Гастритикс за добро храносмилане

Клиничното значение на дразненето в стомаха, причинено от храни и лекарства, трудно може да бъде преувеличено. Въвеждането на инхибиторите на протонната помпа в края на 1980-те години  (омепразол и аналозите му) е едно от важните медицински открития на 20-ти век, но с времето се натрупаха и данни за не чак толкова безобидните им странични ефекти като бактериалния свръхрастеж в тънкото черво (SIBO), понижение в магнезиевите нива, нарушаване абсорбцията на някои ценни нутриенти в тънкото черво, диария, миопатия (болки в мускулите), емоционални нарушения и др. Съвременната фитотерапия, както и народната медицина, са доказали многократно, че могат да предложат добри природни решения със значително по-малък риск от странични реакции, а често и на по-добра цена. Едно такова средство е комбинираният билков препарат на Nature’s Way, наречен Гастритикс (Gastritix). За да разберем по-точно начина му на действие, нека погледнем към структурата и функцията на стомаха като първия главен храносмилателен орган.

Стомахът е кух мускулест орган с крушовидна форма, заемащ горния ляв квадрант на коремната кухина. Функцията му като резервоар за храната и главно място на първичното храносмилане определя на този орган нелеката съдба да претърпява различни неблагоприятни въздействия както от храната, така също и от лекарствата, адитивите в храните, хранителните добавки, напитките, отровите и редица алергени.

В стомаха попада сдъвканата, надробена и обработена със слюнчените ензими храна. Основните слюнчени ензими са амилаза (разгражда нишестето и гликогена до глюкоза – нарича се още лингвална амилаза или птиалин), лингвална липаза (разгражда мазнините до свободни мастни киселини и глицерол), кисела фосфатаза (отделя фосфатни групи от различни биомолекули, правейки последните лесно разградими) и лизозим (мурамидаза, има антимикробен ефект).

Стомашната стена се състои от три главни слоя – лигавица (tunica mucosa, състояща се от мукоза и субмукоза), мускулен слой (tunica muscularis, изградена е от три слоя мускулни клетки) и серозна обвивка (tunica serosa, разделена на субсероза и сероза) (1). В лигавицата са разположени  пет основни типа функционални клетки:

Недиференцирани клетки – представени са от два типа клетки – обновяващи повърхностния слой клетки и обновяващи жлезистата тъкан.

Повърхностни мукозни клетки – в непосредствен контакт с храната и всичко друго, което попада в стомаха. Покриват цялата повърхност на стомаха и шийките на стомашните жлези. Издържат на киселина и ензими, и в голяма степен на оксиданти и алергени. Секретират алкална слуз, съдържаща муцини (гликозилирани протеини) и бикарбонатни йони, която предпазва стомашната стена от храносмилателните ензими и солната киселина. Всяко увреждане на тези клетки може д    а доведе до развитието на стомашна язва;

Пристенни (париетални клетки) – разположени в стомашните жлези, тези клетки секретират солна киселина (HCl) и вътрешен фактор – гликопротеин, необходим за абсорбирането на пероралния витамин В12, и нарушенията в чийто синтез или транспорт могат да доведат до пернициозна анемия. Солната киселина е необходима за понижаване водородния показател на стомашното съдържимо до стойности (pH = 1.5-2), при които секретираният от главните клетки зимоген – пепсиногенът, да се превърне в главния активен стомашен ензим – пепсинът.

Главните клетки, наречени още зимогенни, продуцират пепсиноген, който е все още неактивиран пепсин, и малки количества стомашна липаза -  която има действие, аналогично на това на лингвалната. Под действието на солната киселина, от молекулата на пепсиногена се отцепва полипептид с 44 аминокиселинни остатъка и той се превръща в пепсин. Ролята на пепсина е да разгражда протеиновите молекули до по-малки отломъци – олигопептиди, които се доразграждат в тънкото черво под действието на другите два протеолитични ензима – химотрипсин и трипсин. Увреждането на лигавицата на хранопровода и на гастроезофагеалния сфинктер при рефлукс на стомашното съдържимо се дължи главно на пепсина и на солната киселина. Отделянето на пепсин и солна киселина се стимулира едновременно от хормона гастрин (отделян от крайния дял на стомаха – пилора, от дванадесетопръстника и панкреаса) и от нервите, идващи по хода на блуждаещия нерв (nervus vagus);

Ендокринни клетки, които са част от ентералната система на жлези с вътрешна секреция, обхващаща и червата. Те секретират серотонин, глюкагон-подобни пептиди (GLP-1 и GLP-2), пептид YY (PYY – анорексигенен, понижава апетита след нахранване) и холецистокинин (CCK – стимулиращ отделянето на храносмилателни ензими от панкреаса и дванадесетопръстника).

