×

Как работи NewPay?


Когато плащате с NewPay, всъщност NewPay плаща поръчката ви вместо вас. Вие я получавате и разполагате с три начина да я платите към тях:



Изберете NewPay като начин на плащане при завършване на поръчката си и следвайте стъпките.
Волска жлъчка


Жлъчката (лат. bilis, англ. bile, гр. корен – chole-) е жълтозелена течност, произвеждана от черния дроб на човека и повечето гръбначни животни, която участва в разграждането на липидите в тънкото черво. Основно се състои от вода (95-97%), жлъчни соли (0.7%), билирубин (0.2%), липиди, холестерол и лецитин (0.5%), неорганични соли, аминокиселини, стероли, ензими и витамини (1). В нея се съдържат също антиоксиданти като глутатион, витамин Е и мелатонин (N-ацетил-5-метокситриптамин) (4). Реакцията на жлъчката е леко алкална – pH = 7-8. Жлъчните киселини са крайният продукт на холестероловия метаболизъм.

Секрецията на жлъчка по каналите на жлъчното дърво се извършва първо от апикалните мембрани на хепатоцитите по транспортни системи от два типа – зависими и независими от жлъчните соли. Те представляват касетъчни транспортни протеини, свързващи високоенергийното съединение аденозин трифосфат (АТФ) и отделящи жлъчка регулярно, но с променливо темпо, според различни нервни или хормонални стимули. В епителя на жлъчните канали жлъчката се концентрира или се отделя директно към жлъчния мехур и жлъчния канал, откъдето попада в дванадесетопръстника (дуоденуума). Човешкият организъм произвежда около 750-1000 мл жлъчка дневно, от която 75% е секретирана от жлъчните каналчета (каналикули), събиращи произведената в черния дроб жлъчка. От това количество, половината се отделя по транспортер, зависещ от жлъчните соли, а друга ¼ се секретира под действието на хормона секретин, отделян в отговор на нахранването от S-клетките на дванадесетопръстника. Количеството отделена жлъчка се повлиява в по-малка степен и от хормоните холецистокинин, гастрин, соматостатин, а също и от нервни сигнали, идващи по разклонения на блуждаещия нерв (n. vagus).

 

Какви физиологични функции изпълнява жлъчката (1)

  • Тя е главен път на екскретиране от организма на мастноразтворими токсини от околната среда (ксенотоксини), включително тежки метали, пестициди, лекарства, канцерогенни химикали и др.;
  • В нея са разтворени жлъчните пигменти билирубин (жълт) и биливердин (метаболит на билирубина, зелен на цвят), сместа от които в червата придава кафевия цвят на изпражненията.  Техните молекулни маси са между 300 и 500 Da и поради това не се филтрират и екскретират ефективно през бъбреците;
  • Освобождава организма от излишните количества билирубин, който е потенциално токсичен разпаден продукт на хемоглобина. Прекомерното натрупване на билирубин води до жълтеница (иктер);
  • Усвояването на мастноразтворимите витамини А, D, Е и К от диетата е значително по-ефективно при адекватна жлъчна секреция;
  • Жлъчните соли са главните органични вещества в жлъчката и нормалната им функция е да емулгират диетичните липиди в червата и да улесняват чревната им абсорбция;
  • Жлъчката е главният път за елиминиране на холестерола от организма. Около половината произвеждан в тялото холестерол е необходим за синтеза на жлъчни киселини и соли (3);
  • Тя предпазва организма от чревни инфекции чрез отделянето на имуноглобулин А (IgA), провъзпалителни цитокини и вещества, стимулиращи локалния чревен имунитет;
  • Представлява важна част от холехепаталния и ентерохепаталния кръговрат;
  • Разкъсва молекулите на бактериалните липополизахариди и намалява техния алергенен и имуногенен потенциал.

От казаното става ясно, че добавянето на жлъчни соли, жлъчка или екстрактите ѝ към диетата изпълнява всички тези функции и същевременно стимулира отделянето на собствена жлъчка от черния дроб, понеже приетите отвън жлъчни соли се реабсорбират частично по ентерохепаталния кръговрат (черва-черен дроб-черва) и стимулират отделянето на горепосочените 50% от „каналикулната“ жлъчка, детоксикирайки така черния дроб и целия организъм.

