Гъбичните инфекции (микозите) са често явление по време на антибактериалната терапия, но също толкова често бива пренебрегвана тяхната превенция. Това се дължи отчасти на факта, че голяма част от тях се дължат на гъбичките от род Candida и в повечето случаи не представляват директна заплаха за живота на засегнатите, поради което погрешно се приемат по-скоро за досада, отколкото за сериозен здравен проблем – докато не се появят действително и не предизвикат сериозен дискомфорт, а понякога и животозастрашаващи ситуации. Много от пациентите също така предполагат, че е малко вероятно кратките антибиотични курсове (до 7 дни) да ги предизвикат, и не взимат мерки срещу микозите. В другите случаи, когато бива назначена профилактика с антимикотици, тези лекарства нерядко предизвикат сериозни странични реакции и/или са несъвместими с редица други медикаменти.
Значимостта на профилактиката на антибиотик-индуцираните гъбични инфекции може да се илюстрира с някои факти:
- Глобалното бреме на гъбичните инфекции се изчислява на 1 000 000 (един милиард!), което означава, че в произволен момент от времето един от всеки 8 души на планетата е носител или болен със симптоми на микоза (1);
- Около 50% от възрастните са носители на Candida в оралната си лигавица (6);
- Кандидите образуват изключително устойчив на антимикотици биофилм върху контактната повърхност на синтетичните материали (в катетри, протези, стоми, шини…), което може да се превърне в сериозен терапевтичен проблем у тежко болните на антибиотична терапия (Kojic et al., 2004);
- Практически всички широкоспектърни антибиотици и химиотерапевтици (също причислявани към антибиотиците) се асоциират с гъбични инфекции у част от пациентите – пеницилини, цефалоспорини, флуорохинолони, макролиди, аминогликозиди, карбапенеми, оксазолидинони, сулфонамиди. Масовата им употреба, особено когато не е необходима (например при простуда и възпалено гърло), съчетана с огромното натоварване на хранителната верига с ветеринарните антибиотици, създава все повече предпоставки за засилено присъствие и клинично значение на гъбичните патогени;
- Гъбичните инфекции могат действително да застрашат живота при имунодефицитни състояния, тежки хронични болести, недохранване, нарушена чревна пропускливост, при наличието на трансплантирани органи и/или терапия с имуносупресори, в това число системно прилагани кортикостероиди
- Масово използваните антимикотици от групите на полиените (амфотерицин В, нистатин, натамицин), имидазолите (бифоназол, кетоконазол, миконазол), триазолите (флуконазол, итраконазол) и алиламините (нафтифин, тербинафин) често дават странични реакции, системните представители имат несъвместимости с различни лекарства, а към повечето от тях в последните години се наблюдава все по-често резистентност (2);
- Гъбичните патогени засилват изчерпването на витамини и минерали от организма и нарушават функционирането на нормалната имунна функция, наред с естетичните проблеми, които създават.
Тези проблеми отварят път на въпроса, съществуват ли природни (диетични, пробиотични, билкови, витаминни, минерални или комбинирани) средства за предпазване от антибиотик-индуцираните микози, които по възможност да усилват ефекта на антибиотиците, без да дават сериозни странични реакции? Добрата новина е, че такива средства има, и че тяхното приложение е в голяма степен ефективно и безопасно.
ПРИРОДНИ СРЕДСТВА С НАУЧНО ДОКАЗАНО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ МИКОЗИТЕ
Няколко основни групи нутриенти и растителни екстракти могат да помогнат за предотвратяване на гъбичните инфекции по време на антибиотична терапия. Първата група – витамини и минерали, няма пряк и бърз антимикотичен ефект и може да помогне, ако е редовна част от диетата по принцип, или се приема редовно през периода, когато рискът от инфекции (бактериални, вирусни или гъбични) е най-висок. Има обаче и някои изключения, каквото е това с витамин D3 – неговият профилактичен антимикотичен ефект е наистина бърз и надежден (4). Втората група са растителни масла и екстракти, богати на терпеноиди и фенолни съединения, които действат в червата и се излъчват през лигавиците – при което нарушават мембранния интегритет на гъбичките и разрушават клетките им или блокират различни стадии от обмяната в тях.
