
КАКВО ОЗНАЧАВА А З О Т Е Н Б У С Т Е Р?
С неформалното понятие „бустер“ (англ. booster – “усилвател“, „помагач“) се обозначава такова средство, което усилва дадена физиологична функция или увеличава концентрациите на дадено вещество – хормон, невромедиатор или сигнална молекула, в организма. „Азотен бустер“ е хранителна добавка или диетична храна, която увеличава кръвните и/или тъканните концентрации на азотен оксид (NO) – газообразно вещество с малка молекула, която в много ниски концентрации осъществява важни биохимични ефекти – вазодилатация (разширяване на кръвоносните съдове), невротрансмисия (сигнализация между нервните клетки), възпалителни или противовъзпалителни ефекти (в зависимост от локацията и концентрацията), стимулиране или потискане на програмираната клетъчна смърт (апоптоза) на определени видове клетки и т.н..
Азотните бустери не съдържат самия азотен оксид поради това, че този газ не може да се съхранява в перорална дозова форма, много трудно би се дозирал в нетоксични за организма количества и поради изключително краткотрайното му съществуване в тъканите. Високите концентрации на азотен оксид са силно токсични за организма поради високата окислителна активност на NO като свободен радикал – нежелан ефект, който не може да бъде достигнат при нормалната употреба на азотни бустери като хранителни добавки.
Азотните бустери се използват активно в спортната диетология и медицина за подобряване на кръвоснабдяването, за по-ефективна работа на мускулите, подобряване на атлетичните резултати и ускоряване възстановяването на мускулатурата след интензивно натоварване. Включените в тях компоненти са предимно съдоразширяващи агенти, донори на азотен оксид (NO), но може да съдържат и компоненти с допълнителни механизми на действие. За разбиране на тяхното значение е необходимо да се запознаем с някои основни положения.
АЗОТЕН ОКСИД – БИОЛОГИЧНА РОЛЯ В НОРМА И ПАТОЛОГИЯ
Азотният оксид (NO) е един от възможните оксиди на азота, при които азотният атом е във втора положителна валентност. Това неорганично съединение е с висока водноразтворимост, но същевременно поради ниския си молекулен размер може свободно да преминава през клетъчните мембрани и да оказва своите ефекти в различни тъкани. NO е безцветен газ с много кратък живот (в кръвта около 2 ms), но той може да действа и за по-дълъг период от време след свързването си с други молекули, например сярасъдържащата аминокиселина цистеин, при което се образуват S-нитрозотиоли, които са естествени резервоари за NO в организма.
Азотният оксид се образува в организма под действието на ензима азотен оксид синтаза (NOS), от която съществуват три разновидности – невронална (nNOS или NOS1), индуцибилна (iNOS или NOS2) и ендотелна (eNOS или NOS3).
Невроналната NOS е калций-зависим цитозолен ензим, превръщащ аминокиселината L-аргинин до друга аминокиселина – L-цитрулин, с отделянето на молекула азотен оксид. Процесът изисква наличието на атмосферен кислород и енергийния кофактор никотинамин аденин динуклеотид фосфат (NADPH). Невроналният NO е невромодулатор и сигнална молекула, допълваща ефектите на допамина, холина, норадреналина и аминокиселините (Xi Chen et al., 2024 (1)). Той оптимизира междуневроналната сигнализация в нервните окончания и астроцитите и участва в регулацията на синаптичната пластичност, болковите възприятия, сетивните, невроендокринните и когнитивните функции (Dong W.N. et al., 2017 (2))
Индуцибилната („предизвиканата“) азотен оксид синтаза не се съдържа готова в клетките, а гените за синтеза ѝ се активират при наличието на възпалителни сигнали. Тя също образува NO от L-аргинин в макрофагите и други клетки, имащи отношение към възпалението. За разлика от другите два типа NOS, iNOS не е калций-зависима. Синтезираният от нея азотен оксид е важен за имунната защита и унищожаването на патогените, но може да бъде токсичен в случаите, когато е налице хронично възпаление.
