Д-р Ралица Йорданова е специалист по инфекциозни болести. Завършва Медицински университет София през 2007 година, а специалността си Инфекциозни болести придобива през 2016 г. след специализация във ВМА София. От 2021 г. е редовен докторант към Медицински университет. От 2016 г. до 2021 г. д-р Йорданова практикува Инфекциозни болести в СБАЛИПБ "Проф. Иван Киров" ЕАД София и е асистент към Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина към Медицински университет. От 2021 г. е началник на Отделение за лечение на невроинфекции, въздушно-капкови, покривни и трансмисивни инфекции на СБАЛИПБ "Проф. Иван Киров" ЕАД. Към днешна дата я откриваме в УМБАЛ „Св. Анна”, където е началник на Отделение по инфекциозни болести. Д-р Йорданова е член на Български лекарски съюз и Българско дружество по Инфекциозни болести.
Личното послание, което д-р Йорданова отправя към пациентите:
„Винаги търсете професионална помощ. Не се доверявайте на групи, форуми и „летящи” съвети из интернет пространството. За да се лекувате правилно и оздравявате бързо.”
Д-р Йорданова, в настъпващия сезон на насекомите, бихте ли ни казали кои са най-често срещаните болести, причиняващи се от кърлежи и комари?
За нашата страна най-често срещаното трансмисивно заболяване е Лаймската болест. Едно много скорошно проучване от 2024 година с колектив от Националния център по заразни и паразитни заболявания установява, че средно 5,4% от населението от различни области в страната, се е срещало с причинителя на Лаймската болест. Разбира се този процент е различен по пол, по възраст, както и за различните области на страната. Това заболяване е характерно за летния сезон, като пикът е между месеците април и септември-октомври и се обуславя от жизнения цикъл на кърлежите. Други инфекции с доста по-ниска честота са Марсилската треска, Кримска-Конго хеморагична треска, анаплазмоза и други заболявания. От инфекциите, които се предават от комари, се установява, че заболеваемостта е доста по-ниска, по данни на Националния център по заразни и паразитни заболявания. За широката публика е известна Западнонилската треска, тъй като още миналата година беше медиен проблем – доста се говореше за това. Срещат се също така единични случаи от т.нар. кърлежов енцефалит, който обаче не е типично заболяване за България.
Как трябва да процедираме, след като открием кърлеж някъде по тялото си? Добре ли е да опитаме сами да го отстраним или е задължително да отидем на лекар?
Този въпрос зависи от това къде се намираме, тъй като заразяването с причинителя на Лаймската болест е пряко свързано с времето, в което кърлежът остава впит в тялото. По принцип под 12 часа, ако остане впит кърлежът, даже под 24, рискът е изключително нисък. Затова, ако нямаме възможност бързо да посетим медицински специалист, е добре да се научим как сами да извадим кърлежа. Не е трудно, не е нещо, което е високоспециализирана манипулация. Важно е да кажем, че тези стари схващания, че се маже с мазнина, със спирт или със сапун и че се върти в различна посока, не са правилни. Кърлежът не се маже с мазнина, защото напротив – има риск от заразяване при намазване с олио да речем, тъй като така се предизвиква запушване на пътищата на кърлежа и неговото повръщане в мястото, в което се е впил и по този начин става заразяването с борелиите – това е причинителят на Лаймската болест. Затова кърлежът просто се хваща с пинсета и много леко, не рязко, постепенно се дърпа, докато той сам се отпусне и се извади цял. Трябва да се прегледа добре мястото, от което е изваден, както и самият той, за да се установи, че е цял, че не е скъсан и главичката му не е останала в кожата. След това мястото просто се дезинфекцира със спирт. Това е достатъчно. Ако човек има притеснения, че няма да се справи сам, е добре да се обърне към медицински специалист, стига само да може да стигне навреме, без забавяне.
Въпрос от първо лице, тъй като ми се е случвало – необходимо ли е след вадене на кърлеж, да ни бъде изписан антибиотик или може и без него? (В идентични ситуации, на мен не беше изписан антибиотик, докато на моя позната беше.)