 

Химичен състав на жлъчните соли

 Жлъчните соли се състоят от соли на четири различни вида свободни жлъчни киселини със стероидна структура  (2) – холева, дезоксихолева, хенодезоксихолева и литохолева киселина. Всяка от тези киселини може допълнително да се свързва с аминокиселините глицин или таурин, при което се получават още по-сложни по състав соли – тауроурсодезоксихолева (TUDCA) и урсодезоксихолева  (UDCA) киселина. Самите жлъчни киселини нямат емулгиращи свойства по отношение на липидите, а само техните соли, които играят ролята на повърхностно активни вещества (ПАВ).

 

Физиологично действие на жлъчните соли

Жлъчните соли биват синтезирани от холестерол или се извличат от кръвния поток с участието на хепатоцитите. От черния дроб те попадат през жлъчните пътища в дуоденума и тънкото черво, където емулгират мазнините и намаляват повърхностното напрежение на мастните капки, така подготвяйки ги за действието на панкреатичните и чревните липази. Солите са едри, негативно заредени йонни частици, които не се абсорбират лесно от горните отдели на тънкото черво, и поради това остават в тънкото черво, докато голямата час от мазнините бъдат разградени. В долните отдели на тънкото черво, жлъчните киселини и техните соли се реабсорбират в кръвния ток, откъдето постепенно черният дроб ги концентрира отново.  Този кръг се обозначава като ентерохепатален кръговрат. В хода му, една част от солите се губят и черният дроб допълва липсващите количества чрез биосинтеза им de novo от холестерол. Цялото количество жлъчка в организма се рециклира от 4 до 14 пъти за денонощие.

Жлъчните соли обикновено почти не достигат до дебелото черво. Когато това все пак се случи, например при нарушения в чернодробния метаболизъм или при прекалено мазна диета, те предизвикват задържане абсорбцията на вода и натрий, при което се развива водниста диария.

Солите на жлъчката се транспортират в среда, генерирана в черния дроб, и съдържаща натрий, вода, хлориди и бикарбонати. Тези вещества служат за неутрализиране на стомашната киселина, постъпваща от стомаха към тънкото черво. В тази среда се придвижват и изхвърлят от организма неразтворимите във вода холестерол, стероиди, лекарства, химикали, разпадни продукти на хемоглобина и т.н. В жлъчката се съдържат също слузи, серумни протеини, мазнини, урея, фосфолипиди и отломки от структурни протеини (2).

 

Традиционна употреба на жлъчните соли в китайската медицина

В многобройните източници на традиционната китайска медицина (ТКМ) от древността до днес се посочва, че жлъчката подобрява чернодробната функция, разтваря жлъчните камъни, потиска размножаването на вируси и бактерии, подобрява сърдечния хронотропизъм (антиаритмичен и кардиотоничен ефект), оказва антиалергично, антипиретично, антиоксидантно, седативно, антиконвулсивно, спазмолитично, антиконгестивно (против подуването на лигавиците, например назалната) и антидиабетично действие (4). Волската жлъчка се споменава най-рано около 500 пр. Н.е. по време на династията Джоу. Съвременен обзор по темата (2014 г.) показва, че в Китай се използват или са използвани в миналото жлъчни екстракти от 44 вида животни, сред които антилопи, мечки, тигри, слонове, коне, риби, гарвани, кокошки, змии, раци, костенурки и дори от човека. Една от най-високо ценените жлъчки обаче е тази от говежди произход – от бикове и волове, като при вторите нейното съдържание и качество е сред най-високите поради високото ѝ съдържание на фосфолипиди и жлъчни киселини.

Волската жлъчка е използвана масово като средство срещу жълтеница и за елиминиране на чревните паразити (4). Начинът, по който е описана жълтеницата от типа Gu Dan – замаяност, стомашен дискомфорт, тежест в стомаха, олигурия, оцветяване на кожата, отговаря вероятно на острата фаза на вирусните хепатити А, В или С. Жлъчката се препоръчва срещу хепатит в традиционната медицина и на други народи, но в съвременната здравна система има специфични протоколи за лечение на вирусните хепатити и една такава добавка може да бъде допълнение към тях по преценка и с разрешението на лекуващия лекар.