Ендотелната NOS се съдържа във вътрешната обвивка на кръвоносните съдове (ендотела), където превръща L-аргинина в L-цитрулин с отделянето на NO. Тя е калций-зависим ензим, чиято функция е да предизвика чрез азотния оксид релаксация на гладката мускулатура в съседство на ендотела, регулирайки така диаметъра на кръвоносните съдове. При вазорелаксацията се увеличава обемът на разпределение на кръвта и кръвното налягане се понижава. Някои лекарства, например кардиоселективните бета-блокери, донори на азотен оксид, намаляват сърдечно-съдовия риск по аналогичен механизъм.
Азотният оксид регулира перисталтиката, промотирайки оптималното храносмилане и усвояване на хранителните вещества. Той също така играе роля в регулацията на инсулиновата сигнализация, контрола на кръвната захар и утилизацията на глюкозата като енергиен източник за мускулите и мозъка.
Поради малкия му молекулен размер, краткия му живот и трудното му откриване в биологичен материал, ролята на азотния оксид в живите системи е установена късно – след средата на 1980-те години (2). Преди това се е приемало, че съдоразширяващият ефект се дължи на „релаксиращ фактор с ендотелен произход“, чиято биохимична природа дълго време не е била позната.
Бързата инактивация на тази мощна сигнална молекула – азотния оксид, до неорганични нитрати и нитрити, е в основата на краткотрайния му ефект и невъзможността той да се добавя в диетата, да се инхалира или по друг начин вкарва директно в организма.
Азотният оксид е ключов регулатор на сърдечно-съдовата функция, метаболизма, невротрансмисията, имунитета и други процеси. Дисрегулацията на сигнализацията му е (наред с други фактори) в основата на много сърдечно-съдови заболявания, диабет, атеросклероза и онкологични заболявания. Различни класове лекарства срещу широк спектър от заболявания дължат целия или част от ефекта си на отделянето на NO. Такива са органичните нитрати (глицерил трититрат, изосорбид динитрат) срещу сърдечната недостатъчност, самият NO, фосфодиестеразните инхибитори (PDE) (силденафил) и инхибиторите на разтворимата гуанилил циклаза (sGCIs) (риоцигуат) при инхалиране срещу пулмонарната хипертензия, хибридните донори на азотен оксид (латанопростен бунод) при глаукома, sGCIs (верицигуат) при миокардна исхемия, PDE при еректилната дисфункция и простатната хиперплазия (силденафил, тадалафил) и т.н. (2).
В настоящето изложение няма да се занимаваме с кардиологичната и неврологичната патология, въпреки че някои азотни бустери действат благоприятно и при тези нарушения, а ще акцентираме върху значението на азотния оксид и неговите бустери в спортната практика и медицина.
АЗОТНИЯТ ОКСИД И МУСКУЛНАТА ФУНКЦИЯ
Установено е, че ендотелната азотен оксид синтаза (eNOS), която генерира азотен оксид за разширяване на съдовата мрежа в мускулатурата, е зависима за своята функция от сигналния протеин PIEZO1 – това е механочувствителен йонен канал, който се активира по време на механичен стрес в мускулатурата (2). При дисрегулация на PIEZO1, например от силно мускулно претоварване, адекватната поддръжка на капилярната гъстота в мускулатурата, зависеща от NO, не се осъществява, умората и увреждането на мускулатурата са по-големи и се затрудняват атлетичните постижения.
Вазодилататорният (съдоразширяващият)ефект на азотния оксид се осъществява след разпределението му в артериалната гладка мускулатура, което стимулира продукцията на цикличен гуанозин монофосфат (cGMP) от гуанозит трифосфат (GTP) чрез активиране на ензима гуанилат циклаза. Тази реакция води до понижаване съдържанието на калциеви йони в саркоплазмата на мускулните клетки и до релаксация на гладката мускулатура с разширяване на артериалните съдове. Увеличената наличност на NO подобрява аеробния и анаеробния метаболизъм, намалява разхода на кислород и АТФ при упражненията, подобрява функцията на митохондриите и мускулните съкращения (15).
