Сироп от нар – лечебно-профилактични и диетични свойства

Нарът (Punica granatum от сем. Блатиеви - Lythraceae) е сухолюбиво малко храстче или дърво (до 4-5 м.), чиято родина са сухите райони на Средна Азия – Иран, Афганистан (там и до днес носи името анар), Пакистан и части от Армения, Индия и Туркменистан. Пренесен е в по-топлите райони на Европа много преди Великите георгафски открития; в испаноезична Америка – към края на 16 в., и в Калифорния – в края на 1760-те години. Култивира се и у нас, предимно в по-топлите райони на Южна България. От френското му име – grenade, свързано с латинската дума granatum – зърнест, произлиза и наименованието на ръчното метателно оръжие – гранатата, по аналогия с формата и структурата на плодовете. В медицината се използват пресните плодове на нара (Punicae granati fructus), сокът от тях (Punicae granati fructum sucus), корите от плодовете (Granati pericarpium), кората на клоните (Punicae granati cortex) и корените (Punicae granati radix). Настоящият материал е фокусиран върху полезните свойства на плодовия сок на нара.

Химичен състав

В зависимост от сорта, начина на отглеждане, почвените и климатичните условия, наровите плодове и сокът от тях имат вариабилен фитохимичен състав. По данни от Китанов (1), пресният сок от нар съдържа 8.22-19.7% монозахариди (4.83-10.57% глюкоза), 0.2-9.05% чиста лимонена киселина и значително количество аскорбинова киселина (витамин С). В някои страни като Азербайджан, плодовият сок е индустриален източник на лимонена киселина. Плодовият сироп е богат също на фенолни съединения, сред които: (-)-катехин, процианидини B1 и B2, антоцианини и антоцианидини – цианидин, цианидин-3-глюкозид, ~3,5-дигликозид и ~3-рутинозид, делфинидин и неговите 3-глюкозид и 3,5-диглюкозид, пеларгонин-3-глюкозид и пеларгонин 3,5-диглюкозид; флавоноли (кемпферол, лутеолин, мирицетин, кверцетин, кверцетин-3-O-рутинозид, кверцимеритин), органични киселини (кафеена, ферулова, хлорогенова, канелена, лимонена, галова, ябълчена, янтарна, винена, o- и p-кумарова, канелена и протокатехова) (4). Антоцианините са водноразтворимите пигменти, на които се дължи червеното оцветяване на пресния и на пастьоризирания сироп от нар. Хидролизиращите се танини се съдържат преобладаващо в плодните кори (перикарпа) и в корите на клоните, но и плодовият сироп съдържа известно количество галотанини и елагитанини – на които се дължат обаче 92% от антиоксидантната активност на сиропа (4). Парадоксално, комерсиално приготвеният сироп от нар в промишлени условия съдържа повече танини от сиропа, приготвен от месестите околоплодници, понеже съдържа повече екстракт от вътрешните прегради между зърната (плацентарни мембрани), а те са богати на елагитанини. сиропът от нар е богат на фибри и на минерали и микроелементи, особено на калий, калций, магнезий и фосфор. В сиропа се съдържат в малки количества всички протеиногенни аминокиселини.

Чрез изваряване и сгъстяване на сока от нар се получава традиционната кавказка подправка нашараби (2). Гренадинът е гъст сироп от нар, използван като „екзотична“ съставка на алкохолни и безалкохолни коктейли. Той също съдържа полезни вещества, но е прекалено сладък за редовна и продължителна употреба.

Традиционна употреба

Приложението на сиропа от нар в народната медицина датира от незапомнени времена. В гръцката митология, нарът е известен като „плодът на мъртвите“ и произлиза от кръвта на Адонис. Наред с това, той символизира фертилността, любовта и началото на нов живот и често се изобразява и споменава в митовете за богините Афродита (на любовта) и Хера (на брака и раждаемостта). Старите християни в Персия (днешен Иран) са приемали, че нарът, а не ябълката, е истинският забранен плод, за който става дума в Светото писание. Нарът се споменава и в Корана като едно от „добрите Божи творения“.

