Дихидромирицетинът (DHM, синоним - ампелопсин) е природен флавоноид от групата на флаваноните – представлява 3,5,7,3`, 4`, 5`-хексахидрофлаванол. Образува бели игловидни кристали, слабо разтворими във вода. Нестабилен е в алкална среда, а витамин С увеличава значително неговата стабилност и ефективност. Среща се малко количество в голям брой растения, но в по-значителна група се среща в малко от тях, предимно японски, китайски и корейски лечебни растения, използвани от древността срещу висока температура и треска, чернодробни и паразитни заболявания, и специфично срещу ефектите от алкохолното опиване – махмурлука (1).

Главни природни източници

Основни DHM-съдържащи растения са китайската винена лоза (листата и стъблата на Ampelopsis/Nekemias grossedentata от сем. Лозови - Vitaceae ), ориенталското (японското) стафидено дърво (плодовете на Hovenia dulcis от сем. Зърникови – Rhamnaceae ), както и в иглите и кората на отделни видове на родовете (Pinus) и Кедър (Cedrus) . Гроздето, черниците и гинко билоба го съдържат в малки количества. Удската (сахалинската) върба (Salix udensis) от сем. Върбови – Salicaceae също съдържа малки количества дихидромирицетин. За фармацевтични цели DHM се извлича от листата и стъблата на A. grossedentata и понякога – от плодовете на Hovenia.

Фармакологична активност на DHM

Дихидромирицетинът проявява антиоксидантно, противовъзпалително, хепато-, нефро- и невропротективно, хиполипидемично, антибактериално, антидепресивно, антипаразитно и антинеопластично действие. DHM подобрява гликемичния контрол при диабетичните животни, понижава нивата на серумния холестерол и триглицеридите при дислипидемия, подобрява когнитивните функции в животинските модели на мозъчно образуване и намалява чернодробното заболяване при чернодробни заболявания и алкохолизъм. Типичните дневни дози на DHM са между 300 и 1000 мг (1).

Разгледани по органи и системи, фармакологичните ефекти на DHM могат да бъдат представени така (8):

• Храносмилателна система – предпазва чернодробните клетки и укрепва чревната бариера;
• Отделителна система – намалява фиброзата на бъбреците, облекчава острото бъбречно заболяване и потиска нефротоксичността;
• Сърдечно-съдова система – предотвратява съдовата калцификация и атеросклерозата, потиска активацията на тромбоцитите и тромбогенезата, предпазва миокарда от оксидативно въздействие;
• Централна нервна система – облекчава депресията и тревожността, подобрява паметта и когнитивните функции, намалява мозъчно-съдовите увреждания и предотвратява невродегенерацията;
• Дихателна система – намалява пулмонарната токсичност при инфекция и инхалаторни отравяния и натиска на пулмонарната фиброза при вирусни инфекции, включително предизвиканата от COVID-19;
• Други – има противовирусно и противотуморно действие и спомага за намаляване на телесното тегло.

Традиционна употреба на DHM-съдържащите лечебни растения

Листата на китайската лоза (Xian chi she pu tao (显齿蛇葡萄) ) се използва традиционно срещу кашлица, треска, простуда, възпалено гърло, повръщане, иктер (жълтеница), нефрит и махмурлук. Основният активен принцип в тях е дихиромирицетинът, известен покрай наименованието на това растение и като ампелопсин. Плодовете на Hovenia dulcis са традиционно корейско и китайско средство срещу махмурлука (Hoejin Kim et al., 2017). 

Съвременни индикации за употреба на дихидромирицетин

DHM се прилага като хранителна добавка и помощно лечебно-профилактично средство срещу алкохолизъм, остра алкохолна интоксикация и последиците от ì (махмурлук), неалкохолна мастна чернодробна болест (НАМЧБ), неинсулинозависим захарен диабет, диабетна полиневропатия и свързана с нея депресия, дислипидемия, атеросклероза, сърдечна недостатъчност, остро и хронично бъбречно заболяване. се прилага за хепато- и ренопротекция при терапия съответно с хепато- и нефротоксични лекарства, при нарушен интегритет на чревната бариера (например при въвършени чревни препоръчителни заболявания). Дихидромирицетинът има приложение и срещу някои форми на депресия, като усилва ефекта на антидепресантите, без да влошава страничните им реакции. В процеса на изучаване са също невропротективни, подобряващи когнитивните функции и противотуморните ефекти на дихидромирицетина.