Хемоглобин-алфа, една от веригите (субединиците) на транспортния протеин хемоглобин, е важен уловител и регулатор на активността на азотния оксид между ендотела и гладката мускулатура на кръвоносните съдове – малките артерии и артериолите. Азотният оксид също така оптимизира мускулните и миокардните съкращения, като ги прави по-ефективни поради подобряване на режима им на релаксация и съкращение (2). Неорганичните нитрати, получени при метаболизирането му, увеличават митохондриалната активност и производството на енергия в скелетната мускулатура, даунрегулирайки разединяващия протеин 3 и АТФ/АДФ транслоказата - сигнални протеини, чиято висока активност предизвиква „разединяване” (uncoupling) на eNOS. В хода на разединяването ензимът започва да генерира супероксидни радикали вместо азотен оксид и това води до увреждане на тъканите и клетките. Една от причините за това е изчерпването на запасите от аминокиселината L-аргинин, която в една или друга форма е главният азотен бустер, включван в хранителните добавки.
В мускулната тъкан азотният оксид предизвиква подобряване изхранването на миоцитите, подобрение на мускулния контрактилитет, газовия обмен, кислородната кинетика, образуването на митохондрии и генерирането на клетъчна енергия (4). Той също така предотвратява закрепването на тромбоцитите към съдовата стена при увреждането на кръвоносни съдове при мускулните травми и намалява риска от съдови инциденти и тромбози, ускорява заздравяването на рани чрез стимулиране растежа и пролиферацията на фибробласти, кератиноцити и ендотелни клетки, усилвайки отлагането на колагена в гранулационната тъкан (Andrabi S.M. et al., 2023 (11)).
СЪСТАВ И СВОЙСТВА НА DOUBLE WOOD’S NITRIC OXIDE BOOSTER
Всяка дневна доза от три капсули съдържа 1500 мг комбиниран азотен бустер, състоящ се от: стабилизиран с инозитол аргинин силикат (Nitrosigine®) 500 мг, L-цитрулин 500 мг, Аргинин аклфа-кетоглутарат (Arginine AKG) 250 мг и L-аргинин хидрохлорид 250 мг. Съчетанието на L-цитрулин с три различни форми на L-аргинина дава възможност за взаимното усилване на действието им (синергичен ефект), подобрено усвояване и удължено действие на формулата. Обичайната доза на Nitric Oxide Booster е по 3 капсули дневно на гладно или преди тренировка, но под надзора на опитен спортен треньор или диетолог дозата може да бъде по-висока в интензивния, професионален спорт, до 9 капсули (отговарящи на 1500 мг Nitrosigine) дневно.
L-АРГИНИН ХИДРОХЛОРИД
L-аргининът (Arg) е една от двадесетте протеиногенни аминокиселини (АК) - изграждащи протеините в организма. Той е условно есенциална аминокиселина, която може да се произвежда в организма (в червата от пролин, глутаман или глутамин), но за цялостно набавяне на необходимите количества трябва известно количество от нея да се внася с диетата, особено при някои чревни заболявания. Богати на Arg са птичите меса, млечните продукти, бобовите храни, водорасли като спирулина и морските храни. Наименованието си носи от латинската дума за сребро – argentum, но не защото има общо с този метал, а поради сивобелезникавия цвят на кристалите от аргинин нитрат, получени при изолирането и описването на свойствата ѝ. Хидрохлоридът на L-аргинина е предпочитано съединение на тази аминокиселина, защото има по-добра разтворимост и абсорбция в сравнение със самия L-аргинин, и е с по-добра поносимост от стомашно-чревната лигавица.
Съдоразширяващите свойства на L-аргинина го правят подходящ при лица с артериална хипертония (6). Мета-анализ на данните от 11 рандомизирани, двойно-слепи и плацебо-контролирани клинични проучвания, при които 387 пациенти с хипертония приемат различи дози на L-аргинина (между 4 и 24 г дневно) показва, че аминокиселината понижава систоличното налягане средно с 5.39 mmHg, а диастоличното – средно с 2.66 mmHg (Jia Yi Dong et al., 2011 (6)).
