Екзантематозни заболявания

Предистория

Групата на екзантематозните заболявания преди повече от 100 години е включвала, номерирани по реда на появата им, шестте детски болести. На практика е остро инфекциозно заболяване, характеризиращо се с генерализиран или локализиран обрив, често придружен от треска и възпаление на лигавиците (устата и конюнктивата).

Класическите обриви се дължат на:

• морбили
• скарлатина
• рубеола
• 52; инфекциозна еритема (или пета болест)
• exanthema subitum (или шеста болест)

Диагнозата е от решаващо значение за пациентите и техните контакти. Някои обриви имат доста характерна морфология, но в много случаи само на тази база е трудно да се определи точното заболяване, тъй като повечето вирусни инфекции протичат с кожни лезии.

Как да ги различим

Морбили

След инкубационен период, обикновено от 8-10 дни, заболяването започва с продромална фаза. Симптомите са:

• треска
• конюнктивит (обикновено със свръхчувствителност към светлина)
• хрема
• възпалено гърло
• суха кашлица, която се влошава през нощта.

Петната на Koplik (бели петна по букалната лигавица) са патогномонични и могат също да присъстват в тази фаза. След 3-4 дни се появява обрива.

Скарлатина

Скарлатината най-често се свързва с бактериален фарингит при деца в училищна възраст и юноши. Това е папулозен кожен обрив, който класически се описва като тип „шкурка“. Отговорната бактерия е Streptococcus pyogenes, която генерира ендотоксин, който предизвиква кожната проява на инфекцията.

Рубеола

Предаването става чрез дихателни капчици или директен контакт. Входната точка са горните дихателни пътища. След първоначалната пролиферация в лигавицата, настъпва разпространение в цервикалните и тилните лимфни възли. При бременните може да се стигне и до трансплацентарно разпространение в плода. При рубеолата обривът е израз на имунологичното взаимодействие. След инкубационен период от 2-3 седмици, заболяването се среща само при 50% от заразените.

Характерни особености на рубеолата са субфебрилни температури (под 37,5 градуса) и главоболие, които изчезват едва в края на заболяването, както и макулен или макулопапулозен обрив. Той се разпространява от главата надолу, подобно на морбили, и изчезва за 1 до 3 дни. Отличителен белег на заболяването е симетричната лимфаденопатия, която засяга главно тилните и ретроаурикуларните лимфни възли.

Пациентите с рубеола са заразни една седмица преди появата на обрива и продължават да бъдат поне седмица след изчезването му.

Пета болест

Повечето инфекции с парвовирус B19 са клинично тихи или се проявяват като „грипоподобно“ заболяване (без обрив). Всъщност типичният обрив се наблюдава само при 15-20% от заразените пациенти.

След инкубационен период от 1-2 седмици се появява хомогенно и изразено зачервяване на бузите и макуло-уртикариален обрив, който се наблюдава главно по проксималните крайници и понякога по тялото или дисталните крайници.

Освен това често срещано явление е многократното изчезване и последващата повторна поява на обрива, предизвикано от: локално дразнене, високи температури (прекалено горещо, твърде силна слънчева светлина) и емоционален стрес.

Шеста болест

Без продромален стадий, след инкубационен период от 5-15 дни, детето развива внезапна висока температура, която продължава средно 3-5 дни. Обикновено, след като треската отшуми, има внезапно изригване на макулни или макулопапулозни обриви, които се появяват предимно по шията и торса, като изчезват в рамките на няколко часа.

При по-големи деца в училищна възраст понякога може да причини симптоми, подобни на мононуклеоза.

Варицела

Вирусът на варицелата е отговорен за две различни болестни единици: варицела и херпес зостер.

Първичната инфекция причинява варицела - доброкачествено детско заболяване, характеризиращо се с висока температура и везикулозен, сърбящ обрив.

Ръка-крак-уста

Силно заразна болест, разпространява се по орален и фекално-орален път, обикновено засяга деца под 10-годишна възраст. В умерения климат инфекцията е най-често през късното лято и началото на есента. Причинява се от ентеровируси. Първоначално вирусът се имплантира в букалната лигавица и лигавицата на илеума, а после се разпространява в регионалните лимфни възли в рамките на 24 часа. Бързо обхваща кожата, придавайки типичния вид на болестта. В рамките на 7 дни след заразяването нивата на серумните антитела се повишават и вирусът изчезва.

След инкубационен период от 3-6 дни, симптомите са: лека треска, неразположение, кашлица, липса на апетит, болки в корема, възпалена уста. Болезнени улцеративни лезии се появяват навсякъде в устната кухина, но най-често са по твърдото небце, езика и букалната лигавица. Обривът започва като 2-8 мм еритематозни макули и папули, които прогресират до образуване на жълто-сива язва с еритематозен ореол.

Болест на Кавазаки

Болестта на Кавазаки е детски системен васкулит с неизвестна етиология. Засяга малки деца и се проявява като остро фебрилно заболяване. Характеризира се с развитие на аномалии на коронарните артерии при 15-25% от заразените хора, което може да доведе до дългосрочни сърдечни усложнения, ако не се диагностицира и лекува навреме.

Разпознаването на болестта на Кавазаки не винаги е лесно, поради което всеки кожен обрив трябва да се наблюдава от педиатър.

Ваксини и профилактика

Тази тема е източник на дебат от няколко години. Ваксините играят важна роля в програмите за ликвидиране на вирусни заболявания. Конкретно тези срещу морбили, рубеола и варицела са включени в схемите за ваксиниране на деца в повечето страни по света.

Морбили остава водеща причина за детска смъртност, като повече от 530 000 деца по света умират от тази болест всяка година.

Ваксината срещу морбили е използвана за първи път през 1963 г. в САЩ. Тази срещу рубеола е въведена за първи път през 1969 г. А срещу варицела е разработена през 1970 г. в Япония. От 2005 г. е налична четиривалентна комбинация с морбили, паротит, рубеола и варицела.