Какво е „такоцубо“ и реалност ли е синдромът на разбитото сърце?

Идеята за синдрома на разбитото сърце отдавна се обсъжда твърде много. Тази връзка между сърцето и интензивните емоции, е дълбоко вкоренена в литературата, поезията и популярната култура, където сърцето често се изобразява като храма на човешките емоции, особено на любовта и болката. Но какво всъщност представлява това понятие? Дали това е поетична концепция или медицинска реалност?

Произход на синдрома на разбитото сърце

Първоначално неразпознат, синдромът на разбито сърце или така нареченият Такоцубо синдром често е бил неразбран, което е довело до погрешни диагнози или неподходящи лечения, поради сходството на неговите симптоми с тези на традиционен инфаркт. Някои лекари са скептични относно съществуването му, считайки го за психосоматично, а не за легитимно медицинско състояние. С течение на времето обаче,  наблюдения разкриват случаи, при които емоционално травматични събития предизвикват симптоми на инфаркт при пациенти, без да съответстват на типичните модели, наблюдавани при сърдечни удари, причинени от артериални блокажи.

Основното признание за това състояние идва през 90-те години на миналия век, когато японски изследователи за първи път описват "синдрома на Такоцубо". Този синдром носи името си от формата на саксията, използвана за улов на октоподи в Япония, поради сходството със силуета на разбито сърце („такотсу“ означава „октопод“, а „бо“ – „капан“). Проведени са множество допълнителни проучвания за по-добро разбиране на основните механизми на състоянието Такоцубо, с помощта на сърдечните изображения и установяването на по-точни диагностични критерии.  

Какво е синдром на разбитото сърце?

Синдромът на разбитото сърце или Такоцубо, известен също като стресова кардиомиопатия, може да възникне след излагане на:

• голям психологически стрес, независимо дали е отрицателен (като тежка загуба, развод, гняв, безпокойство, финансови или професионални проблеми, природни бедствия и др.) или положителен (като щастлива изненада). Това е особено важно да запомним- стресът може да бъде предизвикан и от твърде изненадващи и емоционални положителни събития, а не само от тревоги и нещастия.

• интензивен физически стрес, включително събития като инсулт, остра дихателна недостатъчност, травма, интензивна спортна дейност, химиотерапия и др.

Този синдром се характеризира с:

• частична парализа на сърдечния мускул, причинена главно от масивно освобождаване на хормони на стреса. Тук най-засегнати са жените на 50 и повече години. Всъщност 80% от случаите засягат жени в постменопауза. Тази уязвимост се обяснява с повишената чувствителност на техните артерии към хормоните на стреса.

• симптомите при Такоцубо са подобни на тези на остър миокарден инфаркт, включително болка в гърдите, промени в електрокардиограмата и повишени нива на тропонин (протеин в мускулните влакна, който помага за регулиране на мускулното съкращение) и креатин киназа (ензим, поддържащ правилната функция на мускулите) в кръвта. Могат да се наблюдават и други симптоми като задух, сърцебиене и вагусов дискомфорт (рязко спадане на кръвното налягане, водещо до загуба на съзнание за няколко секунди).

Как се установява наличие на Такоцубо синдром?

При диагностициране на синдрома на разбитото сърце от съществено значение е то да се разграничи от сходни медицински състояния. Обикновено се започва с детайлен анализ на здравословната история и актуален статус на пациента. Важно е да се преценят както психическото му състояние, така и ключови медицински показатели, особено свързани с активността на сърдечно-съдовата система.

Често експерти прибягват до специализирани процедури като електрокардиограма (ЕКГ), кръвен тест, MRI/CT изследване и други. При сериозни съмнения за потенциален риск от инфаркт на миокард, се назначават и инвазивни процедури. Коронарната ангиография, например, има за цел да се установи евентуално стеснение или запушване на съдовете.

Колкото по-бързо се посети специалист при съмнение за Такоцубо, толкова по-ефективно ще е и назначеното лечение. При навременно установяване на състоянието се гарантира относително добрата прогноза за пациента. Това ще допринесе и за надеждното предотвратяване на усложнения като инсулт и сърдечна недостатъчност.

Лечение на Такоцубо синдром

Подобно на диагноситицирането, и терапията на Такоцубо синдрома е комплексна. Най-често лечението включва прием на медикаменти за редуциране на натоварването в сърдечния мускул и регулиране на артериалното кръвно налягане. Възможно е да са необходими и средства за овладяване на сърдечния ритъм.

Често в практиката специалистите препоръчват и помощни средства – добавки и природни продукти – за облекчаване на класическите за Такоцубо симптоми, включително:  

• рязко отслабване;

• повишен стрес;

• задух и недостиг на въздух;

• замайване;

• сърцебиене;

• главоболие;

• и други.

Билки като глог, валериана, бабини зъби, маточина и розмарин са особено подходящи при синдрома на разбитото сърце.

Колко може да продължи синдромът такоцубо?

Такоцубо синдромът на разбитото сърце е преходно състояние, което продължава около две седмици, при условие че няма сериозни усложнения или смъртност в острата фаза. В допълнение, обикновено е напълно обратимо, когато кардиологичното лечение е рано. Въпреки това, поради риск от усложнения, е необходима спешна хоспитализация, за да се избегне сериозно влошаване.

Основни последствия и рискове от такоцубо синдрома

Последствията от синдрома на разбитото сърце далеч не са тривиални, излагайки хората на значителен риск от сериозни усложнения. По време на острата фаза, този синдром има смъртност, сравнима с тази при острите коронарни синдроми, като по този начин увеличава риска от кардиогенен шок. В дългосрочен план „синдромът на Такоцубо“ значително увеличава риска от вторични сериозни сърдечно-съдови заболявания. Освен това съществува и риск от рецидив.

В същото време синдромът на разбитото сърце може да има дълбоки психологически последици както за пациентите, така и за хората около тях. Диагнозата на това внезапно и животозастрашаващо сърдечно състояние може да се окаже шок за много пациенти, причинявайки значително безпокойство и чувство на безпомощност за тяхното бъдеще и възстановяване. Може да доведе до сериозни депресивни разстройства, тревожност и посттравматичен стрес. Поради това е особено важно да се вземе предвид психологическият аспект на патологията.  

Значение на синдрома такоцубо за психичното здраве

Като се има предвид тясната връзка между психологическото и физическото здраве, наложително е да се признае, че пренебрегването на психичното здраве може да има сериозни последици за цялостното здраве. По-специално, стресът може да натовари значително сърдечно-съдовата система, увеличавайки риска от развитие на състояния като „синдрома на Такоцубо“.

Ето защо е от съществено значение да се приемат стратегии за управление на стреса и насърчаване на психичното здраве. В допълнение към практиките за релаксация и уелнес дейностите, билковите добавки могат да играят полезна роля за намаляване на стреса и безпокойството, осигурявайки естествена подкрепа за психичното здраве.

В заключение бихме казали единствено това, че Такоцубо синдромът на разбитото сърце не е просто поетична измислица, а значима медицинска реалност. И е хубаво, че благодарение на усъвършенстващата се медицина, разбирането му се е развило през годините, за да бъде установено като медицинско състояние. Ето защо, както и преди сме ви казвали, е от съществено значение да се признае холистичният подход към здравето, който се грижи както за психологическото, така и за физическото здраве, тъй като те са неразривно свързани.