Високо ценени в ТКМ са жлъчните камъни от воловете – Calculi bovis, или Niu Huang. Те са особено богати на жлъчни соли и се приемат под формата на прах за „прочистване на сърцето, отстраняване на флегмата, разблокиране на отверстията, успокояване на патогенния вятър и детоксикация при замаяност, температура, апоплексия, мания, епилепсия, възпалени гърло и език, мехури и циреи“ (13). Това описание, макар и предимно художествено от гледна точка на западната медицина, описва точно редица от фармакологичните ефекти на волската жлъчка.

 

Съвременни индикации на волската жлъчка

Волската жлъчка и нейните соли се използват при жлъчно-каменна болест (холелитиаза), билиарен рефлукс, повишен холестерол, дисбактериоза в червата, холестатични чернодробни заболявания (първична билиарна цироза, педиатрични холестатични нарушения, първичен склерозиращ холангит и лекарство-индуцирана холестаза) (6). Предвид това, че клиничните проучвания са провеждани с отделни нейни компоненти -  UDCA, TUDCA и полусинтетичните им аналози, представляващи лекарствени продукти, приемът на жлъчка като хранителна добавка следва да се разглежда като допълнение към основното лечение, назначено от лекаря.

У пациентите с холецистектомия (отстранен жлъчен мехур), волската жлъчка е особено ценен заместител на липсващата или недостатъчната жлъчна секреция. Тя е незаменима добавка и при наличието на жлъчни камъни, които пречат на нормалното оттичане на жлъчката по жлъчните пътища. Редовният прием може да помогне дори за намаляване диаметъра и за спонтанно изхвърляне на част от камъните.

Жлъчката модулира състава на чревната микрофлора и оказва антимикробен ефект в червата, неутрализирайки бактериални патогени и вируси с мастна обвивка (инфлуенца/грип, херпес, жълта треска и др.). Приемът по време на студените месеци може да спомогне за предотвратяване на респираторни вирусни и бактериални инфекции.

Свойството на жлъчните соли да повишават периферната и централната инсулинова чувствителност им отрежда място в профилактиката и третирането на инсулиновата резистентност, преддиабетните състояния и захарен диабет от тип 2 (6).

 

Механизъм на действие на жлъчката и нейните соли

Жлъчните киселини са сигнални молекули, реагиращи с различни рецептори в черния дроб и тъкани извън него. Един от тях е фарнезоидният Х рецептор (FXR), който е главен регулатор на биосинтеза и транспорта на жлъчните соли и осигурява правилното протичане на ентерохепаталния кръговрат. Поради наличието на чернодробни вено-венозни анастомози, не всичката жлъчка попада обратно в този кръговрат и някои жлъчни киселини реагират с други рецептори извън черния дроб – именно прегнановия X рецептор (PXR), рецептора за витамин D (VDR), конститутивния андростанов рецептор (CAR) и мембранния Такеда G-протеинов рецептор-5 (TGR5, GPBAR) (6).

Фарнезоидният Х рецептор е сензор за повишеното количество жлъчни киселини и неговата активация в хепатоцитите намалява синтеза им, а в ентероцитите – потиска транспортните системи за обратното им поемане. Активирането му под влиянето на приетите отвън жлъчни соли (първо в ентероцитите, преди достигането на черния дроб по кръвен път) води до намаленото им реабсорбиране и до засилване изхвърлянето им заедно с разтворените в тях мастноразтворими токсини.

Рецепторът CAR също се активира при концентриране на жлъчката и има подобни ефекти като този на FXR, но отпадането на функцията на единия не се компенсира от другия. Активацията на TGR5 води до активация на макрофагите (имуностимулиращ ефект) и до оптимизиране регулацията на глюкозния метаболизъм (антидиабетен ефект). Друг TGR-5 медииран ефект е свързан с активацията на този рецептор в ентероендокринните L-клетки, което води до отделянето на инсулиноподобния глюкагоноподобен пептид (GLP-1), който регулира отделянето на инсулин и концентрацията на глюкоза след нахранване (ефект срещу метаболитния синдром и диабета). Активацията на TGR-5 в панкреатичните бета-клетки стимулира отделянето на инсулин по механизъм, свързан с калциевите йони и цикличния аденозин монофосфат, което предотвратява отделянето на глюкагон от алфа-клетките и покачването на кръвната захар.

