Д-р Евелина Маринова: Как да се грижим за очите?

Д-р Евелина Маринова е специалист офталмолог с над 20 години опит в лечението на очни заболявания. В периода 2005- 2015 г. работи в Очна клиника на Военномедицинска академия София. След това (2015-2020г.) е докторант в УМБАЛ "Александровска". Д-р Маринова е и  част от екипа специалисти на Медицински център "Хармония" и МДЦ "Медива". Освен всичко това, тя е и асистент по трудова медицина в НЦОЗА

Един от най-ценните съвети, които ни дава, преди да започнем да говорим, е този да не пропускаме профилактичните прегледи, дори да нямаме оплаквания. Превенцията е от решаващо значение за здравето на очите ни, които са най-незаменимият ни чифтен сетивен орган.

Здравейте! Според международно приетия консенсус първият преглед трябва да бъде непосредствено след раждането. Това се прави с цел да се установи дали има някакви отклонения в подвижността на очите и прозрачността на очните среди. За децата родени преди 32 г.с., особено при тези с тегло под 1500гр., този преглед е задължителен с цел да се установи евентуална ретинопатия на недоносеното, за да се осъществи най-бързото възможно лечение. По препоръка на международните организации следващия преглед е добре да бъде между 6 и 12 месечна възраст. След това, на т.нар. вербална възраст, когато с детето може вече да се комуникира, на възраст между 3 и 3.5 години, е добре да има още един преглед. И непосредствено в предучилищна възраст е препоръчително отново да проверим зрението на детето. Много често децата с проблеми от аутистичния спектър имат придружаваща очна патология, затова е добре навреме да се обърне внимание. Много важен е прегледът на 3-4 години, тъй като колкото по-рано установим наличие на мързеливо око или тенденция към такова, толкова по-голям е шансът този проблем много по-бързо да бъде коригиран и детето да има правилно зрение.

Влияе ли цветът на очите върху здравето им? Вярно ли е, че тъмните очи са по-издръжливи на слънчевите лъчи, например?

Като цяло може да се каже, че над 50% от световното население има тъмни очи. И да- вярно е, тъмните очи са по-защитени. Те имат по-голяма толерантност към слънчевите лъчи и осигуряват по-добра защита на задната част на ретината. Също така се твърди, че хората с тъмни очи имат по-ниска предразположеност към кожни проблеми. Светлите очи са по-нежни, по-чувствителни очи.

Късогледството и далекогледството наследствени ли са?

Все повече нараства честотата и на двете състояния. Големи епидемиологични проучвания по света показват, че все повече нараства честотата на късогледството, особено в детска възраст. От друга страна късогледството, далекогледството и астигматизмът показват тенденция към унаследяване, предразположеност. Колкото повече хора от фамилната линия са засегнати, толкова по-голям е рискът за децата. Поради тази причина в такива семейства е необходимо децата да бъдат преглеждани възможно най-рано, за да бъде коригирано съответното състояние. Особено при родители с миопия над 6 диоптъра, обикновено имаме унаследяване.

Освен тях и останалите очни заболявания, какво друго е възможно да се установи с очен преглед? Вярно ли е, че може да се открие диабет, аневризма и дори мозъчен тумор?

Безспорно е вярно, че една голяма част от общите заболявания имат своята изява в окото. Най-често дискутирани са артериалната хипертония и захарният диабет. Други неща, които могат да бъдат видяни, са прояви на различни ревматологични заболявания като например ревматоиден артрит, болест на Бехтерев. Много често пациенти, които идват с очни проблеми, са диагностицирани със системни заболявания.

Кое от най-често срещаните заболявания по принцип, дава отражение и върху очите?

Първото нещо, което изниква в съзнанието ми, е захарният диабет. Той носи много висок риск да предизвика очни увреждания. Имаме хора, при които диабетът се диагностицира благодарение на очна находка. Затова е важно човек, когато отиде на очен преглед да бъде преглеждан адекватно, структурно. Една глаукома например може да бъде скрита години наред, ако не сме били прегледани правилно.