Муцините, бикарбонатите, солната киселина, пепсиногенът, пепсинът и липазата се обединяват в общото понятие стомашен сок. Продуктите на ендокринните клетки действат по кръвен път и не се смесват със соковете в стомашното съдържимо.

В така описаната стомашна среда всичко работи в перфектен синхрон, но има много фактори, които могат да нарушат баланса – инфекция с Helicobacter pylori, хроничен стрес, неправилно хранене, прием на алкохол, лекарства, наркотици, битови и индустриални отрови и много други. Настоящият материал се фокусира върху увреждането на стомаха под действието на лекарствата, затова нека откроим основните видове лекарства, които увреждат стомаха, и начините, по които го правят.

 

Лекарства, увреждащи стомаха и механизмите им на въздействие


Нестероидни противовъзпалителни средства
(НСПВС). Това е голяма група лекарства, използвани срещу остра и хронична болка и възпаление от страна на главата, зъбите, костите, ставите, мускулите, червата и понякога други органи. Най-популярните от тях са ацетилсалицилова киселина (аспирин), ибупрофен, кетопрофен, нимезулид, диклофенак, индометацин и пироксикам. Тук спадат и салицилатите, използвани срещу възпалителните чревни заболявания – месалазин, сулфасалазин и др. Увреждането на стомаха при тях не е пряко свързано с механичен контакт, а с потискането на ензима циклооксигеназа-1 (COX1), което води до нарушаване синтеза на простагландините, оказващи протективно действие върху стомашната лигавица (2). Селективните COX-2 инхибитори (селекоксиб, еторикоксиб) почти не засягат активността на COX-1, но въпреки това дразнят стомаха с около 50% интензивност от тази на неселективните.  

Антихолинергични лекарства. В тази група спадат много спазмолитици (атропин, хиосцин бромид/бусколизин), антиалергични (терфенадин, дифенхидрамин/калмабен), антипаркинсонови (бипериден/акинетон), антиастматични (ипратропиум), сънотворни (калмабен), антидепресанти (амитриптилин, есциталопрам), антипсихотици (олазнзапин, халоперидол) и лекарства срещу свръхактивния пикочен мехур (оксибутинин), и мн. други. Те намаляват продукцията на стомашна киселина и забавят изпразването на стомаха, което излага лигавицата на по-продължителен контакт с полусмляната храна и стомашните сокове. Блокиращият им ефект върху невромедиатора ацетилхолин забавя импулсите по блуждаещия нерв и оттам – стомашната мускулатура.

Антибиотици.  Добре известен е фактът, че антибиотиците не различават полезните бактерии от патогенните в червата, поради което предизвикват значителен дисбаланс на чревната флора с редица негативни последици – от газове, колики и спазми в червата до сериозни инфекции като псевдомембранозния колит. Някои от тях обаче имат специфично увреждащо действие и върху стомашната лигавица, като с най-голям потенциал са доксициклинът, клиндамицинът, клоксацилинът и антитуберкулозният рифампицин (3). Доксициклинът може да предизвика улцерации както на стомаха, така и на хранопровода, които се проявяват с одинофагия (болезнено преглъщане), парене зад гръдната кост и присядане в гърлото. Клиндамицинът образува разтвори с ниско pH, което в съчетание със стомашната кисела среда, може да разязви лигавицата. Клоксацилинът дразни нервните окончания и предизвиква гадене, повръщане и стомашна болка. Стомашни болки и газове може да предизвикат амоксицилинът (оспамокс), левофлоксацинът и дори инжекционни прилаганият гентамицин.

Антидепресанти от групата на инхибиторите на обратния захват на серотонина (SSRI). При тях се наблюдава потискане на обратния серотонинов захват от тромбоцитите, което нарушава тяхната агрегация и увеличава риска от кървене, особено при наскоро зараснали стари язви  (4). В тази група влизат есциталопрам, флуоксетин, венлафаксин, пароксетин и др.

Кортикостероиди – засилват киселинната секреция и отделянето на гастрин, предизвикват разрастване на париеталните клетки, намаляване продукцията на слуз и синтеза на гастропротективни простагландини (5)

Други. Бисфосфонати (за лечение на остеопороза), витамин С (в големи дози), парацетамол, железни препарати, перорални калиеви соли, химиотерапевтици, тютюнопушене, алкохол, газирани напитки, пикантни храни, кафе, наркотични и токсични вещества. 