В скелетната мускулатура жлъчните киселини активират разхода на енергия, като активират йодтиронин дейодиназа D2 – ензим, който превръща хормона на щитовидната жлеза тироксин (T4) в още по-мощния трийодотиронин (T3), който активира изгарянето на мазнините (ефект против затлъстяване).

 

Влияние на волската жлъчка върху чревната микрофлора

Бактериалната хидролаза на жлъчни соли (BSH) е ензим на пробиотичните микроорганизми в човешките черва, който деконюгира жлъчните соли до свободни жлъчни киселини с намалена токсичност (но достатъчно голяма спрямо патогенните микроби). Други ензими като 7α-дехидроксилазите превръщат жлъчните киселини холева и хенодезоксихолева до до деоксихолева и литохолева, които са селективни антимикробни средства в червата, контролиращи патогенния растеж. Антипатогенният ефект бива директен – чрез разрушаване на протеинови структури в бактериалните стени, и индиректен – чрез FXR, активиращ отделянето на антимикробните агенти индуцибилна азотен оксид синтаза (iNOS) и интерлевкин-18 (IL-18) (Inagaki, 2006; Wahlstrom, 2016) (6).

Установено е, че при диабетиците от двата типа – инсулинозависим и неинсулинозависим, се наблюдава намалено разнообразие на чревния микробиом, понижение в популациите на рода Firmicutes и бутират-продуциращите бактерии и увеличена чревна пропускливост (6). Последвалите проучвания са показали, че съчетаният прием на пробиотици и жлъчни соли увеличава продуктивността на късоверижни мастни киселини от пробиотичните бактерии (лактобацили и бифидобактерии) и показва още по-добър гликемичен контрол и активация на липидния метаболизъм, отколкото това става при всяка от терапиите поотделно – пробиотична и с жлъчни соли. Проведено е проучване у диабетиците от тип II (неинсулинозависим), което показва отлични резултати при комбинирането на антидиабетни лекарства (в случая гликлазид), пробиотици и жлъчни соли (10).

 

Употреба на жлъчните соли при специфични медицински проблеми

Известни са някои медицински състояния, при които жлъчните соли доказано дават положителен ефект. Преди за започне употребата им, е добре да се проведе консултация с лекар, за да се включат в оптимален профилактично-терапевтичен режим.

  • Нарушено храносмилане / диспепсия

Жлъчните соли диспергират мастните капки до микрочастици, правейки ги лесни за разграждане от липазите, които също биват активирани от жлъчката. При недостатъчно вливане на жлъчка в дванадесетопръстника се образуват газове и болка в стомаха и червата и се появява чувство на тежест и умора. Приемът на волска жлъчка оказва газогонен, спазмолитичен и антидиаричен ефект и облекчава симптоматиката. Особено удачни са комбинациите на волската жлъчка с екстракти от лечебни растения, доказано стимулиращи дейността на храносмилателните жлези и оказващи противовъзпалително и спазмолитично действие – лютива мента, пеметрум (пчелник), резене, женско биле и т.н.

  • Жлъчнокаменна болест (холелитиаза)