Витамин D (холекалциферол)
За ролята на витамин D3 като имуностимулатор и регулатор на метаболизма е изписано значително количество литература и продължават да се натрупват данни (3). Рецептори за холекалциферола са експресирани в В-клетките, Т-клетките и антиген-представящите клетки, поради което витаминът модулира както вродения, така и придобития имунитет. Дефицитът на витамин D3 обуславя повишена склонност на организма към инфекции, включително и към микозите. Според анализите, около 50% от световната популация (дори в райони с интензивно слънчево греене) са дефицитни на витамин D (Mahbubul Siddiqee et al., 2021). При възрастните, около 400-500 IU е необходимата дневна доза от витамина; при имунодефицитните индивиди може да се използва 1000-200 IU и дори повече дневно.
В рандомизирано клинично проучване с 416 деца на възраст от 12 месеца до 5 години, извършено в детско интензивно отделение, на децата, третирани с широкоспектърни антибиотици, е давано плацебо (млечно-кисела напитка) или същата напитка, подсилена с 300 IU/дн. витамин D3. Първичният проследяван критерий е колонизацията на чревния тракт с кандида (ректална намазка), а вторичните – растеж на кандида в кръвта (кандидемия) и в урината (кандидурия). Кандидурията и кандидемията са се оказали значително по-редки при третираните с витамин D3 деца – 26 случая срещу 62 случая при плацебо. Средният престой в интензивното отделение при D3-групата е значително по-кратък – съответно 11.8 дни срещу 15.2 дни. Приемът на витамин D3 ефективно редуцира случаите на инфекция с Candida у критично болните деца на широкоспектърна антибиотична терапия (4). Подобни резултати същите автори докладват и за цинка (J Clin Biochem Nutr 2019 Mar; 64(2):170-173).
Масло от риган (Oregano oil, Oleum Origani)
Антимикотичният ефект на маслото от риган се дължи на монотерпените с главни представители карвакролът - 2-метил-5-(пропан-2-ил)фенол, и тимолът - 5-метил-2-(пропан-2-ил)фенол. Понеже сред терпеноидните феноли карвакролът е показал най-мощен ефект (6), качествените масла от риган са стандартизирани до високо съдържание (80%) карвакрол. Неговата минимална инхибираща концентрация (MIC) спрямо гъбичните патогени е едва 0.03%, независимо от стадия на съзряване на защитния им биофилм или от степента им на резистентност към антимикотици (например флуконазол). Маслото от риган и карвакролът потискат жизнеността както на Candida albicans, така и на C. glabrata, C. parapsilosis и Saccharomyces cerevisiae (пивоварните дрожди).
Два са доказаните механизми на действие на карвакрола – предизвикване на рязко нахлуване (инфлукс) в цитозола на гъбичните клетки и потискане на mTOR-сигналния метаболитен път. Ензимът от фамилията на протеин киназите TOR (Target of Rapamycin – „мишена на рапамицина“) регулира протеиновия синтез в клетките и растежа им под действието на стимулиращи фактори (6). Калциевият стрес в гъбичната клетка се съпровожда и с чувствително понижение на pH (подкисляване) на клетъчното съдържимо, което създава условия, несъвместими с живота ѝ. Засега не са описани случаи на резистентност към маслото от риган от страна на гъбични патогени, което го прави надеждна добавка към антибиотичните терапии за редуциране риска от кандидоза и други микози.
При експериментално системно заразяване на мишки с Candida albicans, вътрешният прием на масло от риган е довело до 80% преживяемост на 30-тия ден и отсъствие на кандида в бъбреците, докато третираните с плацебо (маслинено олио) мишки са показали 100% смъртност към десетия ден (7).
При оралната кандидоза на имуносупресирани плъхове, локалното приложение на карвакрола и евгенола (друг монотерпен, съдържащ се в маслото от риган) показва висока терапевтична ефективност, равностойна на тази на нистатина, използван като положителна контрола (N. Chami et al. Braz J Infect Dis. 2004 Jun; 8(3):217-26).
Появата на гъбични инфекции, особено след антибиотична терапия, е особено честа при лицата с метаболитен синдром (затлъстяване, дислипидемия, хипертония и инсулинова резистентност), поради което антимикотичната превенция при тях е от особено значение. Клинично проучване от Румъния (8) доказва, че у пациентите с метаболитен синдром и обострена микоза гъбичките са 100% чувствителни към масло от риган и кетоконазол, 97% - към миконазол, 94.4% - към клотримазол и нистатин, и 88.9% - към вориконазол и флуконазол. За разлика от синтетичните антимикотици, маслото от риган има много по-добра поносимост, особено в рамките на 10-14 дневните периоди, за които най-често се прилага.
