Вашата кошница
Няма повече артикули в кошницата ви
Д-р Деян Лазаров завършва Медицински университет София през 2013 година. Специалност „Обща хирургия“ придобива след специализация в Хирургична клиника към УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов". Д-р Лазаров взима участие в множество национални и международни конгреси и семинари по хирургия. Специализира в Австрия, Франция, Литва и САЩ. Преминава през курсове и обучения за мини-инвазивна и лапароскопска хирургия, манипулации под ехографски контрол. Член е на Българско хирургично дружество и Немско хирургично дружество. В момента работи в Клиниката по обща и ендоскопска хирургия на УМБАЛ "Св. Иван Рилски" и е част от екипа специалисти на МЦ „Хера“. Д-р Лазаров вярва в персонализираната медицина - индивидуален подход към всеки отделен пациент. Имайки предвид благодарствените думи от не един пациент, които чухме за него, сме убедени, че индивидуалният подход е сигурен и отношението към пациента е такова, каквото трябва да бъде. Защото темата, за която говорим с него, е едно достатъчно сериозно състояние, което изисква бърза реакция и успокоение, че сме в правилните ръце. На вашето внимание- апендицитът и най-важните отговори около него.
Може да се свържете с д-р Деян Лазаров на имейл: contact@drlazarov.com
Какво представлява апендицитът и съответно и органът, който го предизвиква- апендиксът?
Органът, т.нар. апендикс, всъщност представлява едно разширение на сляпото черво, на цекума, което е част от дебелото черво. При хората дълго време се е смятало, че няма някаква основна функция, като в последните години се установява, че той има някои имунни функции, тъй като в него се намира лимфна тъкан, която има отношение към имунитета. Там се секретират тела, които имат отношение за защитата на организма и изобщо към чревния баланс. Апендиксът обикновено има дължина около 10 см, като тя може да варира в широки граници от 2 до 15 и повече сантиметра. Има доста индивидуални особености както в размера, така и в разположението. Може да бъде разположен в коремата кухина, може да бъде зад дебелото черво, да има и някои други положения, които имат отношение вече за самата клинична картина. Състоянието апендицит е всъщност възпаление на този орган. В повечето случаи се смята, че се дължи на запушване вътре на самия апендикс, като за това възпаление причините могат да бъдат много- както запушване от нормални фекални маси, така и от чужди тела, като различни костилки, семки, както и някои други по-редки случаи като поглъщане на игли, на зъб. Това води до запушване и съответно натрупване на секрет, което повишава налягането и започва един възпалителен процес.
Често срещано състояние ли е и влияе ли се от възрастта, пола, вредните навици, храната, която консумираме т.е. някои хора по-предразположени ли са да се сблъскат с това заболяване?
Реално няма връзка чак толкова с храната, но както казах консумирането на някои храни, например череши, чушки, които имат семки или костилки, може да предизвика апендицит, но самият начин на живот и храната не могат да са в пряка връзка с развиване на това заболяване. Това е едно често заболяване. Като цяло рискът от развитие на апендицит през живота на човек се смята, че е между 7 и 9%. При деца под 5 години е доста рядко заболяване. При възрастните хора също по-рядко се среща. Най-често е някъде между 10 и 30 годишна възраст, като никоя възраст не е пощадена. Може във всички възрасти да се развива. При тези крайни възрасти, които споменах- при малки деца и при възрастни над 75-80 години, повечето пъти протича общо-взето с по-бързо усложняване. При младите хора картината също може да бъде доста разнообразна. Мъжете малко по-често боледуват от жените, поне по литературни данни. Това всъщност е едно от най-честите спешни хирургични заболявания.
Да поговорим за клиничното протичане. Кои са началните симптоми и как да ги разпознаем? Можем ли да объркаме тези симптоми с друго заболяване?
Общо-взето симптомите започват не много характерно в началото, но пък за сметката на това се развиват бързо, като за началото е характерна една болка в корема, която е около пъпа или в горната част на корема, която в първите часове е по-скоро като дискомфорт, не е определена. Повечето хора го отдават на гастрит или го свързват с някаква храна, не му обръщат особено внимание. Обикновено в следващите часове болката се локализира в долната дясна част на корема, като тя става постоянна и постепенно се усилва. Симптоми като гадене, повръщане, намален апетит, са както характерни, така и доста непостоянни, защото много от пациентите въобще нямат такива оплаквания. Това важи също и за температурата, която е типичен симптом, но в повече от половината случаи я няма или се развива доста по-късно. Най-типична е локализацията на болката в долната дясна част на корема, където всъщност се намира апендиксът. Тази болка се развива за часове, като обикновено пациентите идват, за да се консултират в рамките на 12-24-48 часа. Рядко се случва доста по-дълго да е или по-кратко. Има случаи, в които в рамките на часове се развива пълната клиничана картина. Други отнемат няколко дни. Вече споменах, че при децата и при възрастните пациенти става по-нехарактерна клиничната картина, тъй като те доста често много бързо развиват перфорация (спукване) на апендикса, което си е вид усложнение. При възрастните, поради придружаващи заболявания и особености на остаряването, много често на първоначалните симптоми не се обръща голямо внимание, но в последствие се вижда точно, че проблемът е сериозен и е напреднало заболяването. Смята се, че на всеки 12 часа, с 5-10% се увеличава рискът за спукване на апендикса.
Опасно ли е, ако не реагираме навреме? Винаги ли завършва с операция и тежка ли е тя? Има ли друг начин да го „лекуваме“?
