Списание „Здравецъ“, интервю: Лора Найденова: „Вкусната храна може да бъде и здравословна“

Кой не е чувал за Лора Найденова? Вечно усмихнатото, готвещо и пътуващо момиче, което е винаги добре дошло в нашата кухня с поредната си много добра, изпипана и същевременно не чак толкова трудна рецепта. Лора е завършила Софийската професионална гимназия по туризъм и това е съвсем очаквано, предвид пътешествията, които осъществява почти без почивка. Обиколила над 50 държави и изкачила върховете на всички планини в България, Лора не спира да мечтае и за още пътешествия, съчетани с нови, интересни и вкусни ястия. А сега нека ви е сладък и той- разговорът ни с нея!

---

Някъде прочетох, че си успяла да посетиш най-високите върхове на всички планини в България. Поздравления за което и въпросът ми - кой е непокореният връх в живота ти всъщност, защото за годините ти си успяла да видиш страшно много места (мисля, бяха над 50 държави), а и имаш наистина успешна кариера?

Здравей, Мая, здравейте на всички слушатели и читатели! Много се радвам, че ви гостувам! Благодаря за хубавите думи! Аз наистина обожавам да пътувам. Пътуването за мен е начин на живот. Кулинарията също. Те са взаимно свързани за мен. От години не използвам думата „покорени“. Когато говорим за истински, физически върхове, аз казвам изкачени върхове, заради респекта, който имам към природата. Да, успях с мои приятели да се кача на най-високите върхове на всички планини в България. Те са 39. Има видеа в моя канал в YouTube с всеки един връх. На който му е интересно, може да влезе да ги види. Имаме наистина уникална природа и не беше лесно изкачването. Отне близо две години поради ред причини, но много се радвам, че го осъществих, защото така видях различни кътчета на нашата страна, които може би иначе не бих посетила. В личен план съм на мнение, че човек винаги трябва да си възлага различни предизвикателства и да има и още, и още цели. Има още много неща, които искам да постигна - неща, които искам в личностен план. Ето например, сега понеже за мен приключи ски сезона, т.е. това са няколко дни опити за каране на ски в годината, та следващото нещо, което съм си поставила в личностен план, е да мога да карам ски следващата година. Решила съм да дам повече от времето си за тренировки с инструктор, за да напредна. Всяка една цел, която си поставяме, без значение дали тя е много грандиозна или много мъничка, изисква усилия от нас и доза планиране. Човек винаги трябва да влага старание, така че предстоят ми още много върхове - в буквален и в преносен смисъл, надявам се!
Кое е най-красивото и уютно място, на което си била- което си усетила като свое и дори за миг ти се е приискало да останеш да живееш там?
Аз пътувам вече може би над 12 години в България и по света. Била съм на много места, различни континенти, докосвала съм се до различни традиции. Първо да кажа, че много обичам България и много ми харесва природата тук, не случайно живея тук. Това е осъзнат избор. Но пък друго място по света, което още първия път, когато посетих, ме накара да се почувствам така, сякаш съм във втори мой дом, без да разбирам езика, заради самите хора, природата и храната, е Италия. Наистина там се чувствам много добре, бих живяла там и то в няколко региона. Аз съм посетила не малко от тях. Например, обожавам Долмитите- това е едно място, което вдъхва спокойствие и е толкова красиво. Обичам Сицилия, Сардиния. На тези места може би бих живяла и със сигурност обичам да се връщам отново и отново. 

Коя е държавата, в която не би се върнала и защо?

Аз гледам малко по-философски на нещата. Попадайки в различен период от живота ти на едно място, ти го възприемаш по различен начин. Има значение и компанията, с която си, ако пътуваш в компания, разбира се. Аз обичам пътуването в компания, защото за мен споделеното винаги е най-важно, най-сладко и ми харесва да пътувам в този формат. Няма място, което сега на пръв поглед да кажа, че там не искам да се връщам. Понеже искам да обиколя максимално много държави и да видя различни места, тъй като съм любопитен човек, от такава гледна точка може би не бих се връщала на по-далечни дестинации, които логистично са трудни за достигане, защото искам да видя нови места. Например до Папуа, Нова Гвинея, беше по-трудно да се стигне, отне много време, а и не е бюджетна дестинация, може би не бих се върнала там заради това. Защото едно скорошно пътуване до това далечно място би ми коствало няколко други нови пътувания, които са до интересни, различни и нови места. Може би е късмет или моя нагласа за местата, на които отивам, но няма място, на което да съм се чувствала зле, не добре приета като турист. Като цяло позитивно отношение съм срещала навсякъде.

