Множествена склероза (МС)

Множествена склероза е едно от най-разпространените заболявания на централната нервна система, поразяващо главния и гръбначния мозък в резултат от разрушаването на миелиновата обвивка на нервните влакна (аксони), наречено  демиелинизация.

Миелиновата обвивка представлява липидна субстанция, изолираща нервните влакна, отговорна за голямата скорост, с която се предават нервните импулси. Миелиновата обвивка осигурява ефективно предаване на импулсите, което позволява с минимални съзнателни усилия да се извършват целенасочени бързи и координирани движения.

Разрушаването на миелиновата обвивка, което се наблюдава при множествената склероза, затруднява ефективното пренасяне на електрическите импулси от главния мозък и до него и води до появата на разнообразни симптоми. Огнищата на този процес, наречени плаки, се появяват по различно време и в различни области на главния и гръбначния мозък - терминът „множествена склероза" буквално обозначава наличието на множество огнища на демиелинизация.

Причините за възникването на множествената склероза все още не са установени. Увреждането на миелиновата обвивка може да бъде обусловено от нарушения в работата на имунната система, която в нормално състояние трябва да защитава организма от бактерии и вируси. Голяма част от клиничните проявления на МС свидетелстват за „автоимунен" характер на заболяването - това означава, че организмът сам унищожава своите тъкани и органи. При МС това се случва с миелиновата обвивка. Все още не е известно какви причини провокират  този процес - предполага се, че той се дължи на комбинация от няколко различни фактора.

Съгласно една от теориите основна роля за възникването на МС играе вирус в организма, който дълго време се намира в латентно, но оказващо влияние върху имунната система, състояние. За идентифициране на този вирус са проведени множество изследвания, чиито резултати показват, че не съществува един конкретен вирус, провокиращ развитието на МС, но в същото време патологичният процес може да започне вследствие на обикновени вируси като тези при морбили или херпес.

МС има множество клинични проявления, възникването на които зависи от това, кои участъци на нервната система са поразени от заболяването. Не съществува едно типично проявление на МС. При всеки пациент се наблюдават различни симптоми, чиято интензивност и характер се променят с течение на времето. Повечето пациенти с МС се оплакват от няколко различни симптома, но нито един от тях не страда от всички симптоми едновременно.

Най-често срещани симптоми на МС включват:

Зрителни нарушения:

• замъглено или неясно зрение


• диплопия (двойно виждане)


• оптичен неврит


• нистагмус (неволево треперене на очните ябълки)


• ретробулбарен неврит (пълна загуба на зрението - обикновено временна)

Нарушения в координацията:

• нарушено равновесие


• тремор


• атаксия (неустойчивост при ходене)


• световъртеж


• непохватност на крайниците


• нарушена координация на движенията


• слабост в долните крайници, в резултат от понижаването на мускулния тонус

Спастичност:

• спастика (повишаване на мускулния тонус, което може да доведе до затрудняване на движенията)


• спазми (болезнено съкращаване на мускулите)

Сетивни нарушения:

• скованост


• бодежи


• парене


• болка (не е характерен симптом, но се среща при някои болни от МС - например лицева болка като проявление на невралгия на троичния нерв и мускулни болки)

Говорни нарушения:

• забавяне на потока на речта


• скандирана реч (промени в ритъма)


• дисфагия (затруднено гълтане)

Синдром на хроничната умора:

• умора, възникваща без видима причина - един от най-честите симптоми при МС

Нарушения на функциите на тазовите органи:

• често уриниране


• императивни (неудържими) позиви за уриниране


• непълно изпразване на пикочния мехур


• неволно изпускане на урина


• констипация

Сексуална дисфункция:

• импотентност


• фригидност


• намалена чувствителност

Непоносимост към топлина:

• често води до усилване на другите симптоми

Когнитивни (познавателни) нарушения:

• влошаване на краткосрочната памет (проявява се като разсеяност)


• намалена способност за концентрация и логическо мислене

Невъзможно е да се предскаже с точност протичането на МС. При някои пациенти симптомите на заболяването са минимални, а при други МС прогресира бързо и води до сериозна инвалидизация. Въпреки, че симптоматиката при всеки пациент е различна, съществуват няколко форми на това заболяване:

Пристъпно-ремитентна множествена склероза - тази форма на МС се характеризира с непредсказуеми пристъпи на изостряне на заболяването, по време на които се появяват нови симптоми и се усилват вече съществуващите. Изострянето може да бъде с различна продължителност (дни или месеци), след което възниква ремисия, съпроводена от частично или пълно възстановяване. Ремисията може да продължи няколко месеца и дори години.

Доброкачествена множествена склероза - след един или два пристъпа на изостряне настъпва постоянна ремисия. Доброкачествената МС може да се диагностира само при пациенти с пристъпно-ремитентна МС, при които след 10-15 години от възникването на заболяването практически не се наблюдават признаци на инвалидизация.

Вторично прогресираща множествена склероза - при някои пациенти с пристъпно-ремитентна форма на МС в последствие се наблюдава постоянно прогресиране на заболяването.

Първично прогресираща множествена склероза - характеризира се с малко количество или пълно отсъствие на пристъпи. Инвалидизацията започва с възникването на заболяването и прогресира постоянно.

Изследванията за МС са свързани с установяване историята на заболяването, с неврологичен преглед, изследване на зрителните, слуховите и соматосензорните евокирани потенциали, магнитно-резонансна томография (МРТ), лумбална пункция, миелография.