Алкохолизъм

Алкохолизмът е най-често срещаната и с най-голямо обществено значение форма на злоупотреба със субстанции, чийто социален отпечатък е трудно да се увеличи. Системната употреба на големи количества алкохол води до толерантност към синдрома, до отнемане на алкохола, физическа и психическа зависимост и неспособност за контролиране на приеманите количества. Понастоящем не съществува ефективно лекарство срещу алкохолната зависимост, което да се прилага масово и да не дава редица странични реакции. У плъховете е установено, че DHM намалява острата алкохолна интоксикация, потиска тревожността, симптомите на отнемането и склонността към развитие на гърчове (1). DHM силно намалява доброволното натрупване на алкохол при гризачите и променя чувствителността на рецепторите за гама-аминомаслената киселина (GABA-A рецепторите) в синапсите и извън тях към алкохола. GABA-AR е главният тип рецептори, чрез които се извършва алкохолната токсичност върху мозъка. Антиалкохолният ефект, включително анксиолитичното действие (потискащо тревожността), е подобен на това при бензодиазепиновите лекарства (BZ - алпразолам, бромазепам, клоназепам и т.н.), което може да блокира действието му от бензодиазепиновия антагонист флумазенил (2). За разлика от BZ, които са несъвместими с алкохола, DHM може спокойно да се комбинира с алкохол без потенциал за тежки странични реакции.

Приемът на DHM значително понижава нивата на аспартат аминотрансферазата (AST) и аланин аминотрансферазата (ALT) и намалява нивата на циркулиращите триглицериди, общия и LDL/VLDL-холестерол. DHM засилва елиминирането на липидите чрез засилена липофагия, сливане на липидни капки между хепатоцитите и взаимодействие между протеините p62/SQSTM-1, LC3B и PLIN-1. Противовъзпалителните ефекти са свързани с потискане на експресията на обичайните за алкохолното чернодробно съдържание на цитокини като TNF-α, IL-6 и IL-17 (3).

DHM облекчава чернодробната стеатоза и понижава чернодробните триглицериди и маркерите на хепаталната инфекция в мишки, хронично дозирани с етилов алкохол. Веществото активира AMPK и следващите ензими по каскадата – карнитил палмитоил трансфераза (CPT-1a) и ацетил коензим А кокарбоксилаза (Acc-1), усилващите ензимите, обезвреждащи алкохола и понижаващи кръвните експресивни етанолови и ацеталдехидни концентрации. Чернодробната протекция е също така свързана с увеличаването на енергийния кофактор NAD+ в митохондриите на хепатоцитите, което увеличава увеличаването на целостта на енергията (Joshua Silva et al. Alcohol Clin Exp Res, 2020 май). 

Последици от остро алкохолно опиянение (махмурлук) 

В рандомизирано, двойно-сляпо и плацебо-контролирано изследване с 25 потребители на възраст 19-40 години е показано, че комбинираният прием на екстракт от Hovenia dulcis (богат от DHM) с екстракт от кудзу (Pueraria lobata) или с богат на глутатион екстракт от дрожди предизвиква понижаване на кръвното съдържание на алкохола и на ацеталдехида и облекчава стомашно-чревната симптоматика на препиването много по-добре от плацебо (9).

Молекулярният механизъм на облекчаване се проявява на махмурлук под действието на DHM се свързва с конкурентното свързване с рецепторите за гама-аминомаслената киселина (GABA-A рецептори) в т.нар, бензодиазепинов (BZ) активен център (12). Дисфункцията на GABA-A рецепторите се наблюдава в хода на развитието на алкохолна зависимост. У трансгенните мишки е установено, че DHM стимулира продукцията на А β пептидите и съхранява нивата на гефирина (протеин, необходим за правилната GABA-сигнализация), което облекчава както симптомите на махмурлука, така и проявява алкохолна зависимост в дългосрочен план.

