От какво се получава уртикария

Уртикарията, позната още като копривна треска, е често срещано кожно заболяване, което се среща при 15–25% от хората в даден момент от живота.

Характеризира се със сърбящи надигнати петна, наречени уртики (от латинската дума “urtica” – коприва), които могат да се появят по всяка част на тялото. Те обикновено са с блед, централен оток и обграждащ го зачервен участък. Размерите им варират от няколко милиметра до няколко сантиметра в диаметър, а раните често отшумяват в рамките на около 24 часа без образуване на белези. Патофизиологията на уртикарията е сложна и не е напълно изяснена. Тя включва активирането на мастоцитите (мастни клетки) и освобождаването на хистамин и други възпалителни медиатори. Това води до вазодилатация (разширяване на кръвоносните съдове), повишена съдова пропускливост, предимно лимфоцитна инфилтрация и кожна сензорна стимулация.

Видове 

Уртикарията обикновено се класифицира като остра или хронична, в зависимост от продължителността на симптомите и наличието или отсъствието на предизвикващи стимули. 

Остра форма

Острата уртикария продължава по-малко от 6 седмици. Често причините да се отключи включват инфекции (вируси, бактерии и паразити), храна и лекарства, и по-рядко латекс, отрова от ципокрили, ваксини, физически стимули, които трябва да се идентифицират от подробна анамнеза. Разпространението варира между различните възрастови групи. В половината от случаите не е възможно да се идентифицира специфична причина за остра уртикария, като тя се класифицира като идиопатична. Уртикарията, причинена от ухапване от насекоми, се нарича папуларна. Появата на обрив при контакт с предмет или алерген води до контактна уртикария, която отшумява до няколко часа.

Респираторните инфекции, главно от вируси, се считат за най-свързаната причина за остра уртикария във всички възрастови групи (около 40% при възрастни и 60% при деца). Стомашно-чревни и пикочно-полови инфекции също са свързани. 

В проучване с деца инфекцията е най-често документираната причина за остра уртикария (48,6%), следвана от лекарства (5,4%), особено антибиотици (бета-лактами) и нестероидни противовъзпалителни средства, и хранителни алергии (2,7%). В тази възраст херпесният вирус (особено цитомегаловирус, вирус на Епщайн-Бар и херпес вирус тип 6) е основният агент, отговорен за остри и повтарящи се обостряния на уртикария. Други вируси, включително аденовирус, ротавирус, парвовирус B19, респираторен синцитиален вирус и наскоро SARS-Cov2, също са описани като потенциални причини за развитието на острата форма на заболяването. Паразитите също могат да предизвикат остра уртикария. При възрастни, най-често свързаните вируси са тези на хепатит (A, B и C). 

Хронична форма

Проявява се за повече от 6 седмици и се определя като уртикария, ангиоедем или и двете. Среща се при около 1 процент от населението, най-често при хора на възраст между 20 и 40 години. Продължителността й варира средно между 1 и 4 години, а няма известно лечение. 

Този вид уртикария се разделя на два вида: хронична спонтанна (ХСУ) или индуцируема (ИУ). ИУ се предизвиква от физически стимули, като чесане, студ, топлина, слънчева светлина, вибрации и натиск. Въпреки че острата уртикария обикновено може лесно да се лекува и е свързана с добра прогноза, хроничната често е свързана със значителна заболеваемост и намалено качество на живот.

Индуцируемата уртикария се смята за по-тежка и продължителна и понякога може да бъде трудна за лечение. Ангиоедем (вид подуване под кожата) се проявява при 40% до 60% от пациентите. При бременните вероятността за развитие на ангиоедем е по-голяма през първия триместър. В редки случаи, когато уртикарията е причинена от алергени, може да се получи анафилактичен шок, който е опасен.

ХСУ е многофакторно кожно заболяване. Общата му разпространеност през целия живот е 4,4%, с по-висока честота сред жените, особено в тийнейджърска и средна възраст. Характеризира се с повтарящи се уртики и ангиоедем, продължаващи шест седмици или повече. Значително засяга различни физиологични системи като сърдечно-съдовата, дихателната, стомашно-чревната, централната нервна и мускулно-скелетната системи. Това подсказва колко сложно е това заболяване. 