Хипократ е предписвал сиропа от нар при стомашни болки. В древния Рим сироп от нар е консумиран от жените срещу безплодие. Арабите са го прилагали при стомашни разстройства и главоболие, а също смятат, че допринася за укрепването на черния дроб, за лечението на жълтеница, болести на далака, сърцебиене, болка в гърдите, при изтощение и бледа кожа на лицето. В Грузия сиропът е използват за гаргара и вътрешна консумация при фарингити, простуда, колит и треска (2). През XV в. арменският лекар Амасиаци посочва в своите трудове, че свареният сироп от кисел нар (арменците различавали кисели и сладки сортове), смесен с пчелен мед, „помага при злокачествени язви и разяжда ракови образувания“ (3). В тибетската медицина, сиропът от сладък нар се използва при болки в стомаха и бъбречни камъни, а този от киселия – срещу диабет. Сгъстеният сироп е популярно средство срещу скорбут и висока температура.

В Аюрведа, нарът е известен като Dadima и се приема за Tridosha Shamaka – плод, балансиращ трите доши – ватта, питта и кафа, с успокояващо, „пречистващо“ и имуностимулиращо действие. Плодовете и сокът от Dadima имат въздействие върху следните органи и системи: Нервна система – мозъчен тоник, особено при дебилни състояния и психични увреждания; Храносмилателна система – затягащо, укрепващо апетита (при изтощени болни), диария, диспепсия, глисти и други паразити; Кръвообращение – кардиотонично, кръвоспиращо, антианемично; Дихателна система – експекторант (отхрачващо); Отделителна система – диуретик; Репродуктивна система – усилва сперматогенезата; Имунна система – тоник, предпазва от инфекции на дихателната и храносмилателната система.  

Антиоксидантен ефект

Всички части от наровото растение проявяват антиоксидантна активност и сокът от плодовете не прави изключение – както пресният, така и комерсиалният продукт, получен чрез механична екстракция, пастьоризация и филтрация. В едно проучване (5) e сравнена антиоксидантната активност на пресен сироп (фреш) от арилусите (месестите обвивки около семената), комерсиално произвеждан сироп от целите плодове, червено вино и зелен чай. Активността е измервана по четири различни метода – три от тях определящи степента на неутрализиране на свободните радикали (ABTS, DPPH, DMPD), и един – базиран на способността да редуцира железните съединения (FRAP). Изчислено като TEAC (антиоксидантен капацитет, еквивалентен на Тролокс – аналог на витамин Е, приет за стандарт), сиропът от целите плодове се е оказал с най-висиропата антиоксидантна активност (18-20 TEAC), следван от фреша (12-14 TEAC), и чак след това се нареждат зеленият чай и червеното вино (средно с 6-8 TEAC). Авторите посочват, че това се дължи на антоцианините, хидролизиращите се танини и особено на елагитанините, които се намират в индустриално произведения сироп. Неутрализирането на реактивните кислородни видове (ROS) намалява оксидативния стрес върху тъканите, увреждането на клетките и възпалителните процеси в целия организъм.

Едно сравнително проучване (Seeram et al., 2008) показва, че сокът от нар има най-висока антиоксидантна активност, поне 20% по-висока от тази на сироповете от ябълки, асай бери, череши, синя и червена боровинка, грозде, портокал, а също на червеното вино и напитките от типа „студен чай“ – черен, зелен и бял.

Висока хранителна стойност

Описаният по-горе фитохимичен състав на наровите плодове и сироп показва богатството на нутриенти в тях. Нарът е богат на витамин Е (антиоксидант), витамин К (есенциален за кръвосъсирването) и магнезий, който участва в регулацията на кръвното налягане и кръвната захар. Както пресните плодове, така и соковете и екстрактите от нар, са изобилен източник на ценни хранителни вещества, и поради това се препоръчват за включване в диетата на лица с наднормено тегло, диабетици, хипертоници, изтощени болни, пациенти на хемодиализа (вж. по-долу), спортисти и възрастни хора с много съпътстващи заболявания.

Области на приложение в съвременната диетология и фитотерапия

сиропът от нар и производните му се препоръчват за обща антиоксидантна и противостарееща грижа, като мултивитаминно и укрепващо имунитета средство, за профилактика на онкологични заболявания (а под контрола на лекаря – и като помощно средство за лечението им), за профилактика на сърдечно-съдови заболявания, хипертония, за подобряване на храносмилането, протекция на черния дроб, понижаване на холестерола и триглицеридите, облекчаване на диария и чревни инфекции, раздразнено дебело черво, възпалителни чревни заболявания, отеоартрит и ревматоиден артрит, за подобряване на паметта и превенция на невродегенеративни заболявания, за подобряване на атлетичните постижения и за подобряване на фертилността у двата пола.