Увеличената жлъчна секреция е полезна за организма тогава, когато жлъчката е достатъчно рядка, за да се евакуира бързо от жлъчните пътища, без да се сгъстява и образува конкременти – жлъчни камъни. При наличието на такива могат да се наблюдават симптоми като остра болка (жлъчна колика), газове, стомашни спазми, болка в дясното подребрие, пробождаща болка към гърба, диария или запек. Образуването на жлъчните камъни отнема месеци, поради което разтварянето им под действието на жлъчните соли също е бавен процес – приемът на волска жлъчка може да продължи много месеци, дори година или две. За да бъде възможно разграждането на камъните с тази добавка, е необходимо те да не надхвърлят 1-2 см в диаметър, да бъдат по-малки от половината жлъчен мехур, жлъчните пътища да бъдат проходими и жлъчният мехур да има запазен контрактилитет – мускулите му да се съкращават силно по време на хранене. Предимство на третирането на жлъчните камъни с волската жлъчка е, че се избягва хирургичното отстраняване на мехура, облекчават се симптомите и може да се запази ежедневната активност без болка. Жлъчните соли са съвместими с лекарства и с физични методи като разбиване с насочен ултразвук или лазер (холелитотрипсия). Жлъчните соли са ефективно средство за разтваряне на камъните при 60-70% от всички случаи, но и при останалите могат да облекчат симптоматиката (8).

  • Метаболитен синдром и затлъстяване

В понятието „метаболитен синдром“ се включват пет основни симптома – повишено кръвно налягане (хипертония), повишена кръвна захар (хипергликемия), наднормено тегло (с увеличена обиколка на талията), повишени нива на холестерола и триглицеридите. Метаболитният синдром увеличава значително риска от сърдечно-съдови заболявания, инсулти, диабет и преждевременна смърт и е огромен проблем на съвременното здравеопазване. Основните причини за него са висококалорийните диети, ниската двигателна активност и генетичната предразположеност, наред с хроничния стрес и недоспиване, които ускоряват развиването му.

 „Разливането“ на мастни киселини от дисфункционалната, инсулин-резистентна мастна тъкан, предизвиква липотоксичност върху не-мастните тъкани поради натрупването на токсични метаболити на триглицеридите, активиране на провъзпалителните цитокини, нарушаването на гликемичния контрол и развиването на захарен диабет. Приемът на жлъчни соли оказва кардиопротективен ефект, понижава възпалението и подобрява липидния метаболизъм, спомагайки за елиминиране на мастните и холестеролови излишъци от кръвообращението (6).

Главният механизъм, засилващ термогенезата и изгарянето на мазнините, е свързан с активацията на рецептора TGR5, който активира липолиза и промотира трансформацията на бялата мастна тъкан в кафява (https://www.sciencedaily.com/releases/2018/01/180116111133.htm).

  • Атеросклероза

Активацията на рецепторите TGR5 в макрофагите и ендотелните клетки на артериите оказва антиатерогенно действие върху съдовите стени и противодейства на постепенното им стесняване (Steiner, 2011). Активирането на TGR5 в мастната тъкан засилва изразходването на енергия и спомага за понижаване на теглото и предотвратяване на атерогенезата, опосредствана от голямото количество свободни мастни киселини и LDL-холестерола (van Nierop et al., 2017).

  • Хиперхолестеролемия

Около 20-30% от излишния холестерол в организма влиза в състава на жлъчните киселини и соли, докато 70% постъпва химически непроменен в жлъчния мехур и след това се изхвърля в червата, включен в състава на жлъчката. Недостатъчната жлъчна секреция поради стагнация в отделянето на жлъчка, например поради недостатъчен прием на храни, промотиращи отделянето ѝ, означава по-малко превърнат в жлъчни соли  холестерол и повече – реабсорбиран обратно холестерол, с всички неблагоприятни последици на това. Описани са много механизми, по които жлъчката и влиянието ѝ върху рецептори като FXR въздействат върху холестероловия метаболизъм, и често те са разнопосочни и включват както временно увеличаване на „лошия“ холестерол с последващо активиране на засиленото му елиминиране, така и директна стимулация на липопротеин липазите, разрушаващи холестероло-липидните комплекси, но като краен резултат, нивата на общия холестерол и на триглицеридите обикновено се понижават (6).

  • Захарен диабет

Откакто в края на 20. век става ясно, че жлъчните киселини са активатори на FXR, интересът към тях с оглед третирането на диабета не е стихвал. Активацията на FXR понижава чернодробния синтез на глюкоза, увеличава натрупването на гликоген, оптимизира секрецията на инсулин и подобрява централната (чернодробната) и периферната инсулинова чувствителност. Под действието на FXR се увеличаава активността на глюкозния транспортер GLUT4 в черния дроб и се засилва усвояването на глюкозата от панкреатичните β-клетки (6).