Причини за заболяването

Една от причините за възникване на хронична утрикария е приемът на определни храни. Най-често срещаните хранителни алергени са краве мляко, яйца, фъстъци, ядки, пшеница и морски дарове. Определени храни, като някои видове риба (риба тон, сардини, аншоа), сирена (ементал и гауда), салам, колбаси, плодове (ягоди), зеленчуци (особено домати) и напитки (вино и бира), са описани като причинители на рецидивиращи уртикарии. Те активират заболяването при пациенти с непоносимост към хистамин или с дефицит на ензима диамин оксидаза, отговорен за разграждането на хистамина. 

Уртикарията, причинена от латекс, отрова от ципокрили и ваксини, е по-рядка. Свръхчувствителността към ухапвания от насекоми в страните от Латинска Америка обаче се описва като основен причинител на уртикария при децата. 

Физическите стимули (дермографизъм – свръхчувствителна реакция към механично дразнене, повишена телесна температура и студ) рядко причиняват остра уртикария, особено при деца.

Редица храни влошават симптомите на хроничан уртикария. Обикновено това са алкохол, хранителни добавки, морски дарове, някои зеленчуци и плодове, ферментирали храни и други. Недобре сготвени морски дарове, остаряло месо, сирене, кисело мляко, сметана, вино и подправки също могат да отключат хронична уртикария. Установено е, че всички плодове, особено цитрусовите, банани, ягоди, ананас,  и зеленчуци като спанак, патладжан и авокадо имат същата способност. Това е така, тъй като тези продукти са богати на хистамин. Приемът на кафе, билкови чайове и шоколад стимулират отделянето на хистамин.

Лечение

Индивидуализираният подход за лечение на хронична уртикария (ХСУ) включва следните стратегии: 

1. Изключване на диференциални диагнози, 

2. Изследване на причините чрез проверка на маркери за автоимунна уртикария, 

3. Идентифициране на възможни тригери като стрес и нестероидни противовъзпалителни средства, 

4. Разкриване на съпътстващи автоимунни заболявания,

5. Определяне на последствията от заболяването като тревожност, депресия, умора, сексуална или когнитивна дисфункция и нарушения на съня, 

6. Откриване на възможни биомаркери на заболяването и предиктори за отговор на лечението, 

7. Проследяване на хода на заболяването чрез определяне на активността на заболяването чрез скала за активност на уртикария и скала за активност на ангиоедем, оценка на контрола с тест за контрол на уртикария и тест за контрол на ангиоедем и оценка на тежестта на заболяването чрез въпросник за качество на живот при ХУ и въпросник за качество на живот при ангиоедем.

Симптоматичното лечение се основава на анти-H1 антихистамини от второ поколение (2GAH1) и моноклоналното антитяло анти-IgE омализумаб, само за ХСУ. Диагностичните и терапевтичните стратегии включват хранителни дневници, органична диета или елиминационни диети. На пациентите с хронична уртикария се препоръчва да направят промени в диетата си, за да се сведе до минимум дългосрочната фармакологична терапия.

Проучване от 2021 г. доказва, че придържането към средиземноморската диета е независим фактор, който може да намали честотата и тежестта на симптомите на хронична спонтанна уртикария.Добавките с витамин D също могат да подобрят симптомите, особено при пациенти, резистентни на стандартна терапия.

Смята се, че диета с ниско съдържание (или без) хистамин, последвана от диета без алергени, има добър ефект върху клиничните симптоми на хронична уртикария. Примерното меню за такъв тип диета включва следните продукти с ниско съдържание на хистамин: артишок, зелен фасул, варено прясно месо (тъй като пърженето и печенето оказват влияние върху нивата на хистамин), от млечните продукти най-подходящи са маскарпоне, моцарела и извара. Въпреки това, прогнозирането на ползата от диетите с ниско съдържание на хистамин е практически невъзможно поради различните хранителни навици в световен мащаб и са необходими повече проучвания по темата. 

Изследване на турски учени от 2025 г. показва, че пациентите на диета с ниско съдържание на салицилат съобщават за подобрение на симптомите на хронична спонтанна уртикария (ХСУ). При тях се отчита и укрепване на здравословното състояние по всички параметри, включително сърбеж, подуване, ежедневни дейности, ограничения, външен вид и проблеми със съня, след диетата. Спазването на диетата с ниско съдържание на салицилат от страна на участниците е потвърдено и от ниското ниво на салицилова киселина в кръвта след диетичната интервенция.