В рандомизирано, двойно-сляпо и плацебо-контролирано клинично изследване от Южна Корея (14) е доказано, че този екстракт от плодовете на Hovenia dulcis (с главен активен принцип DHM), се приема заедно с 360 ml алкохолна напитка Soudžu (50 g чист алкохол – сравнително силна доза, предвид генетиката на корейците и по-ниската им полезност на алкохола в сравнение с европейската напитка раса), потискат увеличаването на чернодробната аспартат аминотрансфераза (ASAT), намаляват отделянето на провключването на IL-6 и облекчават симптомите на алкохолното опиване. Силата на облекчаващия ефект се променя спрямо генетичния полиморфизъм на чернодробния изоензим CYP2E1, но облекчението е докладвано от всички участници, които не са приемали плацебо.

Обща хепатопротекция

Пироптозата е включена форма на програмираната цялостна смърт, включваща раздуване на създаденото съдържимо, разкъсване на клетката и изливане на пълното съдържимо, което провокира имунен отговор. Пироптозата е често наблюдавана проява при различни чернодробни заболявания – вирусен хепатит, алкохолна чернодробна болест, индуцирана от метаболитна дисфункция стеатохепатит, хепатоцелуларен карцином и др. Дихидромирицетинът намалява протеиновата експресия на свързаните с пироптозата молекули като каспаза-1, газдермин DN и активират от тях проявяването на цитокини – по този механизъм е доказано протективното му действие спрямо интоксикацията на мишките с тетрахлорометан (8). В модела на инфекция с бактериални ендотоксини (липополизахариди, LPS) при интраперитонеалното им въвеждане в мишки, DHM потиска предизвиканото от LPS активиране на NLRP3 инфламазомата и газдермин А (GSDMA) – ключов активатор на пироптозата.

DHM потиска активацията на стелатните (звездовидните) клетки в черния дроб, като активира автофагията („самоизяждането“) им, а също и чрез активация на NK-лимфоцитите („природните убийци“) и секретирането от последните на интерферферон-гама (IFN-γ), при което се задържа процесът на фиброзиране на черния дроб.

Хепатопротекция при лечение с лекарства, увреждащи черния дроб. Подобно на силимарина, DHM може да се използва за превенция на лекарствената хепатотоксичност. Екипът на Matouk (2022) доказва при плъхове, че DHM облекчава хепатотоксичността на лекарството метотрексат (използвано срещу псориазис, ревматоиден артрит и някои видове рак), намалявайки оксидативния стрес и потискане на сигналните провъзпалителни пътища на TLR4/NF-κB и NLRP3/каспаза-1, правейки го значително по-безопасна терапевтична опция (8). Колективът на Yan (2019) доказва същото действие на DHM по отношение на емодина (съставка на алое вера и други растителни лаксативи, съдържащи антрахинони), а този на Emad (2024) доказва хепатопротекция срещу увреждането, причинено от валпроевата киселина (антиепилептичен агент, използван и срещу различни форми на мигрена, биполярна депресия и шизофрения). Feng & Wang (2025) доказват хепатопротективен ефект спрямо циклофосфамида – агресивен химиотерапевтик, увреждащ тежко черния дроб.

Неалкохолна мастна чернодробна болест (НАМЧБ)

В последните десетилетия се наблюдава глобално разрастване на заболеваемостта от НАМЧБ поради промените в начина на живот, пандемичните мащаби на затлъстяването, обездвижването, небалансираната диета и захарния диабет. При задълбочаването на това заболяване може да се стигне до неалкохолен стеатохепатит, чернодробна фиброза и цироза, и в някои случаи – и до хепатоцелуларен карцином.

