Днес сме решили да ви дадем яснота по един въпрос, който е често задаван, особено когато става дума за възрастни хора. Едно от най-страшните заболявания безспорно е деменцията. Някои погрешно я наричат Алцхаймер. Какво описва едното и какво другото състояние и кои са особеностите на болестта на Алцхаймер? Можем ли да се погрижим за здравето на мозъка си отрано, за да избегнем тези заболявания? Продължете да четете, за да научите.
Какво е деменция?
Деменцията описва група от симптоми, отнасящи се до паметта, мисленето и социалните способности. Тези симптоми пречат на ежедневието на човек. Деменцията не е едно специфично заболяване. Тя е общо понятие. Няколко заболявания могат да причинят деменция.
Загубата на паметта е един от ранните симптоми на деменция. Но самото наличие на загуба на паметта не означава, че имате деменция, защото причините могат да бъдат много и различни.
Болестта на Алцхаймер е най-честото основание за деменция при възрастни хора, но има и други причини. В зависимост от причината, някои симптоми на деменция може да са обратими.
Симптоми на деменция
Симптомите на деменция варират в зависимост от основната причина. Сред най-честите са:
Когнитивни промени
Загуба на паметта, която обикновено се забелязва от някой друг
Трудности с комуникацията или намирането на думи
Проблеми със зрителните и пространствените способности – объркване и дезориентация
Проблеми с разсъжденията, планирането, организацията или разрешаването на ситуации
Лоша координация и контрол на движенията
Психологически промени
Промени в личността
Поведение, което не отговаря на ситуацията
Депресия
Тревожност
Възбуда
Подозрителност, известна като параноя
Халюцинации
Болестта на Алцхаймер е най-често срещаният вид деменция, но не е единственият. Има много различни видове и причини за деменция, включително:
Деменция с телца на Леви
Фронтотемпорална деменция
Съдова деменция
Лимбично-преобладаваща възрастово-свързана енцефалопатия
Хронична травматична енцефалопатия
Деменция при болестта на Паркинсон
Болест на Кройцфелд-Якоб
Болест на Хънтингтън
Смесена деменция
Болестта на Алцхаймер
През 1906 г. немският лекар д-р Алоис Алцхаймер за първи път описва „особено заболяване“, характеризиращо се с дълбока загуба на паметта и микроскопични промени в мозъка – болест, която днес познаваме като Алцхаймер.
Най-важното, с което е добре да започнем, е да кажем, че микроскопските промени в мозъка започват много преди първите признаци на загуба на паметта.
Мозъкът има 100 милиарда нервни клетки (неврони). Всяка нервна клетка се свързва с много други, за да образува комуникационни мрежи. Групи от нервни клетки имат специални функции. Някои участват в мисленето, ученето и запомнянето. Други ни помагат да виждаме и чуваме. За да си вършат работата, мозъчните клетки функционират като малки фабрики. Те получават доставки, генерират енергия, изграждат оборудване и се отървават от отпадъците. Клетките също така обработват и съхраняват информация и комуникират с други клетки. Поддържането на всичко в движение изисква координация, както и големи количества гориво и кислород. Учените смятат, че болестта на Алцхаймер пречи на части от клетъчната фабрика да функционират правилно. Те не са сигурни откъде започва проблемът. Но точно както в истинска фабрика, резервните копия и повреди в една система причиняват проблеми в други области. С разпространението на щетите клетките губят способността си да изпълняват функциите си и в крайна сметка умират, причинявайки необратими промени в мозъка.
Това заболяване е причина за 60-80% от случаите на деменция. Не бива да се приема, че Алцхаймер е нормална част от стареенето. Най-големият известен рисков фактор е нарастващата възраст, а по-голямата част от хората с Алцхаймер са на 65 и повече години, но има и по-млади. Алцхаймер се влошава с времето. В ранните си стадии загубата на паметта е лека, но при късния стадий хората губят способността си да водят разговор и да реагират на заобикалящата ги среда. Средно човек с Алцхаймер живее от четири до осем години след поставяне на диагнозата, но може да живее до 20 години, в зависимост от други фактори.
Симптоми на Алцхаймер
Най-честият ранен симптом на Алцхаймер е затрудненото запомняне на новонаучена информация. Промените при това състояние обикновено започват в частта от мозъка, която влияе върху ученето. С напредването на Алцхаймер това води до все по-тежки симптоми, включително дезориентация, промени в настроението и поведението; задълбочаващо се объркване относно събития, време и място; неоснователни подозрения относно семейството, приятелите и професионалните болногледачи; по-сериозна загуба на паметта и промени в поведението; затруднения при говора и преглъщането.
Може ли да се лекува болестта на Алцхаймер?
За жалост за нея няма лечение, но два вида лечения - с донанемаб (Kisunla™) и леканемаб (Leqembi®) показват, че премахването на бета-амилоид от мозъка, един от отличителните белези на тази болест, намалява когнитивния и функционален спад при хора, живеещи с ранен Алцхаймер. Други лечения могат временно да забавят влошаването на симптомите на деменция и да подобрят качеството на живот на хората с Алцхаймер и техните болногледачи. Днес в световен мащаб се полагат усилия за намиране на по-добри начини за лечение на болестта, забавяне на началото ѝ и предотвратяване на развитието ѝ.
Съществуват ли превантивни мерки срещу деменцията?
На този въпрос се отговаря утвърдително и все пак, изследванията по темата все още не са достатъчни.
Нека започнем с рисковите фактори за развитие на деменция:
Възраст - колкото по-възрастни сте, толкова по-вероятно е да развиете деменция. Повтаряме отново - деменцията обаче не е естествена част от стареенето.