Къде си хапвала най-вкусното ястие и кое е то? А най-скъпото?

Това вече е леко затрудняващ въпрос. Аз обичам да хапвам и кулинарното ми любопитство на човек, който има афинитет към вкусната храна, ме кара да пробвам местни специалитети на различни места. Чувствам се добре и в Мишленски ресторант, и да ям 
Уличната храна. Мога да хапвам седнала на тротоара, стига храната да е вкусна, прясна, регионална - това не е проблем за мен. Няколко са местата, на които много ми е харесвала уличната храна - бих казала Турция, Израел, Перу. Смятам, че там уличната храна е на много високо ниво. Хората обичат да хапват на улицата. Храната е прясна и вкусна. Виетнам също бих сложила в това число. Може би най-близо до нас, това са Турция и даже бих посочила Истанбул и Италия. Съседна Гърция също е такова място, където храната е много, много вкусна. Там съм яла едни от най-запомнящите се ястия. Относно най-скъпото - била съм в световно известни ресторанти. В Копенхаген посетих „Нома“ 2, както е известен - ресторантът на Рене Реджепи - доста популярно място. Вероятно една от най-скъпите храни съм яла там. То е дегустационно меню. Не се плаща за отделно ястие, а се плаща за сет меню. Обаче да ти кажа, толкова е силно преживяването, че не си спомням каква е сумата, която съм платила - със сигурност е минимум 300 евро за вечеря, беше преди около 3-4 години. Но тези неща се забравят, защото фокусът е върху цялостното преживяване, емоцията, която тези места ти дават. Те ти дават преживяване, което съпоставям с това да отидеш на представление или концерт на любимата ти банда и да си бил на първите места, да си се докоснал до тези хора. То е много повече от това да ядеш много вкусна храна - то е цялостно преживяване.

Опитвала ли си някакви видове буболечки или други твърде екстремни храни?

Интересно е, че преди години бях много нахакана, дори и преди да започна да пътувам на по-далечни места, си казвах, че всичко ще пробвам. Да де, но когато отидеш на място и помиришеш, аз имам доста силно развито обоняние, не е същото. Давам пример с Китай. Когато отидох там, си казах, че ще пробвам всичко, защото е различно и кога пак ще отида. Нещата там обаче са по-различни. Оттогава следвам правилото да се доверя на носа си. Ако нещо не ми харесва как мирише, по-добре да не експериментирам. Но там съм яла пържени скорпиони. Те са реално като пръжки и ако човек се абстрахира от визията им, никак не са лоши. Скорпион и змия съм пробвала в Китай. Във Виетнам и във Филипини имах възможност да пробвам неща, които те ядат, но категорично нямах никакво желание. Във Виетнам това бяха червеи - цяла тарелка с червеи, нямаше аромат от тях, но не посмях да ги пробвам. И в Перу имаше много дебели, мазни червеи, които уж имали вкус на пиле, но не ги пробвах и тях. Във Филипини има едно яйце, което е като сварено яйце, те много го обичат и им е сериозен източник на протеин. Вътре виждаш зародиша, вече има човчица, пилето, много го обичат, но аз не съм го пробвала. Може би за в бъдеще... Не съм толкова смела вече в експериментирането.
И като дойдохме на тема хапване, вероятно най-често задаваният ти въпрос- как се запали по кулинарията и дали някога си мислила да я изоставиш и да започнеш нещо ново и напълно различно?
Може би всичко тръгва от семейството. Вярвам в това. Помня как майка ми приготвяше храна за нас. Винаги сядахме заедно да се храним. Имало е финансово тежки години и времена, но въпреки това тя винаги се е стараела да разнообразява менюто ни, за което съм и благодарна, и да ни дава домашна храна. За мен това е ключово да подпали младия човек да има интерес към храната, да я уважава и да разпознава добре сготвената и качествената храна, да има афинитет към нея. На мнение съм, че храната събира хората и колкото е по-споделено, толкова е по-вкусно. Когато е сготвено с отношение, наистина вярвам в това и постоянно на приятели и на познати, чрез моите социални канали, се опитвам да покажа моето отношение и вярвам, че това е правилният път - домашният уют, сготвената домашна храна, няма кой да я замени. Тя носи друго усещане. Та, всичко започна в детските години. Гледах майка ми как приготвя храна. После брат ми започна да се занимава с това нещо, някак си неминуемо и аз. Иначе назад в годините тренирах баскетбол и много се бях запалила по тренировките в детските години. Дойде момент, в който трябваше да избирам какво да уча и в какво искам да се развивам и между спорта и кулинарията избрах нея и не съжалявам. Спортът е част от живота ми, обичам много движението. Но кулинарията и пътуванията са моят начин на живот и са свързани за мен.