Див копър (резене, Fennel)
Дивият копър, известен у нас от османските времена под името Резене (Foeniculum vulgare от сем. Apiaceae – Сенникоцветни) е традиционно лечебно растение, чиито семена са богати на терпеноиди с антибактериално и антимикотично действие. Главните активни компоненти са монотерпеноидите естрагол (84.8%), лимонен (7.8%), фенхон (3.1%) и алфа-пинен (1.3%). Семената на растението притежават също така антиоксидантно, хепатопротективно, газогонно и подобряващо храносмилането действие. Установен е противогъбичният ефект на маслото от див копър срещу C. albicans, Aspergillus flavus, Trichophyton mentagrophytes и видове на Microsporum и Rhizopus, като най-висока ефективност е установена срещу C. albicans и Aspergillus spp., с MIC = 0.16-0.2 mg/ml (8).
Силно изразен антимикотичен ефект на маслото от див копър с потенциално клинично значение срещу вулвовагиналната кандидиаза, която е чест страничен ефект на антибиотичната терапия, е установен през 2019 г. (9). В проучване, посветено на преодоляване резистентността към антимикотичния препарат флуконазол, е установено, че 10 от 19 щама на Candida albicans образуват силен биофилм около клетките си, непропусклив за флуконазола. Приложението на маслото от резене самостоятелно или в съчетание с флуконазола премахва защитния ефект на биофилма при 7 от 11 щама, което го прави потенциално антикандидозно средство.
Предложеният механизъм на антимикотичното действие на дивия копър е свързан с инхибиция на митохондриалните ензими като сукцинат дехидрогеназа, малат дехидрогеназа и аденозин трифосфатаза (АТФ-аза), което предизвиква разрушаване на цитоплазмата и клетъчните органели на фунгите (Hong Zeng et al., 2015).
Ехинацея (Echinacea purpurea)
Освен като имуностимулатор, антибактериално и антивирусно средство, ехинацеята може да се определи и като фунгициден антимикотик. За поне седем от алкамидите, съдържащи се в екстрактите от ехинацея, е установено, че упражняват директен антимикотичен ефект чрез разрушаване структурата на клетъчната стена и интегритета на мембранния комплекс на патогенните гъби. Този ефект е демонстриран през 2010 (Mir-Rashed, 2010) върху Cryptococcus neoformans и Saccharomyces cerevisiae, а след това потвърден и през 2014 г. (5). Наред с това, ехинацеята активира полиморфноядрените левкоцити и NK-клетките и засилва фагоцитарната активност на макрофагите.
Един от начините да се намали рискът от гъбична инфекция е свързан с понижаване на прилаганите дози от антибиотиците. Рандомизирано и плацебо-контролирано проучване върху педиатрична популация доказва терапевтичната полза от профилактичния прием на ехинацея (3 x 400 мг за два курса по 2 месеца) за понижаване честотата на респираторните вирусни и вторични бактериални инфекции, а при настъпилите въпреки това инфекции – за намаляване дозите на употребяваните антибиотици (Mercedes Ogal et al., 2021).
Градински чай (салвия)
Градинският чай (Salvia officinalis, сем. Lamiaceae – Устоцветни) също принадлежи към етеричномаслените растения с антимикробна, включително антимикотична активност. Главните активни компоненти на градинския чай по отношение на гъбичните заболявания са част от етеричното масло и включват монотерпените камфор (25%), алфа-туйон (18.83), 1,8-цинеол (14.14%) и сесквитерпените виридифлорол (7,98%), бета-кариофилен (3.3%) (10, данни от Тунис – в Европа и САЩ може да има различни процентни отклонения). Растението също така е богато на танини, които имат адстрингентен и антимикробен ефект и затрудняват колонизацията на червата и лигавиците с гъбични патогени.
Високите дози на алфа- и бета-туйона са токсични за черния дроб и бъбреците, а спрямо нервната система са конвулсанти (могат да причинят гърчове), поради което в нивата им в храните и лекарствата се мониторират – например в ЕС допустимата концентрация на туйон е 25 мг/кг. В таблетните продукти и в запарките от градински чай нивата на туйона са значително по-ниски от тези стойности и поради това салвията не е контролирано по този показател растение.