Наред с ефектите, свързани с азотния оксид, L-аргининът предизвиква отделянето на растежен хормон, който активира клетъчния растеж и регулира притока на енергийно гориво (АТФ и глюкоза), с което допринася за увеличаване на мускулната маса и за нейното хипертрофиране (разрастване). Аргининът намалява също нивата на амоняка, млечната киселина (лактат, причинител на „мускулната треска“), мастните киселини и нивата на мастното окисление след тренировка. Под действието му се увеличават нивата на свободния глицерол и се повишава окислението на въглехидратите и кислородната ефективност, което определя значението му за спортовете, изискващи висока издръжливост (3).
След като азотният оксид NO се образува при превръщането на аминокиселината L-аргинин до L-цитрулин под действието на азотен оксид синтазата (NOS), настъпва процес на възстановявяне на вътреклетъчните аргининови концентрации, като L-цитрулинът се превръща обратно до L-аргинин с участието на ензима аргиносукцинат лиаза. Това показва, че както приемът на L-аргинин, така и този на L-цитрулин, ще играят ролята на азотен бустер – повече L-аргинин ще доведе до повече отделен азотен оксид, а повече L-цитрулин ще доведе до увеличени нива на L-аргинина и съответния ефект. Двете аминокиселини проявяват синергичен ефект по отношение отделянето на азотен оксид в мускулатурата.
Свойствата на L-аргинина като ергогенен, увеличаващ работоспособността и подобряващ спортните постижения агент, са разгледани подробно в систематичния обзор и мета-анализ от екипа на Viribay (3) върху данните относно аеробното (интензивност на натоварване под VO2 max) и анаеробното (над VO2 max) атлетично представяне. Разгледани са 18 проучвания, сравняващи L-аргинина срещу плацебо, от които произлиза следният извод. Суплементирането с L-аргинин води до подобряване на резултатите при аеробните (стандартизирана средна разлика SMD 0,84, 95% CI, 0.12 до 0.56, магнитуд на SMD голям; 12.89%; p=0.02) и анаеробните (SMD, 0.24; 95% CI, 0.05 до 0.43, MSMD, малък 12.0%; p=0.01) тестове. В протоколите за акутен прием дозата на L-аргинина е изчислена на 0.15 г/кг (150 мг на кг телесно тегло), погълнати 60-90 минути преди тренировка. Хроничният прием на L-аргинин е в оптимална доза от 1500-2000 мг дневно за 4-7 седмици, за да подобри аеробната ефективност, и 10 000 – 12 000 мг за 8 седмици – за анаеробната.
Систематичен обзор и мета-анализ на данните от 11 рандомизирани клинични проучвания показва, че суплементирането с L-аргинин увеличава максималния кислороден обем (VO2 max) у здрави лица (4).
L-аргининът в по-високи дози (14 г дневно) е увеличил мускулната сила у жени в постменопауза (относителна максимална сила при скок), но след шестмесечен прием (12).
NITROSIGINE
Nitrosigine® (Нитросигин) е патентован комплекс от аргининов силикат (съединение на аргинина с ортосилициева киселина) и инозитол. За разлика от L-аргинина, който има базични (основни) свойства, нитросигинът има по-висока бионаличност и по-дълготрайно действие, понеже се задържа по-дълго в кръвообращението. Нитросигинът увеличава продукцията на азотен оксид, подобрява еластичността на кръвоносните съдове и техния диаметър, т.е. има свойствата на вазодилататор (5). Ценно свойство на нитросигина е да подобрява не само ефективността на мускулите, а и способността за бърза концентрация и задържане на фокуса, което е не по-малко важно в повечето видове спорт.