Въпросът с профилактиката след вече налично ухапване и отстраняване на кърлеж, е разписан в различни ръководства и там има много условия – при кои случаи е подходящо да се проведе тази постекспозиционна профилактика. Голяма част от световните източници не я препоръчват, а някои – само при строго определени условия. Затова е добре човек да не поема самоинициатива в такива случаи, а да се обърне към медицинско лице. Едно от условията, при което се изписва такава профилактика, е кърлежът да е престоял повече от 24 часа. Също така е добре да кажем, че тази профилактика е антибиотична – редно е да се изпише от специалист и е подходящо да се направи до 72-рия час от отстраняването на кърлежа. След това е безпредметно. Държа да отбележа, че леки зачервявания, сърбеж, подуване, което се появява непосредствено след ухапването, не са симптоми на Лаймска болест. Това са данни за едно неспецифично, локално възпаление, но то не е т.нар. еритема мигранс, която е типична проява на Лаймската болест.
Какви изследвания задължително се правят след отстраняване на кърлеж и след колко време трябва да бъдат направени?
Изследването на кърлежа не изключва това на пациента, вече в подходящия период. Човек трябва да се изследва при всички положения за Лаймска болест. Ако ние изследваме кърлежа и той е отрицателен, това не изключва възможността човекът да е инфектиран. По тази причина голяма част от специалистите не препоръчват изследването на самия кърлеж. Пациентите задължително трябва да се проверят за Лаймска болест минимум 20, даже 30 дни след ухапването, със серологичен тест, който е за антитела. Често има смисъл да препоръчаме изследване и непосредствено след ухапването, за да видим какво е предишното, изходното състояние на организма, защото може човек да е бил ухапан в някакъв предходен момент, без да знае, без да помни и да има вече налични антитела. Така или иначе за настоящото ухапване процедурата е след 30 дни, за да можем да се доверим на резултатите. Също така да отбележим, че изследването не е обвързано с храненето – не е необходимо да се провежда на гладно.
Да поговорим по-подробно за Лаймската болест – какъв е инкубационният период и с какви симптоми се проявява? Как се лекува?
Лаймската болест се подразделя на няколко фази – ранна локализирана, ранна дисеминирана и късна фаза. Инкубационният период за всяка фаза е различен. За ранната локализирана фаза той е обикновено 7 дни (в някои случаи може и по-кратък да бъде) до около 30 дни. Типичният симптом за тази фаза е т.нар. еритема мигранс – кожната проява на ранната фаза на Лаймската болест. Това е типично зачервяване в областта на ухапването, което бавно нараства по размери - всеки ден се увеличава. Може да е по-бледорозово или по-наситено розово, да е с избледняване, с подчертан ръб отстрани. Обикновено не е сърбящо, няма болезненост, но пациентите понякога имат усещане за мравучкане и тръпнене. Може да достигне до размери 40-50 см и повече. При взимане на душ, от топла вода цветът става по-наситен. Това е типичен симптом и тогава дори без изследване се поставя диагнозата. Изследванията обаче са ни необходими за последващо проследяване на ефекта от лечението. Останалите симптоми на ранната инфекция са много неспецифични – по-лесна уморяемост, субфебрилна температура, болки по мускули и стави, втрисане, главоболие. За следващите фази на Лаймската болест имаме и органно засягане, може да имаме засягане на сърцето, на нервната система (парализа на лицевия нерв, прояви на менингоенцефалит). Късната Лаймска болест за нашите географски ширини се характеризира най-вече с прояви на нервната система. Така или иначе ранните фази се поддават изключително добре на антибиотично лечение и няма никакво основание за притеснение.
Да споменем и Марсилската треска, тъй като знаем, че е широко разпространена. Какви са симптомите при нея, инкубационният период и съответното лечение?