Установена е ролята на хроничното възпаление и на чревната дисбактериоза в патогенеззата на това състояние, но въпреки това фокусът на изследванията по-рядко пада върху състава и активността на чревната микрофлора и тяхното коригиране. Проучванията върху мишки доказват, че 28-дневният прием на дихидромирицетин намалява негативните изменения в черния дроб чрез модулация на чревния микробиом и чрез потискане на възпалението по сигналната ос на TLR4 (тол-подобните рецептори-4) и NF-κB (ядреният фактор каппа-би) (7). DHM също така намалява серумните нива на липополизахаридите (LPS), IL-1β, TNF-α, намалява натрупването на мазнини в хепатоцитите и инфилтрацията на черния дроб с провъзпалителни клетки. Хистопатологичните находки също са по-слабо изразени – намаляват се степента на разрастването на хепатоцитите и уврежданията на съдовете около централната чернодробна вена. Чрез високоефективно 16S РНК секвениране е анализиран бактериалният състав на чревното съдържимо. DHM увеличава популациите на полезните за мишките родове бактерии като Subdoligranulum, Bacteroides, Parabacteroides, бактериите от семействата Ruminococcaceae и Lachnospiraceae (7).

Добавянето на DHM към диетата на мишки с НАМЧБ, предизвикана от диета с високо съдържание на мазнини и прости въглехидрати, намалява натрупването на мазнини в хепатоцитите, противодейства на митохондриалната дисфункция и изчерпването на АТФ и неутрализира реактивните кислородни видове. АГП облекчава тежестта на НАМЧБ и свързания с нея метаболитен синдром, като потиска оксидативния стрес върху ендоплазмения ретикулум, ускорява съдовото ремоделиране и забавя атеросклеротичните промени (Lin Lio et al., 2023).

В рандомизирано, двойно-сляпо и плацебо-контролирано клинично проучване с 60 пациенти, страдащи от НАМЧБ, участниците са разделени на две групи – едните са получавали 2 пъти дневно по две капсули от 150 мг DHM или плацебо за три месеца. В DHM-групата е установено значително понижение на серумните нива на аланин аминотрансферазата (ALT), аспартат аминотрансферазата (AST), гама-глутамил транспептидазата (GGT), глюкозата, LDL-холестеролът и апо-липопротеин B, и оценката по хомеостатичния модел на инсулиновата резистентност (HOMA-IR) в сравнение с резултатите при плацебо групата. В DHM-групата са понижени също така серумните нива на TNF-α, цитокератин-18 фрагмента и фибробластния растежен фактор 21, докато серумните нива на адипонектина са се увеличили. Авторите заключават, че DHM подобрява глюкозния и липидния метаболизъм и различни метаболитни параметри у пациентите с НАМЧБ (6).

Захарен диабет от тип 2 (неинсулинозависим)

Дихидромирицетинът увеличава инсулиновата чувствителност и забавя настъпването на диабетичната хипергликемия у плъхове с експериментално предизвикан диабет, без да предизвиква увеличаване на теглото им. Главният механизъм на този ефект е свързан с намаляване фосфорилирането на пероксизомния пролифератор-активируемия рецептор (PPAR-γ) на позиция Ser273 по сигналната ос ERK/CDK5 (4).

DHM намалява телесното тегло и нивата на кръвните липиди у мишки, хранени с висококалорична мазна диета, и ъпрегулира тирозиновото фосфорилиране на субстрата на инсулиновия рецептор (IRS-1), регулирайки инсулиновата резистентност и панкреатичната фиброза (11). Той също така облекчава резистентността към инсулин чрез подобряване на глюкозния транспорт, активация на аденозин фосфат-активируемата протеин киназа (AMPK), индуцирайки автофагията, и чрез активация на PPAR-γ (пероксизомния пролифератор-активируем рецептор-гама), което пък увеличава експресията на фибробластния растежен фактор 21 (FGF-21). Чрез потискане на оксидативния стрес, породен от хипергликемията, DHM забавя увреждането на съдовия ендотел.

По отношение на диабетната полиневропатия е установено промотиращо действие на DHM върху мозъчния невротропен фактор (BDNF), с което се нормализира сигнализацията между невроните и микроглията, при което се блокират болковите сигнали (11).