В рандомизирано проспективно двойно-сляпо клинично проучване е установено, че стабилизираният с инозитол аргинин силикат (ASI, Nitrosigine®) увеличава менталния фокус и концентрацията у здрави възрастни при дневни дози от 1500 мг след 3 и 14 дни прием в две различни проучвания (6). Измерванията са направени чрез т.нар. trail making test (TMT) – невропсихологичен тест, оценяващ визуалното внимание, скоростта на преработване на информацията и изпълнителната функция – ментална гъвкавост и смяна на задачите. TMT се състои от две части – част А включва максимално бързото свързване на числата от 1 до 25 във възходящ ред, разбъркани върху лист, при което се оценява базовото визуално сканиране, вазомоторната скорост и поддържането на концентрацията. Част В на теста включва бързото последователно свързване на цифри (1-13) и букви (A-L) във възходящ ред (1-A-2-B-3-C…), която оценява когнитивния флексибилитет (превключване от един вид информация към друг и обратно), работната памет и контрола върху изпълнението на сложни задачи в максимално кратки срокове. В „дългото“, 14-дневно проучване с прилагането на TMT-B е установено значително снижение на времето за изпълнение, средно с 28%, докато „късото“ тридневно проучване по теста TMT-A показва още по-голямо намаление на времето за изпълнение на теста – 35%. Това показва, че Нитросигин значително подобрява способността за извършване на сложни когнитивни тестове, изискващи умствена гъвкавост, скорост на преработване на информацията и бързо реагиране (6).
Приемът на Nitrosigine® предизвиква документирано доказани ефекти върху атлетичната физиология: удължаване времето до настъпване до изтощение, ускорено възстановяване на мускулната функция и отлагане на мускулната умора. У здрави, минимално активни физически на възраст между 19 и 33 години, приемът на 1500 мг нитросигин за 4 дни повишава значително енергийните нива преди тренировка (pre-workout), увеличава мускулната хиперемия (увеличения приток на кръв) и мускулния диаметър (измерено чрез обиколката на бедрото след тренировка) и понижава нивата на кръвните маркери на мускулно увреждане по време на възстановителния период, което показва, че има ценна роля за L-аргинина в професионалния и любителския спорт (6).
Съдържанието на силиций (от силикатите, съединения на ортосилициевата киселина) в комплекса Nitrosigine® също има своята функция – Si е важен микроелемент, стабилизиращ колагеновите и еластиновите влакна в стените на кръвоносните съдове, който допринася за по-голямата им еластичност и податливост на съдоразширяващото действие на азотния оксид. Нитросигинът доказано започва да увеличава кръвните нива на L-аргинина до максимум шестия час от приема и покачва нивата на силиция още при първата доза. Сумарният ефект на подобрено кръвонапълване и разширяване на съдовете на мускулите е по-голям от този на L-аргинина и на силиция поотделно. Проучване на Университета на Арканзас показва, че единична доза Нитросигин увеличава кръвотока и разширяването на съдовете при доза от 1500 мг дневно в същата степен, в която и 8000 мг цитрулин малат дневно, т.е. ефективността му е около 5 пъти по-висока (7).
Включването на инозитола, който е цикличен захарен алкохол, в комплекса ASI, се налага от високата склонност на аргинин силиката да се слепва и да образува „бучки“, които нарушават както разтворимостта , така и усвояемостта му от организма. Инозитол-стабилизираният комплекс обуславя премахване на това слепване и подобряване на разтворимостта и абсорбцията, съответно бионаличността на активната съставка (9).
В рандомизирано, двойно-сляпо и плацебо-контролирано клинично проучване (10) е изследвано действието на еднократната доза инозитол-стабилизиран аргинин силикат (1.5 г ASI + 12 г декстроза) или плацебо (12 г декстроза) по отношението на изпълнението на множество когнитивни тестове, включени в тестовия панел RBANS (Repeatable battery for the assessment of neuropsychological status – Повтаряема батерия/комплект от пособия за оценка на невропсихологичния статус). Деветнадесет млади възрастни от двата пола на средна възраст от 20.9 ± 3.2 години са приемали ASI или плацебо и 60 минути след това са изпълнявали тестовете по RBANS. Многократно повторени измервания с анализ на дисперсията (ANOVA) показват, че ASI значително подобрява резултатите по RBANS и непосредствената памет (10).
