Ролята на ензимите на олигозахаридите за регулация на захарите

Олигозахаридите са полимери на простите захари - монозахаридите, съдържащи между 2 и 10 монозахарида. Едни и същи ензими произвеждат и двата типа полимери – олиго- и полизахаридите.

Фруктозните и глюкозните полимери изпълняват разнообразни функции в живите организми и са често срещани в зеленчуците и зърнените храни. При хората смилаемите олигозахариди като сукрозата и скорбялата са източник на енергия и глюкоза. Несмилаемите олигозахариди - като целулозата - имат полезно действие при запек, помагат за абсорбцията на минерали, за метаболизма на липидите, превенцията на рак, при гликемия, инсулинемия, хепатитна енцефалопатия.

За съжаление преработените храни съдържат повече лесно и бързо смилаеми олигозахариди като глюкоза и фруктоза, отколкото са ни необходими. Потенциалните последствия са свързани с повишаване на теглото, дислипидемия, диабет тип 2, заболявания на черния дроб, заболявания на сърдечно-съдовата система, рак, отслабена имунна система. Интересно е, че точно това са заболяванията, от които предпазва консумацията на несмилаеми олигозахариди. Приемът на повече ензими, произвеждащи олигозахариди, е един от начините за регулиране нивата на глюкоза и за справяне с напълняването.

Ензимът трансглюкозидаза разгражда скорбялата, като прикрепя глюкозата към друга съдържаща захар молекула. При приема на скорбяла заедно с този ензим, той отделя част от глюкозата от комплекса и го свързва с друга молекула, съдържаща глюкоза. Тази връзка глюкоза-глюкоза е несмилаема. По този начин се намалява количеството абсорбирана глюкоза и приетите калории. Свързаната глюкоза също допринася за увеличаване на количеството фибри.

Несмилаемите олигозахариди подпомагат растежа на полезните пробиотични бактерии в нашите черва. По този начин чрез приема на ензима трансглюкозидаза заедно със скорбялата ефективно се намалява достъпната за абсорбция глюкоза, намаляват се абсорбираните калории, увеличава се  съдържанието на фибри в червата и се подпомага полезната чревна флора.

Другият ензим, който произвежда олигозахариди, е левансукраза. Той отделя фруктозата от дизахарида сукроза и я прикрепя към олигозахарид. Левансукразата също произвежда несмилаеми олигозахариди като добавя към тях отделената от сукрозната молекула фруктоза и освобождава глюкозата. Това намалява достъпната за абсорбция захар, което води до по-малко абсорбирани калории. Образуваният по този начин несмилаем олигозахарид увеличава нивата на фибри в червата и подпомага пробиотичния растеж.

Комбинацията от трансглюкозидаза и левансукраза може да има синергично действие, тъй като глюкозните и фруктозни олигозахариди, произведени от левансукразата, може да бъдат рецептори на глюкозата от трансглюкозидазата. Остатъчните молекули от полимера на скорбялата и гликозил-олигозахаридите от трансглюкозидазната реакция може да станат рецепторни субстрати за левансукразната реакция.

Най-важния извод от тези химични реакции е, че допълнителният прием на олигозахаридни ензими заедно с храната намалява захарите и абсорбираните калории. Това е било демонстрирано в поне 2 клинични изследвания върху ензима транглюкозидаза.

Потенциалните ползи за здравето от ензимите, произвеждащи олигозахариди, ги прави ценно помощно средство, особено при хората, които търсят начини за справяне със захарите, с наднорменото тегло, загрижени са за приема на фибри и цялостното си здравословно състояние. Те имат и важна помощна роля за пробиотичните продукти, продуктите за регулиране на теглото и тези, подпомагащи храносмилателната система.