Въпреки че в много случаи уртикарията може да бъде овладяна от личния лекар, има определени ситуации, в които е уместно пациентът да бъде насочен към специалист по алергология или дерматолог, включително при неуспех или затруднено понасяне на назначеното лечение; необходимост от специализирано лечение; и наличие на тежки симптоми и/или атипични характеристики. Консултацията със специалист по алергология или дерматология може да помогне за осигуряване на цялостно лечение и оптимални резултати при пациенти със сложни случаи на уртикария.

Източници: 

1. Ben-Shoshan, M., Kanani, A., Kalicinsky, C., & Watson, W. (2024). Urticaria. Allergy, Asthma & Clinical Immunology, 20(Suppl 3), 64.

2. Chu, A. W., Rayner, D. G., Chu, X., Chen, L., Dong, A. Y., Waserman, S., ... & Chu, D. K. (2024). Topical corticosteroids for hives and itch (urticaria): systematic review and Bayesian meta-analysis of randomized trials. Annals of Allergy, Asthma & Immunology, 133(4), 437-444.

3. Ensina, L. F., Min, T. K., Félix, M. M. R., de Alcântara, C. T., & Costa, C. (2022). Acute urticaria and anaphylaxis: differences and similarities in clinical management. Frontiers in Allergy, 3, 840999.

4. Imbalzano, E., Casciaro, M., Quartuccio, S., Minciullo, P. L., Cascio, A., Calapai, G., & Gangemi, S. (2016, January). Association between urticaria and virus infections: a systematic review. In Allergy Asthma Proc (Vol. 37, No. 1, pp. 18-22).

5. Kudryavtseva, A. V., Neskorodova, K. A., & Staubach, P. (2019). Urticaria in children and adolescents: An updated review of the pathogenesis and management. Pediatric Allergy and Immunology, 30(1), 17-24.

6. Talarico, V., Marseglia, G. L., Lanari, M., Esposito, S., Masi, S., De Filippo, M., ... & Zampogna, S. (2021). Pediatric urticaria in the Emergency Department: epidemiological characteristics and predictive factors for its persistence in children. European Annals of Allergy and Clinical Immunology, 53(2), 80-85.

7. Baudy, A., Raison-Peyron, N., Serrand, C., Crepy, M. N., & Du-Thanh, A. (2024). Impact of chronic spontaneous or inducible urticaria on occupational activity. Acta Dermato-Venereologica, 104, 36122.

8. Zuberbier, T., Abdul Latiff, A. H., Abuzakouk, M., Aquilina, S., Asero, R., Baker, D., ... & Maurer, M. (2022). The international EAACI/GA²LEN/EuroGuiDerm/APAAACI guideline for the definition, classification, diagnosis, and management of urticaria. Allergy, 77(3), 734-766.

9. Tognetti, L., Murdaca, F., & Fimiani, M. (2014). Caffeine as a cause of urticaria-angioedema. Indian dermatology online journal, 5(Suppl 2), S113-S115.

10. Jaros, J., Shi, V. Y., & Katta, R. (2019). Diet and chronic urticaria: dietary modification as a treatment strategy. Dermatology Practical & Conceptual, 10(1), e2020004.

11. Ayvaz HH, Kuyumcu A. Effect of the Mediterranean diet in patients with chronic spontaneous urticaria. Rev Assoc Med Bras[Internet]. 2021 [cited 2022 Sep 1];67(5):675–80. Available from: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/34550255/

12. Shao, K., & Feng, H. (2022). Nutrition and urticaria. Clinics in Dermatology, 40(2), 150-155.

13. Guloglu, S., Ozturk, A. B., Incir, S., Buyuktiryaki, B., Gelincik, A., Demir, S., ... & Sackesen, C. (2025). Effect of low salicylate diet and blood salicylate level on the symptom control of chronic spontaneous urticaria. Frontiers in Allergy, 6, 1687600.

14. Kocatürk, E., Podder, I., Zenclussen, A. C., Kasperska Zajac, A., Elieh-Ali-Komi, D., Church, M. K., & Maurer, M. (2022). Urticaria in pregnancy and lactation. Frontiers in allergy, 3, 892673.