Вътрематочната инсеминация като пряк път към осъществяване на успешна бременност

Същност на интраутеринната инсеминация

При естествено забременяване сперматозоидите от семенната течност е необходимо да преминат от вагината през цервикалния канал и маточната кухина, за да достигнат фалопиевите тръби, където се осъществява оплождането (фертилизацията). В някои случаи определени фактори от страна на някой от партньорите може да доведе до забавено случване на този процес или невъзможност да бъде осъществен. При подобни случаи на намалена фертилност (субфертилитет) лечението на двойката пациенти може да започне с извършването на т.нар. вътрематочна (интраутеринна) инсеминация (IUI). Тази техника е най-леката форма на асистирана репродукция от гледна точка на инвазивност, стрес и финансови средства. В същото време трябва да се има предвид, че постигането на успешна бременност е по-малко вероятно в сравнение с класическото ин витро оплождане (IVF) или интрацитоплазменото инжектиране на сперматозоид в яйцкетка (ICSI). Основно предимство, освен малкия стрес и времеемкост, при инсеминацията е и че самата фертилизация се осъществява в организма на жената както при естественото забременяване.

От какви стъпки се състои процедурата

Интраутеринната инсеминация представлява поставяне на обработена семенна течност в маточната кухина посредством специален катетър, като в почти всички случаи процедурата е безболезнена за пациентката. Преди това е необходимо проследяване на цикъла на жената. Това се осъществява посредством ултразвукови прегледи и хормонални изследвания в определени дни. Целта е да се определи моментът на спукване на фоликула (овулация) и освобождаване на яйцеклетката в маточната тръба. В някои случай по пренценка на лекаря акушер-гинеколог може да се приложи и лека медикаментозна терапия (стимулация) при проследяването с цел корекция на определени хормони, узряването на яйцеклетката и стимулирането на овулацията в определен времеви диапазон.

От лабораторна гледна точка при провеждане на интраутеринна инсеминация е необходимо специфична обработка на семенната течност на партньора/донора в деня на овулацията. Най-често обработката на еякулата включва центрофугиране с т.нар. плътностен градиент. Целта е премахването на семенната плазма, различни клетъчни и неклетъчни елементи (детрит), неподвижни сперматозоиди и други. Следващата стъпка е промиване на получената утайка със специална хранителна среда, която запазва жизнеспособността и подвижността на репродуктивните клетки (гамети). В случаите, когато качеството на семенната течност позволява от гледна точка на концентрация и подвижност на сперматозоидите, може да се приложи т. нар. “swim up” техника. Тя представлява надслояване на промитите клетки с хранителна среда и изчакване на тяхното изплуване. Това позволява селекецията на най-подвижните сперматозоиди.

В края на обработката трябва да се получи чиста суспензия от прогресивно подвижни гамети, които да са с концентрация между 5 и 15 милиона на милилитър. Така обработеният материал с обем около половин милилитър се поставя в матката. Тестът за бременност се прави около две седмици след приключване на процедурата.

При какви условия може да се проведе интраутеринна инсеминация и кога не е препоръчителна

Цикъл с интраутеринна инсеминация може да бъде приложен при пациенти с:

• Неизяснен инфертилитет;
• Лека форма на ендометриоза;
• Проблеми с цервикалния канал или секрет;
• Наличие на проходими маточни тръби;
• Отклонения в семенната течност;
• Еректилна дисфункция;
• Проблеми с еякулацията.

В случаите, когато не се постигне желаната бременност след няколко вътрематочни инсеминации се препоръчва пристъпването към процедура по ин витро фертилизация, където оплождането се осъществява в лабораторни условия и след култивиране се трансферира ембрион в маточната кухина.

Интраутеринна инсеминация не се препоръчва когато са налични следните патологични изменения:

• Установена непроходимост на маточните тръби;
• Липса на маточни тръби;
• Данни за възпалителен процес, засягащ правилното функциониране на половата система;
• Наличие на средна към тежка форма на ендометриоза;
• Тежък мъжки фактор;
• Липса на сперматозоиди в еякулата (азооспермия).

Освен изброените индикации и контраиндикации, прилагането на вътрематочна инсеминация трябва да бъде съобразено с редица допълнителни фактори при всяка пациентска двойка. Такива са възрастта (най-вече на партньорката), периодът от когато се правят опити за забременяване и не на последно място тяхното желание за лечение. На фона че инсеминацията е най-щадящата форма на асистирана репродукция трябва да се има предвид, че успеваемостта от тази процедура при пациентки под 36 годишна възраст е около 12% в световен мащаб. При неуспешен опит не е редно лекуващия екип и пациентите да се увличат в многобройни опити особено ако двойката е в напреднала репродуктивна възраст. Смята се че максималния брой опити, които трябва да се направят и в случай че не са успешни, да се премине към друга форма на асистирана репродукция е между 3 и 6, като отново трябва да се напомни че това трябва да се прецени индивудално за всяка двойка пациенти.

Прочетете още:

• Проблемно забременяване - какво, кога и как?