Активни компоненти на Гастритикс и въздействието им върху стомаха

Гастритикс (Nature’s Way) е комбиниран билков екстракт, подпомагащ храносмилателния процес и облекчаващ функционалните и възпалителни нарушения в стомаха, дванадесетопръстника, тънкото и дебелото черво. Продуктът проявява омекотяващо (емолиентно), антиацидно, спазмолитично, газогонно (карминативно), антиеметично, стимулиращо храносмилателните жлези и ускоряващо регенерацията на стомашната и чревната лигавица действие. Прилага се при широк спектър от храносмилателни нарушения – стомашни и чревни колики, хиперацидитет, гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ), гастрит, стомашна и дуоденална язва, забавено или нарушено храносмилане поради хипофункция на храносмилателните жлези, раздразнено дебело черво и др. Фармакологичната активност на отделните му компоненти ще разгледаме в контекста на ятрогенното (предизвикано от лекарства) и алкохоно увреждане на стомаха. 

 

Резене, семена (Fennel seed, Foeniculi Semen)

Това сенникоцветно растение, чиито семена са богати на етерично масло с анасонова („мастика“) миризма носи и народното име „аптекарски копър“, поради което често се обозначава върху етикетите просто като копър. Семената са богати на тлъсто и етерично масло, като активните съставки са в етеричната фракция и съдържат монотерпени, алканоли и алканали, сред които транс-анетол (главен компонент, около 28-32%), 2-пентанон, фенхон, DL-лимонен, Е-15-хептадеканал, 10-нонадеканон, 4-метоксибензалдехид и др. (Pravez Alam et al., 2019).

Установено е гастропротективното действие на резенето срещу алкохолно увреждане у плъхове (6), като е документиран и мощен антиоксидантен и регенеративен ефект. Плъховете, предварително третирани през сонда с екстракт от резене (75, 150 или 300 мг/кг) или с фамотидин (20 мг/кг), са изложени на 1 мл 80% етанол един част след това. Измерен е индексът на стомашна улцерация, кръвните нива на прооксидантния маркер малондиалдехид (MDA) и на различни антиоксидантни молекули в кръвта. Екстрактът от резене е понижил значително нивата на MDA, което корелира с намалено увреждане на лигавицата на стомаха, а под действието му са повишени нивата на редуцирания глутатион (GSH, възстановеният антиоксидант), нитратите, аскорбиновата киселина (витамин С), ретинолът (витамин А) и бета-каротинът (провитамин А). Екстрактът е надвишил значително резултатите, постигнати с Н1-антагониста фамотидин, който се използва масово като противоязвено средство. Въпреки че алкохолът и много от лекарствата имат различни механизми на увреждане на стомашната лигавица, антиоксидантият ефект на резенето е универсален и може да бъде от съществена полза за предотвратяване разязвяването на лигавицата и за ускорена регенерация.   

Доказан е и гастропротективният ефект на екстрактите от резене срещу увреждане на стомашната лигавица от индометацина, хипотермичния стрес и некротизиращи агенти като етанол, натриева основа и натриев хлорид. Екстрактът също така намалява загубата на стомашна слуз, секретирана от повърхностните мукозни клетки. Както при проучване (6), така и в този случай са отбелязани понижение в нивата на MDA и покачване на редуцираните непротеинови суфхидрили, главният от които е универсалният ендогенен антиоксидант глутатион (7).

 

Джинджифил, корен (Ginger root, Zingiberis Rhizoma)

Коренищата на джинджифила са известен гастропротектор и подобряващо храносмилането средство от незапомнени времена и присъстват на видно място в кухнята и медицината у всички далекоизточни народи, по чиито земи той расте. Корените се прилагат успешно при запек, диспепсия, газове, оригване, гастрит, рефлукс-езофагит, стомашни и дуоденални язви. Това е едно от най-ефективните средства срещу гадене и повръщане, предизвикани както от движение (кинетоза), така и от лекарства, алкохол, некачествена храна и токсични химикали. Главните антиеметични, антибактериални, антиоксидантни и противовъзпалителни компоненти при него са фенилпропаноидните съединения от групите на джинджеролите (6-, 8-, 10- и 12-джинджерол, отговорни за лютивия му вкус в прясно състояние) и шогаоли (4-, 8-, 10- и 12-шогаол, още по-лютиви от джинджеролите). Други важни компоненти на джинджифила са диарилхептаноидите (някои от които са по-силни антиоксиданти от витамин Е). Доказано е гастропротективното действие на джиджифила срещу язви, предизвикани от НСПВС като аспирин, ибупрофен, индометацин; от резерпин и алкохол  при хората, и от стрес, предизвикан от плуване и хипотермия – при лабораторните животни (8). 