  • Възпалителни чревни заболявания – болест на Крон, улцерозен колит

Предварителни данни (9) показват, че жлъчните киселини и техните метаболити, които стигнат до дебелото черво (5% от цялото количество; останалите 95% се реабсорбират или разграждат в долните отдели на тънкото черво) имат хормонална активност и реагират с рецептори от ядрения или G-протеин-куплирания тип, които имат важно отношение към балансирането на вродения имунен отговор в чревната лигавица. Жлъчните киселини нормализират числеността на важна популация дебелочревни FOXP3+  регулаторни T (Treg) клетки, експресиращи транскрипционния фактор RORγ, при което се облекчава чувствителността на дебелочревната лигавица спрямо възпалителните процеси с помощта на ядрените рецептори за жлъчните киселини (11).  Проучванията са върху мишки и контролирани проучвания с пациенти, страдащи от ВЧЗ, още не са извършвани, но емпиричният опит показва облекчение при тази група болни.

  • Псориазис

Псориазисът е автоимунна възпалителна дерматопатия, характеризираща се с Т-клетъчна и ендотелна клетъчна активация, локални съдови промени, натрупване на неутрофили и засилена пролиферация с анормална диференциация на кератиноцитите. Още в началото на века (2003 г.) унгарски автори са проверили хипотезата от 1970-те години, че недостигът на жлъчни соли намалява разграждането на бактериалните ендотоксини и довежда до пренасянето им надолу по червата, където те ангажират имунната система, предизвикват отделянето на големи количества провъзпалителни цитокини и проявата на псориазиса върху кожата или ставите (псориатичен артрит). Жлъчните соли фрагментират ендотоксините, които представляват липополизахариди от клетъчните стени на патогенните бактерии, и ги превръщат в нетоксични и неимуногенни частици, които не предизвикват отделянето на цитокини. Идеята на изследователите намира потвърждение в това, че клиничните изяви на псориазиса наподобяват в голяма степен симптомите на експерименталната ендотоксемия – треска, левкоцитоза, повишаване на капилярната пропускливост, понижение в нивата на комплемента, нарушения в кръвосъсирването, повишен VLDL-холестерол, завишени чернодробни ензими и т.н. 

Контролираното клинично проучване, доказващо тези наблюдения, е проведено с 800 пациенти (258 жени и 542 мъже на възраст между 6 и 80 години), които са имали кожни изяви на псориазиса, които са приемали 2-3 пъти дневно по 1 капсула жлъчни киселини (дехидрохолева к-на) за 1-6 седмици в острата фаза и за 3-8 седмици в хроничната фаза. Третираната с жлъчни киселини група е била от 551 пациенти, а останалите са лекувани със стандартната фармакологична терапия (циклоспорин и др.). Резултатите са изчислявани по скалата PASI (Psoriasis area severity index). В резултат, 434 от 551  (78.8%) са станали асимптоматични, а другите 117 (21.2%) са отбелязали подобрение в показателите на PASI. При пациентите в остра фаза на заболяването, асимптоматичните пациенти са 95.1%, а при хроничните – 70.6% (5). В двегодишния срок на проследяване, 319 от 551 (57.9% - 79.9% в острата фаза и 46.9% - в хроничната) от третираните с жлъчни киселини пациенти са останали без симптоми през цялото време. Наблюдаван е сериозен контраст спрямо 249-тимата пациенти, третирани конвенционално, от които само 15 души (6%) са били асимптоматични през двегодишния период на проследяване. 

  • Радиационен интестинален синдром

Известно е, че възпалението в червата след радиационно облъчване се дължи в най-голяма степен на бактериалните ендотоксини, които възпаляват участъците на чревната лигавица, подложени на оксидативния стрес, причинен от йонизиращото лъчение. При това, ендотоксините могат да проникнат и в кръвния ток, причинявайки ендотоксемия, която може да причини втрисане, висока температура и животозастрашаващ септичен шок. Поради вече разгледания неутрализиращ ефект на жлъчните соли спрямо ендотоксините, изследователите са предположили, че при пострадалите от радиация с най-силно чревно увреждане се наблюдава дефицит в продукцията на жлъчка. Това се потвърждава от експеримент с плъхове в условията на контролирано радиационно облъчване – онези животни, на които са направени жлъчни фистули и жлъчката не се излива в чревния канал, са живели средно 5 дни след облъчването, докато плъховете с нормална жлъчна функция оцеляват средно 11 дни (7). Жлъчните соли мога да се използват като радиопрофилактикум от лица, пребиваващи или работещи в среда с повишени нива на йонизираща радиация.