Гени - като цяло не се смята, че гените сами по себе си причиняват деменция. Някои от по-рядко срещаните видове обаче са свързани с определени генетични фактори.
Замърсяване на въздуха - изследванията показват, че замърсяването на въздуха може да повлияе на мозъка и да увеличи риска от деменция.
Сред останалите фактори, които могат да са от значение за развитие на това заболяване са:
загуба на слуха
травматични мозъчни наранявания
нелекувана депресия – тук трябва да добавим обаче, че депресията може да се появи като част от общите симптоми на самата деменция. Лошото настроение, тревожността и депресията могат да повлияят на способността ви да бъдете социално активни и да се занимавате с умствено стимулиращи дейности.
самота или социална изолация
седене през по-голямата част от деня
Изследване заключва, че ако избягваме рисковите фактори, около 4 от 10 случая на деменция могат да бъдат предотвратени.
Експертите са на мнение, че това, което е добро за сърцето ви, е добро и за мозъка ви. Това означава, че можете да си помогнете за намаляване на риска от деменция, като:
Спазвате балансирана диета - хранене с високо съдържание на наситени мазнини, сол и захар и ниско съдържание на фибри може да увеличи риска от високо кръвно налягане, висок холестерол, затлъстяване и диабет тип 2.
Поддържате теглото си в норма - наднорменото тегло или животът със затлъстяване може да повиши кръвното ви налягане и риска от диабет тип 2, като и двете са свързани с по-висок риск от болестта на Алцхаймер и съдова деменция. Ако сте с наднормено тегло, дори загубата на 5 до 10% от излишното тегло може да помогне за намаляване на риска от деменция.
Спортувате редовно - липсата на редовна физическа активност може да увеличи риска от сърдечно-съдови заболявания, наднормено тегло или затлъстяване и диабет тип 2, всички от които са свързани с по-висок риск от деменция. Възрастните хора, които не спортуват, също са по-склонни да имат проблеми с паметта или мисленето (известни като когнитивни способности). Набавете си поне 150 минути аеробна активност с умерена интензивност всяка седмица – това е мярка, която се отразява благотворно на всичките ви органи и системи.
Консумирате алкохол в препоръчителните граници – максимумът е около 2-3 пъти седмично и то в умерени, дори малки количества.
Спрете тютюнопушенето.
Поддържате стабилни нивата на кръвното си налягане.
Има ли добавки, които биха намалили риска от деменция?
Най-новите проучвания (от тази година - 2025) показват, че диета, богата на рибофлавин (витамин В2), може значително да намали риска от деменция. Проучването установява, че възрастните хора, които са консумирали храни, съдържащи най-високи количества витамин В2, са имали 49% по-нисък риск от развитие на инвалидизираща деменция в сравнение с връстниците си, които са се хранили с най-малко рибофлавин. Диетите, богати на два други витамина от група В - фолат и В6, са имали по-малко значително въздействие върху намаляването на риска от деменция.
За проучването, изследователи в Япония са изследвали 4171 мъже и жени на възраст от 40 до 69 години, в продължение на около 15 години. През това време 887 са развили болестта на Алцхаймер или други форми на деменция, които са били достатъчно сериозни, за да изискват ежедневни грижи. Изследователите са взели предвид различни фактори, които могат да повлияят на здравето на мозъка, включително възраст, навици за тютюнопушене и пиене, както и други медицински състояния като инсулт. Те са стигнали до заключението, че от различните видове витамини от група В, рибофлавинът има най-голямо общо въздействие върху вероятността от развитие на деменция, намалявайки риска почти наполовина. Диетите, богати на фолат и витамин B6, намаляват риска с около 20 процента.
Нивата на витамин B12 в храната не са свързани с риска от деменция, въпреки че дефицитът му е често срещан при възрастните хора, които са по-малко способни да усвояват хранителното вещество от храните. Известно е, че много ниските нива на B12 са свързани с когнитивни проблеми и лекарите често предписват добавки с B12 на хора, които имат дефицит на този витамин.
Като цяло витамините от група В са от съществено значение за здравето на мозъка и нервната система. Експертите са съгласни, че освен ако наистина нямате недостиг на специфични витамини, храненето с разнообразна диета е най-добрият начин да си набавите балансиран набор от критични хранителни вещества.
Храни, богати на рибофлавин, включват яйца, черен дроб и месо, обогатени зърнени продукти и хляб, млечни продукти като мляко, кисело мляко и сирене, миди, сьомга, бадеми и слънчогледови семки, боб, спанак, гъби и домати.
Изборът на здравословна храна е определящ не само, за да намалите риска от деменция, а за цялостното ви здраве. Не го забравяйте и се стремете да живеете здравословно.
Източници:
https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/dementia/symptoms-causes/syc-20352013
https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/alzheimers-disease/expert-answers/alzheimers-and-dementia-whats-the-difference/faq-20396861
https://www.alz.org/alzheimers-dementia/what-is-alzheimers?utm_source=google-grant&utm_medium=paidsearch&utm_campaign=google_grant&gad_source=1&gad_campaignid=22170277329&gbraid=0AAAAAD14_Nhg1ZHDokxX-_VVDl0-NqR6y&gclid=Cj0KCQiAgP_JBhD-ARIsANpEMxykwpp4kTwVTK8LYIfRIB3QuimFrDepW954qZhPGPoR4s70ZJrinI8aAngrEALw_wcB
https://www.nhs.uk/conditions/dementia/about-dementia/prevention/
https://www.alzheimers.org.uk/about-dementia/managing-the-risk-of-dementia/reduce-your-risk-of-dementia
https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC7346354/
https://www.alzinfo.org/articles/prevention/this-b-vitamin-may-be-critical-for-dementia-prevention/
Коментари (0)
Нов коментар