В проучвания върху гризачи (монголски гербили) е установено, че екстрактът от джинджифил потикса развитието на улцерогенната бактерия Helicobacter pylori по дозозависим начин при минимална инхибираща концентрация между 0.78 и 12.5 µg/ml (9). При джинджифила, ценна особеност е фактът, че той потиска възпалението подобно на нестероидните противовъзпалителни, но като селективен COX-2 инхибитор, без да засяга продукцията на простагландините, защитаващи лигавицата на стомаха. Той също така намалява острото и хронично възпаление на мукозата при експериментално предизвикана язва, и облекчава епителната клетъчна дегенерация и ерозия, предизвикани от H. pylori. Наред с COX-2 инхибицията, за джинджеролите е описано потискане експресията на ядрения фактор NF-κB и активността на туморния некротичен фактор TNF-α, а също така намаляване отделянето на провъзпалителните интерлевкини IL-1β, IL-6 и IL-8 (9).  

Джинджеролите действат стабилизиращо върху мускулатурата на долния езофагеален сфинктер (разположен между хранопровода и стомаха), с което спомагат за недопускането на рефлукс на стомашно съдържимо обратно към хранопровода. 

 

Див ям, корен (Wild Yam Root, Dioscoreae Rhizoma)

Корените от това тропическо (поначало мексиканско) растение съдържат тритерпенови сапонини с главен компонент диосгенинът ((25R)-спирост-5-ен-3β-ол), на които се дължат повечето от фармакологичните ефекти на дивия ям, включително и протекцията, която осигурява на стомаха. Доказано е гастропротективното действие на диосгенина при плъхове срещу улцерогенното действие на смес от солна киселина и етанол. Диосгенинът облекчава оксидативния стрес чрез активация на антиоксидантните ензими, понижение на липидното окисление (установено чрез понижение нивата на малондиалдехида) и нормализиране нивата на азотния оксид (NO) (10). Оптималният синтез на NO е важен за стомашната лигавица, понеже азотният оксид подпомага интегритета на епителните клетки, намалява закрепването на левкоцити за ендотела и ускорява регенерацията на мукозните и париеталните клетки.

Диосгенинът има гастропротективен ефект, сравним с този на омепразола, с тази разлика, че е също така противовъзпалителен и антиоксидантен – под действието му се понижават нивата на малондиаладехида, на TNF-α  и на провъзпалителните интерлевкини IL-1β, IL-6 (10). Той също така потиска активността на ядрения фактор NF-κB и на ензима миелопероксидаза, който генерира реактивни кислородни видове, допринасящи за увреждането на мукозата и подлежащите ѝ слоеве.

 

Червен бряст, кора (Slippery Elm Bark, Ulmi rubrae Cortex)

Родствен на полския бряст, растящ и по нашите земи, е червеният (хлъзгав) бряст, който е северноамериканско дървесно растение. В името „хлъзгав“ се крие един от защитните механизми на кората от растението срещу уврежданията на стомаха – тя е богата на слузообразуващи полизахариди с омекотяващо и противовъзпалително действие върху лигавицата на стомаха, дванадесетопръстника и червата. Полизахаридите, изградени от мономери на рамнозата, галактозата, 3-метилгалактозата и галактуроновата киселина, образуват протективен гелообразен филм върху лигавицата при контакт с водни разтвори и стомашни сокове. Червеният бряст съдържа и около 3% танини, които имат антимикробно и неутрализиращо бактериалните токсини действие, което го прави подходящ при рефлукс и стомашна язва, предизвикани от различни химични и лекарствени агенти. Танините стабилизират целостта на мукозния слой клетки и затрудняват разрушаването му.

 

Лайка, стандартизиран екстракт от цветовете (Chamomille flower extract, Matricariae Flos Extractum normatum)

Успокояващото действие на лайката върху стомаха е добре известно. Ценно при този екстракт е фиксираното съдържание на апигенин (1.2%), който е противовъзпалителен, антимикробен и ранозаздравяващ природен флавоноид. Антимикробното и антиоксидантно действие са характерни за компонентите на етеричното масло от лайка, главно на бизаболена и полиацетилените. Проверявано е действието на екстракт от лайка срещу етанол-индуцираните язви на стомаха и е установено, че третирането с него бързо възстановява понижените от етанола нива на антиоксиданта редуциран глутатион (GSH), облекчава или напълно регенерира ерозиралата мукоза и дори мускулния слой клетки на стомаха (11). Дегенерацията на стомашните жлези и ядреното съдържимо на клетките им се намалява и постепенно настъпва регенерация на стомашната лигавица.

