирани клинични проучвания предстои.

Избелващо действие. Установено е, че пероралният глутатион потиска стрес-индуцираната меланогенеза, съответно пигментацията на кожата, чрез инхибиция на ензима тирозиназа – скоростоопределящият ензим в биосинтеза на меланина. Той също така отмества процеса на меланогенезата към синтеза на феомеланин (по-светъл пигмент) вместо към по-тъмния еумеланин, с което допринася за по-светлия тон на кожата (12). Рандомизирано контролирано проучване, проведено от екипа на Weshawalit (2017), показва, че всекидневният прием на 250 мг глутатион за 4 седмици значително понижава меланиновия индекс, т.е. глутатионът е депигментиращ агент. Екипът на Handog (2016) докладва за избелващ ефект върху кожата на жени от Филипините след 12-седмичен прием на 500 мг глутатион дневно, като степента на подобрение варира индивидуално. Проучването на Etnawati (2019) показва, че и локалното приложение на крем с глутатион има депигментиращ ефект в концентрации между 0.1% и 0.5% за 8-седмичен срок на приложение. Систематичният обзор на Dilokthornsakul и кол. (2019) показва смесени резултати, като в него са включени клинични проучвания с различен дизайн и дозировки.

Не се препоръчва интравенозното приложение на разтвори на глутатиона за избелване на кожата поради високия риск от бъбречно увреждане, нарушения във функцията на щитовидната жлеза и от тежки странични реакции от страна на кожата (12).

Противостарееша грижа (анти-ейджинг) и фотопротекция. Глутатионът също така се включва в диетични режими срещу стареене на кожата, за намаляване образуването на бръчки, увеличаване на кожната еластичност и подобряване на хидратацията. Потискането на отлагането на меланин в базалния слой на епидермиса на BALB/c мишки и потискането на тирозиназната активност са в основата на фотопротективния ефект, доказан за глутатиона (14).

Радиопротекция

Глутатионът е най-разпространеният вътреклетъчен тиол (молекула с тиолова -SH група) с непротеинова структура, поради което играе голяма роля в поддържането на окислително-редукционното равновесие в клетките. Клетъчната чувствителност към радиацията е в обратна зависимост от нивата на редуцирания глутатион GSH. Известно противоречие съществува сред експертите относно радиопротективния ефект на глутатиона поради липсата на ефект в някои проучвания, където той не е успял да предотврати процеса на оксидативно увреждане, но с изясняване на нови механизми става ясно, че GSH участва във важни процеси, имащи отношение към клетъчната пролиферация и биосинтеза на нуклеинови киселини. Той също така регулира организацията на вътреядреното съдържимо и поддържа цистиновите остатъци на цинк-фингърните ДНК-свързващи мотиви във функционално състояние. Доказано е и това, че внасянето на GSH в клетките отвън намалява образуването на микроядрени и хромозомни аберации (13). Повечето резултати водят към извода, че глутатионът действа по-добре срещу хроничното излагане на радиоактивно лъчение като антиоксидант и антимутаген, отколкото при остра експозиция на високи дози радиация.

Невропротективни свойства

Глутатионът е главният антиоксидант на мозъчната тъкан и не е изненадващо, че има свойствата на невропротектор. Главна пречка пред ефективната му употреба като универсален профилактикум на невродегенеративните заболявания е ниската му абсорбция и малките количества, достигащи до главния мозък – което в значителна степен се облекчава чрез използването на неговия прекурсор – S-ацетил-L-глутатиона. За GSH са установени следните механизми в съответните отдели на нервната система (15):

• Потиска невроналното възпаление в микроглията, характерно за заболявания като паркинсонизъм и болест на Алцхаймер,  чрез потискане активността на ядрения фактор NF-κB;
• Регулира сигнализацията и нормализира редокс равновесието в астроцитите, нарушено при болестта на Алцхаймер и при множествената склероза (MS);
• В периферните Т-клетки неутрализира реактивните кислородни видове и съхранява имунната компетентност, предпазвайки имунитета от свръхактивация. Процесът е важен при MS и вирусните инфекции;
• Потиска възпалението и намалява провъзпалителните цитокини при сепсис, COVID-19 и други инфекции, увеличаващи риска от разгръщането на цитокинната буря в клетките на вродения имунитет;
• Възстановява редокс равновесието в нервната тъкан при процесите на естественото стареене и при злокачествени новообразувания;
• В ЦНС и периферните тъкани GSH намалява инфилтрацията на периферните Т-клетки – процес, който обостря симптомите на множествената склероза.

Глутатионът в спорта

Предвид универсалната антиоксидантна роля на глутатиона в организма, към него се проявява значителен интерес в спорта и спортната медицина за намаляване умората на мускулите, ускоряване на регенерацията им и подобряване на атлетичните постижения. Глутатионът се включва в професионалните диети на леко- и тежкоатлети от различни дисциплини. Проведени са и някои контролирани проучвания.

