Основни симптоми при диабет. Как да разберем дали сме засегнати?

Диабет тип 2 се развива на фона на инсулинова резистентност и неспособност на организма да използва инсулина оптимално. Той може да има наследствен характер, но много по-често се развива в резултат от начина на живот. Основните рискови фактори за развитието му са неправилно хранене, наднормено тегло, недостатъчна физическа активност, интензивен и продължителен стрес, и др.

Здравословното хранене и движението, наред с поддържане на нормално телесно тегло и нормални нива на мазнини в кръвта, играят ключова роля за контрола на кръвната захар. Редовните профилактични изследвания също са силно препоръчителни, като сред тях особено важно е измерването не само на кръвната захар, но и на гликирания хемоглобин (HbA1c), триглицеридите, общия холестерол, HDL, LDL, чернодробните ензими и др.

Характерни симптоми при диабет

Често уриниране и жажда

Ако твърде често ви се ходи до тоалетната по малка нужда и ставате дори през нощта, вероятността да имате диабет или да сте в преддиабетно състояние е голяма. При диабет бъбреците работят на пълни обороти, тъй като тялото се опитва да се отърве от глюкозата в кръвта. След като кръвната захар достигне високи нива, заедно с глюкозата, бъбреците отделят и голямо количество течности. Прекомерната жажда показва, че тялото се опитва да компенсира загубата на тези течности. Тези симптоми вървят ръка за ръка и показват, че вашето тяло се опитва да наложи контрол върху нивата на кръвната захар.

Загуба на тегло

Високите нива на кръвна захар обикновено предизвикват могат да доведат до загуба на тегло. Наред с изгубената чрез урината глюкоза, диабетиците губят и много калории. Бъбреците работят интензивно, за да изхвърлят излишната захар, което води до значителна загуба на калории. Обезводняването (следствие от високата кръвна захар), също е част от причината за неестественото отслабване.

Необосновано чувство на глад

Повишеният апетит също е типичен за диабета симптом, който обикновено е придружен с резки покачвания и спадове в нивата на кръвната захар. Именно високите нива на инсулин ви карат да се чувствате гладни. Недостигът на енергия кара организма да иска още и още калории, за да може да преодолее умората.

Кожни проблеми и инфекции

Необяснимите кожни сърбежи в резултат на лоша циркулация или суха кожа, потъмняването на кожата около врата или под мишниците, често са предупредителен сигнал за диабет. Често появяващите се гъбични инфекции на гениталиите, кожните инфекции (циреи, гнойни пъпки и др.), възпаленията на пикочните пътища също могат да бъдат симптоми на диабет.

Бавно зарастване на рани

Трудно зарастващите рани, дори най-обикновени порязвания и натъртвания, както и бавно преминаващите, инфекции са често срещани при диабет. Причина за появата им са високите нива на кръвна захар, които нарушават функционирането на белите кръвни клетки и не им позволяват да прочистят мъртвите тъкани от тялото. Повишената чувствителност към гъбични инфекции се дължи на това, че гъбичките и бактериите обичат богатата на захар среда.

Умора и раздразнителност

Високите нива на кръвна захар неминуемо провокират негативни психо-емоционални състояния и умора. Когато клетките не могат да усвоят глюкозата, която им помага за набавянето на енергия, те започват да преработват други вещества, които обаче не отделят достатъчно енергия. Внимание: при наличие на често повтарящи се напрегнатост, раздразнителност, разсеяност, отпадналост и др. подобни, незабавно се обърнете към специалист. Много често хората отдават появата на тези симптоми на други фактори или изобщо не им обръщат внимание, а това може да изиграе много лоша шега на незнаещия за заболяването си пациент.

Замъглено виждане

Изкривеното и замъглено виждане може да бъде резултат от завишените нива на кръвна захар, които провокират свиването и надуването на очната леща. В подобна ситуация има вероятност да се стигне и до пълна слепота.

Мравучкане и/или изтръпване

Сърбежа, подуването и изтръпването на ръцете и краката, придружени от парещи болки, могат да показват, че диабетът отдавна е налице и вече е увредил нервите. Ако нивата на кръвната захар се задържат високи прекалено дълго време и болният не приема съответните медикаменти, има опасност да се стигне до невропатия (трайно увреждане на нервите).

Природни средства за контрол на кръвната захар

Берберин

Утвърдено натурално средство за превенция и подпомагаща терапия при диабет. Представлява растителен алкалоид и най-често се извлича от корена на растението Berberis vulgaris (обикновен кисел трън). Берберинът принадлежи към структурния клас на протоберберините и присъства също в кората на други видове растения, включително Hydrastis Canadensis L., Coptis chinensis Franch, Arcangelisia flava (L.) Meer., B. aquifolium Pursh. and B. aristata D.C. и др. Използвал се е в китайската и Аюрведическата медицина още около 3000 година пр.н.е.

Едно от най-важните свойства на берберина е, че стимулира секрецията на адипонектин и фосфорилирането на аденозин монофосфат-активираната протеин киназа – механизъм, по който се увеличава чувствителността на клетките към инсулин и се улеснява проникването на глюкозата в тях.