Китайски изследователи публикуват през април 2025 (Yuwen Guan et al. - https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S2212429225003736 ) проучване, според което DHM усилва ефекта на алкалоидите от клонките на черницата (Sangzhi-алкалоидите), използвани в Китай като антидиабетично лекарство от групата на алфа-глюкозидазните инхибитори. В ЕС не е регистриран подобен препарат, но хранителните добавки с черница се използват сравнително нашироко у нас. Проучването предполага синергичен ефект на DHM и препаратите от черница като помощна комбинация срещу диабета от тип 2.

Облекчаване на болката и депресията при диабетна полиневропатия. Силната болка при диабетната полиневропатия често довежда с времето до развитието на депресия, включително голям депресивен епизод. В модел на диабетна полиневропатия с плъхове е установено, че DHM облекчва болката, хипералгезията, алодинията и депресивното поведение чрез инхибиция на P2X7-пуринергичните рецептори в дорзалните коренови ганглии, гръбначния мозък и хипокампа (13). Начинът на тестване на депресивното поведение на плъховете включва тест с форсирано плуване, тест за предпочитане на захарен разтвор пред вода, тест за отдръпване на крайник след прилагане на топлина и тест за адаптация на открита повърхност след престой в тъмна среда – неврофизиологичните механизми на които рефлекси са аналогични на тези при хората. Изследователите насочват фокуса към евентуалната полза от приема на DHM в случаите, когато диабетната полиневропатия е съчетана с депресия.

Невротоксичността на високите глюкозни нива се облекчава от DHM чрез потискане на фероптозата – програмирана клетъчна смърт под действието на железните йони, провокирана от натрупването на липидни пероксиди. Главният механизъм на това действие е свързан с инхибиране на c-Jun-N-терминалната киназа (JNK) и нейния възпалителен сигнален път в невроните (Li-ting Peng et al., 2025).

Дислипидемия

DHM понижава общия и LDL-холестерол и триглицеридите в серума на плъхове, хранени с диета, богата на мазнини, и намаляват сърдечно-съдовия риск. Той също така понижава серумните нива на окислените LDL (нископлътностни липопротеини) и натрупването на липиди в черния дроб. Под действието му се модулира метаболизмът на аминокиселините, усилва се окислението на мастните киселини, увеличават се нивата на таурина, пантотеновата киселина и се нормализират ниваа на триметиламина, което благоприятства мастния метаболизъм и чернодробната функция (11).

Атеросклероза

DHM притежава доказано антистенокардно действие върху мишки, дефицитни на гена за аполипопротеин Е, като увеличава генерирането на съдоразширяващия агент азотен оксид (NO) в съдовия ендотел. Този ефект се осъществява чрез потискане активността на микроРНК-21 (miR-21) и активиране на гена за ензима диметиларгинин диметиламинохидролаза-1 (DDAH1). Под действието на този ензим се усилва фосфорилирането на ендотелната азотен оксид синтаза (eNOS), съответно генерирането на NO в съдовите стени, атеросклеротичните лезии и в черния дроб (5). Съдоразширяващото действие на NO води до подобрено кръвоснабдяване на съответните тъкани и намаляване на риска от тромботични явления.   

Установено е също така, че DHM потиска апоптозата на ендотелните клетки, предизвикана от окисления LDL-холестерол, митохондриалната деполяризация, потиска образуването на пенести клетки, натрупването на холестерол, активацията на каспаза-3 и производството на реактивните кислородни видове  (ROS), с което оказва цитопротекция. DHM активира протеин киназа B (Akt) и екстрацелуларните сигнал-регулируеми кинази 1/2 (ERK1/2), което води до стимулиране на Nrf1/HO-1 – сигнален път, задействащ ъпрегулацията на антиоксидантни ензими и анти-апоптоточни протеини в клетките на съдовата стена, което е по същество антиатеросклеротичен ефект (8).  

DHM потиска калцификацията на артериалните съдове по-силно в сравнение с класическите лекарства от групата на Akt инхибиторите (8),

Третирането на HUVEC (човешки ендотелни кленки от умбиликалната вена) с натриев нитропрусид (SNP, донор на азотен оксид) води до засилено генериране на ROS и оксидативен стрес. Включването на DHM понижава оксидативния маркер малондиалдехид (MDA) и намалява предизвиканата от SNP апоптоза чрез активиране на сигналния път PI3K/Akt?FoxO3a (Zhang et al., 2019 (8)).