Сърдечносъдови заболявания

Високото съдържание на антиоксидантни полифеноли и на органични киселини обуславя мощния кардиопротективен и вазопротективен ефект на плодовете и сироповете от нар, поради който те се употребяват срещу сърдечната недостатъчност, артериалната хипертония, атеросклерозата и дислипидемията.

Известно е, че сиропът от нар понижава систоличното кръвно налягане чрез потискане активността на ангиотензин-конвертиращия ензим (АКЕ) (C.B.Stow, 2011), подобно на лекарствата еналаприл и рамиприл. сиропът понижава средното артериално налягане на диабетични плъхове, вкарвани в хипертония с инжектирането на ангиотензин II, след 4 седмици (M. Mohan, 2010).

Клинично е проследяван ефектът на тригодишен редовен прием на сироп от нар (50 мл дневно) от пациенти със стеноза на каротидните артерии (10 пациенти – една година, 5 пациенти – три години), при което е установено, че под действието на сока дебелината на каротидната интима (показател за натрупването на плаки в артериалната стена) е намалено с 30% след първата година, докато при контролата тя е увеличена с 9%. Активността на параоксоназа-1 (ензим, потиснат при съдово възпаление) е завишена с 83% у „наровата“ група, базовото оксидативно състояние на LDL (нископлътностните липопротеини, които в окисления си вид се отлагат като плаки в артериалните стени) и чувствителността на LDL към окисление под действието на медни йони са понижени съответно с 90% и 59% след 12-месечния прием. Серумните нива на антителата срещу окислените LDL са понижени с 19% и тоталният антиоксидантен статус (TAS) е повишен със 130%. Систоличното кръвно налягане е понижено с 12% след първата година и се е запазило така до края на тригодишния период на проследяване. Основната допълнителна полза от проследяването до края на третата година е допълнителното понижение на LDL-оксидацията с още 16% (10).

Двуседмичният прием на сироп от нар води до намалено задържане и агрегация на LDL (начален етап от формирането на атеросклеротичните плаки) и увеличена активност на серумната параоксоназа (протективна естераза срещу окислението на липопротеините, пряко свързана с „добрите“ HDL) с 20% у хората (9).

Четиринадесетмесечният прием на сироп от нар от плъхове намалява окислението на LDL от перитонеалните макрофаги с повече от 90% поради намаляване образуването на супероксидни радикали. Атеросклеротичните лезии са намалени с 44%, а у мишки със „заглушен“ ген за аполипопротеин Е и напреднала атеросклероза, сокът от нар намалява окислението на LDL с 31% и увеличава макрофагеалния ефлукс на холестерола с 39% (M. Kaplan, 2001 (9)).

В контролирано клинично проучване с 22 диабетични пациенти от Иран е установено, че дневният прием на 40 г концентриран сироп от нар понижава общия холестерол, „лошия“ LDL-C холестерол и съотношението на  LDL-C към HDL. Серумните триглицериди и HDL-C са останали без промяна (A. Esmailzadeh, 2006).

Проведено е проучване върху плъхове, което да изясни разликите в ефекта на сиропа от нар и на екстрактите от плодовете му върху артериалните функции при затлъстели плъхове с диабет от неинсулинозависим тип (II). И двете средства предизвикват значително понижение в експресията на маркерите за съдово възпаление, тромбоспондина и цитокина TGF-β1 (трансформиращ растежен фактор бета-1) (Nigris, 2007 (9)). Увеличените нитритни и нитранти нива в плазмата показват съдоразширяващ ефект, опосредстван от образувания на място азотен оксид (NO).

Артериална хипертония

Мета-анализ на данните от 8 рандомизирани клинични проучвания показва, че приемът на сироп от нар понижава систоличната стойност средно с 4.96 mmHg и диастоличната – с 2.01 mmHg, като понижението в систоличната стойност е налице независимо от продължителността на прием, но то е следното: над 12 седмици – понижение средно с 4.36 mmHg, под 12 седмици – 5.83 mmHg. По отношение на дозата, дневно количество под 240 мл дава по-голямо понижение – 11.01 mmHg, спрямо 3.62 mmHg при дози над 240 мл (14). Като извод – редовният прием на дози от 100-200 мл дневно за не повече от 2-3 месеца е по-ефективен от непрекъснатия прием на големи количества от сиропа.