До колко диоптъра късогледството и далекогледството са безобидни, ако можем въобще да употребим тази дума, по-скоро не изискват носенето на очила?

Това е много сложен въпрос, защото късогледството и далекогледството са много различни като недостатъци на окото. Най-общо може да се каже, че зависи от динамиката на ежедневието, от спецификата на работа и занимания на съответния човек и разбира се от стойността на диоптъра. Едно далекогледство до 2 диоптъра не създава проблем в ежедневието на младите хора. Ако зрителната острота е 100%, ако човек няма оплаквания, размазване на образите, например и в зависимост от работата, която извършва, то той може да си позволи и да не носи очила.

До колко диоптъра можем да свалим при навременно слагане на очила? До каква възраст е възможно да свалим диоптрите и след каква е вече невъзможно?

Очилата или лещите са средства за корекция на зрението, те не са лекарства. На практика те не лекуват, но дават едно добро качество на зрение, един добър образ. Относно свалянето и намаляването на диоптрите, специфичното за децата е, че много по-често са далекогледи в ранна детска възраст и с периода на растеж, това далекогледство се променя, като често намалява или се неутрализира напълно или дори в някои случаи преминава в късогледство. Най-честата причина едно око да е далекогледо е, че то е по-малко. Затова с растежа на тялото, се предполага, че и окото ще нарасне и далекогледството ще се неутрализира. Най-често далекогледството намалява с годините, докато късогледството се увеличава. До 20-21 годишна възраст имаме основание да очакваме далекогледството да се намали и късогледството да не се увеличи.

На какво се дължи т.нар „сухо око“ и редно ли е да се самолекуваме с капки по препоръка на фармацевта в аптеката?

Сухото око става все по-голям проблем. Интересен факт е, че сред възрастните хора честотата на сухото око е по-голяма в сравнение с хората в работоспособна възраст. Това се дължи на редица хормонални промени, особено при жените. Няколко големи проучвания докладват, че при жените в климактериум процентът е над 80 т.е. над 70 годишна възраст честотата на сухото око е много висока сред представителките на женския пол. Световните проучвания и данни показват, че честотата, с която ние мигаме, докато гледаме в даден екран, значително намалява. Така се създават едни участъци, в които окото няма достатъчно овлажняване и съответно тогава се появяват клиничните симптоми. Затова ние препоръчваме на пациентите си да мигат по-често, когато работят пред екран. Има едно правило 20-20-20, което гласи, че на всеки 20 минути работа трябва да си осигурите 20 секунди покой, като гледате на по-далечна дистанция, а не в екрана, за да отпочинат очите ви. На един час най-много, е задължително да си почиват очите ни поне 1-2 минути т.е. да не гледаме в екрана. Тук ще допълня, че най-важното при избор на капки от аптеката, без рецепта, е те да бъдат без консерванти.

Какво е оптималното време за престой пред екран (компютър, таблет, телефон) на ден за един възрастен и съответно за едно дете и на колко време трябва да правим почивки?

Работата пред екран води до много по-голяма зрителна умора и тези хора имат много повече оплаквания, свързани с очите им. Ние вече споменахме на колко време трябва да си почиват възрастните. Относно децата, престоят пред екран доказано увеличава риска от поява на късогледство, а също така и на сухо око, което не се среща само при възрастните. И още нещо- децата гледат втренчено и хипнотизирано, без да мигат, на близка дистанция, което не е никак добре за очите им. Ирисите на децата не са достатъчно наситени със зрителни пигменти, а лещите им са съвършено прозрачни и така много по-голям поток светлина достига до ретината им, който може да е потенциално опасен. Тук трябва да споменем и неврологичните промени, които се случват при децата при по-дълъг престой пред екран. Така че, под 18 месеца няма причина, поради която да давате на детето телефон. От година и половина до две години, също максимално трябва да избягваме екраните. Във възрастта между две и пет години се препоръчва времето пред екрана да е не повече от час. Над шест години може да се използва телефонът повече от час, но не бива да ги лишаваме от игра на открито, гледане на далече, дейности, които да ги отдалечават повече от тези устройства и да запазват здравето на очите им. Трябва да им взимаме телефоните поне час преди да заспят, защото е доказано, че синята светлина, която излъчват екраните, влияе върху производството на мелатонин и по този начин нарушава нощния сън.