L-ЦИТРУЛИН
L-цитрулинът ((2S)-2-амино-5-карбамоиламино)пентанова киселина) е непротеиногенна аминокиселина – тя не е сред 20-те изграждащи протеините АК, и не е есенциална, т.е. организмът може да си я произвежда. Единият от начините за това е чрез преобразуването на L-аргинина след откъсване на молекула NO, а другият е свързан с получаването на цитрулин от аминокиселината L-глутамин, която е най-разпространената АК в човешкия организъм. L-цитрулинът е обаче есенциална АК за урейния цикъл, където участва в отстраняването на амоняка от организма. Внасянето на L-цитрулин отвън с диетата подобрява както обезвреждането на амониевите съединения, така също и регенерацията на L-аргинина, който е главният донор на азотен оксид в организма. Той има значително по-добра абсорбция от тази на аргинина и увеличава нивата му по-бързо, отколкото го прави самият L-аргинин.
Структурата на L-цитрулина е потвърдена за първи път от японски учени пред 1914 г., когато е изолирана от плодовете на динята (Citrullus – лат.). В ролята му на прекурсор на L-аргинина и поради негови собствени механизми на действие, на L-цитрулина се приписват, с повече или по-малко основание, следните здравословни ефекти:
- Увеличава концентрацията на мускулните протеини, намалява загубата на мускулна маса у възрастни или хронично болни лица, и подобрява атлетичното и физическо представяне;
- Понижава кръвното налягане у лицата с артериална хипертония (поради съдоразширяващия ефект на NO);
- Намалява оксидативното увреждане и възпаление на червата поради автоимунен процес или радиационно въздействие;
- Облекчава леките форми на еректилна дисфункция (чрез азотния оксид NO);
- Ускорява заздравяването на рани у диабетиците;
- Забавя невроналната дегенерация при паркинсонизъм и сенилна деменция;
- Оказва хепатопротективен ефект;
- Поради невропротективното си действие бива често включват в енергийни напитки.
- В настоящия материал ще разгледаме само свойствата на L-цитрулина като азотен бустер, подобряващ физическата форма и спортното представяне.
Систематичен обзор и мета-анализ на данните от 38 академични публикации от периода 2008-2018 , свързани с едновременния или поотделния прием на L-аргинин и L-цитрулин при различни видове физическо натоварване, показва, че L-цитрулинът действа като по-силен ергоген (увеличаващо работоспособността средство) в сравнение с L-аргинина по отношение на физическата работа, понеже L-цитрулинът подобрява резултатите по възприеманата честота на изтощение и мускулната болка, понижава в по-голяма степен нивата на млечната киселина и подобрява времето за изпълнение на тестовете (5)
В проучване от 2010 г. 41 души са приемали 8 г цитрулин малеат или плацебо 1 час преди силова тренировка на лежанка до пълно изтощение, при което е установено, че приемащите L-цитрулин са имали с 40% по-лека мускулна треска от участниците в плацебо групата на 24-тия и на 48-мия час след натоварването. Разликата се е изравнила до нула чак на 72-рия час (Joaquin Perez-Guisado et al., 2010).
Въпреки по-ефективното въздействие на L-цитрулина върху мускулната функция, съставителите на „професионални“ азотни бустери са съобразили един важен факт, поради който се предпочита комбинирането на цитрулинови и аргининови добавки вместо употребата само на L-цитрулин. През 2021 се доказва, че приемът на L-цитрулин увеличава значително бионаличността на азотния оксид в мускулите, но не увеличава насищането с кислород на дихателната мускулатура и самостоятелно не подобрява ефективността на дишането (8). В двойно-сляпо проучване с кръстосан дизайн 12 здрави мъже са приемали 6 г L-цитрулин или плацебо и е изследвана тяхната респираторна функция – форсираният издишан обем за 1 s, форсираният дихателен капацитет и тяхното съотношение, максималното налягане при вдишване, фракционалният издишан азотен оксид и насищането с кислород на стерноклеидомастоидеуса (гръдноключичносисовидния мускул) – мускул, имащ важно отношение към процеса на дишане и напълването на белите дробове. Упражнението се е състояло в 30 вдишвания на 70% и на 80% от максималния капацитет на вдишване, последвани от серия продължителни вдишвания на 90% до невъзможност за продължаване на упражнението. Един час след приема на L-цитрулин издишваният NO е повишен, което е продължило до края на упражението, което показва, че цитрулинът повишава нивата на азотния оксид – нещо, което не е наблюдавано след приема на плацебо. Същевременно, насищането на стерноклеидомастоидеуса с кислород е останало без разлика между L-цитрулин и плацебо (8). Тъй като за L-аргинина е доказано такова оксигениращо действие във всички тествани мускули, но пък той отстъпва на L-цитрулина по скорост и степен на генериране на азотен оксид, двете аминокиселини си партнират в качествените азотни бустери.