Дислипидемия и атеросклероза

Консумацията на сироп от нар за срок от 3,6,9 и 12 месеца води до съответно понижение в нивата на липидните пероксиди с 43%, 89%, 86% и 90% у пациенти с дислипидемия и стеноза на каротидните артерии (15).

У мишки с експериментално предизвикана атеросклероза, приемът на сироп от нар, полифенолен екстракт на прах и прахообразен екстракт от стритите цветове на нара, предизвиква намаляване размера на атеросклеротичните лезии, като в най-голяма степен (70%) действа екстрактът от цветовете, следван от сиропа (44%) (15).

В двойно-сляпо кръстосано клинично проучване (Moazzen, 2017) с 30 участници, страдащи от метаболитен синдром, е сравнен ефектът от едноседмичния прием на 500 мл сироп от нар с този на плацебо. сиропът от нар е по-ефективен по отношение понижението на систоличното и диастоличното налягане и на висиропочувствителния C-реактивен протеин, който е маркер на възпалението в мастната тъкан. Нивата на глюкозата и на инсулина на гладно, както и инсулиновата резистентност (HOMA-IR), не са променени.

Кардиопрофилактика при диализни пациенти

Мета-анализ на данните от седем контролирани клинични проучвания показва, че консумацията на нар и екстракти от него (плодове, плодов сироп или екстракти от корите) оказва антиоксидантно, противовъзпалително, антихипертензивно действие и подобрява липидния профил (намалява триглицеридите и увеличава „добрия“ HDL-холестерол) у пациентите на хемодиализа (11).

Захарен диабет

Мета-анализ на данните от 16 клинични проучвания с 538 участници показва, че сиропът и екстрактите от нар нямат съществено влияние върху нивата на кръвната захар и инсулина на гладно, нито на хомеостатичния модел на оценяване на инсулиновата резистентност (HOMA-IR) или на гликирания хемоглобин (17). При всички проучвания на пациенти с диабет или метаболитен синтром обаче се наблюдават подобрения в контрола на кръвното налягане и липидния статус, здравината на кръвоносните съдове и степента им на склерозиране, а също и на антиоксидантния потенциал в тъканите.

Сокът от нар усилва ефекта от аеробните тренировки върху инсулиновата резистентност и нивата на чернодробните ензими у пациенти с диабет тип 2 значително в сравнение със само едното от средствата поотделно (Sasan Nemati et al., BMC Nutrition 8, Article 48, 2022))

Други автори изясняват потенциалните хипогликемични ефекти на сиропа от нар, но в ин витро и лабораторни ин виво условия, а не в клинично проучване – полифенолите на нара потискат активността на алфа-глюкозидазата и на дипептидил пептидаза-4, подобно на лекарства като съответно акарбоза и ситаглиптин (Virgen-Carillo, 2020).

Роля на сиропа от нар в превенцията на възпалителни заболявания

Както елагитанините и образуваните от тях уролитини, така също фенолните киселини и флавоноидите в състава на сиропа от нар, имат изразено противовъзпалително действие както върху опорно-двигателния апарат (кости, мускули, стави), така и върху вътрешните и храносмилателните органи. Противовъзпалителните механизми са многобройни и допълващи антиоксидантното действие, като включват потискане активацията на NF-κB, даунрегулация на циклооксигеназа-2 (COX-2), инхибиция на експресията на PGES-1 (простагландин Е1 синтаза) и понижаване синтеза на PGE2 (9). Неутрофилите са бели кръвни клетки, които играят важда роля във възпалителния процес чрез генериране на голямо количество реактивни кислородни видове (ROS) под действието на ензимите NADH-оксидаза и миелопероксидаза. Пуниковата (октадека-9,11,13-триенова) киселина, която е основна съставка на мазнините в семената на нара и компонент на сиропа от плодовете, потиска активацията на NADH-оксидазата под действието на туморния некротичен фактор-алфа (TNF-α).

Уролитините, които се образуват от елагитанините под действието на чревната микрофлора, потискат активността на матричните металопротеази (MMP-9), които са колагеназни ензими, разграждащи извънклетъчния матрикс и стимулиращи отделянето на провъзпалителни цитокини.