Градинският чай оказва антимикотичен ефект срещу Aspergillus flavus (причинителя на аспергилозата, свързана с интоксикация с канцерогенните афлатоксини), Fusarium oxysporum (10) и Candida albicans (11). Екипът на Sootko (11) описва и важното свойство на терпените от градинския чай да потиска адхезията на кандидите към смолистата повърхност на полиметилметакрилат (PMMA, който е модел за изучаване на адхезията на патогени към импланти) – важен ефект срещу гъбичките, развиващи се по повърхността на полимерни обекти като дентални шини и катетри. Ефектът е потвърден върху три различни щама на C. albicans, които най-често причиняват тези опортюнистични инфекции.
Други данни (Neila Kerkoub et al., 2018) показват, че градинският чай и маслото от него потискат развитието на Candida albicans, C. glabrata и C. parapsilosis, като за главен активен компонент авторите посочват фенолния дитерпен карнозол (преобладаващ в пробите от Алжир, откъдето е проучването).
Грейпфрут - екстракт от семената
Грейпфрутът (Citrus x paradisi от сем. Rutaceae - Седефчеви) е популярен деликатесен и лечебен плод, чиито антимикробни компоненти са най-концентрирани в семената (Citri paradisi Semen). Основните активни компоненти на грейпфрута са флавоноидите, лимоноидите, стеролите, витамин С, витамин Е и минералите. Сред флавоноидите с антимикотична активност преобладават нарингенинът, кверцетинът, апигенинът, кемпферолът, хесперетинът и техните гликозиди, а сред лимоноидите (третерпеноиди с фуранолактонова структура) главни представители са лимонинът, номилиновата и деацетилномилиновата киселина, изобакуновата и епиизобакуновата киселини (Thomasz Brzozowski, 2005; Raymond D. Bennett, 1971).
Подобно на градинския чай, и за семената от грейпфрут е описан потискащ адхезията към PMAA ефект и намаляване колонизацията на зъбните протези с кандида, което се засилва в хода на антибиотичната терапия. Миенето на зъби с подходяща паста и четка също премахват значителна част от налепите, но при много от пациентите с импланти и протези двигателната активност е затруднена (често това са възрастни хора) и гаргарата с екстракт от семената на грейпфрут може да намали значително риска от протезен стоматит (12).
Важно е да се уточни, че екстрактите от грейпфрут (дори плодовият сок) са несъвместими с антимикотици като флуконазола и кетоконазола, понеже нарингенинът и други флавоноиди потискат активността на чернодробните ензими, разграждащи тези лекарства, и увеличават концентрациите, респективон страничните им реакции. Употребата на екстракт от семена на грейпфрут като превенция на гъбични инфекции при антибиотична терапия следва да бъде алтернатива, а не допълнение към антимикотичните лекарства. Тези съображения не важат за локалните форми като кремове и вагинални глобули – в този случай могат да се използват заедно.
Джинджифил – екстракт от корените
Друго широко използвано лечебно растение и подправка с антимикробен и противовъзпалителен ефект са коренищата от джинджифил (Zingiber officinale, сем. Zingiberaceae - Джинджифилови) – Ginger root или лат. Zingiberis Rhizoma. Ин витро проучване показва, че джинджифилът проявява антимикробен и антибиофилмиращ ефект по отношение на бактериалните (Pseudomonas aeruginosa, Klebsiella pneumoniae, Escherichia coli, Staphylococcus aureus, Bacillus cereus и Acinetobacter baumanii) и гъбичните (Candida albicans и C. krusei) (13). Минималните инхибиращи биофилма концентрации (MIBCs) са по-големи от тези при флуконазола и нистатина, но последните не потискат посочените бактерии и често дават странични реакции. Оптималната MIBC за джинджифила е 0.625 – 5 мг/мл, което е постижима концентрация в червата и лигавиците след перорален прием на джинджифилови екстракти.
Лютива мента – масло
Ментовото етерично масло (Oleum Menthae, Peppermint oil) се добива от листата на лютивата мента (Mentha piperita), която принадлежи към сeм. Устоцветни – Lamiaceae. Прилага се като противогъбично средство както под формата на гаргара, така и вътрешно като капсули или тинктура (наред с нормализиращия храносмилането и седативния му ефект). Главните активни вещества при него са ментолът, ментилацетатът и ментофуранът (Saharkhiz MJ et al., 2012).