В едно от тях, което е рандомизирано, двойно-сляпо и плацебо-контролирано, е проследено въздействието на приема на глутатион и витамин С върху метаболитната функция, насищането на скелетната мускулатура с кислород, сърдечната функция и антиоксидантния потенциал по време на субмаксимално натоварване у атлети триатлонисти на средна възраст (8). Дванадесет участници на възраст 49.42 ± 5.9 години са изпълнили 90-минутно субмаксимално упражнение , съответстващо на 70% от максималната кислородна консумация, като са приемали глутатион + витамин С (VitC+Glu), витамин С (VitC), глутатион (Glu) или плацебо. При участниците от VitC+Glu групата е отбелязано понижение в обема на отделения въглероден диоксид (VCO2), съотношението на респираторния обем (RER), сърдечната честота, кръвните нива на млечната киселина (лактат) след натоварване и реактивните кислородни метаболити по теста Diacron (d-ROM), а повишени са се оказали  кислородният пулс (O2pulse), общият хемоглобин и миоглобин в мускулната тъкан и биологичният антиоксидантен потенциал. Тези резултати са по-добри при участниците, съчетавали глутатиона с витамин С, отколкото при онези, приемали само глутатион (p<0.05)

Проучвания върху мишки (9) изясняват действието на глутатиона и на аскорбиновата киселина (витамин С) по отношение метаболитните и окислително-редукционните реакции след упражнения, съответно на адаптацията на скелетната мускулатура към физическото натоварване. Мишките са разделени на четири групи – уседнали, физически активни, физически активни и приемащи глутатион (2%, 5 микролитра на грам тегло), и физически активни, приемащи витамин С (10%, 5 µL/g). Мишките са поставяни върху бягаща пътека със скорост 30 м/мин за 30 минути и веднага след това са приемали съответните субстанции. Три часа след упражнението са взети проби от плазмата и от мускулите на прасеца (m. gastrocnemius). Малондиалдехидът (MDA), който е маркер за оксидативно увреждане на мускулите, е бил увеличен след физическото натоварване, но този ефект е неутрализиран под действието на глутатиона. Адапационният сигнален протеин срещу стреса PGC-1α (пероксизомален пролифератор-активиран гама-рецепторен коактиватор 1-алфа) е увеличен както в групата на мишките, правили упражненията, но неприемали глутатиона, така и при тези от глутатионовата група. Експресията на протеините, активирани от PGC-1α, обаче е увеличена само при мишките, приемали глутатиона. Редуцираната му форма GSH е увеличена в митохондриите, а окислената – в цитозола, което показва, че глутатионът активира аеробния метаболизъм, който е с много по-ефективно генериране на енергия в сравнение с анаеробния.

В рандомизирано, двойно-сляпо и плацебо-контролирано клинично проучване (10) със 75 мъже, тренирани на силови упражнения, е приложена комбинацията от глутатион и аминокиселината L-цитрулин (GSH-CIT), L-цитрулин малат или целулоза (плацебо) за 8 седмици. Участниците са тествани за състава на телесната маса и за мускулната сила в началото, след 4тата и след 8-мата седмица. Венозни кръвни проби са взети в началото и след осмата седмица. Лег пресата е усилена след тренировката за съпротивление, но не е установена разлика между отделните групи (p<0.05), а изтласкването от „лежанка“ е останало непроменено. Не са отбелязани значителни промени в телесната маса, количеството мазнини в организма, или съдържанието на вода в тялото; не са открити и биохимични промени между различните групи. Чистата мускулна маса и мускулната сила са в положителна корелация при GSH-CIT участниците, но не и при плацебо или L-цитрулин самостоятелно. Съчетанието GSH-CIT увеличава чистата мускулна маса и сила след четвъртата седмица на прием (10).           

Противотуморни свойства

Установено е също, че SAG предизвиква апоптоза (програмирана клетъчна смърт) в различни линии ракови клетки – значително по-силно в сравнение с GSH. Екипът на Locigno (Int J Oncol 2002, Jan 20(1):69-75) установява, че SAG предизвиква апоптоза в човешки клетки от лимфома по начин, несвързан с ефекта на редуцирания глутатион, което дава повод за допълнителен интерес към ацетилирания глутатион в експерименталната онкология. Употребата на глутатион и прекурсорите му при различните ракови заболявания трябва да се преценява индивидуално от лекарите, понеже невинаги е полезна – например токсичността на различни химиотерапевтици към раковите клетки може да намалее поради антиоксидантното действие на глутатиона.

Безопасност    

S-Ацетил-L-глутатионът се понася добре от голямата част потребители. Понякога може да причини газове, диария или алергичен обрив. При някои потребители с бронхиална астма е възможно глутатионът да предизвика хиперреактивност на бронхиалното дърво и обостряне на астматичното състояние (поради генетична особеност в метаболизма на глутатиона), поради което приемът му от астматици не се препоръчва, въпреки някои обнадеждаващи теоретични данни.

Дългосрочният прием на глутатион и аналозите му може да намали нивата на микроелемента цинк в организма, поради което потребителите, употребяващи глутатион за по-дълъг от три месеца срок, е добре да приемат по 10-15 мг цинк дневно за избягване на цинков недостиг.