Остеоартрит и ревматоиден артрит. Ензимите от групата на p38-MAPK (p-38 митоген-активируеми протеин кинази), които регулират отделянето на провъзпалителни цитокини (IL-1, TNF-α), активират неутрофилите, предизвикват апоптоза и разрушаване на ставните хрущяли, биват потискани от полифенолите в соковете и екстрактите от наровите плодове (9). При ревматоидния артрит, критични медиатори на възпалението са TNF-α, IL-1β, MCP-1 (моноцитен хемоатрактантен протеин), индуцибилната азотен оксид синтаза (iNOS) и COX-2, стимулацията на всеки от който зависи от p38-MAPK и NF-κB – чиито инхибитори са наровите елагитанини и фенолни съединения.

В рандомизирано кинично проучване с 55 пациенти с ревматоиден артрит (30 – интервенция, 25 - контрола) е оценен ефектът на дневна доза от 2 х 250 мг екстракт от плодовете на нара в сравнение с плацебо (целулоза) за 8 седмици. У пациентите от „наровата“ група, резултатът по тестовата система DAS28 е значително по-добър, подуването, сковаността и болката на ставите са по-слабо изразени, скоростта на утаяване на еритроцитите и също е намалена, резултатът от въпросника HAQ (Health Assessment Questionnaire) също е по-добър, а концентрациите на антиоксидантния ензим глутатион пероксидаза (GPx) са завишени (16). Без промяна са останали нивата на матричните металопротеази (MMP-3), C-реактивният протеин и малондиалдехидът.

Инфертилитет у мъжете

В проучване върху плъхове (G. Türk, 2008) e установено, че пероралният прием на плодов екстракт от нар понижава нивата на оксидативния маркер MDA (малондиалдехид), увеличава нивата на редуцирания глутатион (GSH), аскорбиновата киселина (витамин С) и активността на глутатион пероксидазата (GSH-Px) и каталазата (CAT). Третираните животни са получили увеличение в концентрациите на сперматозоидите в надсеменниците, подвижността на сперматозоидите, в плътността на сперматогенните клетки, диаметъра на семенните каналчета и дебелината на герминалния клетъчен слой, а намаление е отчетено в честотата на образуване на анормални сперматозоиди (13).

Болест на Алцхаймер

В проучване върху мишки, сиропът от нар намалява с около 50% натоварването на мозъчната тъкан с разтворимия пептид Abeta 42 и отлагането на амилоиди в хипокампа в сравнение с това при контролата (12). Третирането на животните със сока води до подобряване на симптоматиката и по-адекватно поведение спрямо различни стимули (по-добра ориентация в лабиринти, по-бързо плуване и с по-голяма издръжливост и т.н.)

Хепатопротективен ефект

Систематичен обзор и мета-анализ на данни от 9 рандомизирани клинични проучвания показва, че консумацията на нар и сироп от него понижава значително нивата на аспартат аминотрансферазата (AST) и на аланин аминотрансферазата (ALT) у пациенти с метаболитни нарушения или с индекс на телесна маса над 30 след продължителен прием от 8 седмици и повече (18). У общата популация, или у пациенти, консумирани наровите продукти за по-кратко време, тези ефекти не са наблюдавани. Нивата на гама-глутамил трансферазата (GGT) се понижават при всички популации, у които този ензим е с патологично повишени стойности.

При плъхове, препаратите от нар понижават степента на чернодробното увреждане и фиброзиране, предизвикано от диетилнитрозамин, като регулират активността на ядрените фактор NF-κB и Nrf2 и потискат нивата на циклооксигеназа-2 ( Hadiya Husain et al., 2018).

У плъхове, предварително третирани с екстракт от нар, е наблюдавана усилена устойчивост на чревната пропускливост в условията на остро тридневно предозиране с алкохол (Young-Eun Cho et al., 2020). Превантивната мярка ускорява възстановянането нивата на протеините в тесните връзки между чревните епителни клетки ZO-1, оклудин, клаудин-1, а стресовите маркерни протеини са с понижени нива спрямо контролата.

Върху плъхове, сиропът от нар намалява зависимата от митохондриите клетъчна смърт след увреждане на бъбреците и черния дроб с наночастици на медния оксид (Eman I Hassanen, 2018).

Също при плъхове, сиропът от нар предотвратява развитието на неалкохолната мастна чернодробна болест чрез облекчаване на оксидативния стрес и възпалението на хепатоцитите (M. Noori et al., 2016).

