Каприлова киселина: ползи и странични ефекти

Каприловата киселина е маслена течност, понякога погрешно наричана фракционирано кокосово масло. Известна е още като октанова киселина и принадлежи към класа на средноверижните наситени мастни киселини. 

За естествени източници на каприлова киселина се считат разнообразни растителни и животински продукти. С най-високо съдържание е маслото от мексикански хедър (около 73%), следвано от кокосовото масло (6–10%) и маслото от палмови ядки (2–5%). Концентрацията ѝ в млеката от животински произход варира значително. С най-високо съдържание е козето мляко – около 3 %, следвано от кравето – 1 –2 %, а в кърмата на бозайниците, включително и в човешката кърма, се установяват около 0.5%.  

Като търговски продукт каприловата киселина може да бъде намерена под формата на таблетки и капсули. Освен това тя е основен компонент на много козметични продукти, в това число кремове.

Какви са ползите от приема на каприлова киселина?

Антимикробно действие

Каприловата киселина има доказано противогъбично и антимикробно действие. Тя действа ефикасно срещу инфекции, причинени от кандида (Candida albicans), както и срещу бактериални инфекции от салмонела, листерия и други микроорганизми. 

Изследване на индийски учени от 2021 г. е показало, че активността на каприловата киселина срещу Candida albicans е сравнима с тази на известните противогъбични лекарства като флуконазол и клотримазол. 

В народната медицина кокосовото масло, съдържащо каприлова киселина се използва за „жабурене“ в продължение на 10–20 минути дневно с цел лечение на млечница - гъбична инфекция, причинена от Candida albicans, която засяга лигавиците на устата и гърлото, най-често при бебета и хора с отслабен имунитет. 

Кожни инфекции

Силно изразените антибактериални и антимикробни ефекти на каприловата киселина са доказани в множество изследвания върху хора и животни. Прилагането ѝ спомага за намаляване на кожни инфекции, включително такива, причинени от бактерията Dermatophilus congolensis, както и при акне. Дерматофилозата е кожно заболяване, при което се образуват болезнени сухи струпеи по кожата. То може да бъде дразнещо и неудобно, подобно на екзема и акне.

Контрол на теглото

Редица изследвания са показали, че приемът на каприлова киселина като представител на средноверижните наситени мастни киселини води до засилване на термогенезата и окислението на мазнините, като по този начин се намалява отлагането на мазнини при животни и хора.

Регулиране на глюкозата и инсулина 

Каприловата киселина може да подобри инсулиновата резистентност, стеатозата и сърдечната дисфункция. Също така може да окаже благоприятно влияние върху усвояването на глюкозата.

Контрол върху симптомите при невродегенеративни заболявания

Тридесетдневен прием на средноверижни наситени мастни киселини, в това число каприлова киселина, при хора с болестта на Алцхаймер е показал подобрение на когнитивните функции и паметта.

Според изследване от 2012 г. каприловата киселина може да повлияе нивата на серумните кетони, което води до по-бавно прогресиране на слабостта и щадене на моторните неврони на гръбначния мозък при амиотрофична латерална склероза.

Странични ефекти 

Няма много налични данни относно потенциалните странични ефекти от приема на каприлова киселина. Препоръчително е приемът през устата да е за период до 20 дни. В повечето случаи веществото се понася добре от организма. В редки случаи е възможно да предизвика стомашен дискомфорт и промяна във вкуса.

Поради липсата на по-задълбочени изследвания е препоръчително бременните жени и кърмачките да се придържат единствено към прием на каприлова киселина чрез храната. 

Тъй като каприловата киселина се разгражда в черния дроб, е възможно при хора с чернодробни заболявания да се появят някои странични ефекти. Същото важи и за хора с дефицит на средноверижна ацил-CoA дехидрогеназа. 

Обобщение

С оглед разнообразните благоприятни действия на каприловата киселина, приемът ѝ може да се окаже от съществено значение за подобряване на здравето. 

Най-добрият източник на каприлова киселина е кокосовият орех, особено кокосовото масло, което представлява чудесен начин за набавяне на този тип мастни киселини. Други източници включват пълномаслено краве мляко, фъстъчено масло, палмово масло и дори кърма. 

Освен чрез пълноценни хранителни източници, каприловата киселина може да бъде набавяна и под формата на хранителни добавки, които стават все по-достъпни.  Засега няма установен препоръчителен дневен прием. Въпреки това, за оптимални резултати, често се препоръчва прием от около 500–1000 mg три пъти дневно под формата на капсули.

Източници:

1. Balderrama-Gómez, A., Muñoz-Pérez, V. M., Ortiz, M. I., Cariño-Cortés, R., Castro-Rosas, J., Betanzos, A., ... & Castillo-Juárez, I. (2025). Using Caprylic Acid for the Prevention and Treatment of Helicobacter pylori Infection and Gastric Cancer: A Review. Metabolites, 15(9), 629.

2. Mungali, M., & Sharma, N. (2021). Caprylic/capric triglyceride. In Naturally occurring chemicals against Alzheimer's disease (pp. 139-146). Academic Press.

3. https://www.webmd.com/vitamins/ai/ingredientmono-1465/caprylic-acid#sideeffects

4. Akula, S. T., Nagaraja, A., Ravikanth, M., Kumar, N. G. R., Kalyan, Y., & Divya, D. (2021). Antifungal efficacy of lauric acid and caprylic acid–Derivatives of virgin coconut oil against Candida albicans. Biomedical and Biotechnology Research Journal (BBRJ), 5(2), 229-234.

5. Coleman, H., Quinn, P., & Clegg, M. E. (2016). Medium-chain triglycerides and conjugated linoleic acids in beverage form increase satiety and reduce food intake in humans. Nutrition Research, 36(6), 526-533.

6. Clegg, M. E., Golsorkhi, M., & Henry, C. J. (2013). Combined medium-chain triglyceride and chilli feeding increases diet-induced thermogenesis in normal-weight humans. European journal of nutrition, 52(6), 1579-1585.

7. Roopashree, P. G., Shetty, S. S., & Kumari, N. S. (2021). Effect of medium chain fatty acid in human health and disease. Journal of Functional Foods, 87, 104724.

8. Xu, Q., Zhang, Y., Zhang, X., Liu, L., Zhou, B., Mo, R., ... & Xue, C. (2020). Medium-chain triglycerides improved cognition and lipid metabolomics in mild to moderate Alzheimer's disease patients with APOE4−/−: a double-blind, randomized, placebo-controlled crossover trial. Clinical Nutrition, 39(7), 2092-2105.

9. Zhao, W., Varghese, M., Vempati, P., Dzhun, A., Cheng, A., Wang, J., ... & Pasinetti, G. M. (2012). Caprylic triglyceride as a novel therapeutic approach to effectively improve the performance and attenuate the symptoms due to the motor neuron loss in ALS disease. PloS one, 7(11), e49191.

10. Altinoz, M. A., Ozpinar, A., & Seyfried, T. N. (2020). Caprylic (octanoic) acid as a potential fatty acid chemotherapeutic for glioblastoma. Prostaglandins, Leukotrienes and Essential Fatty Acids, 159, 102142.