Провеждани са специални проучвания, посветени на безопасността на S-ацетил-L-глутатиона – обратен мутационен анализ ин витро, микроядрен тест ин витро, перорален тест за остра токсичност и 13-седмичен тест за оценка на хроничната токсичност (3).  Ин витро тестовете не са показали генотоксична или мутагенна активност. Не е проявена смъртност или заболеваемост у лабораторните животни при еднократно натоварване. Средната смъртна доза LD50 e определена на повече от 2000 мг/кг (за човека такава доза би означавала над 100-140 грама, което е нереалистична доза за хранителна добавка). Приемът на SAG за 13 седмици се е понесъл добре и не е довел до неврологични, поведенчески или двигателни нарушения, офталмологични, коагулационни или репродуктивни (за мъжките организми) смущения, отклонения в анализа на урината, кръвната биохимия, хематологията или хормоните на щитовидната жлеза. Леки увеличения в рамките на нормалното са отбелязани в размерите на черния дроб, бъбреците и слезката, без хистопатологични отклонения в тези или в други органи. Максималната доза, при която не се наблюдават никакви патологични явления дори при всекидневен прием, е определена на 1500 мг/кг тегло, което показва отличен профил на безопасност на SAG.

КНИГОПИС

1.         Di Paola R, Modafferi S, Siracusa R, Cordaro M, D'Amico R, Ontario ML, Interdonato L, Salinaro AT, Fusco R, Impellizzeri D, Calabrese V, Cuzzocrea S. S-Acetyl-Glutathione Attenuates Carbon Tetrachloride-Induced Liver Injury by Modulating Oxidative Imbalance and Inflammation. Int J Mol Sci. 2022 Apr 17;23(8):4429.

2.         https://www.chemicalbook.com/article/s-acetyl-l-glutathione-physiological-roles-and-pharmacokinetic-characteristics.htm

3.         Camillerapp C. et al. Safety assessment of S-acetyl glutathione for use in foods and dietary supplements. Food and Chemistry Toxicology May 2025, Vol. 199, Article 115279

4.         https://esliteglutathione.com/pages/clinical-studies

5.         Sergio Fanelli et al. Oral administration of S-acetylgluthatione: Impact on the levels of glutathione in plasma and erythrocytes of healthy volunteers. Int J Clin Nutr Diet July 2018, DOI:10.15344/2456-8171/2018/134

6.         Tuell D, Ford G, Los E, Stone W. The Role of Glutathione and Its Precursors in Type 2 Diabetes. Antioxidants (Basel). 2024 Feb 1;13(2):184.

7.         Kalamkar S, Acharya J, Kolappurath Madathil A, Gajjar V, Divate U, Karandikar-Iyer S, Goel P, Ghaskadbi S. Randomized Clinical Trial of How Long-Term Glutathione Supplementation Offers Protection from Oxidative Damage and Improves HbA1c in Elderly Type 2 Diabetic Patients. Antioxidants (Basel). 2022 May 23;11(5):1026.

8.         Lee E, Park HY, Kim SW, Sun Y, Choi JH, Seo J, Jung YP, Kim AJ, Kim J, Lim K. Enhancing Supplemental Effects of Acute Natural Antioxidant Derived from Yeast Fermentation and Vitamin C on Sports Performance in Triathlon Athletes: A Randomized, Double-Blinded, Placebo-Controlled, Crossover Trial. Nutrients. 2023 Jul 26;15(15):3324.

9.         Aoi, W. et al. Oral administration of glutathione modulates exercise-related metabolic and oxidative factors in skeletal muscles of mice. Advanced Redox Research, Vol. 12, August 2024, Article 100104.

10.       Hwang P, Morales Marroquín FE, Gann J, Andre T, McKinley-Barnard S, Kim C, Morita M, Willoughby DS. Eight weeks of resistance training in conjunction with glutathione and L-Citrulline supplementation increases lean mass and has no adverse effects on blood clinical safety markers in resistance-trained males. J Int Soc Sports Nutr. 2018 Jun 27;15(1):30.

11.       Prussick R, Prussick L, Gutman J. Psoriasis Improvement in Patients Using Glutathione-enhancing, Nondenatured Whey Protein Isolate: A Pilot Study. J Clin Aesthet Dermatol. 2013 Oct;6(10):23-6.

12.       Gupta S. Glutathione in dermatology: A bright future or fading hype? CosmoDerma. 2025;5:51. doi: 10.25259/ CSDM_49_2025

13.       Chatterjee A. Reduced glutathione: a radioprotector or a modulator of DNA-repair activity? Nutrients. 2013 Feb 7;5(2):525-42.

14.       Nagapan TS, Lim WN, Basri DF, Ghazali AR. Oral supplementation of L-glutathione prevents ultraviolet B-induced melanogenesis and oxidative stress in BALB/c mice. Exp Anim. 2019 Nov 6;68(4):541-548.

15.       Knudsen, E. et al. Glutathione and neurodegenerative diseases: immunopharmacological implications. Front Pharmacol. Vol. 16, 2025. 15 Jan 2026 https://doi.org/10.3389/fphar.2025.1737199