Д-р Кана Принова е специалист невролог с дългогодишен (над 45 години опит) в диагностиката и лечението на неврологични заболявания. Д-р Принова завършва Медицински университет София, а своята специалност „Нервни болести” придобива през 1987 година. Тя притежава сертификат по отоневрология и е автор на редица публикации. Член е на Българския лекарски съюз, също така е отличена в класацията „Лекарите, на които вярваме” през последните 5 години. Д-р Принова работи в Неврологична клиника на ВМА София в периода 1990-2023 г. като ординатор, началник отделение, а през последните 5 години и като началник на клиниката. Към момента е част от екипа специалисти на МЦ „Гратия"
Какво точно е мигрена и с какво тя се отличава от обикновеното главоболие, което всеки изпитва понякога? Наследствена ли е?
Мигрената е хронично заболяване, протичащо с епизодични пристъпи от пулсиращо главоболие със или без аура. За да приемем, че се касае за мигрена, е задължително да се зададат въпроси за нейната продължителност, локализация и т.н. За да го обозначим като мигрена, трябва да има поне 6 пристъпа на главоболие, продължаващи от 4 до 72 часа. Също така при мигрената наблюдаваме едностранна локализация, в началото особено с пулсиращ характер, болката се усилва при рутинна физическа активност, обикновено също така има гадене и повръщане, фоно- (слухови смущения) и фотофобия. Главоболието се дели на две големи групи - първично главоболие, каквато е мигрената, и вторично главоболие, когато е симптом на друго заболяване. Би трябвало това да се знае - мигрената има своята клинична характеристика и тя представлява първично главоболие. Има генетични фактори, особено в детска възраст или при млади жени, често има майка, баба с такова главоболие.
С какво се отличават мигренозните пристъпи? Да поговорим по-подробно за тях. Казахте, че могат да бъдат съпроводени дори с гадене и колко продължават като времетраене?
Главоболието, както казах, е с продължителност от 4 до 72 часа, засилващо се постепенно, с пулсиращ характер, умерено до силно, в челната слепоочна област, придружено с гадене и повръщане много често. Това главоболие се засилва при движение на главата, при което пациентите предпочитат по време на пристъп да почиват в тъмни и тихи помещения. Пристъпите най-често са 2-3 месечно, като в промеждутъка пациентите не се оплакват от главоболие. Това е характеристиката на епизодичната мигрена, но тя може да бъде и хронична. Около 2,5% от пациентите с епизодична мигрена годишно прогресират до хронична мигрена. За да се приеме, че става въпрос за хронична мигрена, трябва да има главоболие поне 15 дни в месеца и 8 дни месечно в продължение на три месеца. Най-честото главоболие, което трябва да имаме предвид от другите главоболия, е тензионното главоболие. То е със стягащ характер, с усещане за шапка, каска на главата, двустранно, явява се обикновено при ежедневен стрес, при напрежение, продължителна работа на компютър. Това главоболие е с продължителност от 30 минути до седем дни. То е по-слабо, не е придружено с гадене и повръщане, локализирано е тилно, с разпространение към раменете и не се влошава от рутинна двигателна активност. Обикновено най-силно е в края на деня.
Има ли мигрената по-леки предшестващи симптоми, или започва внезапно и остро?
Мигренозният пристъп преминава през няколко фази, като часове до дни преди главоболието настъпва раздразнителност, фоточувствителност, затруднена концентрация, говорни нарушения и нарушения на съня. От 5 до 20 минути преди главоболието може да настъпи аура, която е комплекс от пристъпни неврологични симптоми, като в 84% от случаите те се проявяват като трепкащи светлини, петна, зигзавовидни линии и загуба на зрение дори. Може да има преходни говорни и двигателни нарушения и чак тогава настъпва вече главоболието с описаната преди това характеристика.
Може ли да бъде предизвикана от стрес, силен страх или неприятно преживяване?
Тя не е предизвикана, а това са т.нар. тригерни фактори - това са фактори, които могат да предизвикат пристъп, но всъщност те не предизвикват самата мигрена. В тези фактори се включва не само стресът, може да бъде студът, може да бъдат и хормонални промени, физическа преумора, алкохол - бели и червени вина, бира; някои храни като шоколад, зрели сирена, цитрусови плодове, консервирани меса, пържени храни, ядки, миди, стриди.
Вярно ли е, че екстремните промени във времето влияят на това състояние и при какви климатични условия се изостря то?
При пациенти с мигрена, при поглъщане на натрошена ледена суспензия или дори при бавно ядене на сладолед и пиене на студени напитки, може да се предизвика мигренозен пристъп. Кръвоносните съдове се свиват, кръвта циркулира по-мудно, доставя по-бавно кислород и хранителни вещества и това провокира главоболие. Затова е добре да покриваме главата си с шапка, шал и да избягваме студени напитки.
Кога трябва да потърсим лекар, ако евентуално имаме съмнение, че не е просто главоболие, как се доказва самото състояние мигрена?
