
Ечемикът се счита за първата зърнена култура, отглеждана от човека. Той е едногодишно растение. Може да вирее в разнообразни климатични условия. Ечемичените кълнове имат по-голяма хранителна стойност, когато се събират рано. Неговата употреба с лечебни и хранителни цели датира от 7000 г. пр. Хр. Народите в древна Азия и Близкия Изток редовно включвали пшеница и ечемик в храненето си. Исторически това растение е било използвано за лечение на кожни проблеми, черен дроб, кръвоносна система, и стомашно-чревни разстройства. Гладиаторите консумирали ечемик за сила и издръжливост. Римският учен Плиний използвал ечемика като част от ритуално приготвян лек за циреи. През 1940 г. е обяснено как витамините, минералите и протеините в житните треви са от съществено значение за животните и хората. Сокът от ечемичени кълнове съдържа бета каротин, витамини В1, В2, В6, В12, пантотенова киселина, както и фолиева киселина. Богат е и на калий, калций, желязо, фосфор и магнезий. Други полезни съставки са:
- хлорофил,
- аминокиселини,
- протеини,
- фибри
- ензими
Коментари (0)
Нов коментар