Подобряване на паметта у възрастните хора

В 12-месечно рандомицирано, двойно-сляпо и плацебо-контролирано клинично проучване с 261 пациенти на възраст от 51 до 70 години, е проследен ефектът на 8 унции (236 мл) сироп от нар дневно или плацебо върху паметта и когнитивните функции. Измерванията на паметта по ревизирания тест за краткотрайна визуално-пространствена памет (BVMT-R) и чрез селективния напомнящ тест на Бушке. Резултатите показват, че 12-месечният прием на сироп от нар може да подобри заучаването на визуална информация и да укрепи краткотрайната памет (19).

Превенция на неонаталната исхемия и мозъчното увреждане на новородените

Изследвания върху мишки показват, че диетичният прием на сироп от нар (а също и на ресвератрол, който е изследван паралелно), прибавян към питейната вода на майките, може да намали риска от мозъчна исхемия вследствие на травма на главата при раждането. Установен механизъм на този ефект е намаляване активността на ензима каспаза-3, иницииращ разграждането на протеини и ДНК-молекули, под действието на полифенолните съединения (T. West et al., 2007: Developmental Neuroscience 29; (4-5):363-72).

Противотуморна активност

сиропът от нар често е споменаван като профилактикум и дори терапевтикум на злокачествените заболявания, и това не е без основание – както заради общата му антиоксидантна активност, така и поради специфични доказани механизми (5). Разбира се, информацията по тази тема трябва да се разглежда критично и в случай на установено онкологично заболяване или сериозен риск за развиването на такова винаги е важно първо да се проведе консултация със съответния специалист, преди нарът да се включи в лечебно-хранителния режим.

 Националният здравен институт на САЩ препоръчва нара като един от най-добрите профилактикуми на онкологичните заболявания (https://www.cancer.gov/about-cancer/treatment/cam/hp/prostate-supplements-pdq#_162), като посочва важната роля на полифенолните съединения и елагитанините (алфа- и бета-пуникалагин, пуникалин и пуниглюконин).

Рак на простатната жлеза. Проучване върху мишки (6) показва, че пероралният прием на плодов екстракт потиска значително туморния растеж и понижава нивата на простатно-специфичния антиген (PSA). Доказани механизми на този ефект са активиране на сигналните протеини Bax и Bak (засилващи апоптозата на раковите клетки), даунрегулация на Bcl-X_L и Bcl-2 (антиапоптотични), потискане експресията на циклините D1, D2 и Е и др. В експерименти с човешки клетъчни линии на простатния карцином (Rettig et al., 2008) e установено, че антитуморният ефект на плодовия екстракт от нар включва и директното потискане на ядрения фактор NF-κB. Единственото засега клинично проучване (фаза II) върху реални пациенти, приемали перорално сок от нар (8 унции, или 236 мл дневно), показва, че той намалява значително времето за удвояване нивата на PSA (PSADT) – от 15 месеца на 54 месеца, и е свързано с по-добра преживяемост на болните (7). Отбелязано е също 12% понижение в пролиферацията на раковите клетки и 17% засилване на апоптозата им.

Рак на млечната жлеза. Установено е потискащото действие на елаговата киселина и на уролитините А и В (метаболити на елагитанините, образувани от чревните бактерии) върху ензима ароматаза (8) – ефект, аналогичен на този при лекарствата от групата на ароматазните инхибитори (летрозол, анастрозол, екземестан), който води до блокиране продукцията на излишен естроген. Понеже естрогенът е главен проканцерогенен фактор, и ароматазата превръща тестостерона в естроген, нейното блокиране потиска пролиферацията на раковите клетки. Уролитините и лутеолинът блокират клетъчния цикъл в ранна фаза и увеличават нивата на ензима каспаза 3, който участва активно в апоптозата на раковите клетки. Друг ензим -  17-бета-хидроксистероид дехидрогеназата, участващ в естрогеновия биосинтез, също е молекулен таргет на екстрактите от плодовете на нара.

Колоректален карцином. Уролитин А и елагитанините потискат развитието на раковите клетки чрез блокиране на клетъчния цикъл и инхибиране на MAPK-сигналния път. Пуникалагинът и елагитанините имат антипролиферативно действие, но само в случаите, когато ракът не е вече метастазирал (8). Описано е потискане на фосфорилирането на p65 субединицата на NF-κB и инхибиция на активността му, а също така 79% инхибиция на експресията на TNF-α в човешките ракови клетки (9).

