Експозицията на глифозат води до продължително възпаление на мозъка

Човешкият мозък е невероятно адаптивен орган, често способен да се самолекува дори от значителна травма. И все пак за първи път нови изследвания показват, че дори кратък контакт с обикновен хербицид може да причини трайно увреждане на мозъка, което може да продължи дълго след края на прякото излагане

Глифозатът е един от най-разпространените хербициди, използвани в САЩ и по света

В новаторско ново проучване се доказва, че мишки, изложени на хербицида, развиват значително възпаление на мозъка, което е свързано с невродегенеративно заболяване. Констатациите показват, че мозъкът може да е много по-податлив на вредните ефекти на хербицида, отколкото се смяташе досега.

Експозицията на глифозат при мишки също е довела до преждевременна смърт и поведение, подобно на тревожност. Освен това учените откриват, че тези симптоми продължават дори след 6-месечен период на възстановяване, през който експозицията е преустановена. Освен това разследването показва, че страничен продукт на глифозат - аминометилфосфонова киселина, се натрупва в мозъчната тъкан, което поражда сериозни опасения относно безопасността на химикала за човешките популации. 

Според Центъра за изследване на заболяванията, селскостопанските работници, ландшафтните работници и други, заети в селското стопанство, са по-склонни да бъдат изложени на глифозат чрез вдишване или контакт с кожата. Освен това новите открития показват, че поглъщането на остатъци от глифозат върху храни, напръскани с хербицида, потенциално представлява опасност за здравето.

Предишно проучване показва, че глифозатът преминава кръвно-мозъчната бариера, защитен слой, който обикновено предотвратява навлизането на потенциално вредни вещества в мозъка. След като глифозатът премине тази бариера, той може да взаимодейства с мозъчната тъкан и изглежда допринася за невровъзпаление и други вредни ефекти върху нервната функция.

Глифозатът е най-често прилаганият хербицид в света, използван върху култури, включително царевица, соя, захарно цвекло, люцерна, памук и пшеница. Въпреки че се счита за безопасен от EPA, Международната агенция за изследване на рака класифицира глифозата като „възможно канцерогенен за хората“, а новопоявилите се изследвания, включително това проучване, сочат неговата потенциална роля при влошаване на невродегенеративните заболявания, като допринася за патологии, като наблюдаваните при болестта на Алцхаймер.

Химикалът действа чрез инхибиране на специфичен ензимен път в растенията, който е от решаващо значение за производството на незаменими аминокиселини. Въпреки това, въздействието му се простира отвъд предвидените цели за плевели, трева и растения, като влияе отрицателно на биологичните системи при бозайниците, както се вижда от неговата устойчивост в мозъчната тъкан и ролята му във възпалителните процеси.

Дори по-ниски дози от хербицида доказано водят до вредни ефекти в мозъците на мишки, даже след като експозицията е прекратена в продължение на месеци. Глифозатът причинява постоянно повишаване на възпалителните маркери в мозъка и кръвта, дори след периода на възстановяване. Това продължително възпаление може да стимулира прогресирането на невродегенеративни заболявания, включително болестта на Алцхаймер, което показва, че дори временното излагане на глифозат може да доведе до трайни възпалителни процеси, които засягат здравето на мозъка.

Данните подчертават, че излагането на глифозат може да бъде значителен проблем за здравето на хората. Изследователите подчертават необходимостта от непрекъсната бдителност и засилено наблюдение на неврологичните и други дългосрочни отрицателни ефекти върху здравето на този хербицид.