Инвазивно лечение: какво трябва да знаем

Инвазивното лечение представлява група медицински процедури, при които лекарят използва методи за проникване през кожата или през естествени отвори на тялото, за да постави диагноза или да извърши лечение. 

Характерно за инвазивните процедури е, че обикновено включват разрез на кожата или пункция (пробождане) на тъканите. В съвременната медицина инвазивното лечение включва огромно разнообразие от процедури – от вземане на кръв с игла, през ендоскопски прегледи, до сложни сърдечни операции с високотехнологична апаратура.

Разликата между инвазивни и неинвазивни методи

При неинвазивните процедури няма нарушаване на целостта на кожата. Например, образните изследвания като рентген, ехография (ултразвук) или ЯМР са неинвазивни, тъй като не изискват директен достъп до вътрешните органи. Външните физиотерапевтични процедури, поставяне на електроди, измерване на кръвно налягане и други подобни медицински процедури, също са неинвазивни.

Обратно, инвазивните процедури винаги включват директен достъп до вътрешността на организма – било чрез разрез, пункция с игла или въвеждане на инструмент през естествен отвор (например през устата, носа или кръвоносен съд). Дори на пръв поглед леки манипулации, като поставяне на инжекция или абокат, са форма на инвазивна намеса, защото иглата прониква през кожата. По-сложни примери за инвазивни процедури са ендоскопията (въвеждане на камера в тялото), хирургичните операции, биопсиите (вземане на тъканна проба) и други. 

Видове процедури

Под термина „инвазивно лечение” попадат множество различни видове процедури. Те могат да се класифицират според предназначението им най-общо в две категории.

• Диагностични 

Това са методи, при които се прониква в тялото, за да се постави диагноза или да се изследва даден проблем. Примери са биопсията, артроскопията и ангиографията. При биопсия лекарят взема малка проба от тъкан (например от бъбрек, черен дроб, тумор и други) чрез игла или малък разрез, за да я изследва под микроскоп. Ангиографията е метод за изследване на кръвоносните съдове – чрез въвеждане на катетър и контрастно вещество в артерия, след което се прави рентгенова снимка на съдовете.

• Терапевтични 

Това са всички активни методи за лечение на заболявания, при които се извършва интервенция вътре в тялото. Тук спадат класическите хирургични операции, при които хирургът прави по-голям разрез за пряк достъп до оперирания орган. Например, отворена коремна операция за премахване на тумор, или сърдечна операция с разрязване на гръдния кош са инвазивни лечения от традиционен тип. 

Минимално инвазивна хирургия

Тук целта е интервенцията да се извърши с възможно най-малък разрез и най-щадящ подход. Тази хирургия (наричана още лапароскопска, ендоскопска или „безкръвна“ операция) използва специализирани инструменти и камери, които се въвеждат през един или няколко малки отвора (обикновено 0.5-1 см всеки). Вместо голям разрез, хирургът работи „отвътре“ с фини инструменти, наблюдавайки на монитор изображението от миниатюрна камера. В днешно време за много заболявания минимално инвазивният подход се е превърнал в златен стандарт, тъй като постига същия лечебен ефект като отворената операция, но с по-малко травми за пациента. 

Предимства и рискове

Както всеки медицински метод, инвазивните терапии имат своите предимства и рискове. 

Предимства на инвазивните процедури:

• Точна диагностика и ефективно лечение: Инвазивните методи позволяват на лекарите директно да видят или достигнат до засегнатата тъкан. Например, биопсията дава пряк отговор дали една находка е доброкачествена или злокачествена – точност, която неинвазивните тестове не могат да постигнат. 

• Висока ефективност при тежки случаи: Често инвазивното лечение е единственият начин за справяне с определени сериозни заболявания. Например, при масивна вътрешна травма вследствие на катастрофа, животоспасяваща може да бъде само спешна хирургична намеса. При лечение на заболявания като рак, оперативното отстраняване на тумора (когато е възможно) дава най-голям шанс за оздравяване. 