Кардиопротекция

Предизвиканото от захарния диабет увреждане на сърцето, обозначавано като диабетна кардиомиопатия, е сериозен медицински проблем. Проучванията показват, че DHM подобрява сърдечната функция у диабетични мишки чрез потискане експресията на miR-34a и възстановяване на нарушената автофагия. Флавоноидът намалява миокардната хипертрофия, фиброзата и оксидативното увреждане, потискайки оксидативния стрес, възпалението и клетъчната смърт, чрез активацията на митохондриалния антиоксидантен ензим сиртуин-3 (SIRT3) (8).

DHM намалява кардиотоксичността на противотуморния антрациклинов антибиотик доксорубицин (DOX, син. адриамицин) чрез потискане активацията на NLPR3 инфламазомата чрез SIRT1-сигналния път. Други пътища, по които DHM намалява токсичността на DOX (потенциално правейки възможна употребата му при повече онкологично болни), са свързани с активация на AMPK/mTor сигналната каскада, потискане на апоптозата и оксидативния стрес и активиране на протективната автофагия (8).

Антитромботичен ефект

DHM проявява значителен потенциал като инхибитор на тромбоцитната агрегация, потискащ образуването на тромбите (Cheng et al., 2021 (8)). Той потиска тромбоцитния p-селектин, активиран от алфа-тромбина, с което потиска слепването на тромбоцитите, активацията на интегрина и увеличаването на вътреклетъчните калциеви йони. Предотвратяването на тромбогенезата е свързано също с намаляване секрецията на фактора на фон Вилебранд (vWF) и протеин дисулфид изомеразата (PDI), потискане активацията и експресията на ендотелния тъканен фактор. В хода на потискане на тромбоцитната агрегация и продукцията на фибриноген, DHM не повлиява скоростта на кръвосъсирването.

Ренопротективен ефект

Остро бъбречно увреждане. Дихидромирицетинът облекчава индуцираното от липополизахариди (LPS) остро бъбречно увреждане, намалявайки нивата на молекула 1 на бъбречното увреждане (KIM-1) и кръвния уреен азот (BUN). DHM също така модулира сигнализацията по miR-199b-3p-медиирания Nrf2 сигнален път, облекчавайки сепсис-индуцираното остро бъбречно увреждане.

Бъбречна фиброза. DIM потиска активността на miR-34a – микро РНК,  играеща ключова роля за фиброзирането на бъбречния интерстициум. Той също така инхибира сигнализацията по PI3K-5p-PTEN каскадата и по PI3K/AKT/mTOR сигналния път при диабетната нефропатия, с което стимулира автофагията и потиска фиброзата (8).

Нефротоксична химиотерапия. Доказано е антиоксидантното и ренопротективно действие на дихидромирицетина срещу оксидативното бъбречно увреждане, предизвикано от противотуморните платина-съдържащи медикаменти (цисплатин, оксалиплатин и др.) (8). Неутрализацията на свободните кислородни видове и активацията на Nrf2-пътищата на противовъзпалително действие са универсален механизъм, който може да предпази бъбреците и от други нефротоксични агенти като инхибиторите на протонната помпа (омепразол и аналозите му), АКЕ-инхибиторите (еналаприл, рамиприл…), аминогликозидните антибиотици (гентамицин, ванкомицин…) и др.

Подобряване интегритета на чревната бариера при ВЧЗ

Нарушената способност на чревната лигавица да предотвратява проникването в кръвта на опасни за организма вещества (на медицински жаргон „синдром на пропускливото черво“) често съпровожда сериозни възпалителни заболявания като улцерозния колит и болестта на Крон. DHM облекчава проявите на експериментално предизвикан с декстран сулфат колит у мишки, като модулира състава на чревната микробиота и свързавия с нея метаболизъм на жлъчните киселини. Той също така потиска възпалението на чревната лигавица, предизвикано от диета с високо съдържание на мазнини, като стимулира експресията на интерлевкин IL-22 и активира фосфорилирането на STAT-3 в SIRT3 сигналния път (8)

