Какво означава резистентен към антибиотик?

Антибиотична резистентност

Тя може да засегне цяла група антибиотици, което от своя страна да ограничи броя на наличните лекарства за въздействие върху дадени инфекции. Това определено води до затруднено лечение при големи групи пациенти, което пък сериозно може да затрудни лекарите при големи епидемии.
Резистентността е изключително сериозен медицински проблем. Всяка година почти три милиона пациенти в света се заразяват с устойчиви на антибиотици патогени и около 30 000 от тях умират. Тези цифри налагат определени съображения за употребата на антибиотици. Все по-често се обсъжда ролята на лекарите в обучението на пациентите кога са необходими антибиотици и кога трябва да се избягват.

Признаването на проблемите, свързани с употребата на антибиотици, е налице още от ранното им клинично въвеждане през 40-те години на миналия век. Оттогава неправилната употреба на антимикробни средства стремглаво се увеличава. Управлението на използването им е създадено за борба с тази тенденция и е признато през 1996 г., за да се привлече вниманието към нарастващите случаи на смъртност и заболеваемост, свързани с неправилната употреба. Това се оказва наистина належащ проблем, отчитащ нарушено обществено здраве. Данни сочат, че през 2015 г. 30% от предписаните амбулаторни антибиотици са били ненужно лечение, като острите респираторни заболявания са били с най-висок процент излишна употреба - 50%.

Резистентността възниква, когато бактериите еволюират, за да избегнат ефекта на антибиотиците чрез множество различни механизми. Някои бактерии са способни да неутрализират антибиотик, като променят неговия компонент, за да го направят неефективен. Други могат да извеждат антибиотиците извън бактериите, а трети са в състояние да променят външната си структура и рецептори, така че антибиотиците да не могат да се прикрепят към тях. 

Механизмът на антибиотична резистентност обикновено се категоризира в следните четири групи:

Вътрешна резистентност: Тя се развива в хода на еволюцията - бактериите променят структурата или компонентите си. Например, антибиотик, който влияе върху механизма за изграждане на клетъчна стена на бактериите, като пеницилин, не може да повлияе на бактерии, които нямат клетъчна стена.

Придобита резистентност: Бактериите могат да придобият резистентност чрез нова генетична мутация, която им помага да оцелеят, или чрез получаване на ДНК от бактерия, която вече е резистентна. 

Генетична промяна: ДНК-то на бактериите може да се промени и да промени производството на протеин, което води до различни компоненти и рецептори, които правят бактериите неразпознаваеми от антибиотика. 

ДНК трансфер: Бактериите могат да споделят генетични компоненти с други бактерии и да прехвърлят резистентна ДНК чрез хоризонтален генен трансфер. 

Проблеми, изискващи решения

Антибиотичната резистентност може да бъде сведена до минимум само чрез контрол. За целта е необходимо:

• Лекарите добре да преценяват рисковете от не лечение или неадекватно лечение спрямо риска от употреба на антибиотици по отношение на нежелани реакции, лекарствени взаимодействия, цена и антибиотична резистентност. 

• Да се провежда образователна дискусия с пациента, за да се промени феноменът на прекомерното предписване. Пациентите трябва да бъдат обучени за вирусната етиология на различни синдроми на инфекциозни заболявания, при които антибиотиците не са необходими.

• Пациентите да се лекуват емпирично и след това съответната антибиотична терапия да бъде назначена въз основа на резултатите от извършената микробиология. 

Клинично значение

Измерването на клиничното значение на управлението на антимикробни средства е сложно и може да се оцени чрез клинични изследвания и икономически резултати. Към момента са необходими повече клинични проучвания, за да се оцени въздействието на антибиотиците – тяхната антибиотична устойчивост при лечение на микробни инфекции.

Бъдещите стратегии за борба с резистентността целят да:

• предотвратят появата на инфекции

• насърчат нови икономически модели, които стимулират инвестициите в антиинфекциозни лечения

• забавят разпространението на резистентността, удължавайки т.нар. устойчивост и полезен живот на антибиотиците

• открият нови начини за директно атакуване на микроби, без това да води до резистентност, или да променят взаимодействията между гостоприемника и микроба

Медицинска практика и препоръки

Всяка болница трябва да има програма за управление на микробиологичните продукти. За жалост такива програми все още почти не са въведени. Много институции се опасяват, че по-малките болници може да нямат възможност да разработят ефективни програми за управление на микробиологичните продукти, а те са наложителни, за да имаме достъп до наистина качествена здравна система. 

Какво би могъл да направи всеки един от нас?

По отношение на антибиотиците, бихме ви дали няколко препоръки и те са:

• Включете директно взаимодействие и обратна връзка с предписващия лекар, за да намалите неправилната употреба на антимикробни средства. Никога не си ги изписвайте сами, дори да имате достъп до тях без рецепта!

• Не използвайте антибиотици при вирусни инфекции! Това се прави само в краен случай, при усложнение и то след задължителна консултация с лекар.

• Помнете – антибиотици се предписват само при налична бактериална инфекция и най-добре след проведена антибиограма, показваща чувствителността на бактерията към съответния антибиотик.

• Курсът на лечение трябва да се спазва стриктно – в точно предписаната дозировка и до край. Не спирайте по-рано антибиотика, дори вече да се чувствате добре.

Злоупотребата и прекомерната употреба на антимикробни средства при хора, животни и растения са основните двигатели на развитието на резистентни към лекарства патогени. Антимикробната резистентност (АМР) засяга страни във всички региони и на всички нива на доходи. Нейните двигатели и последици се изострят от бедността и неравенството, а страните с ниски и средни доходи са най-засегнати. Разработването на нов антибиотик е много скъпо и може да отнеме 10-15 години, затова на първо време трябва да се стремим към ограничаване броя на резистентните бактерии. Опитът на някои страни в Европа показва, че намаляването на изписването на антибиотици води до намаляване и на антибиотичната резистентност. Необходимо е и да не забравяме обаче, че без ефективни антибиотици много рутинни операции (трансплантация на органи, смяна на тазобедрена става, химиотерапии и т.н.) биха били доста опасни за пациентите.

Източници

https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/antimicrobial-resistance

https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC3617123/

Ragheb MN, Thomason MK, Hsu C, Nugent P, Gage J, Samadpour AN, Kariisa A, Merrikh CN, Miller SI, Sherman DR, Merrikh H. Инхибиране на еволюцията на антибиотична резистентност. Mol Cell. 2019 януари 03; [ PubMed ]