АРГИНИН АЛФА-КЕТОГЛУТАРАТ (АРГИНИН AKG)
Аргинин алфа-кетоглутарат е съединение на L-аргинина с алфа-кетоглутаровата киселина (AKG), която е междинен метаболит в цикъла на трикарбоксилните киселини (цикъла на Кребс). Диетичният прием на това съединение съответно комбинира описаните ефекти на L-аргинина като донор на NO с увеличаването на ефективността на метаболизма и на образуваната в митохондриите клетъчна енергия.
В мета-анализ на данните от 112 публикации, касаещи употребата на AKG за укрепване здравето на скелетната мускулатура (13) е изяснено, че AKG ускорява възстановяването на мускулатурата чрез стимулиране на мускулните сателитни клетки (MSCs) и поляризацията на макрофагите (отместване на баланса от М1 провъзпалителни към М2 противовъзпалителни макрофаги), като намалява фиброзата. Той също така стимулира протеиновия синтез, потиска деградацията на мускулния протеин и модулира възпалителния отговор, което го прави полезен при кахексия (измършавяване), саркопения (загуба на скелетна мускулна маса) и възстановяване от травми.
У нетренирани мъже AKG увеличава тренировъчния обем, максималната сила, степента на усукване на мускулите, подобряване процеса на възстановяване и времето за достигане на добра физическа форма за нова тренировка (13).
За L-аргинин-алфа-кетоглутарата (AAKG) са установени следните ефекти по отношение на спорта:
- Приемът на 4 г три пъти дневно от здрави тренирани мъже увеличава значително максималния еднократен товар, който те могат да вдигнат на лежанката (Campbell et al., 2006);
- Седемдневният прием на 7 г AAKG от тренирани плувци ускорява възстановяването след тренировка чрез нормализиране на инсулиновите и кортизоловите нива и увеличаване на тестостероновите нива (Moosakhani et al., 2017);
- В едно проучване не е установена разлика между AAKG и плацебо групата по отношение на мускулното представяне и съпротивление у тренирани и нетренирани мъже, трениращи преса за крака (leg press) и лежанка (bench press) (Benjamin Wax et al., 2012). Проучването е с еднократна доза от 3 г AAKG и не е основание за извод относно хроничната употреба на тази добавка.
ДИЕТИЧНИ КОМПОНЕНТИ, ПОДОБРЯВАЩИ ЕФЕКТИВНОСТТА НА АЗОТНИТЕ БУСТЕРИ
Храни, увеличаващи нивата на азотния оксид и подходящи за консумация заедно с азотни бустери са:
- Червените меса, пилешкото и морските „дарове“;
- Спанак, кейл, лапад и други листни зеленчуци, които са богати на нитрати;
- Цитрусови плодове, диня, червено цвекло;
- Нар и пресен сок от него;
- Чесънът съдържа алицин, който активира отделянето на азотен оксид;
- Черният шоколад и някои семена и ядки – бадеми, орехи и слънчогледови семена, също помагат за поддържане високите нива на азотния оксид (14).