  • Билиарен рефлукс

С понятието рефлукс се означава връщането на стомашното съдържимо към хранопровода и дори към устната кухина, при което се появява парене зад гръдната кост и неприятно вкусово усещане. Връщането на жлъчни соли от дванадесетопръстника към стомаха на свой ред се нарича билиарен рефлукс. И двата типа рефлукс могат да се предизвикат от увеличаване натиска върху коремната област, бременност, затлъстяване, носенето на тесни дрехи, небалансирана диета, интензивна консумация на кафе, цигари, алкохол и т.н. Недостатъчната продукция на жлъчка забавя изпразването на тънкото черво, което създава условия за развитието на бактерии, които иначе рядко присъстват в тънкото черво. При слаба стомашна киселинност, разграждането на въглехидратите започва още там, и ако поради ниското съдържание на жлъчка бактерии мигрират накъм стомаха, започва образуване на газове от тях, натискът върху езофагеалния сфинктер се увеличава и стомашно съдържимо може да се покачи към хранопровода. При добавянето на жлъчка като хранителна добавка тези процеси стават многократно по-малко вероятни (https://gallmet.co.uk/health-recommendations/the-relationship-between-reflux-and-bile-function/)

  • Синдром на късото тънко черво

Това състояние се получава след резекция на голяма част от тънкото черво, при радиационен ентерит, болест на Крон или при тежки травми на червата, и се характеризира с намалена способност на червото да абсорбира нутриенти, особено мазнини, при което се развива тежка диария. През 1999 г. в престижния журнал Gastroenterology е публикуван материал, според който приемът на волска жлъчка е увеличила абсорбцията на мазнини от диетата с близо 40%, и на калция също. Загубата на вода поради илеостомията не е увеличена по време на терапията, а при 4-месечното проследяване на пациентката, нейното критично ниско тегло от 36 кг (80 паунда) се е покачило до 41.7 кг (92 паунда) (12).

  • Неалкохолна мастна чернодробна болест

Волската жлъчка може да спомогне значително за облекчаване натрупването на мазнини в черния дроб (хепатостеатозата) благодарение активирането на фарнезоидния Х рецептор и активирането на експортната помпа за жлъчни киселини (BSEP), която засилва изхвърлянето им заедно с мазнините, разтворени в тях, от черния дроб към жлъчния канал и червата. Много производни на жлъчните киселини се използват активно срещу омазняването на черния дроб и самата жлъчка има принципно същия ефект при значително по-ниска цена от тази на патентованите лекарства. Подробно описание на хепатопротективния ефект на жлъчните киселини при НАЧМБ e направено в източник (14).

 

Безопасност и предупреждения

Жлъчните киселини и соли се понасят добре от повечето потребители, но могат да предизвикат диария, гадене, болки в стомаха, или парадоксално – запек. Не се препоръчват при деца (освен под контрола на педиатър), бременни и кърмачки, поради недостатъчно изучената им безопасност за тези групи потребители.

Волската жлъчка е противопоказана при хиперфункция на щитовидната жлеза поради способността ѝ да стимулира йодтироксин дейодиназата, водеща до повишена активност на жлезата.

Жлъчните соли са противопоказани при резекция на илеума, идиопатична малабсорбция, синдром на бактериалния свръхрастеж в тънкото черво (SIBO) и цьолиакия (глутенова ентеропатия), поради високия риск от развиване на диария. Опасно е прилагането им при заболявания, свързани със запушване на жлъчните пътища!