• По-бързо възстановяване при минимално инвазивните техники: Най-големите преимущества в последните десетилетия идват с развитието на минимално инвазивните техники. При тях травмата върху тялото е много по-малка в сравнение с традиционната открита хирургия. Причината е, че малките разрези зарастват по-бързо и тялото изразходва по-малко енергия за възстановяване на тъканите. 

• По-малко белези и козметични процедури: По-малките разрези при минимално инвазивните техники водят и до по-добър козметичен резултат. Белезите обикновено са точковидни и дискретни, което е важно за самочувствието на пациента. Например, вместо дълъг белег през корема, пациент с лапароскопска операция на жлъчката ще има само няколко миниатюрни белега с размер около 1 см. 

Рискове и потенциални усложнения

Въпреки множеството предимства, инвазивното лечение носи и рискове, с които пациентът и лекарите трябва да са наясно. Всяка намеса, дори рутинна, крие известна опасност, защото нарушава естествената бариера на тялото и създава „рана“ (макар и контролирана). 

Ето някои от основните рискове и предизвикателства:

• Инфекции: По данни на СЗО до 25% от пациентите в болница може да развият някакво усложнение след операция, включително инфекции. Затова следоперативните грижи за раната – редовни превръзки, дезинфекция и наблюдение са много важни.

• Кръвоизливи и съдови увреждания: При разрез или манипулация във вътрешността на тялото съществува риск от нараняване на кръвоносни съдове и кръвоизлив. В хода на самата операция хирурзите внимателно спират кървенето от разреза или контролират кръвотечението ендоскопски. Независимо от това, понякога след операция може да се получи вътрешен хематом (кръвонасядане) или да се наложи кръвопреливане при по-големи интервенции.

• Реакция към упойка: Повечето сериозни инвазивни лечения, особено хирургичните операции, изискват анестезия (упойка). Обща анестезия крие малък, но реален риск – от алергична реакция до усложнения с дишането или сърцето по време на операцията. Анестезиолозите днес разполагат с модерни лекарства и мониторинг, които правят упойката изключително безопасна, но тя винаги е аспект, който се преценява внимателно преди една инвазивна процедура.

• Увреждане на органи или тъкани: Понеже при инвазивните процедури лекарят работи директно върху органите, съществува риск неволно да бъдат засегнати съседни структури. 

• Следоперативни усложнения: Освен инфекциите, в следоперативния период могат да настъпят и други усложнения – тромбоза (образуване на съсиреци в кръвоносните съдове), проблеми с зарастването на раната, следоперативна болка, пневмония (при залежаване) и други. Статистически погледнато, рискът от сериозни нежелани събития при големи операции е между 0.5% и 5% смъртност и до 25% различни усложнения. Именно затова медицинските екипи следят изкъсо пациента в часовете и дните след интервенцията – често в специализирани звена за интензивни грижи. 

Възстановителен период 

Възстановяването след инвазивно лечение е ключова част от лечебния процес. Всъщност често се казва, че операцията успешно е само „половината път“ – другата половина е правилното възстановяване и рехабилитация. Възстановителният период (понякога наричан следоперативен период) обхваща дните, седмиците, а при големи операции и месеците след интервенцията, през които тялото заздравява и пациентът постепенно се връща към нормалния си живот.

Веднага след една операция пациентът обикновено прекарва известно време в зала за пробуждане (ако е бил под обща упойка) или направо в отделението, където медицинският екип следи основните му показатели. Следоперативните грижи включват осигуряване на обезболяване, наблюдение за усложнения (кръвоизлив, висока температура като признак на инфекция и др.), смяна на превръзки и подпомагане на пациента в първите му стъпки. 

Дори минимално инвазивните процедури изискват мониторинг – макар и пациентът често да се чувства добре, медицинският персонал проверява дали всичко протича нормално. 

Съвременните протоколи за пациентска безопасност препоръчват още ранно раздвижване (когато е възможно), дихателни упражнения за предпазване от пневмония и други мерки.

Продължителността на болничния престой за пациента след инвазивна процедура зависи от вида на интервенцията и състоянието му. Някои минимално инвазивни процедури позволяват изписване в същия ден или на следващия. Например, лапароскопската операция на жлъчката често води до 1-2 дни престой, докато при отворена операция на жлъчка преди се е налагало 5-7 дни в болница.