Представяме Ви: Марина Кунчева- клиничен психолог, консултант в revita.bg

Как бихте ни се представили- с какво се занимавате и кое е най-важното, което трябва да знаят хората за вас?

Бих се представила като отдаден ентусиаст- работя в сферата на психичното здраве вече над 10 години, а всеки, който е попадал там, дали като професионалист или като пациент, знае, че това е една предизвикателна сфера. Въпреки трудностите, продължава да ме води любопитството към човешката природа, а ентусиазмът ми се поддържа от моментите, в които виждам промяната, растежа в отделния човек. Имам по-задълбочен интерес в тревожните и депресивни разстройства, както и специфично в следродилната депресия. Немалко съм работила и с пациенти в бърнаут.

С какви проблеми най-често се сблъсквате в работата с пациенти? Ходят ли българите на психоаналитик или се самолекуват?

Забелязвам бум в тревожната и депресивна симпоматика, особено от пандемията насам. Не съм сигурна дали става дума за пик на симптоматиката, дали хората търсят по-често подкрепа или може би комбинация от двете. Оптимист съм, българинът, особено във възрастовата група 25-45, все по-активно и осъзнато търси подкрепа. Стигмата намалява. Все повече хора си дават сметка, че доброто качество на живот включва и грижа за вътрешния ни свят. Все повече пациенти се обръщат към психотерапевтите преди „ножа да е опрял до кокала”, така да се каже, тоест фокусът често е самопознанието и вътрешния растеж. Започва да се поражда и осъзнаването, че психологическата подкрепа е нещо качествено различно от „самолекуването” чрез приятелски разговор или питие в петък вечер, например. Но извън това, в последните години все повече се развиват дигиталните способи за самоподкрепа, които имат своите предимства. В момента, например, работя върху дигитална платформа за подкепа на жени със следродилна депресия. При тях, често логистично е невъзможно да се отделят от дома/бебето, стигмата е сериозна и тези жени рядко търсят помощ очи-в-очи от срам, някои от тях са и финансово затруднени... Така че, при тази група пациенти например, методите за самоподкрепа могат да свършат добра работа.

В кабинет, проблемите са свързани с това, че за сериозен процент от хората, услугите в сферата на психичното здраве, все още са недостъпни- финансово и/или логистично. Психологическите консултации и психотерапията все още не се поемат от здравна каса, което затруднява достъпа на пациентите.

Друг проблем е задържането на пациента- за да се случи промяна, развитие, растеж, е нужно време. Това е процес. Хората често имат нереалистично очакване, че след 1-2 консултации проблемът им ще изчезне с „магическа пръчка”.

Има ли възраст, в която сме най-податливи на психични проблеми или те изцяло зависят от нашата емоционалност и събитията, с които се сблъскваме?

Психичните проблеми могат да засегнат хора на всяка възраст, но има определени периоди от живота, когато човек е по-податлив на тях.

Първият такъв период е през юношеството и младостта (около 12-25 години)

Това е период на интензивно психо-емоционално и социално развитие. Промените, свързани с пубертета, както и натискът от страна на социалната среда (училище, приятели, семейство), могат да увеличат уязвимостта към депресия, тревожни разстройства и разстройства на храненето. Мозъкът продължава да се развива до 25-годишна възраст, а това е време, в което често се проявяват сериозни психични разстройства като шизофрения и биполярно разстройство.

След това, възрастта до 35 години често е свързана с големи житейски преходи, като започване на кариера, създаване на семейство, финансова независимост и социален натиск за постижения. Тези фактори могат също да доведат до депресия и тревожност, особено ако човек се сблъска с неуспехи или има несигурност за бъдещето.

В етапа 40-60 години се наблюдава натиск от много посоки: кариера, отговорности към семейството, грижи за възрастни родители, лични и професионални разочарования. Това е период, в който могат да се появят проблеми с депресия, синдром на "празното гнездо" (когато децата напуснат дома) и екзистенциална криза, свързана с усещането за загуба на цел или смисъл.

След 60-годишна възраст психичните проблеми често са свързани с фактори като загуба на близки хора, здравословни проблеми, изолация и чувство на безпомощност. Депресията, тревожността и деменцията са често срещани в този етап от живота. Понякога, емоционалната подкрепа намалява с възрастта, а загубата на социални контакти може да задълбочи тези проблеми.

Все пак, възрастта, сама по себе си, не е единствен фактор. Психичните проблеми са сложна комбинация от биологични, генетични, социални и психологически фактори. Начинът, по който човек реагира на стресови или травматични събития е ключов-хора с повишена емоционална чувствителност могат да бъдат по-податливи на стресови фактори, докато други, които имат силни механизми за справяне, може да преживяват трудностите по-леко.

Бихте ли посочили храни, витамини и добавки, с които можем да се поддържаме в добра психическа форма?