Ментовото масло има антибактериален ефект срещу стафилококите, което увеличава ефективността на антибиотиците срещу тези патогени (Witkowska & Sowinska, 2013). Маслото има директна фунгистатична и фунгицидна активност срещу стандартните и клинично значимите щамове на C. albicans при концентрации от 0.5 до 8 µl/ml. Активността му е една и съща както при чувствителните, така и при резистентните на азоли (флуконазол, итраконазол, вориконазол, изавуконазол) щамове. Ментовото масло също така потиска образуването на биофилм у различни щамове на кандида по дозозависим начин при дози, по-ниски дори от 2 µl/ml. Разрушаването на гъбичния биофилм понижава лекарствената резистентност и потиска патогенезата на инфекцията (14).
Масло от черен дроб на треска (Cod Liver Oil, Oleum Jecoris Aselli)
Рибеното масло, произлизащо от черния дроб на треската (Gadus morhua от сем. Gadidae – Трескови), също потиска успешно образуването на биофилм и митохондриалната активност на човешките микопатогени Candida albicans и C. dubliniensis. Ефектът се дължи на омега-3 мастните киселини – докозахексаенова (DHA), ейкозапентаенова (EPA), докозапентаенова (DPA) и стеаридонова (SDA), които нарушават морфологията на третираните клетки чрез предизвикване на оксидативен стрес в митохондриите им и ултраструктурни промени – загрубяване на клетъчната повърхност, образуването на филаменти и протуберанси. Ефектът на маслото от треска е подобен на този от приложението на противогъбичния препарат миконазол (15).
Всички рибени масла проявяват в една или друга степен описания ефект, но конкретно Ol. Jecoris Aselli е ценно с това, че е богато и на витамин D3 (холекалциферол), чиито антимикотични и имуномодулиращи свойства разгледахме. Самостоятелният имуностимулиращ ефект на омега-3 мастни киселини също е от значение за превенция на антибиотик-индуцираните микози.
Чесън – екстракт от скилидките, богат на сярасъдържащи органични съединения
Чесънът (Allium sativum, сем. Amaryllidaceae – Кокичеви; преди Liliaceae – Лилиеви) е добре известно антимикробно, кардиотонично, хипотензивно и липидоснижаващо средство с укрепващо имунната система действие. Антимикробният му ефект, обхващащ бактерии, вируси, гъби и някои протозои, се държи на сулфоксида алиин и неговото производно алицин, които са сярасъдържащи високореактивни съединения. Приемът на екстракт от чесън укрепва болния организъм и намалява риска от наслагване на бактериални върху вирусни и на гъбични върху бактериални инфекции, особено по време на терапия с антивирусни лекарства и антибиотици. Чесънът действа синергично с антибиотиците срещу мултирезистентните щамове на E. coli и Klebsiella pneumoniae (срещу карбапенемите и третата генерация цефалоспорини), Pseudomonas aeruginosa (към карбапенемите), метицилин-резистентните Stahylococus aureus (MRSA) и ванкомицин-резистентните ентерококи (VRE) (16) – ефект, който може да спести много средства, да намали страничните реакции (включително гъбични инфекции) и дори да спаси живота на някои от пациентите.
Мощният противогъбичен ефект на чесъна се обяснява с вътреклетъчно проникване на алицина и метаболитите му и промяна в експресията на гените за вирулентни фактори SIR2 и ECE1, установена в изолати на C. albicans от вулвовагинална кандидиаза (Mohamed M. Said, 2020).
Синергичен ефект на чесъна и джинджифила срещу мултирезистентните патогени също е описан (Ponmurugan Karuppiah et al., 2012).
Черен кимион - масло
Известен у нас и като Челебитка, черният кимион (Nigella sativa от сем. Ranunculaceae - Лютикови), притежава мощно антимикробно и противоалергично (!) действие по отношение на редица патогени, в това число Candida albicans, C. dubliniensis, C. krusei, C. glabrata, C. zeylanoides, C. parapsilosis и Issatchenkia orientalis – маслото от черен кимион е едно от най-широкоспектърните антимикотични масла по отношение на патогенните гъби. Главният му активен компонент е монотерпенът тимохинон, съпътстван от p-цимен, транс-анетол, гама-терпинен, тимол, нигелол, анизалдехид и др. (16). При системна кандидиаза у мишки след приложение на екстракт от черния кимион е наблюдавано 5-кратно понижение на кандида в бъбреците, 8-кратно в черния дроб и 11-кратно – в слезката.