У дома готвиш по-често българска или чужда кухня? И коя е любимата ти от световните кухни?

Готвя вкъщи сезонна храна, бързи неща предимно, но с пресни продукти. Това е кухнята на Лора. Събота и неделя, ако имам време, готвя по-бавни неща. Много се доверявам и на нови уреди от типа air fryer и multi cooker, които ми пестят време. Съвсем наскоро започнах много активно да ги ползвам. Аз бях една от тези, които последни си взеха такива уреди. Казвах си, че може и без тях. Да, може, разбира се, но просто пестят време. Много често менюто е продиктувано от времето, с което разполагам. Рядко поръчвам храна, готвя си аз, не излизам всеки ден на заведение. Не ми тежи. Много ми харесва да приготвям храната вкъщи. Храна, която много харесвам, е средиземноморската и балканската кухня, разбира се - с нея съм отраснала. Сезонността за мен е ключовият елемент. Сега нямам търпение да дойде сезонът на зелените салати, на печеното агнешко и пролетното настроение, което носят. Чакаме първите сезонни, хубави, български ягоди, череши и т.н.

И понеже списанието е на здравословна тематика, грижиш ли се за здравето си посредством храната (готвиш ли здравословно за себе си) или си чревоугодник и предпочиташ да си угаждаш в повечето случаи?

За мен едното не изключва другото. Да обичаш да се наслаждаваш на храната и да искаш да направиш най-доброто за твоето здраве не са взаимоизключващи се, даже могат да се припокриват. За мен здравословно крие малко по-различно значение - означава, че съм избрала възможно най-хубавите и качествени продукти, които мога да си позволя - дали ще са млечни, дали ще е месо, зеленчуци. Ако са по-щадящо сготвени, ок. Аз харесвам да има мазнина в ястията, за мен тя е важна, дава ми енергия. По-скоро се старая да намалявам въглехидратите и консумацията на захар. Мисля, че това са здравословни аспекти. Сладкото, като цяло, много го обичаме, но ако се замислим, във всяка една диета то трябва да бъде ограничено. Със сигурност не хапвам сладкиши всеки ден. Много често хора ми пишат как не съм станала много пълна, защото например качвам сладкиши в профила си в Инстаграм. Наистина призовавам хората, които гледат такива като мен за вдъхновение, да знаят, че това не е ежедневие. Разбира се, че можеш да си угодиш с парче шоколад или хубава торта с качествени продукти, не полуфабрикат, който да ти замаже глада за сладко и да не носи нищо, да са продукти с имитационен състав. Палмовата мазнина със сигурност гледам да я избягвам. Аз съм от хората, които много четат етикети. 

Кои са твоите рецепти за здраве? Имаш ли сутрешни ритуали, пиеш ли витамини и добавки или се доверяваш на тези, които си набавяш чрез храната?

Аз съм на мнение, че само чрез храна не можем да си доставим всички нужни за нас елементи и витамини, така че съм привърженик на взимането на добавки. Пия пробиотици под различна форма, даже съм споделяла с моята аудитория. Пия витамин C, витамин D и магнезий. Честно казано, имала съм дни, в които не взимам магнезий, но когато го взимам, усещам добрия ефект върху цялата ми мускулатура. Сутрин гледам да ставам по-рано и вечер да си лягам по-рано. Основата за мен е да имам добър сън. Когато човек се е наспал достатъчно, вече има енергия, заредил е батерията и може да продължи със следващата стъпка, която е водата. Много е важно организмът да е хидратиран. Това е връх, който бих искала да кача - да пия повечко вода, защото в последните месеци малко пренебрегнах това нещо, а то се отразява цялостно на организма - може да се схващаш повече, кожата ти да е по-дехидратирана. Реално това са неща, които всеки може да си ги наложи - да спи повече, да пие повече вода и да хапва в не много големи количества храна - повече пресни зеленчуци и протеин и по-малко сладки неща. И разбира се добавките. Това са моите ритуали. 