Винаги консултирайте храненето с нутриционист, но да, здравословното хранене наистина  е от ключово значение за поддържане на доброто функциониране на мозъка и за повишаване на общата енергия. Обратно, неправилното хранене може да влоши настроението ти и да задълбочи депресивните и тревожни симптоми.

За подкрепа на психичното благосъстояние е добре да сме сигурни, че включваме в менюто си достатъчно  Омега-3 мастни киселини, тъй като те намаляват възпалителните процеси, което има положителен ефект върху общото настроение.

Аминокиселините пък са от съществено значение за производството на невротрансмитери в мозъка. Например серотонинът - невротрансмитер, отговорен за чувството на удовлетворение се произвежда от аминокиселината триптофан. Допаминът- невротрансмитер, който подпомага мотивацията, се получава от аминокиселината фенилаланин. Добавянето на храни с високо съдържание на триптофан и фенилаланин подкрепя психичното здраве .

Също, включването на храни с високо съдържание на микроелементи като магнезий, фолиева киселина и различни витамини от група В намалява симптомите на депресия. Витамините С, D, B, цинк и селен, както мед, желязо, калий и калций подкрепят мозъчните функции.

Още нещо интересно- установено е, че пробиотиците намаляват депресията, те се съдържат естествено в храни като кефир, кисело мляко, туршии.

В България сякаш няма достатъчно клинични психолози, които да работят с тежко болни хора. Това го казвам от преживян личен опит с майка ми и е тема, която наистина е трудна. Вие работите ли с тежко болни хора и какво бихте им казали, за да не гледат на болестта като на край, да бъдат борбени и да не се отказват?

Тамата е сложна- болестта и смъртта са трудни теми, които ни докосват и на лично ниво. Не всеки е готов да работи с това. Изисква се сериозна осъзнатост, устойчивост и мотивация. А и допълнителна квалификация.

Въпреки това, в България има психолози и психотерапевти, които работят с тежко болни пациенти, както в болнична, така и в амбулаторна среда. Тези специалисти често се фокусират върху психологическата подкрепа на хора с хронични или животозастрашаващи заболявания, както и върху тяхната емоционална устойчивост и психическо благосъстояние. Да, сферата се развива и това също със сигурност е  дълъг процес, но забелязам, че все повече болнични заведения включват в екипите си психолози, чиито фокус е да подкрепят пациента в боледуването му- това са например онкопсихлозите, психотерапевтите за хронично болни  и психолозите, които работят в областта на палиативната грижа. Също, все повече болни търсят и емоционална подкрепа- и тък осъзнаването на нуждата расте.

Бих насърчила близките на тежко болни да ги подкрепат емоционално като:

1. Признаят трудността и болката

Важно е първо да признаем колко тежко и предизвикателно е това, през което преминава близкия, за да се почувства чут и разбран-„Знам, че преминаваш през нещо, което изисква огромна сила. Пътят, по който си, е труден и пълен с изпитания.“

2. Обърнат фокуса към борбеността

Много хора намират сила в това да осъзнаят своята борбеност и решителност, независимо от обстоятелствата- „Ти вече показваш невероятна смелост и сила, просто като се справяш с всеки изминал ден. Това само по себе си е победа, защото не си се предал.“

3. Подпомогнат своя близък да открие личния си смисъл

Дори в най-трудните моменти хората могат да намерят смисъл в малките неща — връзките си с близките, израстването в трудностите или моментите на радост, дори и да са малко- „Животът ти не се определя само от диагнозата. Има още толкова неща, които си преживял и които можеш да преживееш. Всеки ден, всяка минута може да бъде изпълнена със смисъл.“

4. Дайте примерите за други, които са продължили напред

Понякога историите на други хора, които са се справили или живеят качествено, въпреки тежки заболявания, могат да бъдат вдъхновяващи.

• „Има много хора, които преминават през подобни изпитания и въпреки трудностите намират начини да се радват на живота и да не се предават. Техните истории показват, че все още има надежда.“

5. Пазете надеждата като движеща сила

Дори при трудни обстоятелства, надеждата може да бъде мощен източник на мотивация- „Надеждата не винаги означава чудотворно оздравяване, но тя означава да вярваш, че все още има моменти, за които си струва да се бориш. Никога не знаем какво ще донесе бъдещето, но това, че си тук днес, е достатъчна причина да се надяваш на утре.“

7. Напомняне , че сте там за тях

Често пациентите се чувстват изолирани или самотни в борбата си, затова е важно да им се напомни, че не са сами- „Ти не си сам в това. Има хора, които те обичат и подкрепят, и те искат да бъдат с теб в това пътуване. Заедно с тях ти можеш да преодолееш много.“

8. Фокус върху настоящето

Животът с тежка болест може да бъде изключително стресиращ, ако се мисли за бъдещето като цяло. Фокусирането върху днешния ден може да помогне за намаляване на тревожността- „Нека не мислим за целия път напред. Нека се фокусираме върху днешния ден. Как можем да направим днес малко по-добър, малко по-лек?“

Задайте въпрос на Марина Кунчева тук