БЕЗОПАСНОСТ И ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ
L-аргининът в различните си форми и L-цитрулинът се понасят добре от повечето потребители. Все пак, те могат да проявят леки или умерени странични реакции от страна на стомашно-чревния тракт, включително повръщане, гадене, подуване на стомаха, диария, стомашна болка, парене зад гръдната кост, а също така главоболие и палпитации (усещане за неравномерен сърдечен ритъм и „прескачане“ на сърцето). Употребата на неголеми количества от тези аминокиселини чрез Nitric oxide booster, както и включването на L-аргинина в няколко различни съединения с висока абсорбция, намалява значително вероятността от странични реакции. В общия случай е установено, че дневни дози на L-аргинин и/ L-цитрулин над 9 г увеличават значително този риск, а по-ниските дози обикновено се понасят безпроблемно.
Азотните бустери не са подходящи за лица с ниско кръвно налягане (артериална хипотония), чернодробна цироза, гуанидиноацетат метилтрансферазен дефицит (GAMD) и напреднала бъбречна недостатъчност. Лица с наскоро (6 месеца или по-малко) прекаран инфаркт на миокарда са с повишен риск за повторната му поява, ако приемат азотни бустери, и последните не се препоръчват за тези потребители (12).
При бременност и кърмене азотните бустери не се препоръчват за „спортни“ цели поради непълен профил на безопасност. Все пак, при повишен риск от прееклампсия у бременните, те може да се използват под контрола на лекар за понижаване на кръвното налягане (12).
ЛИТЕРАТУРА
- Xi Cheng et al. „NO” controversy?: A controversial role in insulin signaling of diabetic encephalopathy. Molecular and Cellular Endocrinology. Vol. 593, 1 November 2024, 112346.
- Lundberg, John O. et al. Nitric oxide signalling in health and disease. Cell, Vol. 185, Issue 16, August 04, 2022, pp. 2853-2878.
- Viribay A, Burgos J, Fernández-Landa J, Seco-Calvo J, Mielgo-Ayuso J. Effects of Arginine Supplementation on Athletic Performance Based on Energy Metabolism: A Systematic Review and Meta-Analysis. Nutrients. 2020 May 2;12(5):1300.
- Shahla Rezaei et al. The effect of L-arginine supplementation on maximum oxygen uptake: A systematic review and meta-analysis. Physiological Reports, Vol. 9, Issue 3 / e14739, 15 Feb 2021.
- https://blkflg.com/blogs/education/nitrosigine-l-citrulline-the-blood-flow-duo-you-didn-t-know-you-needed?srsltid=AfmBOop9agoadveNnALSaOeiMr90F8nEt14n-E3rTMxwsXs1h8XRZtPD
- Kalman. D. et al. Randomized prospective double-blind studies to evaluate the cognitive effects of inositol-stabilized arginine silicate in healthy physically active adults. Nutrients 2016, 8(11), 736.
- https://nutrition21.com/nitrosigine/
- Theodorou A. et al. Acute L-citrulline supplementation increases nitric oxide bioavailability but not inspiratory muscle oxygenation and respiratory performance. Nutrients 2021 Sep 22; 13(10):3311.
- https://patents.justia.com/patent/11103000
- Gills GL et al. Acute inositolstabilized arginine silicate improves cognitive outcomes in healthy adults. Nutrients 2021 Nov 26; 13(12):4272.
- Andrabi S.M. et al. Nitric oxide: physiological finctions, delivery, and biomedical applications. Advanced science, Vol. 10, Issue 30/2303259, 26 August 2023.
- Kiani AK, Bonetti G, Medori MC, Caruso P, Manganotti P, Fioretti F, Nodari S, Connelly ST, Bertelli M. Dietary supplements for improving nitric-oxide synthesis. J Prev Med Hyg. 2022 Oct 17;63(2 Suppl 3):E239-E245.
- Miao Miao Xu et al. Impact of alpha-ketoglutarate on skeletal muscle health and exercise performance: a narrative review. Nutrients 2024, 16(22): 3968.
- https://www.bannerhealth.com/healthcareblog/advise-me/what-men-should-know-about-nitric-oxide-supplements
- Gonzalez, A.M.; Townsend, J.R.; Pinzone, A.G.; Hoffman, J.R. Supplementation with Nitric Oxide Precursors for Strength Performance: A Review of the Current Literature. Nutrients 2023, 15, 660.
Коментари (0)
Нов коментар