Ако трябва да избираш между това да сготвиш нещо за световно известен човек, който много харесваш или да посетиш дестинация, за която отдавна мечтаеш, кое би избрала? 

Някак си ми се ще да кажа и двете, но животът не работи по този начин. Пред нас има избори и ние трябва да избираме. За мен е много важно човек, когато избере, да не съжалява след това. Обичам да обмислям. Може би бих избрала дестинацията. От друга страна пък аз пътувам достатъчно, планирам доста напред и посещавам местата, които много искам да посетя, т.е. може би бих предпочела среща с интересен човек- вдъхновител, който би ме заредил с положителни мисли и би ми дал идеи за добри практики, някой, с който би се получил интересен и по-дълбок разговор. Контактът е важен. Ако е само, за да му сготвя и след това да кажа, че съм сготвила на Джокович, няма да ми е толкова интересно. Ако мога да му сготвя и да комуникирам с него, може би бих избрала това. 

Не се ли изморяваш от толкова социални контакти? Заделяш ли време, в което да си насаме със себе си или по-скоро не ти харесва, твърде общителна си?

Аз нямам проблеми да остана сама със себе си. Сега съм си наложила всеки ден да изминавам десет хиляди крачки, даже петнадесет хиляди. Ако е много натоварен денят ми, смъквам на десет хиляди. Това е времето, в което си оставам много често сама, стига да не правим крачките под форма на разходка с моя приятел, но не ме изморяват социалните контакти. Те не са всеки ден. Да, срещам се и контактувам с много хора, но това не е нещо, което чак да ме уморява. 

Пътешествията и чуждата кухня ли те вдъхновяват да приготвяш нови и нови рецепти или по-скоро кулинарията е тази, която те кара да пътуваш и да опознаваш чуждите обичаи и кухня?

Честно казано, и двете. Много често, когато се върна от някакво пътешествие и показвам на аудиторията си в Инстаграм рецепти, вдъхновени от това пътуване. Случвало се е случвало да пътувам специално, например в Копенхаген съм била, на първо място, за да опитам от регионалните специалитети и по-скоро да ям в тези известни ресторанти - „Нома“ (който вече споменах) и още един - „Гераниум“, в който съм имала щастието да бъда. Преди всичко, когато пътувам, аз се вдъхновявам и черпя идеи от различните кулинарни традиции по света.

И понеже темата на броя ни е „пролетно презареждане“, с какво би препоръчала на читателите ни да се презаредят и как да преборят пролетната умора, която вече започна да се споменава твърде често?

Да, доста се говори в последните години за нея. Пак ще кажа - здрав сън и повечко течности. Сега като излязат спанакът, копривата - много са полезни. Да се сложи в менюто и черен дроб - продукти, които са богати на желязо, със сигурност няма да навредят, даже ще помогнат. Доста движение и разходки да има. Ако хората не са спортно ориентирани, да излязат за поне 30 минути на ден на разходка. Вярвам, че без значение къде живеят, наблизо имат парк или гора, пригодено място, а защо не и в планината, могат да направят 30-минутна разходка и това със сигурност ще им помогне. И да не хапват късно вечер, според мен е доста ключово, за да не се чувстваш уморен и да можеш да спиш добре.

И накрая- какво ще пожелаеш на слушателите и читателите ни? Тъй като сега стартираме и си ни първият гост, те приемаме като орисница на новото ни онлайн списание и се надяваме да ни върви на вкусна и здравословна храна, а защо не и на интересни пътешествия!

Благодаря още веднъж за поканата! Мая, много се радвам, че съм първият гост. Пожелавам на всички слушатели и читатели, може би за някои ще прозвучи нещо много банално, но това е най-важното и то е здравето. Пожелавам всички да бъдат здрави, да се грижат за здравето си - своето и на близките си хора и да не го приемат за даденост. Да полагат грижи да са здрави и в кондиция, за да могат да се наслаждават на хубавите неща в живота - те не са никак малко. И да споделят емоции и вкусна храна!

Благодарим още веднъж за отделеното време и за този прекрасен разговор!

За мен беше удоволствие! Благодаря и до нови срещи!

---

Чуйте цялото интервю в звуковия файл

Интервюто е публикувано в бр. 1 на онлайн списание "Здравецъ"