Намаляване вредното действие на кортикостероидите върху тимусната жлеза и предизвикваната от тях имуносупресия

Глюкокортикостероидите са едно от „магическите“ открития на медицината от 40-те години на XX век и са основен клас медикаменти срещу автоимунни състояния, алергии, дерматологични, ставни и редица други видове заболявания. Понеже се намесват в много биохимични процеси, те обаче дават и редица странични реакции, сред които една от най-сериозните е потискането на имунната система със съответните рискове за здравето. Един от механизмите на този ефект е свързан с потискане производството на Т-лимфоцити (CD4+ и CD8+) от тимусната жлеза под действието на дексаметазон. Едновременният прием на DHM по време на терапията с дексаметазон намалява тези негативни ефекти поради свойството на DHM да активира PPAR-γ и благоприятното действие на последния върху метаболизма на липидите и тяхното окисление с отделянето на свободни радикали (15).   

Съдови увреждания при сепсис

Дихидромирицетинът облекчава хистопатологичното увреждане на съдовия ендотел при сепсис, като намалява отделянето на провъзпалителни цитокини – адхезионната молекула на съдовата стена (VCAM-1), TNF-α, IL-6, ендотелин-1 (ET-1) и IL-1β. Добавянето му към лечението на сепсиса през възстановителния период може, поне теоретично, да помогне за намаляване смъртността от това тежко състояние (10).

Антидепресантен ефект

Известно е, че в патогенезата на депресивните нарушения ключов фактор е хроничното невронално заболяване, частично отговорно за което са циркулиращите липополизахариди (LPS). DHM облекчава депресивните симптоми и протича чрез повлияване на сигналния път TLR4/Akt/HIF-1α/NLRP3 в мишки. Друг сигнален път, този на AGE-RAGE-NF-κB, е фармакологичната мишена на DHM, чрез която той облекчава депресивните симптоми у мишките, предизвикани от високи нива на кортикостерона (8).

Болест на Алцхаймер

За DHM е установено, че увеличава фосфорилирането на mTOR в позиция Ser2448 и го инактивира, с което се натиска miR-34a – РНК, свързана с ускореното стареене на невроните (12). Засега не са проведени клинични проучвания с DHM при пациенти с Алцхаймер, но находките потвърждават потенциалната му роля на невропротектор.

Паркинсонизъм

Дихидромирицетинът потиска по дозозависим начин активността на ензима катехол-о-метилтрансфераза (COMT), който участва в разграждането на допамина и ускорява разграждането му. По този начин DHM може да подобри терапевтичните резултати от леводопа и комбинираните лекарства, които съдържам (12).

Противотуморни ефекти

Установено е в лабораторни проучвания, че DHM потиска пролиферацията на клетки от следните видове рак белодробен колоректален, назофарингеален, стомашен и чернодробен карцином (11). Флавоноидът потиска експресията на сигналния протеин p53 и активира този на Bcl-2, насърчавайки влизането в раковите клетки в апоптоза (12). Редица лабораторни проучвания показват, че DHM е балансьор на окислително-редукционното равновесие при различни видове тумори, включително рак на гърдата и яйчниците, меланом, хепатоцелуларен рак и др., основният механизъм на което е антиоксидантен (Liang Chen et al., 2021). Засега липсват клинични проучвания с DHM в областта на онкологията.

БЕЗОПАСНОСТ И ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ

Дихидромирицетинът се понася добре и винаги не дава странични реакции, освен лек стомашно-чревен дискомфорт в някои случаи. Не са описани случаите на повишени чернодробни ензими или жълтеница след приема му и не се открива в систематични прегледи за хепатотоксичност на природни вещества от растителен произход (Jacobson, 2009; Teschke, 2012; Bunchorntavakul, 2013, Brown, 2017; Bessone, 2022 (1)).

Предвид антикоагулантните и антитромботичните му свойства, дихидромирицетинът не трябва да се приема от пациентите на антикоагулантна терапия поради риск от образуване на хематоми и кървене от вътрешните органи и лигавиците. 