Оперативното лечение е основно лечение навсякъде по света, като по-добрият вариант е пациентите да не изчакват твърде дълго, а да потърсят лекарска помощ в рамките на няколко часа, като видят, че имат болки, които не преминават, постоянни са, постепенно стават по-силни. След това вече може да се спука, да се получи перитонит, било то локализиран в тази област или впоследствие в целия корем. Тези усложнени форми съответно крият повече рискове за пациента- увреждат цялостното му състояние и са по-трудни за лечение- по-продължително е след това лечението и по-бавно възстановяването. Относно самата операция- последните 200 години общо взето се практикува отворената операция, където локално над апендикса се прави разрез и той се премахва, като околното възпаление се изчиства, се измива. Тази операция дълго време е била златен стандарт за лечение на апендицита с много добри резултати. С развитието на хирургията, на апаратурата, на анестезиологията и реанимационното лечение, усложненията след тази операция постепенно намаляват, като в момента са на много, много ниски нива. Смъртността е много под 1%, като това вече зависи от общото състояние, придружаващи заболявания, възрастта и много други фактори. При млади, здрави пациенти на практика няма такива рискове и оплаквания. Възстановяването е много индивидуално. То зависи от това в какъв етап е било развитието на възпалението, зависи от общото съсътояние и възрастта на пациента. Да кажем средно един млад 30 годишен човек, който е дошъл сравнително рано, след операцията се възстановява бързо- още на следващия ден може да се движи. Постепенно след операцията пациентите се захранват и се завръщат към нормален ритъм на живот. Много е индивидуално точно как протича, не мога да кажа, че е лека операция. В някои случаи може да стане голяма, тежка операция, зависи от много фактори, вече ги споменахме по-горе. В последните 20-30 години се развива лапароскопската хирургия или миниинвазивната, която всъщност вече дори тя се смята за златен стандарт в световен мащаб. След много научни проучвания по въпроса се доказва, че тази операцията е същата, но на практика дава по-големи възможности за оценка на други органи, ако има друга налична патология. Тази лапароскопска операция е по-добрият и предпочитан метод, особено при някои пациенти. При пациенти със затлъстяване например, при които реално с един локален разрез понякога е много трудно да се извърши операцията и се налага да се разширява, за да се приключи, усложненията от страна на раната впоследствие могат да бъдат повече. При лапароскопската хирургия общо-взето всички тези фактори са сведени до минимум, а възстановяването е още по-бързо.
Някъде прочетох, че изследователи са открили начин за лечение с антибиотици. Знаете ли нещо за него? Можем ли да избегнем някак апендектомията?
Да, така е. Има редица проучвания в последните може би десет години, в които се прави опит за лечение с антибиотици. Сега то е показано наистина, че има добър ефект, но това е в по-раннните форми, в началните стадии на възпалението. Общо взето антибиотиците са важни и подпомагат възстановяването. Винаги се прави курс антибиотично лечение, но чисто само антибиотично лечение, се прилага само в ранните етапи на заболяването. Доста от тези проучвания показват, че все пак в рамките на една година има висок процент на повторно възпаление на апендикса и в крайна сметка извършване на операция се прави в 20% от тези случаи, което не е нисък процент. Така или иначе, някои държави по-добре възприемат тази форма на лечение, все пак никой пациент няма желание да бъде опериран. Ако се предложи на подходящите пациенти, това лечение има място, но следва те да бъдат наблюдавани за дълго време, а и по време на самото антибиотично лечение би следвало да са под наблюдение през цялото време. Ако в рамките на един-два дни клиничната картина се влошава, е редно да се премине към оперативно лечение, а не да се чака, защото това води до усложнения.
След операцията. Могат ли да възникнат усложнения и за какви симптоми да следим?
Хирургът, който е извършил операцията, все пак проследява пациента, който е ден-два или повече в болница, където трябва да се наблюдава. След това се извиква на контролен преглед. Пациентите все пак трябва да имат предвид, че ако вдигат температура, имат гадене, повръщане, подуване на корема, проблем локален с раната- болки и зачервявания, тези симптоми могат да навеждат на мисълта за някакво усложнение. В такива случаи е добре да се консултират с лекуващия им лекар, за да се прецени дали има нужда да се прави нещо допълнително. Пак казвам, това заболяване протича много различно при различните пациенти. Нормално е те да се притесняват. Ако не се чувстват добре, тези неща трябва да ги споделят на хирурга, който ги е оперирал и да се прецени какво да се направи.
Какво е времето за възстановяване? Необходимо ли да спазваме някаква диета и колко време след операцията трябва да продължи тя?
Обикновено хирургът преценява кога след операцията може да се захрани пациента. Това, което следим ние в общи линии е кога пациентът започва да пуска газове, да ходи до тоалетна по голяма нужда, тъй като това показва, че се възстановява стомашно-чревния тракт. При всяко възпаление или заболяване, след операция, стомашно-чревният тракт нормално получава една пареза и няколко дни червата не перисталтират така, както трябва да бъде. В общи линии захранването може да започне още на следващия ден, а в някои случаи след два-три дни- зависи от това как се възстановява пациентът, как се чувства. Храненето започва с една по-лека течно-кашева храна, супа, пюре, по на често, по по-малко, като постепенно се преминава в рамките на три дни към нормална храна.
Много ви благодарим за отделеното време и за тази важна информация, която споделихте!
Моля! Всичко добро!
Коментари (0)
Нов коментар