През моята дългогодишна практика, аз имам принципи и всички болни, които имат главоболие с пулсиращ характер, задължително им провеждам невроизобразяващи изследвания - имам предвид магнитно-резонансна томография на глава с магнитно-резонансна ангиография и венография, защото може да се касае за аневризма или друг проблем. Естествено, ежедневните пристъпи налагат да се изключи вторично главоболие. При инфекции, при съдови заболявания, тумори, може да има сходни симптоми. Лекарят трябва да прецени дали наистина това е мигрена или не. Дори и много типично да протича, не е лошо да се проведе изследване, защото това, че има едно заболяване, не значи, че не може да има и друго.
За мъжете или за жените е по-характерно това състояние и от какво се предопределя по-голямата честота при единия пол?
Жените боледуват от мигрена три пъти по-често от мъжете. Пристъпите зачестяват около менструалния цикъл и по време на бременността. Тези различия между половете се обуславят от цикличните хормонални промени на естрогените. Те имат невромодулиращи свойства, като повлияват на невротрансмитерите серотонин, допамин, норадреналин.
Как да лекуваме мигрената? Бихте ли ни препоръчали билки, които ще ни помогнат да се справим с нея? Има ли значение начинът на живот, който водим - храната, движението, сънят, за това състояние? Дали масаж би помогнал при такъв вид главоболие?
Първо се провежда лечение на мигренозния пристъп. Може да се осъществи и профилактика, т.е. ежедневно приемане на лекарства с оглед намаляване на честотата, тежестта и продължителността на пристъпите. Антимигренозните медикаменти за лечение на пристъпа са неспецифични, към които се отнасят нестероидните противовъзпалителни, комбинираните аналгетици и специфични, предимно триптани и гепанти. Когато се касае за лека до умерена и бавно нарастваща болка, се прилага неспецифично лечение с нестероидни противовъзпалителни и комбинирани аналгетици. Но когато болката е силна и бързо нараства, е за предпочитане да се прилагат специфични средства, като триптаните. Обикновено се започва с първа линия лекарства, каквито са нестероидните противовъзпалителни, например ибупрофен, диклак. Ако три последователни мигренозни атаки са преминали без ефект от тези препарати, се минава на втора линия - лечение с триптани, каквито са хедан, аворан и др. Ако има три последователни мигренозни атаки, които не са се повлияли от тези триптани, се преминава към друг триптан и едва тогава на трета линия с гепанти, които имат предимството, че не предизвикват съдов спазъм и не са противопоказани при пациенти със сърдечно-съдови и мозъчно-съдови проблеми.
Профилактиката се прилага при чести пристъпи - ако са повече от два месечно, ако лечението е неефективно, ако е на лице злоупотреба с медикаменти. Профилактиката се провежда с антиконвулсанти и антидепресанти. Разбира се, не трябва да се самолекуваме, тъй като има риск да се развие главоболие при злоупотреба с медикаменти. Това главоболие има някои специфични характеристики - честотата му нараства във времето, намалява ефективността на медикаментите и това налага увеличаване на дозите.
През дългогодишната си практика съм се срещала с много пациенти, някои от които предпочитат да се лекуват с нетрадиционни средства - на тях съм си позволявала да препоръчвам хранителни добавки, съдържащи билки. При мигрена, например, моминска вратига, която съдържа партенолид. Според изследователи от университета Мериленд при пациенти, които са приемали комбинация от вратига, магнезий и витамин B12, мигренозните пристъпи са намалели с 50%. Друга билка, която се ползва в алтернативната медицина, е чобанка. Също е установено при клинично изпитване, че пациенти, които са я приемали, са показали спад от 52% на мигренозните пристъпи. Както и гинко билоба. Колкото до масажа, той би помогнал, когато има добавен и друг провокиращ фактор, като стрес, напрежение на шийната мускулатура или придружаваща патология в шийния отдел на гръбначния стълб. Разбира се, всички ние, не само заради мигрената, а и изобщо, би трябвало да живеем здравословно, да приемаме достатъчно течности, да се храним редовно и здравословно, да се движим и спим достатъчно.
Среща ли се при децата мигрена, след каква възраст и как се лекува при тях?
Понякога, даже не рядко, мигрената започва в детска възраст, особено когато имаме фамилна анамнеза за мигрена. Към този фактор се добавят екзогенни, отключващи фактори. При 5% от децата могат да се появят мигренозни пристъпи още до 4-годишна възраст. Главоболието при деца с мигрена се отличава от това при възрастните, като то е по-кратко - може да трае само един-два часа. Епизодите са по-редки - обикновено веднъж месечно. Болката е по-често двустранна, в челната област. При деца от 2 до 8-годишна възраст, преди да се оплачат от главоболие, могат да получат и други симптоми на мигрена, като двата най-чести синдрома в детска възраст са коремна мигрена и циклично повръщане. При коремната мигрена, вместо главоболие, децата се оплакват от стомашни болки - около пъпа или по целия корем. Естествено, в случая е необходимо да се изключи стомашно-чревен проблем. Синдромът на цикличното повръщане също се състои от епизоди на повръщане с повторяемост през една-две седмици. Когато децата не могат да обяснят гаденето, те просто не желаят да се хранят. Така че трябва да се следи поведението на детето - дали се занимава с ежедневните си дейности или отива на спокойно място да си почива и дори да заспи. Тук на помощ идват препаратите, които са по-безобидни за деца - съдържащи билки, мигреном да кажем. Не бива от ранна детска възраст да се дават по-силни лекарства.
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл
Коментари (0)
Нов коментар