Рак на главата и шията. Екстрактите от наровите плодове и семена оказват радиопротективно действие при химиотерапията на туморите в тези области на тялото, като потискат образуването на свободни радикали от радиоактивното лъчение и намаляват оксидативното увреждане върху здравите клетки (8). Нарът облекчава симпомите на облъчването чрез потискане липидната пероксидация и съхраняване целостта на клетъчните мембрани. Също така, екстрактите намаляват увреждането на кожните фибробласти чрез потискане активацията на NF-κB и на каспаза-3, с което облекчават радиационния дерматит; срещу оралния мукозит също се наблюдава протективен ефект.

Рак на белия дроб. Установено е, канцерогенезата в белия дроб е улеснена, когато под действието на цигарен дим или други токсини се нарушава клетъчното деленe (митоза) в белодробната тъкан и паренхимът постепенно се замества с фиброзна тъкан, а нивата на хипоксия-индуцибилният фактор-1-алфа (HIF-1α). сиропът от нар и екстрактите от него намаляват образуването на възли (нодули) в белодробната тъкан и предотвратяват спада в нивата на HIF-1α. Наред с това, нарът понижава нивата на маркерите, свързани с клетъчната пролиферация и ангиогенезата (образуването на нови кръвоносни съдове, хранещи тумора) – MAPK, NF-κB и PI3K/Akt (8). Мощният антиоксидантен ефект на сиропа от нар го прави полезен и за намаляване на риска от рак на белия дроб при пациенти с ревматоиден артрит, които приемат метотрексат – както самото заболяване, така и това лекарство за него, увеличават риска от този вид рак.

Рак на кожата. сиропът и екстрактите от нар намаляват увреждането на кожните клетки от слънчевите UV-B лъчи и увеличават прага на възпаление и зачервяване на кожните клетки, действайки като „вътрешен“ слънцезащитен агент. Консумацията на нар се препоръчва за всички, работещи и спортуващи на силно слънце, и на любителите на природата, плажовете, откритите пространства. Доказано е също фотохемопревантивното действие на наровите плодове срещу UV-A-инициираното увреждане на кератиноцититие у хората (Deeba N. Syed, 2007).

Безопасност и предупреждения

Нарът и неговият сироп са доказано безопасна храна и лечебно-профилактично средство през вековете, но и токсикологичните проучвания го потвърждават. Средната смъртоносна доза (LD50) при мишки е висиропа – 731 мг/кг при интраперитонеално инжектиране, което отговаря на много голямо количество при перорален прием – остро отравяне със сироп от нар е почти невъзможно, но хроничният прием на висиропи дози (над 300-400 мл всекидневно) може да предизвика диария, болки в корема или други симптоми от стомашно-чревния тракт, а се увеличава рискът от сенсибилизация с проява на алергична непоносимост – сърбеж, алергичен ринит, отоци и задух (в по-тежките форми).  Интраназалният прием при плъхове не е показал отклонения в диетичния прием, телесното тегло, поведенчески, биохимични или хистопатологични изменения (A. Vidal, 2003).

Нормалният диетичен прием на количества под 250-300 мл дневно е безопасен дори за деца, бременни и кърмачки. Според проучване на Washington University, консумацията на сироп от нар от бременните жени може да понижи риска от преждевременно раждане, прееклампсия, ограничения в растежа и хипоксични увреждания на мозъка на плода или новороденото (https://medicine.wustl.edu/news/pomegranate-juice-may-prevent-pregnancy-complications/).

Приемът на сироп от нар по време на терапия с антикоагуланти не се препоръчва поради засилен риск от кървене – фенолните съединения в нара също забавят кръвосъсирването, което не е проблем при здравите лица, но в съчетание с лекарствата може да бъде опасно. Също така, сиропът от нар потиска активността на чернодробния изоензим CYP2CP, който разгражда кумариновия тип антикоагуланти (варфарин, аценокумарол/синтром, фенпрокумон) и усилва техния ефект (9).

Някои от компонентите на наровите плодове са също така инхибитори на изоензима CYP3A4, поради което могат да забавят разграждането и да усилят действието на лекарствата, които са субстрати на CYP3A4 – имуносупресори (циклоспорин, такролимус, сиролимус), химиотерапевтици (тамоксифен, доцетаксел, циклофосфамид, анастрозол), антимикотици (флуконазол, кетоконазол), антидепресанти (амитриптилин, сертралин, циталопрам, миртазапин), много бензодиазепини, статини, полови хормони и аналозите им и т.н. Не се препоръчва продължителният прием на сироп от нар, освен след консултация с лекар, в случаите на приемане на лекарства - CYP3A4-субстрати.