С внимание следва да се подходи при пациентите, претърпели бариатрична хирургична интервенция – ръкавна гастректомия, стомашен байпас или билиопанкреатична диверзия. Това са хирургични методи за намаляване на телесното тегло, водещи до засилено натрупване на жлъчни киселини в долните отдели на тънкото черво, което позволява развитието на толериращи жлъчката патогенни бактерии като Proteobacter. Добавянето на още жлъчка у тези пациенти може да направи протеобактера труден за изкореняване и поради това не се препоръчва.

Лекарствени взаимодействия. Серумните концентрации на волската жлъчка може да се понижат при съчетанието ѝ с алуминиеви съединения, например антиацидите алмагел, магалдрат, талцид, сукралфат и подобни. Паралелния прием с контрацептиви, съдържащи естрогени и гестагени, може да намали ефективността на жлъчката, а също така да увеличи риска от образуването на жлъчни камъни. Нарушения в силата на ефекта са отбелязани също при антибиотиците дапсон и ципрофлоксацин, при калциевия антагонист нитрендипин и при холестеролопонижаващия медикамент розувастатин.


ЛИТЕРАТУРА

  1. James L. Boyer. Bile formation and secretion. Compr. Physiol. 2013 Jul; 3(3): 1035-1078.
  2. Encyclopaedia Britannica, online edition. Bile (biochemistry), Sep 18, 2023 https://www.britannica.com/science/bile#ref60290
  3. https://supplements.selfdecode.com/blog/bile-supplements/
  4. Wang DQ, Carey MC. Therapeutic uses of animal biles in traditional Chinese medicine: an ethnopharmacological, biophysical chemical and medicinal review. World J Gastroenterol. 2014 Aug 7;20(29):9952-75.      
  5. Klára Gyurcsovics , Lóránd Bertók. Patophysiology of psoriasis: coping endotoxins with bile acid therapy. Pathophysiology 10 (2003): 57-61.
  6. Ðanić M, Stanimirov B, Pavlović N, Goločorbin-Kon S, Al-Salami H, Stankov K, Mikov M. Pharmacological Applications of Bile Acids and Their Derivatives in the Treatment of Metabolic Syndrome. Front Pharmacol. 2018 Dec 3;9:1382.
  7. Lóránd Bertók. Bile acids in physic-chemical host defence. Pathophysiology 11 (2004): 139-145.
  8. https://gallmet.co.uk/health-recommendations/how-to-prevent-and-treat-gallstones-with-bile-acids/
  9. https://www.drugtargetreview.com/news/54158/bile-acids-acting-as-inflammation-regulators-may-protect-against-ibd/
  10. Mikov M, Đanić M, Pavlović N, Stanimirov B, Goločorbin-Kon S, Stankov K, Al-Salami H. Potential Applications of Gliclazide in Treating Type 1 Diabetes Mellitus: Formulation with Bile Acids and Probiotics. Eur J Drug Metab Pharmacokinet. 2018 Jun;43(3):269-280. 
  11. Xinyang Song et al. Microbial bile acid metabolites modulate gut RORγ+ regulatory T cell homeostasis. Nature 577; 410-415 (2020).
  12. Kristine Gruy-Kapral et al. Conjugated bile replacemet therapy for short-bowel syndrome. Gastroenterology Vol. 116, Issue 1, January 1999, pp 15-21.
  13. Huagu Ye, Chuyuan Li, Wencai Ye, Feyan Zeng (Ed.). Common Chinese material medica, Vol. 10. Chemical Industry Press, 2022.
  14. Gottlieb A, Canbay A. Why Bile Acids Are So Important in Non-Alcoholic Fatty Liver Disease (NAFLD) Progression. Cells. 2019 Oct 30;8(11):1358.

Коментари (0)

Няма коментари към този момент

Нов коментар

магистър-фармацевт Борис Гинчев
Борис Гинчев е магистър-фармацевт с интереси в областта на фармакологията, фармакогнозията, хранителната химия, токсикологията и взаимодействията между храни, лекарства, природни продукти и ксенобиотици.
Продуктът беше успешно добавен в любими.

Този сайт използва бисквитки/cookies за да ви гарантира по-плавно и бързо сърфиране. С натискане на бутона "Съгласен съм" вие се съгласявате с използването на бисквитки.