Сред доказаните антимикотични механизми на черния кимион са стимулиране отделянето на фунгициден азотен оксид (NO) от гранулоцитите и макрофагите, разрушаване структурата на клетъчните стени на кандидите под действието на бета-ситостерола и олеиновата киселина и фунгистатичния ефект на дълговерижните мастни киселини в маслото. Силата на противогъбичния ефект на тимохинона е сравнена с тази на класическите консерванти в млечната индустрия като калциев пропионат, калиев сорбат и натамицин, но за разлика от тях тимохинонът не потиска съществено полезната пробиотична микрофлора в червата (16). Наред с кандида, черният кимион потиска активността на трихоспорите (Trichosporon) и на дрождите (Saccharomyces cerevisiae).
Черен орех – плодните обвивки
Сравнително по-рядко употребяваният във фитотерапията черен орех (Juglans nigra от сем. Juglandaceae - Орехови) е ценен източник на танини и нафтохинони с адстрингентно, антибактериално, противовъзпалително и противогъбично действие. Неговата сила е в преодоляване на антибиотик-индуцираните диарии, нарушаването на чревната пропускливост (танините затягат тесните връзки между епителните клетки) и в контролирането на свръхрастежа на патогенните гъби и миграцията им към урогениталната област – особено при жените поради анатомичните особености.
Доказано е, че вагинален крем с 4% екстракт от плодните обвивки („шушулките“) на черния орех неутрализира умишлено предизвиканата у мишки вагинална кандидиаза за две седмици също толкова успешно (100%), колкото и клотримазолът (18).
Мравчено дърво (Пау Д`арко) – вътрешна кора
Мравченото дърво (Handroanthus impetiginosus, преди Tabebuia impetiginosa, от сем. Бигнониеви - Bignoniaceae) е южноамериканско декоративно дърво с височина до 30 м., чиято вътрешна кора (Lapacho bark, Tabebuiae Cortex) е използвана във фармакогнозията и фитотерапията като антибактериално, противовирусно, противогъбично и противопаразитно средство. Активните му вещества принадлежат към класовете на нафтохиноните (лапахол, бета-лапахон, алфа-ксилоидон), иридоидите, фенилетаноидите, лигнаните, изокумарините и фенолните гликозиди, като нафтохиноните са с най-висока активност срещу гъбите и вирусите. Бета-лапахонът има доказано антимикотично действие срещу Candida albicans и Aspergillus niger, сравнимо с това на контролата (антимикотичният агент флуконазол) (Kartikheyan R. et al., 2016). Противогъбичният му ефект се разпростира и върху азол-резистентните щамове на Candida, които не реагират на кетоконазол, флуконазол или итраконазол (20). Той също така понижава жизнеността на зрелите биофилми около клетките на патогените и затруднява образуването на нови. Установено е синергичното действие на бета-лапахона с флуконазола при резистентните спрямо последния щамове на кандида и Saccharomyces cerevisiae посредством механизма на потискане на CaCdr2p и CaMdr1p – транспортери, изхвърлящи молекулите на лекарството от клетките и намаляващи силно ефекта му (21). Мравченото дърво е подходяща добавка към антибиотична и антимикотична терапия, а също така и срещу вирусите на грипа, херпеса и простудата. Във фитотерапията се цени както срещу оралната, така и срещу вагиналната кандидоза. Понеже кората от растението притежава също така адстрингентно и противоязвено действие, тя е особено подходяща за превенция на гъбични инфекции у лица с увредена лигавица на стомашно-чревния тракт, на които са назначени антибиотици.
Други медицински растения срещу микозите
Обширно проучване с голям брой лечебни растения показва, че Ашваганда (Withania somnifera) и Куркума (Curcuma longa) също имат мощен антимикотичен потенциал срещу микозите, включително предизвиканите от антибиотици и проявени клинично върху устната и генитална лигавица, без да проявяват странични реакции (19).
Течните форми, които могат да се прилагат като гаргара – маслата от мента, черен кимион и от риган, екстрактът от семената на грейпфрута и т.н., са ценни средства срещу левкоплакията – кандидиаза в устната кухина, протичаща с тъканна хиперплазия и обикновено приемана за преканцероза – процес, предшестващ развитието на ракови заболявания в устната кухина. Оралната кандидиаза е честа както при антибиотична терапия на имунокомпрометирани пациенти, така и като страничен ефект на химиотерапията и на лъчетерапията при различни видове тумори.