КНИГОПИС

1. Китанов, Б. Културните растения в България – морфология, произход, история и значение. Наука и Изкуство, София, 1986.
2. Скляревски, Л.Я. Лечебни свойства на хранителните растения. Държавно издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив 1975.
3. Иванова, К. Лечебната сила на храсти и дървета. ИК „Колибри“ София, 2009
4. Seeram N.P., Schulman R.N., Heber, D. (Ed.) Pomegranates – Ancient roots to modern medicine. Medicinal and Aromatic Plants – Industrial Profiles. Taylor & Francis Group, LLC, 2006
5. Gil MI, Tomás-Barberán FA, Hess-Pierce B, Holcroft DM, Kader AA. Antioxidant activity of pomegranate juice and its relationship with phenolic composition and processing. J Agric Food Chem. 2000 Oct;48(10):4581-9.
6. Malik A, Afaq F, Sarfaraz S, Adhami VM, Syed DN, Mukhtar H. Pomegranate fruit juice for chemoprevention and chemotherapy of prostate cancer. Proc Natl Acad Sci U S A. 2005 Oct 11;102(41):14813-8.
7. Allan J. Pantuck et al. Phase II study of pomegranate juice for men with rising prostate specific antigen following surgery or radiation for prostate cancer. Clin Cancer Res (2006); 12(13): 4018-4026.
8. Amulya Thotambailu et al. Role of pomegranate in the treatment of cancer. In book Pomegranate, InTechOpen, 2021.
9. Zarfeshany A, Asgary S, Javanmard SH. Potent health effects of pomegranate. Adv Biomed Res. 2014 Mar 25;3:100
10. Aviram M, Rosenblat M, Gaitini D, Nitecki S, Hoffman A, Dornfeld L, Volkova N, Presser D, Attias J, Liker H, Hayek T. Pomegranate juice consumption for 3 years by patients with carotid artery stenosis reduces common carotid intima-media thickness, blood pressure and LDL oxidation. Clin Nutr. 2004 Jun;23(3):423-33. 
11. Baghdadi G, Shidfar F, Dehnad A. The effect of pomegranate consumption on cardiovascular risk factors in hemodialysis patients: A systematic review of clinical trials. Phytother Res. 2023 Nov;37(11):4963-4975. 
12. Hartman RE, Shah A, Fagan AM, Schwetye KE, Parsadanian M, Schulman RN, Finn MB, Holtzman DM. Pomegranate juice decreases amyloid load and improves behavior in a mouse model of Alzheimer's disease. Neurobiol Dis. 2006 Dec;24(3):506-15.
13. Türk G, Sönmez M, Aydin M, Yüce A, Gür S, Yüksel M, Aksu EH, Aksoy H. Effects of pomegranate juice consumption on sperm quality, spermatogenic cell density, antioxidant activity and testosterone level in male rats. Clin Nutr. 2008 Apr;27(2):289-96
14. Sahebkar A, Ferri C, Giorgini P, Bo S, Nachtigal P, Grassi D. Effects of pomegranate juice on blood pressure: A systematic review and meta-analysis of randomized controlled trials. Pharmacol Res. 2017 Jan;115:149-161.
15. Aviram, M., Rosenblat M. Pomegranate protection against cardiovascular diseases. Evid Based Complement Alt Med 2012; Article ID 382763.
16. Ghavipour M, Sotoudeh G, Tavakoli E, Mowla K, Hasanzadeh J, Mazloom Z. Pomegranate extract alleviates disease activity and some blood biomarkers of inflammation and oxidative stress in Rheumatoid Arthritis patients. Eur J Clin Nutr. 2017 Jan;71(1):92-96. 
17. Haohai Huang et al. Lack of efficacy of pomegranate juice supplementation for glucose management, insulin levels and sensitivity: evidence from a systematic review and meta-analysis. Nutrition Journal 16, Article number 67, 2017.
18. Hossein Bahari et al. The effect of pomegranate consumption on liver function in adults: A systematic review and meta-analysis. Complement Ther in Med Vol. 80, Article ID 103008, 2024
19. Prabha Siddarth et al. Randomized placebo-controlled study of the memory effects of pomegranate juice in middle-aged and older adults. The American Journal of Clinical Nutrition Vol. 111, Issue 1, January 2020: 170-177.