КНИГОПИС

1. Дихидромирицетин. LiverTox: Клинична и изследователска информация за лекарствено-индуцирано чернодробно увреждане. 16 август 2023 г.
2. Shen Y, Lindemeyer AK, Gonzalez C, Shao XM, Spigelman I, Olsen RW, Liang J. Dihydromyricetin като ново лекарство против алкохолна интоксикация. J Neurosci. 4 януари 2012 г.;32(1):390-401. 
3. Isis-Janilkarn-Urena et al. Добавките с дихидромирицетин подобряват индуцираното от етанол натрупване на липиди и възпаление. Front Nutr Vol. 10, 23 август 2023 г.
4. Lei Liu et al. Дихидромирицетин забавя началото на хипергликемия и облекчава инсулиновата резистентност без прекомерно наддаване на тегло при плъхове Zucker с диабет и затлъстяване. Molecular and Cellular Endocrinology, том 439, 5 януари 2017 г., стр. 105-115.
5. Дафенг Янг и др. Дихидромирицетинът увеличава производството на ендотелен азотен оксид и инхибира атеросклерозата чрез микроРНК-21 при мишки с дефицит на аполипопротеин Е. Journal of Cellular and Molecular Medicine Vol. 24, Issue 10, May 2020, pp. 5405-5925.
6. Чен С, Джао Х, Уан Дж, Ран Л, Цин Й, Уанг Х, Гао Й, Шу Ф, Джан Й, Лиу П, Джан Кю, Жу Дж, Ми М. Дихидромирицетинът подобрява метаболизма на глюкозата и липидите и упражнява противовъзпалителни ефекти при неалкохолно мастно чернодробно заболяване: Рандомизирано контролирано проучване. Pharmacol Res. 2015 септември;99:74-81.
7. Kang, L. et al. Дихидромирицетинът облекчава неалкохолното мастно чернодробно заболяване чрез модулиране на чревната микробиота и възпалителните сигнални пътища. J Microbiol Biotechnol. 2024 Dec 28; 34 (12): 2637-2647.
8. Chengyi He et al. Дихидромирицетин: Нововъзникващо съединение с комплексни ефекти върху множество системи. Front Pharmacol. 03 януари 2025; Sec Ethnopharmacology Vol. 15, 2024.
9. Ki Won Lee et al. Клинична оценка на комбинации от екстракт от Hovenia dulcis за ефективно облекчаване на махмурлука при хора. Food 2024, 13(24), 4021.
10. Xifeng Wang et al. Дихидромирицетин облекчава ендотелния възпалителен отговор чрез сигналния път IRE1α/NF-κB при сепсис. Архиви на медицинската наука, март 2021 г.
11. Yirong Wang et al. Последни актуализации относно приложението на дихидромирицетин при метаболитни заболявания. Biomedicines and Pharmacotherapy Vol. 148, април 2022, 112771.
12. Hongliang Li et al. Многостранните ефекти на дихидромирицетина върху здравето. Evid Based Complem Alt Med 30 август 2017 г.
13. Guan S, Shen Y, Ge H, Xiong W, He L, Liu L, Yin C, Wei X, Gao Y. Дихидромирицетин облекчава симптомите на коморбидност при диабетна невропатична болка и депресия чрез инхибиране на P2X ₇  рецептора. Front Psychiatry. 18 октомври 2019 г.;10:770.
14. Kim H, Kim YJ, Jeong HY, Kim JY, Choi EK, Chae SW, Kwon O. Стандартизиран екстракт от плода на Hovenia dulcis облекчава предизвикания от алкохол махмурлук при здрави индивиди с хетерозиготен ALDH2: Рандомизирано, контролирано, кръстосано проучване. J Ethnopharmacol. 2017 Sep 14;209:167-174
15. Li Ting et al. Подобряване на функцията на тимуса при нарушена от глюкокортикоиди реакция чрез дихидромирицетин  чрез  повишаване на метаболизма на мастни киселини, свързан с PPARγ. Фармакологични изследвания, том 137, ноември 2018 г., стр. 76-88.