Други ползи от берберина:

• понижава нивата на холестерола и потиска абсорбирането му в червата;
• подпомага изгарянето на мазнините и регулирането на теглото;
• намалява омазняването на черния дроб;
• стимулира производството на азотен оксид, който на свой ред отпуска и разширява артериите, понижава нивата на кръвното налягане, подобрява кръвообращението.

Магнезий

Минерал, участващ в повече от 300 реакции в организма. У голяма част от диабетиците той е понижен поради засиленото му отделяне с урината под влияние на високата кръвна захар. В индустриализираните страни недостигът на магнезий е усложнен от това, че много видове основни храни се отглеждат върху изтощени почви и не осигуряват на организма достатъчно магнезий.

В Journal of the American College of Nutrition авторите на „Магнезиевият фактор”  (Drs. Andrea Rosanoff & Mildred Seelig) сравняват действието на магнезия срещу повишената съсирваемост на кръвта, атеросклеротичните плаки и възпалението с това на статините, с тази разлика, че магнезият не води до характерните за тях нежелани ефекти.

Екстракт от канела

Канелата (Cinnamomum) e популярна подправка и лечебно растение, чиито състав включва:

• етерично масло (0.5-1.5%) – съдържа канелен алдехид (около 70%), евгенол, транс-канелена киселина, бензалдехид, линалоол, куминал, феландрен, кариофилен и др.;
• дитерпени – цинцейланин, цинцейланол;
• фенолни съединения – флавоноиди (процианидини, кумарин), катехини, кондензирани танини;
• слузни вещества, калциев оксалат, смоли и нишесте.

В етеричното масло се съдържат основните компоненти, обуславящи полезното действие на канелата срещу диабета. За канеления алдехид е установено, че понижава значително гликирания хемоглобин HbA(1C), общия серумен холестерол и триглицеридите. Канеленият алдехид може също така да подобри функцията на черния дроб, като регулира ензимите аспартат аминотрансфераза (ASAT), аланин аминотрансфераза (ALAT) и лактат дехидрогеназа към нормалните им стойности.

• Евгенолът подобрява метаболизма на въглехидратите, като повлиява активността на свързани с него ензими – хексокиназа, пируваткиназа, глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа.
• Дитерпените улесняват разграждането на излишните мазнини.
• Танините имат затягащо и антисептично действие, и намаляват абсорбцията на прости захари в червата.
• Нишестетата на канелата могат да понижат апетита за сладки храни.

Алфа-липоева киселина (ALA)

Един от основните проблеми при диабета е оксидативният стрес и свръхпроизводството на свободни радикали, които циркулират в тялото и увреждат тъканите. Хората с диабет са по-уязвими по отношение на оксидативния стрес и това е рисков фактор за поява на усложнения на заболяването, като например диабетна невропатия. Антиоксидантите като алфа-липоева киселина предотвратяват тези усложнения чрез неутрализиране на свободните радикали и намаляване на възпалението.

Предимство на алфа-липоевата киселина е, че молекулата й е както водноразтворима, така и мастноразтворима, благодарение на което след прием ALA лесно се абсорбира и транспортира до почти всички тъкани, органи и клетки, включително мозъка, черния дроб, невроните и др.

За сравнение, витамин С е водоразтворим и не прониква добре през липидната стена на клетъчните мембрани. Друг антиоксидант - витамин Е, е мастноразтворим и не е в състояние да прояви оптимално антиоксидантните си ефекти в извънклетъчните пространства. За разлика от тях, алфа-липоевата киселина е универсален антиоксидант с много широк обсег на действие. Ако приемът й се комбинира с витамините С и Е, тялото може да изгради много по-ефективна защита срещу оксидативния стрес. ALA спомага за регенериране и на други антиоксиданти като глутатион и коензим Q10.

Алфа-липоевата киселина взаимодейства отлично и с витамините от група В. В комбинация с тях, поддържа производството на енергия като спомага за превръщане въглехидратите, протеините и мазнините в енергия, и защитава митохондриите (клетъчните енергийни фабрики) от оксидативно увреждане.

• ALA и ефектите й върху зрението

С напредване на възрастта, се увеличава рискът от развитие на катаракта – заболяване, при което се уврежда лещата на окото. Ключовият фактор, свързан с образуване на катаракта, е оксидативният стрес в лещата на окото. Благодарение на способността си да повишава нивата на антиоксидантни ензими като глутатион пероксидаза, алфа-липоевата киселина предлага надеждна защита  срещу развитието на катаракта.

• ALA и невропротекция

Алфа-липоевата киселина лесно преминава през кръвно-мозъчната бариера, достигайки до всички части на нервните клетки. Експериментални проучвания показват, че удължава преживяемостта и намалява увреждането на мозъка след инсулт. Някои от защитните ефекти на алфа-липоевата киселина върху неврологичната функция, са свързани със способността й да регенерира антиоксиданта глутатион, който се изчерпва поради оксидативните увреждания, свързани с мозъчно-съдови инциденти като инсулт. Има данни също, че ALA увеличава производството на ацетилхолин в мозъка и по този  начин подпомага профилактиката на болестта на Алцхаймер.