Други проучвания показват предпазващото действие на лайката по отношение на индометацин-индуцираните язви (Susan S. Ibraheim, 2019), инфекцията с Helicobacter pylori (Wu J., 2006), язви от химио- и лъчетерапия (Janmejai K. Srivastava, 2010) и редица други увреждания на стомаха и червата.

 

Корени от ружа (Marshmallow root, Althaeae Radix)

Ружата е лечебно растение, богато на полизахариди с градивни единици монозахаридите рамноза, глюкоза, галактоза и арабиноза. Те защитават стомашната лигавица чрез образуването на слузест филм, така както и тази в червата и белите дробове. Доказано противоязвено действие има срещу язви, породени от нестероидни противовъзпалителни средства, а също и при експериментално предизвикване на язва чрез пилорна лигация, при която се стимулират окончанията на блуждаещия нерв (подобно на механизма на стрес-индуциранатя язва). След пилорна лигация (стягане на пилора в долния край на стомаха, при което стомашното съдържимо се връща към горните сегменти на стомаха и към хранопровода) и/или прием на индометацин, се увеличава броят на язвите, язвеният индекс, продуктивността на стомашна киселина и пепсин, пероксидацията на липидите в мукозния слой също се засилва. Екстрактът от ружа, приложен преди тези процедури, понижава броя на язвите до 44.21% от този на контролите, и снижава язвения индекс до 44.23% от първоначалния, т.е. наблюдава се +55% протекция, съчетана със запазване интактния вид на стомашната жлезиста тъкан (12).  

Всички тези данни показват, че Гастритикс може надеждно да се използва като профилактично и терапевтично средство срещу рефлукс, гастрит и стомашна/дуоденална язва, предизвикани или обострени от лекарства, алкохол и токсични химикали. 

 

КНИГОПИС

1. https://histology.siu.edu/erg/gicells.htm

2. Musa Drini et al. Peptic ulcer disease and non-steroidal anti-inflammatory drugs. Aust Prescr. 2017 Jun; 40(3):91-93.

Gastroenterol 2020; 14:472-76.

4. Yuan-Lung Cheng et al. Use of SSRI, but not SNRI, increased upper and lower gastrointestinal bleeding. Medicine (Baltimore). 2015 Nov; 94(46):e2022

5. Kuo-Wei Hsiang et al. Corticosteroid therapy and peptic ulcer disease in nephrotic syndrome patients. Br J Clin Pharmacol. 2010 Nov; 70(5): 756-761.

6. Fatih Mehmet Birdane et al. Beneficial effects of Foeniculum vulgare on ethanol-induced acute gastric mucosal injury in rats. World J Gastroenterol 2007 Jan 28; 13(4):607-611.

7. Ibrahim Al-Mofleh et al. Fennel „Foeniculum vulgare“ treatment protects the gastric mucosa of rats against chemically-induced histological lesions. Int J Pharmacol. 2013; 9:182-189.

8. Raghavendra Haniadka et al. A review of the gastroprotective effects of ginger (Zingiber officinale Roscoe) Food & Function Issue 6, 2013.

9. Kristen Gaus et al. Standartized ginger (Zingiber officinale) extract reduces bacterial load and suppresses acute and chronic inflammation in Mongolian gebrils infected with cagA+ Helicobacter pylori. Pharm Biol. 2009; 47(1):92-98.

10. Hengfang Zhao et al. Gaastroprotective effect of diosgenin against HCl/ethanol-induced gastric mucosal injury through suppression of NF-κβ and myeloperoxidase activity. Open Life Sci. 2021; 16(1):719-727.

11. Fahaid H. Al-Hashem. Gastroprotective effects of aqueous extract of Chamomilla recutita against ethanol-induced gastric ulcers. Saudi Med J November 2010; 31(11):1211-6.

12. Sameh S. Zaghlool et al. Gastro-protective and anti-oxidant potential of Althaea officinalis and Solanum nigrum on pyloric ligation/indomethacin-induced ulceration in rats. Antioxidants (Basel). 2019 Nov; 8(11): 512.

Коментари (0)

Няма коментари към този момент

Нов коментар

магистър-фармацевт Борис Гинчев
Борис Гинчев е магистър-фармацевт с интереси в областта на фармакологията, фармакогнозията, хранителната химия, токсикологията и взаимодействията между храни, лекарства, природни продукти и ксенобиотици.
Продуктът беше успешно добавен в любими.

Този сайт използва бисквитки/cookies за да ви гарантира по-плавно и бързо сърфиране. С натискане на бутона "Съгласен съм" вие се съгласявате с използването на бисквитки.