Марсилската треска се предава от друг вид кърлеж – това е кучешкият кърлеж. Тя е свързана много често с хората, които имат или се грижат за кучета. Случва се да се наблюдава и извън пролетно-летния сезон. Заразяването става при ухапване от кърлеж, но също така при смачкване на кърлеж и попадане на вътрешната му течност в наранена кожна повърхност или в конюнктивата на окото. Препоръчва се кърлежите да не се смачкват с пръсти, за да не пръсне от тях в очите и по този начи да стане заразяването с причинителя на Марсилска треска. Инкубационният период обикновено е около 7 дни. Може да е от 3 до към 15 дни. Там проявата на симптомите на заболяването е остра, внезапна – няма как да пропуснем, че сме болни. Болестта стартира с висока температура, главоболие, болки зад очните ябълки, втрисане. На мястото на ухапването от кърлежа още от началото се появява т.нар. есхара – черна коричка, която се задържа по време на целия фебрилен период (с повишена температура) и отпада 2-3 дни след това. Около 3-4-5 дни след покачване на температурата, след първите симптоми, се появява обрив, като той се локализира по цялото тяло, включително по дланите и по стъпалата – не е сърбящ, наситенобронзов, еритемен. В по-тежките случаи може да е и хеморагичен – самите обривни единици да бъдат като малки кръвоизливчета. При тези типични симптоми се поставя диагноза, която се потвърждава с лабораторни изследвания. Нещо важно за Марсилската треска е, че няма необходимост да се изследваме, ако нямаме симптоми. Това заболяване не оставя трайни последствия, не хронифицира. При Марсилската треска, ако пациентъ няма никакви прояви, дори да е заразен с ниска инфекциозна доза, самият организъм, имунната система ще се справи с инфекцията и ще настъпи излекуване.
Относно комарите – коя е най-често срещаната болест, която могат да ни докарат ( и да разкажете повече за нея), като тук говорим за територията на нашата страна? Трябва ли да се пазим от тях? Знаем, че всяко лято те са част от „пейзажа” така да се каже и повечето хора не обръщат особено внимание на ухапванията от комар.
В България заболяване, което се причинява от ухапване на комар е Западнонилската треска. Направих сега справка – за тази година, до настоящата седмица все още няма регистрирани случаи на Западнонилска треска. Това заболяване също е типично за летния сезон, като в 80% от случаите самата инфекция протича безсимптомно – пациентите или нямат симптоми, или имат съвсем леко изразени, като главоболие и отпадналост. В 20% от случаите може да има по-изразени симптоми, като по-силно главоболие, повишена температура, мускулно-ставни болки, втрисане, обрив (дребни розови пъпчици, не сърбящи, не болящи, които се проявяват в до 50% от случаите). Само в под 1% от случаите протича тежко и това е т.нар. западнонилски енцефалит, който е с тежко изразени неврологични симптоми – менингит, енцефалит или менингоенцефалит. В малък процент от случаите може да приключи с фатален изход. Типичното тук е, че нямаме етиологично лечение, насочено към самия причинител, тъй като причинителят е вирус. Лечението е поддържащо, т.е. насочено е към поддържане на жизнените функции на организма, ограничаване на фебрилитета и на уврежданията, докато самата имунна система изгради антитела и се справи с инфекцията. Около 1,5% от населението в България се е срещало с този вирус, без изобщо да е протекло тежко заболяването.
Предстоят ни почивки и пътувания не само в страната, а и в чужбина. Какво бихте посъветвали хората относно тези насекоми, за да имат едно спокойно лято? Каква превенция бихте препоръчали?
Основното при предпазването от кърлежи и комари е да се използват репеленти и механична защита срещу тях, т.е. излизайки сред природата да ползваме дълги чорапи, дълги ръкави, репеленти, които са типични за съответната държава, защото са разработени на място. Когато пътуваме извън България, трябва да имаме предвид, че за някои заболявания в чужбина като жълта треска, денга, има ваксини. Специално за Африка, където се среща жълтата треска, човек трябва да направи проучване в кои държави е разпространена.
Може да чуете цялото интервю в звуковия файл
Коментари (0)
Нов коментар