Съществуват ли храни и лекарства, които сериозно могат да навредят на очите и кои са те?

Относно лекарствата, които вредят на очите, това е сложна тема. Има лекарства, които се отразяват на очите, предизвикват известни изменения. Безспорно обаче част от тези лекарства касаят общи заболявания, за които няма алтернатива. Обикновено лекарите изписват по-малки дози, но пък всеки организъм има различна толерантност. Затова регулярно хората трябва да преминават очните прегледи, когато са подложени на системен прием на лекарства. Относно храните е доказано, че тютюнопушенето е вредно за очите- може да доведе до по-ранна поява на катаракта или старческо перде. Солта влияе на артериалната хипертония, а тя от своя страна се отразява на очите. Нещата са комплексни. Преработените храни също са вредни както за целия ни организъм, така и за очите ни.

 А кои храни препоръчвате за здрави очи?

На първо време ще започна с холистичния подход и храните, виреещи по нашите географски ширини. Иначе ще спомена зеленолистните храни, повече плодове и зеленчуци, храните, които са богати на бета каротени. От плодовете можем да посочим грейпфрутите, ягодите, кайсиите, морковите, разбира се- почти всичко, което е оранжево. Доматите също имат състав, който е полезен за очите. Рибата и ядките, които са богати на омега 3 мастни киселини, са силно препоръчителни за здрави очи.

Ходи ли българинът на профилактични прегледи или обикновено е в кабинета ви, когато вече сериозно е увеличил диоптрите? 

Кратко, точно и ясно- българинът няма навика да ходи на профилактични прегледи. Той неглижира здравето си до тогава, докато състоянието му не стане твърде сериозно. За съжаление ние се лекуваме с „то ще си мине от само себе си“ и очакваме някой друг да ни каже какво да правим. Почти няма хора, които да идват на профилактични прегледи. Може би в седмицата имам един-двама такива човека, които идват без оплаквания. Горе-долу толкова са и децата, чиито родители са решили да ги доведат на преглед без конкретно оплакване. Нямаме нагласа да се грижим за здравето си. Често идват хора, които никога не са ходили на очен лекар, което е парадоксално. А е добре да помним, че профилактиката винаги струва по-евтино от лечението.

И накрая въпрос свързан с наближаващото лято- какви са характеристиките на надеждните слънчеви очила от среден ценови клас? Как да различим качествените от фалшивите?

Причините, поради които се ползват слънчеви очила са две. Едната е, за да се намалят оплакванията на хората, свързани с големия поток слънчеви лъчи достигащи до окото т.е. да си осигурим комфорт. Другата е защитата на окото от вредните  UV лъчи. Очилата задължително трябва да са с UV защита. Окото изпада в заблуда, ако пред себе си има тъмно стъкло, което кара зеницата да се разшири. По този начин много по-голям поток слънчева светлина достига и до лещата, и до очното дъно. Когато стъклото няма способността да гранира вредните лъчи, реално ние повече си вредим с тези очила, отколкото си помагаме. Очилата, които се продават в оптиките, имат сертификати за UV радиация. В този смисъл е важно да не си купуваме очила от сергията. Същото важи и за диоптричните очила. Не става дума за огромна инвестиция. Ако си купим среден клас очила, които струват между 50 и 70лв, те ни служат около 2-3 години. Реално това не са много пари, защото се падат по 2-3 лева на месец. Но ако си ги спестим, можем да си навредим много повече.

Цялото интервю с д-р Маринова може да чуете в гласовия файл. Там ще разберете и отговорите на някои любопитни въпроси, като този дали всички бебета се раждат със сини очи и на каква възраст децата могат да започнат да носят лещи.