КНИГОПИС
1. Felix Bongomin et al. Global and multi-national prevalence of fungal diseases – estimate precision. J Fungi (Basel). 2017 Dec; 3(4): 57.
2. Matthew C. Fisher et al. Tackling the emerging threat of antifungal resistance to human health. Nat Rev Microbiol. 2022 Mar 29; 1-15.
3. Cynthia Aranow, MD. Vitamin D and the immune system. J Investig Med. 2011 Aug; 59(6): 881-886.
4. J Xie, L. Zhu et al. Vitamin D-supplemented yogurt drink reduces Candida infections in paediatric intensive care unit: a randomized, placebo-controlled trial. J Hum Nutr Diet. 2019 Aug; 32(4):512-517.
5. I Cruz et al. Alkamides from Echinacea disrupt the fungal cell wall-membrane complex. Phytomedicine 21 (2014): 435-442.
6. Anjana Rao et al. Mechanism of antifungal activity of terpenoid phenols resembles calcium stress and inhibition of the TOR pathway. Antimicrob Agents Chemother. 2010 Dec; 54(12):5062-5069.
7. V. Manohar et al. Antifungal activities of origanum oil against Candida albicans. Mol Cell Biochem. 2001 Dec; 228(1-2):111-7.
8. Fouzia Belabdelli et al. Chemical composition and antifungal activity of Foeniculum vulgare Mill. Chemistry Africa 3, 323-328, 2020.
9. Rasha H. Bassyouni et al. Fennel oil: A promising antifungal agent against biofilm forming fluconazole resistant Candida albicans causing vulvovaginal candidiasis. Journal of Herbal Medicine Vol. 15, March 2019, 100227.
10. Med Raafet Ben Kheder et al. Chemical composition and biological activities of Salvia officinalis essential oil from Tunisia. EXCLI J. 2017; 16; 160-173.
11. Tularat Sookto et al. In vitro effects of Salvia officinalis L. essential oil on Candida albicans. Asian Pac J Trop Biomed. 2013 May; 3(5): 376-380.
12. Chiaki Tsutsumi-Arai et al. Grapefruit seed extract effectively inhibits the Candida albicans biofilms development on polymethyl methacrylate denture-base resin. PLoS One. 2019; 14(5):e0217496.
13. Marzieh Aghazadeh et al. Survey of the antibiofilm and antimicrobial effects of Zingiber officinale (in vitro study). Jundishapur J Microbiol. 2016 Feb; 9(2):e30167.
14. Namrata Dagli et al. Essential oils, their therapeutic properties, and implication in dentistry: A review. J Int Soc Prev Community Dent. 2015 Sep-Oct; 5(5):335-340.
15. Vuyisile S. Thibane et al. Effect of marine polyunsaturated fatty acids on biofilm formation of Candida albicans and Candida dubliniensis. Mar Drugs. 2010; 8(10):2597-2604.
16. Agnieszka Magrys et al. Antibacterial properties of Allium sativum L. against the most emerging multidrug-resistant bacteria and its synergy with antibiotics. Arch Microbiol. 2021; 203(5):2257-2268.
17. Hojjatollah Shokri. A review of the inhibitory potential of Nigella sativa against pathogenic and toxigenic fungi. Avicenna J Phytomed. 2016 Jan-Feb; 6(1): 21-33.
18. Abedi P, Yaralizadeh M, Fatahinia M, Namjoyan F, Nezamivand-Chegini S, et al. Comparison of the Effects of Juglans nigra Green Husk and Clotrimazole on Candida albicans in Rats. Jundishapur J Microbiol. 2018;11(2):e58151.
19. Fahad M. Samadi et al. Antifungal efficacy of herbs. J Oral Biol Craniofac Res. 2019 Jan-Mar; 9(1):28-32.
20. Cecilia R da Silva et al. Antifungal activity of β-lapachone against azole-resistant Candida spp. and its aspects upon biofilm formation. Future Microbiol. 2020 Oct; 15: 1543-1554.
21. Daniel Clemente Moraes et al. Synergistic interactions between β-lapachone and fluconazole in the inhibition of CaCdr2p and CaMdr1p in Candida albicans. Revista Iberoamericana de Micologia Vol. 37. Num. 3-4, pp. 104-106 (Julio-Octubre 2020).
Коментари (0)
Нов коментар